Дългогодишното безмълвно и трепетно очакване на МВР да бъде възпято от лидер на популярната култура най-накрая завърши, и то с гръм и трясък. В напрегнатия момент, когато българската преса започна леко иронично да гледа към 12-те подвига на Цветанов, а блогърите настръхнаха срещу подопечния му Явор Колев, се появи и лъч светлина – народен певец, който да трансформира мощта на МВР в струна и стих.
Вестници, списания, блогъри и сайтове упорито тъпчат върху Цветановите подвизи, след като съдът бързо-бързо напуска арестантите на МВР. Може би ако същият този съд по-рано бе оправдал Кондьо обаче, Кралят на поп-фолка щеше да излее признателността си в някой главозамайващ хит - достоен наследник на класическите „Доко Доко", „Джиджи биджи" или „Тупалка микс".
За радост на страстните любители на възвишената музика, аедът на МВР се оказа соченият на народен певец, един същински мъжки еквивалент на Гюргя Пинджурова, Веселин Маринов
- и как иначе, след като Веско е пял за повечето от водещите партийни групи в България - абсолютно буквално симпатичният дългуч обединява в себе си народното мнение, нищо че може то вътрешно да си противоречи.
Да кажем, че Веселин Маринов, призован от около 50 хиляди парчета във Facebook да спре най-накрая да се мъчи с пеене, е като лека неестетична версия на хубавата Елена - големите го търсят на своя страна, но никога не го знаеш накъде ще се обърне.
Сещате се как Маринов пълнеше площада в Полски тръмбеш с едно поне 200 души да слушат предизборен концерт на БСП.
Сега пък изневери на „червените" и изпълни със съмнителна радост ведомството на Цветанов. Трудно е все пак да запазваш народната любов - тя е като шпек народен, македонска наденица или кремвирши Леки, налага се да посменяваш вкуса, да добавяш някоя и друга нова подправка и през годините да слагаш нов етикет.
Вестници, списания, блогъри и сайтове упорито тъпчат върху Цветановите подвизи, след като съдът бързо-бързо напуска арестантите на МВР. Може би ако същият този съд по-рано бе оправдал Кондьо обаче, Кралят на поп-фолка щеше да излее признателността си в някой главозамайващ хит - достоен наследник на класическите „Доко Доко", „Джиджи биджи" или „Тупалка микс".
За радост на страстните любители на възвишената музика, аедът на МВР се оказа соченият на народен певец, един същински мъжки еквивалент на Гюргя Пинджурова, Веселин Маринов
- и как иначе, след като Веско е пял за повечето от водещите партийни групи в България - абсолютно буквално симпатичният дългуч обединява в себе си народното мнение, нищо че може то вътрешно да си противоречи.
Да кажем, че Веселин Маринов, призован от около 50 хиляди парчета във Facebook да спре най-накрая да се мъчи с пеене, е като лека неестетична версия на хубавата Елена - големите го търсят на своя страна, но никога не го знаеш накъде ще се обърне.
Сещате се как Маринов пълнеше площада в Полски тръмбеш с едно поне 200 души да слушат предизборен концерт на БСП.
Сега пък изневери на „червените" и изпълни със съмнителна радост ведомството на Цветанов. Трудно е все пак да запазваш народната любов - тя е като шпек народен, македонска наденица или кремвирши Леки, налага се да посменяваш вкуса, да добавяш някоя и друга нова подправка и през годините да слагаш нов етикет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар