Докато стотици хиляди българи гладуват, гърчат се от кризата и не могат да си изплащат кредитите, банките трупат космически печалби. Нещо повече – Уникредит Булбанк раздаде 195 млн. лв. на акционерите си. Корпоративна търговска банка раздаде 30 млн. лв дивиденти - половината от финансовия й резултат за миналата година, Райфайзенбанк-България раздаде под формата на дивиденти също половината си печалба - 25.42 млн. лв. Докато трупат свръхпечалби, банкерите покачват и лихвите по кредитите, което породи ожесточен конфликт между банките и техните клиентите. За това как този конфликт прераства в опасна война, разговаряме с проф. Кръстьо Петков.
- Проф. Петков, що за война е това?
- Това е странна война. В нея няма човешки жертви и кръвопролития, но се понасят материални загуби и парични щети. Дотук губещите са кредитополучателите, а печелившите са: самите банки /от нереално високи лихвени проценти по кредитите/ и частните съдии-изпълнители /чиито джобове се пълнят от исковете срещу „неизправни” длъжници/. Само от държавата, по-точно от правителството, зависи, дали конфликтът ще се превърне в открит сблъсък. Навлизаме в решаващата фаза на тази битка. Ще си послужа с метафора, за да вдъхна кураж на потърпевшите банкови клиенти. Очаквам, че подобно на историческото сражение при Ватерло, обединените сили на граждани, независими експерти и национално отговорни медии ще принудят банковите Наполеони да прекратят своята колониална агресия в България.
- Кои са двата лагера в тази „война” , кой напада и кой се отбранява?
- Пряко засегнатите и силно мотивирани участници в конфликта са ясни: от една страна, са търговските банки, от другата, са клиентите - кредитополучатели. Доскоро се смяташе, че пострадалите от едностранните промени в договорите за обслужване на кредити са няколко хиляди, т.е. проблемът е дребен и периферен. Не е така - вижте данните за кредитите, по които е спряно обслужването повече от 90 дни. Такива са 7,8% от отпуснатите кредити. При над 12 милиона броя раздадени кредити е ясно, че
в беда са изпаднали стотици хиляди българи!
Този факт би трябвало да разтревожи БНБ и правителството. Не ми е известно обаче да е направена някаква сериозна стъпка от страна на държавата в подкрепа на изпадналите в несъстоятелност български граждани. Точно обратното - внесоха се промени в Закона за потребителските кредити, които са в пряка услуга на банките-кредитори.
Нашата идея е друга – на базата на финансови източници, осигурени от държавата, да се създаде национална, високо конкурентна търговска банка, която да се насочи главно към българския перспективен бизнес. Тя не трябва да дели бизнеса и домакинствата по браншов признак. Целевите групи - кредитополучатели следва да са главно самозаети , средни и дребни фирми, които биха се ангажирали с проекти в областта на зелената икономика, зелената енергия, с международни проекти, които изискват съфинансиране.
- Как биха погледнали на тези предложения банкерите у нас?
- Те да не би да са господари на тази страна! Всеки си преследва интереса! Те управляват чужди банки - да ги управляват добре и да получават високи заплати и бонуси. Българите не разполагат с контролен пакет върху банковия сектор - защо да не го придобият! И изобщо, какво лошо има в една промяна - наред с вече съществуващите банки, част от които според Любомир Христов са се превърнали в казина, да се открият банки, работещи по европейски стандарти. Защото сега стандартите са двойни: ако работиш с банката-майка, обслужват те като европеец; ако си клиент на българския клон, третират те като абориген?! Има и още един момент: в България масово не се спазва Директива 48/ЕО на ЕП и ЕС от април 2008 г., която гарантира правата на потребителите на банкови услуги. Какво ще кажат по този въпрос господата топбанкери и техните застъпници, които през ден в медиите ни преподават уроци по свободна пазарна икономика? И защо си траят БНБ, другите държавни институции, както и сдруженията на потребителите при очевидните нарушения на европейските правни норми при договарянето на кредитите? Тук е същността на спора, а не дали има право българската държава или браншови съюз да създаде своя банка или небанков инвестиционен фонд. Това е въпрос на нашия национален суверенитет. Нито повече, нито по-малко!
- Кой и как ни колонизира?
- Българската държава се е предала сама, предала е интересите на своите граждани. Вината е на няколко поредни правителства, но инициативата е на Иван Костов и неговия екип. Какво излиза? У нас не са нахлули окупатори и грабители - ние сами сме ги поканили. Когато държавният двор е разграден, всеки пришълец прави каквото си поиска – влиза, открива лихварска институция, събира спестените пари, изнася солидни печалби.
Кой е двигателят на този супер печеливш бизнес? Парите на българите - на домакинства, фирми, държавни предприятия. Да се обърнем към езика на цифрите - в България днес има около 37 милиарда лева депозити, което е около 60% от БВП. По-голямата част от влоговете /25 милиарда лева/ е осигурена от българските домакинства. Представяте ли си какъв огромен ресурс е това, което е предоставено за управление и пазене, но и за раздаване от страна на банките чрез кредитни операции. Днес те отказват да го правят по нормалния европейски начин. Позовават се на рисковете в българската икономика, но забравят, че тъкмо тази рискова икономика е източникът на нарастващия депозитен ресурс в годините на кризата.
- А как действат немските и френски банки?
- Факт е, че финансово-валутният крах на Гърция засегна най-вече интересите на крупни банки във Франция и Германия. Те са най-големите притежатели на дългови инструменти за Гърция. Затова оказаха комбиниран групов натиск върху своите национални правителства да се намесят /чрез механизмите на еврозоната, и отделно от МВФ, нова координирана акция/ по начин, който гарантира техните вземания. Онези 110 милиарда евро, които отпусна Клубът на богатите в ЕС, не отиват докрай и пряко за гръцката икономика и гръцките банки. Рано или късно ще стане ясно, че аргументът за взаимната обвързаност и демонстрираната солидарност на държавите в еврозоната е верен, но стои на втори план.
- Банковият сектор ли управлява България!
- В прекия политически смисъл-не! Банкерите не ги избират и не са отговорни пред електората. Но стара максима е, че който държи парите, той властва /поне в своя периметър на интереси/. Ако не съм прав, опровергайте ме. Вижте какво стана със закона за потребителските кредити. Каквито промени поръчаха банкерите, такива им сервираха. Сега научаваме за още една подмолна промяна в ГПК /Глава 37, чл. 417, ал. 2/: достатъчно е банката да се позове на неизплатени задължения по кредита, и съдята изпълнител автоматично санкционира „нарушителя”, без той да има гарантирано право на защита. Така банките ги приравниха с държавата и общините, що се отнася за събиране на вземанията.
- Кой ще спечели войната с банковия октопод, проф. Петков?
- Ще спечелят обединените българи! Говоря за икономически обединени и солидарни българи. Вече виждам признаци на това. Няма как да се спрат публичните дискусии, активността на медиите, мрежата във Фейсбук по темата за кредитите, лихвите, таксите и измамите. Показателно е ,че през няколко дни банкери, техни политически лобисти и платени експерти излизат да се оправдават, да се защитават по медиите. А понякога - да говорят откровени глупости в телевизионни дискусии. Както стана наскоро с препоръката на трима известни финансисти / Хърсев, Хампарцумян, Каролев – б.а./българите да живеят, работят и печелят, прилагайки закона за джунглата...
Мария ДРУМЕВА
- Проф. Петков, що за война е това?
- Това е странна война. В нея няма човешки жертви и кръвопролития, но се понасят материални загуби и парични щети. Дотук губещите са кредитополучателите, а печелившите са: самите банки /от нереално високи лихвени проценти по кредитите/ и частните съдии-изпълнители /чиито джобове се пълнят от исковете срещу „неизправни” длъжници/. Само от държавата, по-точно от правителството, зависи, дали конфликтът ще се превърне в открит сблъсък. Навлизаме в решаващата фаза на тази битка. Ще си послужа с метафора, за да вдъхна кураж на потърпевшите банкови клиенти. Очаквам, че подобно на историческото сражение при Ватерло, обединените сили на граждани, независими експерти и национално отговорни медии ще принудят банковите Наполеони да прекратят своята колониална агресия в България.
- Кои са двата лагера в тази „война” , кой напада и кой се отбранява?
- Пряко засегнатите и силно мотивирани участници в конфликта са ясни: от една страна, са търговските банки, от другата, са клиентите - кредитополучатели. Доскоро се смяташе, че пострадалите от едностранните промени в договорите за обслужване на кредити са няколко хиляди, т.е. проблемът е дребен и периферен. Не е така - вижте данните за кредитите, по които е спряно обслужването повече от 90 дни. Такива са 7,8% от отпуснатите кредити. При над 12 милиона броя раздадени кредити е ясно, че
в беда са изпаднали стотици хиляди българи!
Този факт би трябвало да разтревожи БНБ и правителството. Не ми е известно обаче да е направена някаква сериозна стъпка от страна на държавата в подкрепа на изпадналите в несъстоятелност български граждани. Точно обратното - внесоха се промени в Закона за потребителските кредити, които са в пряка услуга на банките-кредитори.
Нашата идея е друга – на базата на финансови източници, осигурени от държавата, да се създаде национална, високо конкурентна търговска банка, която да се насочи главно към българския перспективен бизнес. Тя не трябва да дели бизнеса и домакинствата по браншов признак. Целевите групи - кредитополучатели следва да са главно самозаети , средни и дребни фирми, които биха се ангажирали с проекти в областта на зелената икономика, зелената енергия, с международни проекти, които изискват съфинансиране.
- Как биха погледнали на тези предложения банкерите у нас?
- Те да не би да са господари на тази страна! Всеки си преследва интереса! Те управляват чужди банки - да ги управляват добре и да получават високи заплати и бонуси. Българите не разполагат с контролен пакет върху банковия сектор - защо да не го придобият! И изобщо, какво лошо има в една промяна - наред с вече съществуващите банки, част от които според Любомир Христов са се превърнали в казина, да се открият банки, работещи по европейски стандарти. Защото сега стандартите са двойни: ако работиш с банката-майка, обслужват те като европеец; ако си клиент на българския клон, третират те като абориген?! Има и още един момент: в България масово не се спазва Директива 48/ЕО на ЕП и ЕС от април 2008 г., която гарантира правата на потребителите на банкови услуги. Какво ще кажат по този въпрос господата топбанкери и техните застъпници, които през ден в медиите ни преподават уроци по свободна пазарна икономика? И защо си траят БНБ, другите държавни институции, както и сдруженията на потребителите при очевидните нарушения на европейските правни норми при договарянето на кредитите? Тук е същността на спора, а не дали има право българската държава или браншови съюз да създаде своя банка или небанков инвестиционен фонд. Това е въпрос на нашия национален суверенитет. Нито повече, нито по-малко!
- Кой и как ни колонизира?
- Българската държава се е предала сама, предала е интересите на своите граждани. Вината е на няколко поредни правителства, но инициативата е на Иван Костов и неговия екип. Какво излиза? У нас не са нахлули окупатори и грабители - ние сами сме ги поканили. Когато държавният двор е разграден, всеки пришълец прави каквото си поиска – влиза, открива лихварска институция, събира спестените пари, изнася солидни печалби.
Кой е двигателят на този супер печеливш бизнес? Парите на българите - на домакинства, фирми, държавни предприятия. Да се обърнем към езика на цифрите - в България днес има около 37 милиарда лева депозити, което е около 60% от БВП. По-голямата част от влоговете /25 милиарда лева/ е осигурена от българските домакинства. Представяте ли си какъв огромен ресурс е това, което е предоставено за управление и пазене, но и за раздаване от страна на банките чрез кредитни операции. Днес те отказват да го правят по нормалния европейски начин. Позовават се на рисковете в българската икономика, но забравят, че тъкмо тази рискова икономика е източникът на нарастващия депозитен ресурс в годините на кризата.
- А как действат немските и френски банки?
- Факт е, че финансово-валутният крах на Гърция засегна най-вече интересите на крупни банки във Франция и Германия. Те са най-големите притежатели на дългови инструменти за Гърция. Затова оказаха комбиниран групов натиск върху своите национални правителства да се намесят /чрез механизмите на еврозоната, и отделно от МВФ, нова координирана акция/ по начин, който гарантира техните вземания. Онези 110 милиарда евро, които отпусна Клубът на богатите в ЕС, не отиват докрай и пряко за гръцката икономика и гръцките банки. Рано или късно ще стане ясно, че аргументът за взаимната обвързаност и демонстрираната солидарност на държавите в еврозоната е верен, но стои на втори план.
- Банковият сектор ли управлява България!
- В прекия политически смисъл-не! Банкерите не ги избират и не са отговорни пред електората. Но стара максима е, че който държи парите, той властва /поне в своя периметър на интереси/. Ако не съм прав, опровергайте ме. Вижте какво стана със закона за потребителските кредити. Каквито промени поръчаха банкерите, такива им сервираха. Сега научаваме за още една подмолна промяна в ГПК /Глава 37, чл. 417, ал. 2/: достатъчно е банката да се позове на неизплатени задължения по кредита, и съдята изпълнител автоматично санкционира „нарушителя”, без той да има гарантирано право на защита. Така банките ги приравниха с държавата и общините, що се отнася за събиране на вземанията.
- Кой ще спечели войната с банковия октопод, проф. Петков?
- Ще спечелят обединените българи! Говоря за икономически обединени и солидарни българи. Вече виждам признаци на това. Няма как да се спрат публичните дискусии, активността на медиите, мрежата във Фейсбук по темата за кредитите, лихвите, таксите и измамите. Показателно е ,че през няколко дни банкери, техни политически лобисти и платени експерти излизат да се оправдават, да се защитават по медиите. А понякога - да говорят откровени глупости в телевизионни дискусии. Както стана наскоро с препоръката на трима известни финансисти / Хърсев, Хампарцумян, Каролев – б.а./българите да живеят, работят и печелят, прилагайки закона за джунглата...
Мария ДРУМЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар