От отец Боян Съръев е първата ми смъртна присъда, този който е слуга на Ахмед Доган заедно с босът си Волен Сидеров, призна в Ловеч станалият скандално известен писател Христо Стоянов. "В "Рязаният поп" разглеждам последиците от спекулата с религията - обясни той на срещата в КДК. - Книгата е документална, в нея образът на бащата помак е най-положителният, търпи развитие и е единственият, който се променя.В нея аз съм се опитал да опиша живота, да направя портрет на едно време, нищо повече. Там Боян Саръев е в истинския си образ, неслучайно първата ми смъртна присъда е от него." Стоянов продължи монолога си така: "Повтарям, става въпрос за спекула с религията. Тя и национализмът са най-конвертируемите валути по време на криза. Вижте един Волен Сидеров!.. Бе във в. "Демокра
ция", после стана говорител на "Първа частна банка", след това на "Мултигруп", на "Овъргаз", а подире отиде в "Монитор". Каква е ролята на говорителя в едни такива структури? Да отклонява общественото внимание от истината. По същия начин той днес спекулира с национализма.
Оказва се, че национализмът е в ръцете на мафията, същото може да се каже и за религията! Това обяснява защо Саръев прави от църкви хотели. Има черно и бяло духовенство. Той е от второто, което няма право да е в манастир. А изведнъж Саръев добавя хотелска част към църква. Хотелска част може да има само към манастир. Саръев иззема едни други функции. Чист меркантилизъм. Както е и при Волен Сидеров!", заяви писателят. Според него било мит, че в България не се чете. "Достатъчно е да се влезе в една книжарница, за да се види този глад на българите към книгата. Ако има някой да не чете, това е българският писател. Той мрази да чете, особено книги от родни автори, а ако има нещо да обича, то е да бъде спонсориран!" По думите на Стоянов, у нас поетът Любомир Левчев бил мерило за морал и достойно поведение в последните 18 години. "За разлика от един Стефан Цанев, който на 24 декември 1989-а във "Всяка неделя" заяви: "Аз вярвам в комунизма!", а днес се прави на антико
мунист номер 1, то Левчев декларира: "Аз не се отказвам от нито една моя написана дума!" Това е знак за достолепие и морал, заслужаващи уважение!", мисли бившият леяр и журналист. Според него писателският труд е "копане, яко копане!" Христо Стоянов пропътувал 135 000 км, продавайки творбите си. "Отдавна не подарявам книгите си. Това е вид унижение. За мен една книга е първо дух, после - стока! И няма как да е другояче, когато аз живея от труда си! Преди време видях Валери Станков, седнал пред маса, отрупана с напитки и ястия. Поиска да му подаря моя книга. Отказах му. Не може да имаш пари за кебапчета, а да нямаш пари за една книга!" По думите му, пример за родните политици би трябвало да бъде Владимир Путин. "Когато беше президент на Русия и в Ирак загинаха негови сънародници, той разпореди убийците им да бъдат издирени и унищожени. А как постъпи Георги Първанов, когато там заклаха двамата наши шофьори? Президентът ни изпрати съболезнователни телеграми до семействата им...", каза бившият леяр и журналист с шест развода зад гърба си. Според него Русия дръпнала икономически и духовно напред, защото си върнала потомците на прокудената си от болшевиките аристокрация. У нас липсвала кастата на интелигенцията, тъй като сме избивали периодически най-кадърните си мъже, по тази причина отечеството ни продължавало да е eдно блато. "Разликата между България и Русия е, че тук има 8 милиона идиоти и нито един Достоевски. Не е морално да съм в политиката, защото имам 6 развода", каза още мъжът, който настоява, че може да говори за всичко, освен за висша математика. Той отрича чрез книгите си "Скритият живот на една помакиня" и "Рязаният поп" да насажда омраза към исляма. "Помаците трябва да се оставят на мира и те сами ще се определят като българи. Опитите на един Боян Саръев да ги българизира по неговия си начин са погрешни. Те водят само до тяхното затваряне и обособяване в отделна общност. Нищо чудно, че някои от тях вече подмятат, че са от друг етнос. Помаците разчитат повече на общността си, отколкото на себе си, а и ние сами ги капсулираме. Една общност се самозатваря, когато се героизира. Както направи Антон Дончев с "Време разделно". Този роман е построен върху една неистина, върху т. нар. "Райковски дневник", който описва събития от 1756 г., когато Чепинското корито приема Исляма. В този дневник се описва как биват изклани 200 първенци от с. Райково, днес квартал на Смолян, отказали да приемат чужда вяра. Турската империя обаче ежегодно е правила преброявания, не само на хората, но и на добитъка, само мравуняците не е преброявала. Целта й е била само една - да събира повече данъци. Та, преди гореупоменатото клане, в Райково са преброени 236 жители. Да изколиш после от тях 200 първенци, е малко несериозно. През 1990 г. химичен анализ доказва, че Райковският дневник е писан в 1913-а, при поредния възродителен процес у нас. Излиза, че става въпрос за фалшификат. Една общност като помаците се самозатваря освен когато я героизираш и когато я опоетизираш, както пък стори Хайтов, защото тогава тя заживява с една вътрешна гордост... Надеждата е нещата малко да се разширят... Вижте, в тази посока какво прави една Гърция например! По границата ни ни с нея има участъци с българи мюсюлмани и от двете страни. Но за разлика от нас, гърците имат национална политика. От тяхната страна няма такова строителство на джамии", мисли Христо Стоянов, който не крие, че навремето майка му рекла: "Сине, набор ми стана, акълът ти не дойде!"
ция", после стана говорител на "Първа частна банка", след това на "Мултигруп", на "Овъргаз", а подире отиде в "Монитор". Каква е ролята на говорителя в едни такива структури? Да отклонява общественото внимание от истината. По същия начин той днес спекулира с национализма.Оказва се, че национализмът е в ръцете на мафията, същото може да се каже и за религията! Това обяснява защо Саръев прави от църкви хотели. Има черно и бяло духовенство. Той е от второто, което няма право да е в манастир. А изведнъж Саръев добавя хотелска част към църква. Хотелска част може да има само към манастир. Саръев иззема едни други функции. Чист меркантилизъм. Както е и при Волен Сидеров!", заяви писателят. Според него било мит, че в България не се чете. "Достатъчно е да се влезе в една книжарница, за да се види този глад на българите към книгата. Ако има някой да не чете, това е българският писател. Той мрази да чете, особено книги от родни автори, а ако има нещо да обича, то е да бъде спонсориран!" По думите на Стоянов, у нас поетът Любомир Левчев бил мерило за морал и достойно поведение в последните 18 години. "За разлика от един Стефан Цанев, който на 24 декември 1989-а във "Всяка неделя" заяви: "Аз вярвам в комунизма!", а днес се прави на антико
мунист номер 1, то Левчев декларира: "Аз не се отказвам от нито една моя написана дума!" Това е знак за достолепие и морал, заслужаващи уважение!", мисли бившият леяр и журналист. Според него писателският труд е "копане, яко копане!" Христо Стоянов пропътувал 135 000 км, продавайки творбите си. "Отдавна не подарявам книгите си. Това е вид унижение. За мен една книга е първо дух, после - стока! И няма как да е другояче, когато аз живея от труда си! Преди време видях Валери Станков, седнал пред маса, отрупана с напитки и ястия. Поиска да му подаря моя книга. Отказах му. Не може да имаш пари за кебапчета, а да нямаш пари за една книга!" По думите му, пример за родните политици би трябвало да бъде Владимир Путин. "Когато беше президент на Русия и в Ирак загинаха негови сънародници, той разпореди убийците им да бъдат издирени и унищожени. А как постъпи Георги Първанов, когато там заклаха двамата наши шофьори? Президентът ни изпрати съболезнователни телеграми до семействата им...", каза бившият леяр и журналист с шест развода зад гърба си. Според него Русия дръпнала икономически и духовно напред, защото си върнала потомците на прокудената си от болшевиките аристокрация. У нас липсвала кастата на интелигенцията, тъй като сме избивали периодически най-кадърните си мъже, по тази причина отечеството ни продължавало да е eдно блато. "Разликата между България и Русия е, че тук има 8 милиона идиоти и нито един Достоевски. Не е морално да съм в политиката, защото имам 6 развода", каза още мъжът, който настоява, че може да говори за всичко, освен за висша математика. Той отрича чрез книгите си "Скритият живот на една помакиня" и "Рязаният поп" да насажда омраза към исляма. "Помаците трябва да се оставят на мира и те сами ще се определят като българи. Опитите на един Боян Саръев да ги българизира по неговия си начин са погрешни. Те водят само до тяхното затваряне и обособяване в отделна общност. Нищо чудно, че някои от тях вече подмятат, че са от друг етнос. Помаците разчитат повече на общността си, отколкото на себе си, а и ние сами ги капсулираме. Една общност се самозатваря, когато се героизира. Както направи Антон Дончев с "Време разделно". Този роман е построен върху една неистина, върху т. нар. "Райковски дневник", който описва събития от 1756 г., когато Чепинското корито приема Исляма. В този дневник се описва как биват изклани 200 първенци от с. Райково, днес квартал на Смолян, отказали да приемат чужда вяра. Турската империя обаче ежегодно е правила преброявания, не само на хората, но и на добитъка, само мравуняците не е преброявала. Целта й е била само една - да събира повече данъци. Та, преди гореупоменатото клане, в Райково са преброени 236 жители. Да изколиш после от тях 200 първенци, е малко несериозно. През 1990 г. химичен анализ доказва, че Райковският дневник е писан в 1913-а, при поредния възродителен процес у нас. Излиза, че става въпрос за фалшификат. Една общност като помаците се самозатваря освен когато я героизираш и когато я опоетизираш, както пък стори Хайтов, защото тогава тя заживява с една вътрешна гордост... Надеждата е нещата малко да се разширят... Вижте, в тази посока какво прави една Гърция например! По границата ни ни с нея има участъци с българи мюсюлмани и от двете страни. Но за разлика от нас, гърците имат национална политика. От тяхната страна няма такова строителство на джамии", мисли Христо Стоянов, който не крие, че навремето майка му рекла: "Сине, набор ми стана, акълът ти не дойде!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар