ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ : КЪДЕ СА КОСТИТЕ НА ЛЕВСКИ?

Първият повод за издирване костите на обесения на 19 февруари 1873 г. Апостол на свободата Васил Левски е възникналата още през 1878 г. инициатива да му се въздигне паметник. Подготовката започва през 1879 г., правят се изкопи, полагат се дори основите му, но през 1864 г. се налага да бъдат изместени и се взема решение на новото им място да бъдат положени и костите на Дякона. Предвидени са средства за издирването им, но ако се съди по запазената за строителството на паметника документация, по този параграф не е бил изразходван нито лев. Това не може да се тълкува по друг начин, освен че костите не са били намерени. При тържественото откриване на самия паметник в произнесеното слово за кости не се проронва нито една дума - допълнително указание, че не е имало полагане на кости в основата на паметника, т.е., че те не са били открити. Издирването на костите на Левски оттук нататък върви на приливи и отливи с кръглите годишнини от раждането и смъртта му (19 юни 1837 г. и 19 февруари 1873 г.). По време на 25-годишнината от обесването му през 1898 г. се появяват само няколко публикации от авторитетни автори, преразказващи информацията, получена от изповедника на Левски пред бесилото - иконом поп Тодор Митов, председател на Софийската българска община по време на събитието. Във всички тези статии за „МЕСТОЗАРАВЯНЕ” на обесения Апостол се сочат „ПОЗОРНИТЕ ГРОБИЩА НА СОФИЯ” в м. „Кюлюците”, граничещи с крепостния вал, който е ограждал по това време град София, наричан „Ендеко”. В навечерието на 50-годишнината на обесването на Левски през 1922 г. настъпва ново оживление, свързано с търсенето на гроба му. Печатат се доста материали, но във всички тях се повтаря единствената версия, че след обесването му той е бил „заровен” „близо до бесилото”, в т.н. „позорни гробища” на София, наричани още „болничните”, „изоставените”, „гробищата на престъпниците” и пр. На следващия юбилей, когато се празнува 100-годишнината от рождението на Левски, в най-сериозния по това време вестник „МИР” от 2 март 1937 г., се появява една силно интригуваща, „ключова” може да се нарече, публикация от Павел Алексиев, в която се съобщава, че когато на другата сутрин след обесването му неколцина християни, негови почитатели, отишли да му занесат нещо за помен на гроба му - намерили го „разровен и празен”. Само четири дни след статията на Павел Алексиев, същият вестник „Мир” помества в броя си от 6 март 1937 г. друга статия от софийския журналист Никола Станчев, в отговор на информацията от Алексиев под заглавие „ДЕ СА КОСТИТЕ НА ЛЕВСКИ”. Позовавайки се на сведенията, дадени му от 86-годишната Мария поп Павлова –Джагарова”, Никола Станчев разкрива в статията си, че „ТЯЛОТО НА ДЯКОНА ЛЕВСКИ Е ОТКОПАНО (ОТ ПОЗОРНИТЕ ГРОБИЩА НА СОФИЯ) ОТ ТОГАВАШНИЯ КЛИСАР ПРИ ДНЕШНАТА ЧЕРКВА „СВЕТА ПАРАШКЕВА” НА УЛ. „МАРИЯ ЛУИЗА” И ПОГРЕБАНО В ОЛТАРА НА СЪЩАТА ЦЪРКВА. ТОЗИ ПОДВИГ Е ИЗВЪРШЕН ОТ ХРИСТО ХАМБАРКОВ - ГЪСКАТА, КОЙТО Е БИЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕНОВЕТЕ НА СОФИЙСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ”.Ако беше извършена незабавна проверка на писаното в „МИР” от 6 март 1937 г. и беше намерен 172-сантиметровия скелет на мъж, дори само по горните две зъбчета, които са излизали напред от другите, щеше да се установи, дали той е на Левски...
Дори Ванга се е произнасяла за местоположението на костите преди години. „Там си е, където са го оставили - до вода и до врата от дясната страна.” От мъглявината на тези „координати” така и нищо не излязло. Ванга е казала, че когато се намерят останките на Апостола, ще станем Швейцария на Балканите за има-няма 50 години.
Изброяването на екзотичните теории може да продължи до безкрай, защото Левски (не отборът, а личността) е с най-много фенове в България, както показа и тв класацията „Великите българи”. През януари 2007 г. Васил Левски е обявен за най-великия българин с гласовете на близо 59 хиляди българи, участвали в изследване на Българската национална телевизия.
По темата за Апостола дори интернет форумите сменят езика - нищо нецензурно, само чиста и свята сантименталност.
„Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили” - Васил Левски.
Човек трудно би повярвал, че тези думи са изречени не в навечерието на равноправното членство на България в Европейския съюз, а в едно размирно и тежко време на робство и безчестие. Те звучат актуално, в хармония с модерната тематика за мястото на страната ни в европейската общност. Само велик ум може да съзре в далечината на времето бъдещата пътека за идните поколения.

Веселин Стаменов