събота, 27 ноември 2010 г.

Скандал! „Наглите“ разкриват сепаратистките схеми в България!

На новата страница на електронният таблоид “ Наглите“ е качена книгата на журналистката Десислава Монева “ СЕПАРАТИЗЪМ“! Нещо непубликувано в нета. Тук можете да прочетет откъс:

Българските куизлинги!

През 1940 г. водачът на норвежките фашисти Видкун Куизлинг активно съдействал за окупацията на Норвегия от Адолф Хитлер. В деня на нашествието лидерът на Национал-социалистическата партия- Видкун Куизлинг- се опитва да взема властта, но и той е принуден да се откаже от германските сили. Властта била заграбена от лидера на германските нашественици рaйх-комисарят Йозеф Тербовен. През петте години нацистка окупация норвежците създават силно движение за противопоставяне, което се борело с германските сили и въоръжено и чрез гражданско неподчинение. И така хора, които сътрудничат с национален враг, изменят и правят предателство спрямо родината, се наричат куизлинги.



На 10 март 1990 г. около 16,00 часа се бяхме събрали десетима души мъжка компания в механа „Брезата“ – Сандански на разпивка. В момент на повишен градус в компанията присъстваше и един-единствен член на македонистите Георги Бухала. Същият ни предложи да отидем на македонски митинг в София да се „разправяме“ с шопите. Ние, без да му мислим много, вземаме решение да пътуваме с нощния пътнически влак за София. Знае се много добре какво направиха комунистите в Пиринска Македония и в този момент, когато се правеха първите крачки на премахване на тоталитарния режим, без да имаме представа каква е политическата цел на този митинг, ние, въоръжени с доза злоба, тръгнахме да се „разправяме“ с шопите. Пътувайки без билети в пияно състояние, с постоянни скандали с обслужващия персонал пристигнахме на Централна гара София на 11 март 1990 г. След половин час с първия бърз влак за София от Пиринска Македония пристигнаха около 25 души от поречието на река Струма. Отидохме на сборното място – НДК, където ни посрещна лидерът на всички македонисти в Република България, самозваният кинорежисьор Георги Солунски с екип на телевизията от Скопие с ръководител Драги Ивановски и кореспондентът на скопския официоз в.„Нова Македония“ в София Владимир Тулевски. Събрахме се около 35 – 40 души. Аз и моята компания бяхме отишли на митинг, а то се оказа, че трябва да сложим подписа си върху петиция, която трябва да се връчи на българския парламент. Шествието трябваше да тръгне към 11,00 часа. Някъде към 12,00 часа се появиха и членове на ВМРО – СМД. Единият от моята компания започна да им дава знак да идват по-бързо, като се обръщаше: „Айде, докога ке ве чекеме!“ Тогава му се даде обяснение, че тия не са от нашите, че са „върховисти“. Една година по-късно журналиститът от македонската телевизия Владимир Лапе монтира специална хронологическа емисия на всички прояви на македонистите. Какво ми направи впечатление? – Защо не бяхме озвучени на проявата ни на 11 март 1990 г. Поради факта, че все още бяхме пияни и псувахме жестоко.



На 12 март 1990 г. на площада в град Сандански ме спря тогавашният организационен активист на ,,Илинден“ Вихрен Запрев. Той ме попита: „Искаш ли да те запишем при нас?“ Аз го запитах къде. Отговорът бе: „В Независимата македонска организация „Илинден“ – ВМРО /независима/ Когато му дадох положителен отговор, ме записа в една тетрадка и така станах член, без да бъда.запознат с нито един програмен документ. На 13 март 1990 г. в района на градския басейн в град Сандански се проведе учредително събрание на местната секция на НМО „Илинден“ – ВМРО /независима/. От присъстващите 33-ма души бе избрано ръководство в състав – председател В. Запрев, секретар – Кр. Илиев, касиер – Иван Петров. Тук се запознах и с Йордан Костадинов от КЧПМПМ /Комитет за човешки права на македонците в Пиринска Македония/. Така започна моята дейност в „Илинден“. Първото ми по-голямо участие като член на „Илинден“ бе на 23 март 1990 г. в град Петрич на контрамитинг на организирания митинг от страна на ВМРО – СМД. На този митинг официално се запознах с Атанас Киряков и Сократ Маркилов. След като завърши контрамитингът, отидохме за кратък разбор в парка край реката. Тук Киряков ми даде служебния адрес на Димче Беляновски от Радио Скопие.


Няма коментари: