България попада в капана на двойния дефицит, това заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Той уточни, че става въпрос за дефицита по текущата сметка и дефицита по валутната сметка и че тези дефицити представляват опасност за българската икономика. Председателят на БСК съобщи, че на срещата, инициирана от президента, са се обсъждали проблемите, свързани с кризата, както и задачите, пред които е изправена България във връзка с европейската стратегия 2020. Има леко възстановяване в отрасъл „Промишленост" без строителството, посочи Данев, но уточни, че „общо взето цялата икономика продължава да потъва". Божидар Данев отбеляза още, че в България има натрупани трайни деформации, които покачват цената на икономическата криза. Той определи като една от деформациите взривното развитие през последните 10 години на търговията с недвижими имоти, строителството и финансовото посредничество и навлизането там на спекулативен капитал. Като друга деформация Божидар Данев определи погрешно водената енергийна политика, която е довела до силно енергоемко стопанство. Председателят на БСК отбеляза също въпроса за междуфирмените задължения, които „в условията на криза придобиват драматичен оттенък". Божидар Данев силно разкритикува държавната администрация, която според него е основен виновник фирмите да не получават дължимите средства от държавата чрез Банката за развитие.
До края на годината ще продължат фалитите на фирми, тъй като заради кризата и бавенето на плащанията по договорите от страна на държавата, бизнесът не разполага с достатъчно средства. Това заяви председателят на Българска търговско-промишлена палата /БТПП/ Цветан Симеонов след срещата му с президента Георги Първанов."Много фирми не могат да инвестират в иновации и обучение на служителите си, нямат възможност и за инвестиции в нови пазари", каза той.Според Симеонов, държавата не спазва обещанието си да се издължи на бизнеса. "Заради бавенето на плащанията фирмите се затрудняват с допълнителни лихви към своите задължения, вноски към НОИ и неизплатени заплати. Никой не прощава на бизнеса, когато не си плаща задълженията", каза Симеонов.Публичните разходи да бъдат намалени и това да е видно и в цифри, настояват още от БТПП. "Не е нормално при актуализацията на бюджета в разходната част да са заложени 42% разходи, при 38% за миналата година и 35% в програмата на ГЕРБ. Искаме да видим намалени в цифри публичните разходи, това е едно от спасителните действия, които очакваме", категоричен бе Симеонов.
Бързо изплащане на държавните задължения към фирмите поискаха работодателските организации от президента Георги Първанов. Според тях това би било най-ефективното средство за намаляване на междуфирмената задлъжнялост и за намаляване броя на обявяващите несъстоятелност компании и спад на безработицатата. Страните обсъдиха развоя на икономическата криза, изпълнението и резултатите от прилагането на отделните антикризисни мерки от септември миналата година досега, както и процеса на актуализация на бюджета и очакванията за бюджета за следващата година.Обща бе оценката, че въпреки първоначалните позитивни сигнали за оживление в българската икономика страната все още функционира в условията на криза, което налага увеличаване на ефективността при усвояване на европейските фондове, ускоряване на реформите в държавната администрация, предприемане на действия за нарастване на приходната част на бюджета.Представителите на работодателските организации защитиха тезата за запазване на сегашните параметри на данъчната тежест за бизнеса и бързо извършване на реформите в здравеопазването, пенсионната система и други области. Те очакват предсказуемост и прозрачност в ценовата политика на енергоносителите.Заявено бе също така очакването държавата да определи своите приоритети в дългосрочен план. Общо бе мнението, че България трябва да се стреми към преструктуриране на националната икономика като насърчава развитието на промишленост на базата на науката и иновациите и обучението на висококвалифицирани кадри.
До края на годината ще продължат фалитите на фирми, тъй като заради кризата и бавенето на плащанията по договорите от страна на държавата, бизнесът не разполага с достатъчно средства. Това заяви председателят на Българска търговско-промишлена палата /БТПП/ Цветан Симеонов след срещата му с президента Георги Първанов."Много фирми не могат да инвестират в иновации и обучение на служителите си, нямат възможност и за инвестиции в нови пазари", каза той.Според Симеонов, държавата не спазва обещанието си да се издължи на бизнеса. "Заради бавенето на плащанията фирмите се затрудняват с допълнителни лихви към своите задължения, вноски към НОИ и неизплатени заплати. Никой не прощава на бизнеса, когато не си плаща задълженията", каза Симеонов.Публичните разходи да бъдат намалени и това да е видно и в цифри, настояват още от БТПП. "Не е нормално при актуализацията на бюджета в разходната част да са заложени 42% разходи, при 38% за миналата година и 35% в програмата на ГЕРБ. Искаме да видим намалени в цифри публичните разходи, това е едно от спасителните действия, които очакваме", категоричен бе Симеонов.
Бързо изплащане на държавните задължения към фирмите поискаха работодателските организации от президента Георги Първанов. Според тях това би било най-ефективното средство за намаляване на междуфирмената задлъжнялост и за намаляване броя на обявяващите несъстоятелност компании и спад на безработицатата. Страните обсъдиха развоя на икономическата криза, изпълнението и резултатите от прилагането на отделните антикризисни мерки от септември миналата година досега, както и процеса на актуализация на бюджета и очакванията за бюджета за следващата година.Обща бе оценката, че въпреки първоначалните позитивни сигнали за оживление в българската икономика страната все още функционира в условията на криза, което налага увеличаване на ефективността при усвояване на европейските фондове, ускоряване на реформите в държавната администрация, предприемане на действия за нарастване на приходната част на бюджета.Представителите на работодателските организации защитиха тезата за запазване на сегашните параметри на данъчната тежест за бизнеса и бързо извършване на реформите в здравеопазването, пенсионната система и други области. Те очакват предсказуемост и прозрачност в ценовата политика на енергоносителите.Заявено бе също така очакването държавата да определи своите приоритети в дългосрочен план. Общо бе мнението, че България трябва да се стреми към преструктуриране на националната икономика като насърчава развитието на промишленост на базата на науката и иновациите и обучението на висококвалифицирани кадри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар