Г-н Калчев, защо сред литературните ви герои няма политици?
- За разлика от бандитите, които са персони с цвят, вкус и много подправки, депутатите са пластмасови кукли. Те са едни почти безполови същества, които не могат да предизвикат нищо друго у мен, освен крайно отегчение. Всичко, което лъха от парламента, ми навява усещане за досада и скудоумие. Когато повечето от тях излизат на трибуната, имам чувството, че ми казват: "Пригответе се, че ще лъжа, но се правете, че не го забелязвате."
Политическите лидери май се намират по-трудно, отколкото гангстерските?
- Голямата легенда Симеон разруши това, което се наричаше политическо лидерство в България. Тук дойде един човек, който не е пригоден за тази работа. Той е учил да бъде цар, а го сложиха за министър-председател. На него по манталитет му е забранено да дава обяснения, да се извинява и въобще да общува с някого, който не е на неговия ранг. След събитията между 1990 и 1997 г. всичко в политиката се разми в една аморфна безформена маса. Сега дойдоха на власт едни млади, интелигентни и добре образовани хора, но какво от това? В държава с традиции като Велокобритания това можеше да промени нещо, но не и тук. Единственият човек, който според мен знае за какво става дума и има сетива за власт, е Стефан Софиянски. В него ми е последната надежда. Ако той успее да събере край себе си подходящ екип, може би нещо би могло да се получи.
Само че в политиката основните играчи са малко или много индивидуалисти...
- Умният човек събира край себе си екип от умни хора. Досега нашите държавници правеха точно обратното.
Външната реклама, пазарите, паркингите и гаражите, фирмите за чистота в София - да продължавам ли или се сещате накъде водя разговора, като споменахте г-н кмета?
- Един човек, който управлява вече осем години една кочина като София, не може да действа с бели ръкавици и няма начин да не се омеша и с подземния, престъпния и прочие свят. Но, общо взето, мисля, че Софиянски има достатъчно здрави устои да се справи с обстановката и да излезе чист от тинята.
След като посветихте книга на ексминистър Богомил Бонев, ще направите ли същото за Георги Петканов или пък за Бойко Борисов?
- Те са по-подходящи за "Шоуто на Слави" те не са нито ченгета нито истински ръководителит. Те са обикновени шоумени и са си ходят при Слави. Разликата между това предаване и книгата е, че тя остава черно на бяло.
Напоследък България наподобява на сценарий за ваша книга. Познати ли са ви жертвите в последните престрелки у нас?
- Те се стрелят по-бързо, отколкото аз съм в състояние да пиша. При последната стрелба загина един мой приятел - Тодор Матов. Неговата жена беше дългогодишна барманка на Съюза на българските писатели и аз го познавам много добре. Той е 60-годишен човек, който нямаше нищо общо с мутрите. Беше десетина години треньор във Франция. Разбира се, че ги познаваше всичките, но той не беше този борец, който е символ на мутра, на дебел врат, на счупени уши и т. н. Него го убиха по погрешка заради Джамов и това е обществена тайна. Човекът си отиде мърцина. А че гангстерската война ще продължава, го бях казал много отдавна. Когато силовите групировки се освободят от т. нар. армии, те излизат на улицата, огладняват и понеже не знаят нищо друго, освен да крадат и да стрелят, резултатът е налице.
Кой живот живее според вас Димитър Джамов? Обикновено не се греши повече от два пъти...
- Той наистина имаше голям късмет, тъй като веднъж го взривяваха в автомобила на Илия Павлов, другият атентат срещу него го направиха миналото лято. Това е третият път, така че той на пръв поглед е от тези, които куршум не ги лови. Но на пръв поглед.
Преразпределението на наркопазара ли е в основата на всичките тези стрелби?
- Наркопазарът си е разпределен. Домогването до него е това, което създава напрежение. Големите играчи на този пазар са ясни на МВР, така че нещата може да бъдат оправени буквално за един ден. Страшното е "армията на освободените мутри". Те са тези, които се стрелят по улиците. Те са тези, които се домогват до парите. А пари в тази държава, както се знае, се намират все по-трудно. Привършват и последните приватизационни залъци, останали недоизядени в държавата.
Чухте ли изявленията на някои митнически служители, че наркотиците вече заобикалят България?
- Не бива да се вярва на това, което казват държавните служители. Ако наркотиците ни заобикаляха, стрелбите щяха да се изместят някъде другаде.
От високо ниво бе съобщено, че баретата Александър Василев, заловен в Гърция, и съучастникът му са били "големи играчи" на наркопазара. Може ли според вас един наркобарон да бъде заловен, докато пренася екстази?
- Ако под наркобарон се разбира Пабло Ескобар, Хашим Тачи, синът на Слободан Милошевич, покойният Аркан и дясната му ръка Сретан Йосич, който бе хванат в София - да, можем да говорим за наркобарони. В случай като този, за който става дума, обаче това са си обикновени "мулета". Даже Поли Пантев не беше наркобарон. Той просто беше откраднал наркотици от наркобароните.
А това не се прощава...
- Естествено. Резултата го видяхме.
Какво си мислите, когато чуете статистика от типа "има толкова организирани престъпни групи с толкова и толкова главатари и еди-колко си участници в тях"?
- Навремето едно момче, преподавател в Кеймбридж и в същото време високопоставен офицер от тайните служби, ми зададе въпроса колко са реалните престъпници в тази държава. Казах му една цифра, а той, без изобщо да се замисля, ми каза: "Убийте ги!". Когато човек знае точната цифра на престъпниците, не е достатъчно да ги афишира, а просто трябва да се справи с тях. Но някой явно няма полза от това тези групи да изчезнат.
Кавгите между групировките вдъхновяват ли ви като писател?
- Тази тематика ми е омръзнала толкова, че е крайно време да приключа с нея. Не може да предизвикваш непрекъснато едно обществено мнение в държавата и да чуваш хора, които претендират, че са интелигентни, да обясняват, че тази тематика едва ли не е "дежа вю". Ако държавата не намери сили да се справи с този проблем, това ще бъде свършено от други хора тогава, когато влезем в НАТО и Европейския съюз.
Всички млади демокрации изминаха този път. Защо нашият гущер не може да си откъсне опашката?
- Нито една млада демокрация не се е отървала от този проблем. Навсякъде свободата се бърка със свободията. Дори най-проспериращите държави не могат да се отърват от бандитизма, та какво ли остава за една Русия примерно. Никой да не ми казва, че Путин управлява с желязна ръка държавата и че Лужков ще направи от Москва град-приказка, защото в крайна сметка мафиите се управляват изцяло с гангстерски капитал.
Нещата у нас до голяма степен са предвидими и това го доказват и вашите "вулгарни" романи. В тях вие решавате кога и как да се отървете от героите, които са ви омръзнали. А извън тях?
- При зараждането на тези структури просто виждах каква опасност се заражда и колко малко внимание им се обръща. Затова се ориентирах към тази литература, а не защото ми е много вкусна. С хронологията, която направих, се опитах да ударя нещо като камбана. Но не постигнах кой знае какъв резултат. На мен и досега ми е ясно какъв процент от истинските бандити ще загинат по един или друг начин. Но т. нар. цвят на бандитизма се превъртя в любезното понятие "сива икономика". Кои са играчите в тази икономика? Всички ги знаем. Къде се крият те и къде перат парите си, също се знае.
Нека го кажем за тези, които не знаят.
- Във футбола примерно. А защо там? Защото това е единственото нещо, което все още е отдушник на народа. По какъв друг начин биха могли да се легализират бившите големи гангстери, освен да станат президенти на клубове? По този начин хем си изпират парите, хем си изчистват имената и стария имидж на бандити и рекетьори.
Докога според вас МВР ще събира гилзите след стрелбите? Не е ли крайно време да се намерят хора, които могат да прогнозират събитията, а не само да ги регистрират? Като вас например...
- Пази, Боже. Аз съм цивилен човек. Многократно са ми предлагали да заема някаква държавна длъжност, но винаги съм отказвал.
Защо?
- По простата причина, че ценя свободата си и правото да казвам, каквото си мисля. А и много добре знам, че държавата е абдикирала от социалния интерес.
С кои от хората, за които пишете, се познавахте лично?
- С много голяма част от тях. Като почнеш от Васил Илиев, минеш през Иво Карамански и стигнеш примерно до Поли Пантев. Някои от тях даже са ме заплашвали.
По книгите ви не личи да сте се стреснал особено...
- Аз много добре знаех колко опасни са тези хора, но ми е минало времето да се страхувам. Освен това те разбраха, че е най-добре да не ме правят светец.
А те страхуваха ли се? Знаеха ли какво ги очаква?
- Единствено при Иво Карамански съм почувствал някакво осъзнаване от негова страна, че е временен. Може би, защото беше по-умен от повечето. Може би, защото беше артист-бандит.
Прозвуча ли ви познато, когато Антон Милтенов-Клюна каза, че влиза в затвора, защото само там ще се чувства в безопасност? Не ви ли напомня за случая с Карамански?
- Карамански го държеше Васил Илиев в затвора и той много добре го знаеше.Това беше част от конфликта между тях.
Но и за него казваха, че в затвора е на по-сигурно място и че там няма да бъде убит.
- Клюна не може да остане в затвора вечно, освен ако не си признае за какво е вътре. А когато излезе, ако срещу него има произнесена "присъда", рано или късно тя ще му бъде прочетена.
Сигурно място ли е затворът всъщност? По американските филми виждаме как се изпълняват "присъди" и там.
- Това място е колкото безопасно, толкова и достъпно за кой ли не. Какъв е проблемът този, който е натоварен да убие някого, да влезе за някое кокошкарско престъпление в затвора. Наказанието му ще изтече след няколко месеца и той, след като е свършил т. нар. мокра поръчка вътре, ще излезе на свобода. А навън ще го чака огромен хонорар от няколко хиляди евро. Какъв е проблемът да бъде убит човек в затвора? Повече от никакъв.
Над какво работите в момента?
- Смятам да довърша поредицата с Козела и повече да не се занимавам с нея. Книгата ще се казва "Залезът на уморения лъв".
Как ще бъде убит Козела?
- Не знам още дали ще го убия.
При положение че толкова много неща в книгите ви се сбъдват, не е ли време да се обърнете към поезията? Току-виж, се възцари мир и спокойствие в държавата.
- Не съм написал нито един стих в живота си, но може би е време да започна да се занимавам точно с това - да пиша за залези, за любов, за птички. Това е в рамките на шегата. Иначе, като приключа тази книга, може би ще се занимая с обратния поглед и ще проследя пътя от държавата към престъплението, а не обратното, както правех досега.
- За разлика от бандитите, които са персони с цвят, вкус и много подправки, депутатите са пластмасови кукли. Те са едни почти безполови същества, които не могат да предизвикат нищо друго у мен, освен крайно отегчение. Всичко, което лъха от парламента, ми навява усещане за досада и скудоумие. Когато повечето от тях излизат на трибуната, имам чувството, че ми казват: "Пригответе се, че ще лъжа, но се правете, че не го забелязвате."
Политическите лидери май се намират по-трудно, отколкото гангстерските?
- Голямата легенда Симеон разруши това, което се наричаше политическо лидерство в България. Тук дойде един човек, който не е пригоден за тази работа. Той е учил да бъде цар, а го сложиха за министър-председател. На него по манталитет му е забранено да дава обяснения, да се извинява и въобще да общува с някого, който не е на неговия ранг. След събитията между 1990 и 1997 г. всичко в политиката се разми в една аморфна безформена маса. Сега дойдоха на власт едни млади, интелигентни и добре образовани хора, но какво от това? В държава с традиции като Велокобритания това можеше да промени нещо, но не и тук. Единственият човек, който според мен знае за какво става дума и има сетива за власт, е Стефан Софиянски. В него ми е последната надежда. Ако той успее да събере край себе си подходящ екип, може би нещо би могло да се получи.
Само че в политиката основните играчи са малко или много индивидуалисти...
- Умният човек събира край себе си екип от умни хора. Досега нашите държавници правеха точно обратното.
Външната реклама, пазарите, паркингите и гаражите, фирмите за чистота в София - да продължавам ли или се сещате накъде водя разговора, като споменахте г-н кмета?
- Един човек, който управлява вече осем години една кочина като София, не може да действа с бели ръкавици и няма начин да не се омеша и с подземния, престъпния и прочие свят. Но, общо взето, мисля, че Софиянски има достатъчно здрави устои да се справи с обстановката и да излезе чист от тинята.
След като посветихте книга на ексминистър Богомил Бонев, ще направите ли същото за Георги Петканов или пък за Бойко Борисов?
- Те са по-подходящи за "Шоуто на Слави" те не са нито ченгета нито истински ръководителит. Те са обикновени шоумени и са си ходят при Слави. Разликата между това предаване и книгата е, че тя остава черно на бяло.
Напоследък България наподобява на сценарий за ваша книга. Познати ли са ви жертвите в последните престрелки у нас?
- Те се стрелят по-бързо, отколкото аз съм в състояние да пиша. При последната стрелба загина един мой приятел - Тодор Матов. Неговата жена беше дългогодишна барманка на Съюза на българските писатели и аз го познавам много добре. Той е 60-годишен човек, който нямаше нищо общо с мутрите. Беше десетина години треньор във Франция. Разбира се, че ги познаваше всичките, но той не беше този борец, който е символ на мутра, на дебел врат, на счупени уши и т. н. Него го убиха по погрешка заради Джамов и това е обществена тайна. Човекът си отиде мърцина. А че гангстерската война ще продължава, го бях казал много отдавна. Когато силовите групировки се освободят от т. нар. армии, те излизат на улицата, огладняват и понеже не знаят нищо друго, освен да крадат и да стрелят, резултатът е налице.
Кой живот живее според вас Димитър Джамов? Обикновено не се греши повече от два пъти...
- Той наистина имаше голям късмет, тъй като веднъж го взривяваха в автомобила на Илия Павлов, другият атентат срещу него го направиха миналото лято. Това е третият път, така че той на пръв поглед е от тези, които куршум не ги лови. Но на пръв поглед.
Преразпределението на наркопазара ли е в основата на всичките тези стрелби?
- Наркопазарът си е разпределен. Домогването до него е това, което създава напрежение. Големите играчи на този пазар са ясни на МВР, така че нещата може да бъдат оправени буквално за един ден. Страшното е "армията на освободените мутри". Те са тези, които се стрелят по улиците. Те са тези, които се домогват до парите. А пари в тази държава, както се знае, се намират все по-трудно. Привършват и последните приватизационни залъци, останали недоизядени в държавата.
Чухте ли изявленията на някои митнически служители, че наркотиците вече заобикалят България?
- Не бива да се вярва на това, което казват държавните служители. Ако наркотиците ни заобикаляха, стрелбите щяха да се изместят някъде другаде.
От високо ниво бе съобщено, че баретата Александър Василев, заловен в Гърция, и съучастникът му са били "големи играчи" на наркопазара. Може ли според вас един наркобарон да бъде заловен, докато пренася екстази?
- Ако под наркобарон се разбира Пабло Ескобар, Хашим Тачи, синът на Слободан Милошевич, покойният Аркан и дясната му ръка Сретан Йосич, който бе хванат в София - да, можем да говорим за наркобарони. В случай като този, за който става дума, обаче това са си обикновени "мулета". Даже Поли Пантев не беше наркобарон. Той просто беше откраднал наркотици от наркобароните.
А това не се прощава...
- Естествено. Резултата го видяхме.
Какво си мислите, когато чуете статистика от типа "има толкова организирани престъпни групи с толкова и толкова главатари и еди-колко си участници в тях"?
- Навремето едно момче, преподавател в Кеймбридж и в същото време високопоставен офицер от тайните служби, ми зададе въпроса колко са реалните престъпници в тази държава. Казах му една цифра, а той, без изобщо да се замисля, ми каза: "Убийте ги!". Когато човек знае точната цифра на престъпниците, не е достатъчно да ги афишира, а просто трябва да се справи с тях. Но някой явно няма полза от това тези групи да изчезнат.
Кавгите между групировките вдъхновяват ли ви като писател?
- Тази тематика ми е омръзнала толкова, че е крайно време да приключа с нея. Не може да предизвикваш непрекъснато едно обществено мнение в държавата и да чуваш хора, които претендират, че са интелигентни, да обясняват, че тази тематика едва ли не е "дежа вю". Ако държавата не намери сили да се справи с този проблем, това ще бъде свършено от други хора тогава, когато влезем в НАТО и Европейския съюз.
Всички млади демокрации изминаха този път. Защо нашият гущер не може да си откъсне опашката?
- Нито една млада демокрация не се е отървала от този проблем. Навсякъде свободата се бърка със свободията. Дори най-проспериращите държави не могат да се отърват от бандитизма, та какво ли остава за една Русия примерно. Никой да не ми казва, че Путин управлява с желязна ръка държавата и че Лужков ще направи от Москва град-приказка, защото в крайна сметка мафиите се управляват изцяло с гангстерски капитал.
Нещата у нас до голяма степен са предвидими и това го доказват и вашите "вулгарни" романи. В тях вие решавате кога и как да се отървете от героите, които са ви омръзнали. А извън тях?
- При зараждането на тези структури просто виждах каква опасност се заражда и колко малко внимание им се обръща. Затова се ориентирах към тази литература, а не защото ми е много вкусна. С хронологията, която направих, се опитах да ударя нещо като камбана. Но не постигнах кой знае какъв резултат. На мен и досега ми е ясно какъв процент от истинските бандити ще загинат по един или друг начин. Но т. нар. цвят на бандитизма се превъртя в любезното понятие "сива икономика". Кои са играчите в тази икономика? Всички ги знаем. Къде се крият те и къде перат парите си, също се знае.
Нека го кажем за тези, които не знаят.
- Във футбола примерно. А защо там? Защото това е единственото нещо, което все още е отдушник на народа. По какъв друг начин биха могли да се легализират бившите големи гангстери, освен да станат президенти на клубове? По този начин хем си изпират парите, хем си изчистват имената и стария имидж на бандити и рекетьори.
Докога според вас МВР ще събира гилзите след стрелбите? Не е ли крайно време да се намерят хора, които могат да прогнозират събитията, а не само да ги регистрират? Като вас например...
- Пази, Боже. Аз съм цивилен човек. Многократно са ми предлагали да заема някаква държавна длъжност, но винаги съм отказвал.
Защо?
- По простата причина, че ценя свободата си и правото да казвам, каквото си мисля. А и много добре знам, че държавата е абдикирала от социалния интерес.
С кои от хората, за които пишете, се познавахте лично?
- С много голяма част от тях. Като почнеш от Васил Илиев, минеш през Иво Карамански и стигнеш примерно до Поли Пантев. Някои от тях даже са ме заплашвали.
По книгите ви не личи да сте се стреснал особено...
- Аз много добре знаех колко опасни са тези хора, но ми е минало времето да се страхувам. Освен това те разбраха, че е най-добре да не ме правят светец.
А те страхуваха ли се? Знаеха ли какво ги очаква?
- Единствено при Иво Карамански съм почувствал някакво осъзнаване от негова страна, че е временен. Може би, защото беше по-умен от повечето. Може би, защото беше артист-бандит.
Прозвуча ли ви познато, когато Антон Милтенов-Клюна каза, че влиза в затвора, защото само там ще се чувства в безопасност? Не ви ли напомня за случая с Карамански?
- Карамански го държеше Васил Илиев в затвора и той много добре го знаеше.Това беше част от конфликта между тях.
Но и за него казваха, че в затвора е на по-сигурно място и че там няма да бъде убит.
- Клюна не може да остане в затвора вечно, освен ако не си признае за какво е вътре. А когато излезе, ако срещу него има произнесена "присъда", рано или късно тя ще му бъде прочетена.
Сигурно място ли е затворът всъщност? По американските филми виждаме как се изпълняват "присъди" и там.
- Това място е колкото безопасно, толкова и достъпно за кой ли не. Какъв е проблемът този, който е натоварен да убие някого, да влезе за някое кокошкарско престъпление в затвора. Наказанието му ще изтече след няколко месеца и той, след като е свършил т. нар. мокра поръчка вътре, ще излезе на свобода. А навън ще го чака огромен хонорар от няколко хиляди евро. Какъв е проблемът да бъде убит човек в затвора? Повече от никакъв.
Над какво работите в момента?
- Смятам да довърша поредицата с Козела и повече да не се занимавам с нея. Книгата ще се казва "Залезът на уморения лъв".
Как ще бъде убит Козела?
- Не знам още дали ще го убия.
При положение че толкова много неща в книгите ви се сбъдват, не е ли време да се обърнете към поезията? Току-виж, се възцари мир и спокойствие в държавата.
- Не съм написал нито един стих в живота си, но може би е време да започна да се занимавам точно с това - да пиша за залези, за любов, за птички. Това е в рамките на шегата. Иначе, като приключа тази книга, може би ще се занимая с обратния поглед и ще проследя пътя от държавата към престъплението, а не обратното, както правех досега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар