Да бъдеш критик в България хич не е лесно. Трябва да търсиш винаги по-слабия, по-уязвимия и този, зад когото не стои някоя оядена кратуна, да го пази. Трябва да имаш необяснимия талант да изкривяващ истината и да умееш до супер професионализъм магията да превръщаш таланта в боза. Абе, трудна работа. Каква ми ти работа, това си е чиста дарба. Явление…
Едно такова явление тъпче безпощадно нашите ширини от началото на 1971 година. Пръкнало се на бял свят там някъде в Разградско и точно в нюанс с името на града си от раз се появило над културния небосклон на милото ни отечество. Гениално! Умно и страшно „талантливо”. Толкова „талантливо”, че за годините си мизерно съществуване не успяло да създаде нито един свой личен продукт, но надарено със сериозната дарба да плюе по други такива. Това явление се казва Данчо Евтимов! Явлението, което срещу пари ще оплюе или възхвали посочената творба, без да му мигне окото. Явлението, впило се като паразит в една популярна верига книжарници, и смучещо завидното си подаяние, е готово да размаже всеки слаб по своему автор, незащитен от „културната” секира на една литературна сган, чийто председател е Данчо Евтимов.
Да получаваш пари от плюене, от един естествен физиологичен процес е все едно да ти дават пари за акане, да ти дават пари за пишкане. От тази гледна точка Явлението – Евтимов е своего рода гений. Трябва да се учим от такива като него. Ние простите и безочливи, измислени таланти хвърляме доза труд, правим нещо, градим… А Данчо ака! Ака своята пошла, уж литературна критика и печели. Печели дори повече от нас. На готово! Аз измислям темата – Данчо плюе… Перфектна схема. Жалко, че не съм се сетил по-рано. Съжалявам, аз винаги избирам по-трудния път.
Едно такова явление тъпче безпощадно нашите ширини от началото на 1971 година. Пръкнало се на бял свят там някъде в Разградско и точно в нюанс с името на града си от раз се появило над културния небосклон на милото ни отечество. Гениално! Умно и страшно „талантливо”. Толкова „талантливо”, че за годините си мизерно съществуване не успяло да създаде нито един свой личен продукт, но надарено със сериозната дарба да плюе по други такива. Това явление се казва Данчо Евтимов! Явлението, което срещу пари ще оплюе или възхвали посочената творба, без да му мигне окото. Явлението, впило се като паразит в една популярна верига книжарници, и смучещо завидното си подаяние, е готово да размаже всеки слаб по своему автор, незащитен от „културната” секира на една литературна сган, чийто председател е Данчо Евтимов.
Да получаваш пари от плюене, от един естествен физиологичен процес е все едно да ти дават пари за акане, да ти дават пари за пишкане. От тази гледна точка Явлението – Евтимов е своего рода гений. Трябва да се учим от такива като него. Ние простите и безочливи, измислени таланти хвърляме доза труд, правим нещо, градим… А Данчо ака! Ака своята пошла, уж литературна критика и печели. Печели дори повече от нас. На готово! Аз измислям темата – Данчо плюе… Перфектна схема. Жалко, че не съм се сетил по-рано. Съжалявам, аз винаги избирам по-трудния път.
Матей ЙОРДАНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар