ГОЛЕМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ
Той е навсякъде!
Истинският образ на българският Джак Изкормвача….
ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ЖОРО ПАВЕТО ОЖИВЯВАТ НА СТРАНИЦИТЕ НА
„ПАПАРАК”
Съществувал ли е наистина
Жоро Павето?
ЖИВ ЛИ Е ХВЪРЛИЛИЯТ В УЖАС СТОЛИЦАТА ПРЕДИ ГОДИНИ МАНИЯК ЖОРО ПАВЕТО?ОТГОВОРЪТ ЗА СЪЖАЛЕНИЕ Е ПОЛОЖИТЕЛЕН.А ПРИЧИНАТА Е,ЧЕ НИКОИ НЕ ЗНАЕ СЪС СИГУРНОСТ КОИ Е НАИ-СТРАШНИЯТ ПРЕСТЪПНИК КОИТО СЕ КРИЕ ЗАД ТОВА ИМЕ.
ОТ 1968 ГОДИНА НАСАМ,КОГАТО ЗА ПРЪВ ПЪТ СОФИЯ ИЗТРЪПВА ОТ НАБЕЗИТЕ НА ПЕРВЕРЗНИЯ ИЗНАСИЛВАЧ И УБИЕЦ,ДОСЕГА ДЕСЕТКИ БАНДИТИ СА ПОЛЗВАЛИ ВЪПРОСНИЯ ПРЯКОР.И В МОМЕНТА ПОЧТИ ВСЕКИ ПО-ГОЛЯМ БЪЛГАРСКИ ГРАД СИ ИМА СВОИ ЖОРО ПАВЕТО.
18 ГОДИШЕН МЛАДЕЖ ОТ СЛИВЕН НАПРИМЕР СЕ ПРОБВА ДА КОПИРА ЕДНО КЪМ ЕДНО ПОВЕДЕНИЕТО НА ИЗВЕРГА И ЗА ГОДИНА НАПАДА ДЕСЕТ ЖЕНИ С КОИТО БЛУДСТВА.СЛЕД КАТО Е ЗАЛОВЕН ТОИ САМИЯТ СИ ПРИЗНАВА ЗА ОЩЕ ДЕСЕТ СВОИ ЖЕРТВИ.ПОЛИЦИЯТА ПРИЗОВАВА,АКО ИМА И ДРУГИ ПОТЪРПЕВШИ ДА РАЗКАЖАТ ИСТОРИИТЕ СИ.
33 ГОДИШНИЯТ ПЕРНИЧАНИН К.Ч. СЪЩО БЕ ОБЯВЕН ЗА ЖОРО ПАВЕТО.ВСЕКИ ПЪТ ЩОМ ИЗЛЕЗЕЛ ОТ ЗАТВОРА ТОИ НАПАДАЛ В ТЪМНОТО ЖЕНИ И ГИ ИЗНАСИЛВАЛ.ПРИБИРАЛИ ГО ЗАД РЕШЕТКИТЕ,ПОЛЕЖАВАЛ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СЕ ПОВТАРЯЛИ...
ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ ОТ ЗВЕРСТВАТА НА МЕСТНИЯ ЖОРО ПАВЕТО К.И. ПРОПИЩЯ ГАБРОВО.22-ГОДИШНИЯТ МАНИЯК ИЗГЛЕЖДАЛ НА ПРЪВ ПОГЛЕД МИЛОВИДНО И ДОБРО МОМЧЕ,НА ЧИЯТО СЪВЕСТ ОБАЧЕ ТЕЖАТ ДЕСЕТКИ ЖЕРТВИ.К.И. ГИ ИЗДЕБВАЛ В ГРЪБ И ГИ ПОВАЛЯЛ НА ЗЕМЯТА С КАРАТИСТКИ УДАР,ТЪИ КАТО ТРЕНИРАЛ БОИНИ ИЗКУСТВА.ОПИТАЛ СЕ ДА БЛУДСТВА С ТЯХ И НАКРАЯ ГИ ОГРАБВАЛ.
26 ГОДИШНИЯТ ПЛОВДИВЧАНИН СЛАВЕИКО ШИШКОВ ПОЛУЧИ РЕКОРДНИТЕ 63 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА НАПАДЕНИЯТА СИ НАД МЛАДИ МОМИЧЕТА.ТОИ БЕШЕ НАРЕЧЕН ЖОРО ПАВЕТО ЗАРАДИ ТОВА,ЧЕ АТАКУВАЛ ЖЕРТВИТЕ СИ В ГРЪБ И ЧАК ТОГАВА ГИ УДРЯЛ.
В НАЧАЛОТО СЕ СМЯТАЛО,ЧЕ ЖОРО ПАВЕТО ВСЪЩНОСТ Е ГЛУХОНЯМО МОМЧЕ ОТ СОФИИСКОТО СЕЛО РАКИТА МИЛЧО МИЛАНОВ.ТОИ ПОПАДНАЛ ЗАД РЕШЕТКИТЕ ПО ОБВИНЕНИЕ ЧЕ Е БЛУДСТВАЛ С ПЕТ ЖЕНИ ОТ КОИТО ЕДНАТА УМИРА.МИЛЧО ГИ УДРЯЛ С КАМЪК,ОБВИТ В КЪРПА И ИМ ПОСЯГАЛ СЕКСУАЛНО.ТАКА И НЕ ДОКАЗАЛИ КАТЕГОРИЧНО ОБАЧЕ,ЧЕ ЖОРО ПАВЕТО И МИЛЧО ОТ РАКИТА СА ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ.МАНИАКЪТ ЛЕЖАЛ В ЗАТВОРА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ,ПОСЕЛ СЕ ПРИБРАЛ У ДОМА.ОТТАМ НАТАТЪК НИЩО НЕ СЕ ЗНАЕ.
ИСМАИЛ ШЕРИФ Е ИМЕТО НА ПОРЕДНИЯТ ЖОРО ПАВЕТО.ТОИ НАПАДАЛ СЕКСАПИЛНИ МОМИЧЕТА КРАИ ТЪРГОВСКИЯ ТЕХНИКУМ В СТОЛИЦАТА И ГИ ИЗНАСИЛВАЛ.ДОКАТО ИМ ПОСЯГАЛ,ПЕРВЕРЗНИКЪТ ГИ ДУШЕЛ,ЗА ДА ИЗПИТА ПО-ГОЛЯМА НАСЛАДА ОТ АКТА
Истинският Жоро Павето, страшилище за София
преди 40 години, изобщо не се казва така, жив и здрав е и живее в родното си село.
През 1968 година започват нападения над жени в различни квартали на София - винаги по тъмно, сутрин преди изгрев слънце, между 5,30 и 6 часа. До началото на ноември жертвите стават седем, шест от които са ударени в гръб с тежък предмет в тила. Нападателят ги доближавал в пълно мълчание. До една от тях е намерено увито в носна кърпа паве.
Въпреки че официално съобщение за това няма, слуховете бързо обикалят града и шегобийци кръщават неизвестния нападател Жоро Павето. Той очевидно е сексуален маниак, защото нападнатите са съблечени, но не са изнасилени. Шест от жените оживяват, но седмата, пенсионерка на 69 години, умира в болницата.
От мрак до зори улиците на столицата опустяват, жените и момичетата, на които се налага да излязат по тъмно, са изпращани и посрещани от свои близки мъже, а десетки цивилни ченгета, преоблечени в рокли, кръстосват улиците като живи примамки.
Разследват се всички случаи на странно сексуално поведение. На 11 май 1968 г. след полунощ е заловен 25-годишен младеж, който бяга чисто гол по улица "Узунджовска" в самия център на София. Оказва се, че работи в научен институт. Той обяснява, че е зле с нервите.
Глухонемият маниак от Ракита
Безцеремонно опипвал съученичките си!
На 6 ноември 1968 г. към 21,30 часа някакъв младеж е забелязан да наднича през прозореца на жена на петдесет и осем години, която тъкмо се събличала да си ляга. Воайорът се качва на наредените под прозореца дърва, но купът се срутва и жената го забелязва. Тя писва, а младежът напира да влезе при нея. Привлечен от виковете, зетят на жената подгонва воайора, който хуква да бяга. В преследването се включва полугол съсед, работещ в криминалната милиция.
Преследваният влиза в общежитието за глухонеми на улица "Козлодуй" 187. Криминалистът го спипва в едно легло, където той се прави на заспал, и го отвежда във Bторо районно управление на милицията.
Задържаният се казва Милчо Кирилов Миланов, глухоням от софийското село Ракита, който работи като мебелист в предприятието за хора с увреден слух "Тих труд". Той удивително прилича на описания от трима видни психиатри профил на неизвестния престъпник. Извършителят е млад човек с абсурден характер на деянията си - обясняват профайлърите. Според тях той има садистична, психопатна перверзност, което дава основание престъпникът да бъде търсен в регистъра на такива личности.
Миланов е средният син в обикновено селско семейство. Като бебе на шест месеца заболява от менингит, в резултат на което остава глухоням. Родителите му разбират това едва когато той става на две години. На седем го записват в специализираното училище в София, но той няма интерес към уроците и едва завършва седми клас. Прави впечатление на околните като човек със слаби задръжки и повишен интерес към секса. Безцеремонно опипва момичетата. Освен това е много ранобуден - чистачката в общежитието често заварвала леглото му празно в шест сутринта. При обиска под дюшека му намират едно италианско порнографско списание, което Миланов откраднал от бригадира си.
Всичко това веднага превръща Милчо Миланов в заподозрян №1. В арестантската му килия е поставен камерник - агент на криминалната милиция под прикритие, чиито родители са глухонеми. Благодарение на това той научава езика им. Пред Милчо се представя за арестуван за изнасилване и така сексът става главна тема на разговорите им.
Подпитван от него, Миланов започва да разказва за своите нападения, като ги украсява с измислени сексуални подвизи. "Изобщо не съзнава какво е извършил и не му прави впечатление" - докладва камерникът.
Пред следователите Милчо отрича всичко. Но детският му мозък не може да устои на изкушението: той е запален левскар, а на 17 ноември предстои футболното дерби с ЦСКА. Обещават да му разрешат да гледа мача, ако признае всичко. Миланов разказва за пет нападения, включително и завършилото с фатален край. Обяснява, че ненавижда жените, които не са глухонеми, затова ги нападал.
Три следови кучета разпознават неговата миризма по кърпата, в която е намерено паве - предполагаемото му оръжие. Накрая е извършен и следствен експеримент - плащат на една доброволка по 10 лева, за да изиграе ролята на жертвите, и Милчо Миланов демонстрира петте си нападения. Всичко е заснето от единствената тогава държавна телевизия.
Обявяват Милчо за
първият Жоро Павето!
Милчо е щастлив - не само му дават да гледа мача, а Левски печели рекордна победа със 7:2. Следователите също са доволни - те смятат за доказано, че именно той е Жоро Павето. Прокурорът внася делото срещу Милчо в съда. Общественото мнение настоява за смъртно наказание. Делото се провежда през февруари 1969 г.
Според съдебнопсихиатричната експертиза Миланов е вменяем - той е дефектна личност, но не душевно болен в тесния смисъл на думата. На 19 февруари е произнесена присъдата - двадесет години лишаване от свобода при усилено строг режим. Съобщението на МВР носи заглавие "Справедливо наказание" и звучи като оправдание, че Жоро Павето няма да бъде екзекутиран.
Порнографските снимки и показаните голотти
За виновни за нападенията!
Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро една личност, която трябва да се лекува."
Милчо Миланов е изпратен в затвора, където се откроява с доброто си поведение. Става бригадир на дърводелския цех и всява респект у останалите затворници. След четиринадесет години е помилван, но му е забранено да живее в София и да пътува сам. Пет години всеки ден се подписва в кметството. Оттогава е овчар в родното си село. По-големият му брат е кмет там.
Жоро Павето е жив и свободен!
Пасе овце и все още заглежда жени….
Обедна почивка. Под автобусната стоянка на сливнишкото село Ракита седят мъж и жена - кметът и селската кръчмарка. "Тук ми е приемната", смее се кметът и протяга на слънце болни крака и здрав бастун.
Вратите на отсрещния смесен магазин, който играе ролята и на кръчма, са широко отворени, но никой не влиза. Не че наоколо гъмжи от народ - селото наброява четиридесет и трима жители. Най-много през площадчето да изкуцука някоя прегърбена бабка или да притича проскубан пес.
"А вие по какъв въпрос?" - пита началникът на селото. Отговорът, че сме дошли заради Милчо Миланов, известен като Жоро Павето, го кара да изригне гневно: "Аз съм му брат.
Измитайте се оттук!
Само глупости пишете толкова години! Айде обратно, откъдето сте дошли, че..."
Тръгваме. Затова пък ще се повозим на каруцата на бай Кръстан. Кметът разрешава, щом обещаваме, че няма да закачаме Жоро Павето. Каруцата подскоква и аха да се разпадне по неравния път. Отиваме на пролетна оран заедно с кръчмарката Маргарита и с бившия кмет на селото Стоян Стоянов.
"Жоро Павето ли? Ама от какво да ни е страх? - повтаря с умиление Маргарита. - Милчо е най-добрият човек в селото. Като дойде в кръчмата,
всички го черпят с лимонада
с кафенце. Тих, кротък човечец. Но все още заглежда жените!"
"Милчо е другарче и половина - взима думата бай Кръстан. - Аз колко съм ял и пил с него... Невинен го направиха виновен! Павета, жени, глупости са това! Ако е бил той, щеше да повтори, шило в торба не стои. Изпра наш Милчо пешкира, ама..."
"Като дойдох от Перник, имах борч от държавата и станах овчар с него - бърза да се изкаже и Стоян, - Понеже нито чува, ни говори, все си носех у мене една тетрадка, та да си приказваме, докато си пасем овцете. Питам го един ден: Милчо, братко, ти ли удря жените с онова паве? А той ми пише - не съм аз, ама мене ме натопиха.
Викам - дай да вземеме мерки. А той клати глава - не рови там, излежал съм го."
"На двадесет години го осъдиха, четиринадесет лежа. Сега е ратай на братята си. Пасе овцете", казва Кръстан и плюе.
Може ли да го видим, пробваме пак. "А-а, не може - върти глава бай Кръстан. - Живее в Локвата, на три километра оттук. Братята му гледат в двора четири зли кучета. Ще ни изядат заедно с конете."
Съществувал ли е наистина
Жоро Павето?
В Ракита не вярват, че Миланов е Жоро Павето. Несъмнено в наши дни той нямаше да бъде осъден въз основа на такива доказателства. Ако на разпитите присъстваха адвокати, едва ли щеше да бъде подлъган да признае вината си. В най-лошия случай би бил признат за невменяем.
Освен това Миланов е осъден за пет нападения с павета, а те са били шест. Единственото убедително доказателство за вината му е, че след неговото арестуване престъпленията секват. Няколко години по-късно се появява друг сериен нападател на жени, когото наричат Жоро Павето Втори. Той е далеч по-опасен - извършва десет изнасилвания и едно двойно убийство. През 1975 г. залавят престъпника – двадесет и пет годишния Георги Йорданов. Осъждат го на смърт и го разстрелват.
Въпреки че подобни престъпления са извършвани и след това, Жоро Павето е станал емблематична фигура и всички серийни изнасилвачи са наричани негови наследници.
Тина Червенкова
„ъндърграунд-медия”
Няма коментари:
Публикуване на коментар