КАКВО ЛИ МИ Е НАРЕД ЧЕ И ТАШАЦИТЕ МИ ДА СА ОТПРЕД!

Отвличанията са особен вид престъпление. Всъщност, това е сбор от убийство, опит за убийство или заплаха за убийство плюс грабеж, телесни повреди и психически натиск. Затова в отвличането има много типове престъпност, групирани в едно престъпление. За борба с този вид престъпления трябва да има обособено звено както в службите, така и в прокуратурата и следствието. Тази група трябва да има солидна агентура и проверките на вътрешен отдел да бъдат едва ли не непрекъснати. Така ще се избегне работата на сляпо и изтичане на информация. Нашите служби и прокуратурата нямат никаква готовност да се борят в сегашния си вид с този тип престъпност. МВР, службите и прокуратурата имат много нисък праг на доверие от хората и това допълнително усложнява борбата с отвличанията, както и с престъпността изобщо. Не можеш да очакваш помощ от населението, което не ти вярва. Единственият начин да промениш това е да повдигнеш доверието в институциите, а те, поне засега, не проявяват желание за това. Трябва да се отбележи, че отвличанията не винаги са за пари. Зад едно отвличане уж за пари могат да се появят политически или други искания, които да подменят обществените отношения У нас все още няма разделителна линия на хора с престъпни наклонности и силово мислене, които често случайно или не стават полицаи, а след това преминават в отсрещния отбор. Колкото и да е неприятно, става и обратното. Групировки внедряват свои хора в полицията и службите. Този вид престъпност се е появил отдавна и е използван интензивно от някои паравоенни организации като ВМРО, например. У нас майстори на отвличанията бяха ДС, а след преврата т. нар. охранители”. Аз самият съм отвличан през май 1989 г. от ДС в Стара Загора. Заградиха ме с три коли на около 500 метра от дома ми, след като използваха женски глас да ме извика на спешна среща във връзка с възродителния процес. Майка ми успява да разбере къде съм едва след 18 дни..Тези майстори на отвличанията след преврата бяха освободени от работа и масово се вляха в престъпни охранителни групировки. Нека си припомним, че охранител беше зам. министър на МВР, съветник в ДАНС, а сега си имаме министър-председател-охранител. Това определено са хора със силово мислене и манталитетът им е по близко до робовладелческия строй или до феодализма. Като се вземе предвид и ниското ниво на журналистиката явлението става изключително опасно. Липсата на програма за борба с престъпността, в това число и отвличанията е очевидна. Нещо повече, засега тя е невъзможна. Каквото и да стане, Борисов веднага реагира с популизъм или прехвърляне на вината. Не е лошо и той да си помисли дали неговата фирма не е отвличала бизнесмени, за да олекнат с някой лев Отвличането има много разнообразни мотиви и не може да се наказва по един и същи начин. Има отвличания с цел изнасилване, има отвличания на собствени деца с цел да лишат единия от родителите от детето му. Има и отвличания от психически болни хора, които посмъртно не могат да бъдат наказани със затвор, тъй като подлежат на лечение и не отговарят за постъпките си. Има и самоотвличания. Липсата на здрава опозиция също допринася за жалкото положение на МВР и службите. Както казало кучето:
:”Какво ли ми е наред, че и ташаците ми да са отпред!”

читател на ПОДЗЕМНА МЕДИЯ