Петър Семов е роден през 1978 г. в гр. Губкин, Русия. През 1992 г. започва обучение в центъра за подготовка на десантно-разузнавателни подразделения със специално назначение. На осемнадесет годишна възраст е призован да служи в една от елитните десантни дивизии в гр. Тула. През 1996 г. той е в шесто подразделение на десантно-щурмовите бригади, изпратени в Чечня.
През 1999 г. той пристига в България. Автор е на две книги описващи ужасите в руско-чеченските конфликти – „Чеченската каспница” и „Паяжината”.
- Петър, какво общо имаш с романа „Убий Путин”?
Сложно е. Това което ще кажа сега, за вас ще е клюка или новина, но за мен вече е едно наум. Аз съм един от хората, които даваха информация за структурата на руските служби в България, на покойният ми приятел Христо Калчев. Както сами разбирате, статутът ми на временно пребиваващ руснак в България, далеч не ми гарантира сигурността. С романа „Убий Путин” имам много общо, защото фактите за „руските играчи” в страната всъщност са от мен. Аз съм консултант към романа.
- А откъде имаш тази информация за криминогенната ситуация?
- Без коментар.
- Бъди по конкретен. Дай ни поне ясна представа, защо да ти вярваме!
- Учил съм някъде, служил съм, правил съм нещо и имам определен достъп. Това, което изнасям, не е строго засекретено, а може да се смята за конфиденциална информация. Но тази информация няма да навреди по никакъв начин на Русия, въпреки че много лижащи задници си мислят така.
- Бил си в Чечня, участвал си в реални бойни действия, в секретни операции на Спецназ. Как се чувстваше в моментите, когато около теб умираха толкова много хора?
- В Чечения няма звания, няма пагони, куршумите са еднакви за всички. Това не може да се опише с думи. Направих опит да разкажа за Чечения в книгата си “Чеченската касапница”. Бях париран. Заплашиха ме че ще ме екстрадират за Русия, понеже оповестявам военна тайна. Великият Христо Калчев ме спаси. На него дължа всичко. Контактите му с тогавашния вътрешен министър, ме оставиха тук. Спасиха ме.
- Колко приятели загуби в Чечения?
- Не съм ги броил, но са много.
- Къде другаде си бил?
- На още едно място, но не мога да говоря за него. Информацията за там е засекретена. Мога да кажа само, че съм бил през 1998-1999 г. в бивша Югославия.
- На колко години си?
- На 29.
- Благодарността към Христо Калчев ли те направи писател? Защо реши да пишеш?
- В началото никой не поиска да застане с името си зад моите разкази. А с Весо Стаменов се познавах отдавна. Той се реши да продължи да пише започнатото от покойният ми приятел. Доверих му се и му дадох материалите за следващите ми книги. Така излезе романът „Убий Путин”. Не мога да понеса фактът че и тук в България, се намериха хора които да се опитват да мътят водата. Защо? Страх ги е от истината.
- А теб страх ли те е ?
- След случилото се с „Убий Путин” – да. Познавах и Георги Стоев, предвид случилото се и с него просто онемявам от страх. Как може един писател и един роман, да бъдат така нагло убивани и то в страна, която претендира че в нея властва свобода, демокразия… отвратен съм.
Кой стои зад, това как го нарече убийство на романа „Убий Путин”?
- Културните лакеи на новият руски посланик. Невероятно но факт Русия има сериозно влияние над властта в България. Имена няма да кажа. Странното е че тази книга не сее омраза към руският президент, напротив. Просто показва действителността, такава каквато е и в България и в Русия….
Интервюто записа
Десислава Монева
През 1999 г. той пристига в България. Автор е на две книги описващи ужасите в руско-чеченските конфликти – „Чеченската каспница” и „Паяжината”.
- Петър, какво общо имаш с романа „Убий Путин”?
Сложно е. Това което ще кажа сега, за вас ще е клюка или новина, но за мен вече е едно наум. Аз съм един от хората, които даваха информация за структурата на руските служби в България, на покойният ми приятел Христо Калчев. Както сами разбирате, статутът ми на временно пребиваващ руснак в България, далеч не ми гарантира сигурността. С романа „Убий Путин” имам много общо, защото фактите за „руските играчи” в страната всъщност са от мен. Аз съм консултант към романа.
- А откъде имаш тази информация за криминогенната ситуация?
- Без коментар.
- Бъди по конкретен. Дай ни поне ясна представа, защо да ти вярваме!
- Учил съм някъде, служил съм, правил съм нещо и имам определен достъп. Това, което изнасям, не е строго засекретено, а може да се смята за конфиденциална информация. Но тази информация няма да навреди по никакъв начин на Русия, въпреки че много лижащи задници си мислят така.
- Бил си в Чечня, участвал си в реални бойни действия, в секретни операции на Спецназ. Как се чувстваше в моментите, когато около теб умираха толкова много хора?
- В Чечения няма звания, няма пагони, куршумите са еднакви за всички. Това не може да се опише с думи. Направих опит да разкажа за Чечения в книгата си “Чеченската касапница”. Бях париран. Заплашиха ме че ще ме екстрадират за Русия, понеже оповестявам военна тайна. Великият Христо Калчев ме спаси. На него дължа всичко. Контактите му с тогавашния вътрешен министър, ме оставиха тук. Спасиха ме.
- Колко приятели загуби в Чечения?
- Не съм ги броил, но са много.
- Къде другаде си бил?
- На още едно място, но не мога да говоря за него. Информацията за там е засекретена. Мога да кажа само, че съм бил през 1998-1999 г. в бивша Югославия.
- На колко години си?
- На 29.
- Благодарността към Христо Калчев ли те направи писател? Защо реши да пишеш?
- В началото никой не поиска да застане с името си зад моите разкази. А с Весо Стаменов се познавах отдавна. Той се реши да продължи да пише започнатото от покойният ми приятел. Доверих му се и му дадох материалите за следващите ми книги. Така излезе романът „Убий Путин”. Не мога да понеса фактът че и тук в България, се намериха хора които да се опитват да мътят водата. Защо? Страх ги е от истината.
- А теб страх ли те е ?
- След случилото се с „Убий Путин” – да. Познавах и Георги Стоев, предвид случилото се и с него просто онемявам от страх. Как може един писател и един роман, да бъдат така нагло убивани и то в страна, която претендира че в нея властва свобода, демокразия… отвратен съм.
Кой стои зад, това как го нарече убийство на романа „Убий Путин”?
- Културните лакеи на новият руски посланик. Невероятно но факт Русия има сериозно влияние над властта в България. Имена няма да кажа. Странното е че тази книга не сее омраза към руският президент, напротив. Просто показва действителността, такава каквато е и в България и в Русия….
Интервюто записа
Десислава Монева
Няма коментари:
Публикуване на коментар