Засягам чувствителна - дори не само за отявлените политически националисти като активистите на ВМРО и "Атака" - но и за немалко неполитически мотивирани българи, чиито представи за процеса (NB!) на приемане на исляма от мнозина българи са формиран на база школските знания, базирани основно на текстовете на Вазов и Захари Стоянов; както и на продукцията на доцент-полковници от сорта на Божидар Димитров и на филми, създадени от властта с очевидно идеологически цели - какъвто е и случаят с филма "Времеа разделно". (За чудесното понятие "доцент-полковници" съм благодарна неговия автор - историкът, мой състудент и приятел Васко Мутафов.)
Смятам, че гражданите на Евросъюза в началото на ХХI век трябва да имат ясна и неидеологически мотивирана представа за историята си, включително и историята на отношенията със съседите си. За да има Евросъюз.
Христоматиен пример са отношенията Франция-Германия. Бидейки векове наред икономически, политически и военни противници, след II световна война те стават близки партньори - основа на Евросъюза, затваряйки, без да забравят, но и без да бъдат водени от тях, страниците на кървавите си многовековни отношения. Този процес тече постепенно в рамките на и благодарение на процеса на европейската интеграция, станала възможна както благодарение на гениалния план "Маршал" на САЩ, така и в резултат на невероятно активната дейност на политически великани като Конрад Аденауер, Уинстън Чърчил, Алчиде де Гаспери, Робер Шуман, Жан Моне...
С тази цел препубликувам една практически неизвестна на масовата публика статия на Мария Тодорова за мита "Време разделно". Мит, умишлено създаден и разгърнат от тогавашната комунистическа власт, за да мотивира, обоснове и обясни т.нар "възродителен процес". Като казвам "създаден", имам предвид, че безспорните художествени качества на едноименния роман на Антон Дончев - основа нае мита, нямат нищо общо както с фактите на историческата наука, така и с идеологическите цели на комунистическите лидери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар