СКАНДАЛ!!!! БАРЕТАТА СПОНСОРИРАЛ ПЪРВАНОВ!

Собствениците на фирма за хазарт, спонсорирали кампанията на Георги Първанов се оказват и съдружници с дружество, контролирано от Златомир Иванов-Баретата и роднини на депутата от БСП Младен Червеняков. Според публикувания на сайта на Първанов, дарител с договор 123/11.10.2006 е управителката на “ФСО” ООД Лиляна Червенякова….Освен управител Червенякова е и собственик на 60% от капитала. Дружеството притежава над 10 игрални зали в цялата страна. Останалите дялове се държат от синовете й Орлин и Камен. Техният баща е братовчед на бащата на депутата от БСП Младен Червеняков. Чрез общата си фирма “ФСО” ООД Червенякови притежават 45% от хазартното дружество “Бинго ФСО”. Останалите дялове в “Бинго ФСО” са собственост на дружество “Група Елит”. В него чрез фирма “Юристик консулт” Баретата държи 40%, чрез фирмата си “Голд груп” още толкова дялове има и сестра му Меглена Иванова. Според ДАКСИ “Група Елит” на Златомир Иванов притежава един куп дъщерни фирми с предмет на дейност “залагания и хазарт”. него чрез фирма “Юристик консулт” Баретата държи 40%, чрез фирмата си “Голд груп” още толкова дялове има и сестра му Меглена Иванова. Според ДАКСИ “Група Елит” на Златомир Иванов притежава един куп дъщерни фирми с предмет на дейност “залагания и хазарт”. Дружествата покриват по-голяма част от територията на България и притежават лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Освен хазарт бизнесмените от клана Червенякови държат ресторанти, нощни барове, агенции за недвижими имоти и консултантски дружества. Според ДАКСИ един от тях - Камен, има общо дружество с човек, близък до бившата групировка ВИС. Във фирма “Милениум-2002″ Червеняков е съдружник с Петър Лашов, сочен за наместник в туристическия бизнес на покойния Георги Илиев. Камен Червеняков е стъпил здраво и в бизнеса с нощни удоволствия. Той стопанисва стриптийз баровете “Фетиш”, “Табу” и “Плейбой бар” в София. За разлика от брат си Камен, Орлин Червеняков се е ориентирал към по-прозаичен бизнес. На негово име във фирмения регистър се водят четири фирми с предмет на дейност “Ресторанти”, “Финансово посредничество” и “Управление на недвижими имоти”. С майка си заедно са съдружници на култовия ресторант “Чевермето” в столичния хотел “Хемус”. Заведението се прочу, след като в него вечеряха Георги Първанов и колегата му Владимир Путин. Помолени за лек коментар наши колеги журналисти не само бяха шокирани от тази новина но и затвърдиха вече изтърканото но супер актуално клише че във всяка държава си има мафия, но за съжаления в у нас мафията май си има държава... Такова очевадно преливане от ъндърграунд и политика е скандално и недопустимо, твърдят още те и е е достоен повод за заключване на държавата и обявяването и в ликвидация....

Пламен Орешарски: СВАЛЕТЕ ДЯНКОВ! СПАСЕТЕ ДЪРЖАВАТА!

“Един абсолютно некомпетентен човек управлява финансите на държавата. Това не е нормално, призовавам премиера Бойко Борисов веднага да отстрани министър Симеон Дянков от постът му на финансов министър. Така има шанс за спасение на българската икономика...” това са думи изречени от бившият ковчежник на републиката по времето на тройната коалиция Пламен Орешарки пред западни журналисти. В материал на италианското издание “Република” колегите от икономическият отдел решили да направят обширен поглед показващ една реална политическа и икономическа обстановка в държава от източна Европа. За целта поискали мнение от почти всички лагери и едно от тях е това на Орешарски. Той пък от своя страна не пропуснал шансът за да направи много тиражен резил на сегашното управление като хвърлил словесната кал срещу Дянков. Пред изданието той дори обещал да изготви пълен и подробен анализ за първите сто дни на управление на финансите в държавата, за да докажел че говорил голословно. Все пак изданието било четено от видни италиански финансови експерти с доста силни позиции в Брюксел. От своя страна самият министър Дянков обещал също да изкаже мнение но след като се запознае щателно с един такъв критичен анализ, защото лично според него думите на Орешарски са изречени без никакво покритие.

ДЕЦА УБИЙЦИ!

14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова признаха пред съдия, че са убили съученичката си Маргарита Гергененова. Двете осмокласнички заявили невъзмутимо, че са планирали убийството преди повече от месец, а идеята за него била още от септември 2003 г. И Антония, и Мария не са показали ни най-малки признаци на вина. Това разказаха потресени криминалисти, присъствали на разпита. Те не дадоха подробности за мотивите на двете момичета.
Жестоката история започва така: на 5 март, 2004 г. 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия "Братя Миладинови" е обявена за общодържавно издирване. Момичето не се прибира цяла нощ вкъщи и родителите й алармират полицията. 4 дни по-късно, на 9-ти март, трупът й е открит на жилищна площадка в блок на улица "Кукуш". Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки, а Мария - с пет. Според източници от града баща й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка.
По-късно става ясно, че в блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила вследствие удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта.
На 4 март, 2004 г. те поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. "Кукуш". Решили са там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка без Маги да ги види.
Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило в главата. Съборили Маги на пода с хватка от джудото и продължили да я стискат за врата. "Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!" - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. Изпитвала е тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли по бикини в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на Маги в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. И отишли да пият кафе. Три дни по-късно разказали за смъртта на Маги пред тяхна приятелка- шестокласничка. Даже завели детето да види трупа. Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото, заплашили удушвачките. 12-годишната Кристина обаче не се изплашила. Въпреки заплахата позвънила в полицията и казала къде е скрито тялото на издирваната Маргарита.
Полицията намира мобилния телефон на жертвата в заложна къща, оставен от обвиняемите. Междувременно шефът на следствието Делчо Джубелиев отстранява от делото следователката Александра Бенкова. Случаят е поет от Галя Радева. По време на следствието се правят тестове от психолози и психиатри за изготвянето на психиатрични експертизи на момичетата. Първото заседание, насрочено за 15 март 2004 г., се провежда при изключителни мерки за сигурност, тъй като Антония и Мария са непълнолетни. На него присъстват родителите на двете момичета, адвокатите им и вещи лица. Освен обвинението за предумишлено убийство към тях е повдигнато и друго по чл. 144 за заплаха към 12 годишното момиче. След като съдията приема заключението на експертите, че момичетата осъзнават постъпката си, им налага най- тежката мярка за неотклонение “ задържане под стража”. На 24 март след обжалването на адвокатите на обвиняемите делото се гледа пред Пловдивския апелативния съд. Решението е момичетата да останат в ареста, тъй като доказателствата са достатъчни, както и че то не подлежи на обжалване. На 19 април Пловдивският окръжен съд разглежда жалбата, подадена от защитата на Мария Драндарова за смяна на присъдата с по-лека - "под родителски надзор". Мотивът - да може Мария да продължи образованието си. Съдът отхвърля искането. Решението е обжалвано на 27 април пред Апелативния съд, но молбата отново е отхвърлена. Основанието на магистратите е, че върху момичето не е упражняван родителски контрол преди убийството, затова нямат причина да считат, че сега ще има такъв. Единственият повод за провеждане на ново заседание за промяна на мярката на отклонение е влошаване на здравословното й състояние. На 16 юни съдът разглежда молбата за промяна на мярката за отклонение на Антония Матева. Доводът е, че няма опасност тя да извърши друго престъпление, а и семейната среда ще е по-благоприятна за нея. Искането е отхвърлено поради изключително високата степен на обществена опасност на извършеното убийство на Маргарита и заплахата към 12-годишната Кристина от Антония и Мария. Няколко дни по-късно Антония прави пълни самопризнания пред следовател. В началото на август следственото дело приключва, материалите по случая са изпратени в Пловдивската окръжна прокуратура. На 22 август Пловдивският окръжен съд образува дело срещу Мария Драндарова и Антония Матева. Повдигнати са обвинения за предумишлено убийство по особено жесток начин, за кражба на мобилен телефон от родителите на Маргарита и заплаха за убийство на друго 12-годишно момиче.
Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството.
Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. Момчето учи в 9 клас, известно време били гаджета с жертвата, но се разделили, защото си омръзнали. Сашо твърдял пред съученици, че бившето му гадже било готино момиче, но друг неин приятел непрекъснато я тормозел за пари и тя му давала.
Садистично, жестоко убийство, безпрецедентен случай за последните 20 години. Така криминалисти с дългогодишен стаж коментират престъплението. Те са потресени, че момичетата не чувстват вина.
Адвокатите:
Наум Китанов, защитник на Мария: „Веднага мога да кажа, че ще обжалваме присъдата. Съвсем други неща очаквах и във всеки случай не и тази присъда. Категорично не сме съгласни, че за Мария е доказано обвинението за убийство”.
Чавдар Петров, защитник на Антония: „Присъдата е справедлива и в размера на това, което очаквах - от шест и половина години до осем. Извършеното е смесица от отрицателни човешки чувства, с които двете деца не са успели да се справят поради липса на житейски опит. Те са намерили начин за развързване на сложния възел от отрицателни емоции в душите си чрез агресия”.
182 деца от СОУ "Братя Миладинови", където учеха Маги, Антония и Мария, бяха тествани от психолози и педагози за тревожност, контрол над емоциите и оптимизъм две седмици след убийството. Една от използваните техники беше т.нар. Чантата на моя живот. При нея тийнейджърите сравняват собствения си живот с чанта. От отговорите на въпросите психолозите направиха изводи за душевния мир на учениците. Повечето от тях бяха обяснили, че виждат чантите си в черно или синьо с място за съхранение на личните тайни. То е мрачно и те рядко споделят "съдържанието" му с родителите си, признаха тогава повечето от децата. Сравнително малко от учениците бяха посочили, че виждат чантите си в светли тонове. Останалите тестове показаха, че в 8-ми "в" клас, където е учела Маргарита Гергененова, и в класа на нейните убийци, има повишено ниво на тревожност. Като цяло в училището не бе отчетено увеличение на детската агресивност в сравнение с периода 1993-1997 г., когато са правени подобни изследвания. Децата от всички класове тогава коментираха, че имат нуждата да обсъждат проблемите си с приятели. След случилото се родителите на ученици от СОУ "Братя Миладинови" поискаха спешни мерки за затягане на дисциплината в училище. Учителите се обявиха за назначаване на още педагогически съветници и на сексолози в училищата.
Процесът върна у децата спомените за жестокото убийство.
Съученичка 1: Всички бяха потресени от случая.
Репортер: Спокойни ли сте като ходите на училище?
Съученичка 2: Ами, не.
Съученичка 1: Не и аз.
Репортер: Защо, какво ви притеснява?
Съученичка 2: Ами, ако те се върнат и сигурно и някой друг ще се опитат да убият.Съученичка 1: Да.
„Ако се наложи, в училището отново ще бъде повикан екип от психолози, които отблизо да наблюдават децата”, категорична е директорката Мария Терзиева.
Мария и Антония започват да изтърпяват присъдата си при строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. В общи килии могат да ги прехвърлят, когато станат 18-годишни. Двете момичета тогава са в осми клас към трудово-поправителното училище и продължават основното си образование. Съдът постановява и наказание обществено порицание на Мария и Антония - публично обявяване на присъдата им в училище „ Братя Миладинови" в Пловдив. Дрехите на убитата Маргарита - дънки, яке, маратонки, телефон, пръстен и огледалце, иззети като веществени доказателства, са върнати на майката.
Десетки близки и съученици на Маргарита се събраха, за да я изпратят до вечния й дом. Тийнейджъри на 14-16 г. със зачервени очи и карамфили в ръце шепнешком споменаваха името на зверски убитата си приятелка. Възрастни мъже едва сподавяха в шепи риданията си. Какви грехове плащаш, та те настигна такава съдба, недоумяваха хората.
Рано сутринта в двора на училище "Братя Миладинови" пристига специален автобус. С разрешение на директорката децата от 8 и 9 клас можеха да отсъстват заради погребението. Автобусът обаче се оказа малък за всички желаещи. По същото време в дома на Маргарита се тълпяха близки, роднини, съседи. Всеки оставяше цвете върху ковчега на детето с име на цвете. Мъртвото момиче сякаш е заспало. Всяка черта на лицето му излъчва спокойствие. Маргарита бе облечена в официална рокля. Тялото й бе положено в тъмночервен масивен ковчег, зарит от цветя. Момичето бе погребано в семеен гроб в католическия траурен парк в Пловдив.
Антония и Мария са били принудени чрез заплахи да убият Маргарита. Те вероятно са въвлечени в организирана престъпна група, заяви тяхната връстничка Нина. Учителката по математика Ана Манчева също е убедена, че момичетата са попаднали в бандитска среда. Джудистката Антония е способна на всичко, но не и на убийство, смятат децата. Миналата година класната й събрала родителите на другите ученици и ги предупредила да пазят децата си от Антония.
При последните разпити тийнейджърките лансирали и версията, че Маргарита е издъхнала при нещастен случай. Това станало, докато трите разучавали хватка от джудото с прехвърляне през рамо със захват през шията. Маргарита спряла да диша за 30 сек, а приятелките й започнали да й правят изкуствено дишане, но не успели да я съживят. Адвокатите им отказаха коментар на случая.
Садистично, жестоко убийство, безпрецедентен случай за последните 20 години. Така криминалисти с дългогодишен стаж коментират престъплението. Те са потресени, че момичетата не чувстват вина.
Окръжна прокуратура - Пловдив повдига обвинение срещу задържаните 14-годишни Антония и Мария. Двете могат да получат до 5 години затвор, които ще излежат в дома за малолетни престъпници към затвора в Сливен. Те няма да имат допир с осъдени пълнолетни жени.
Скандални разкрития направи и бащата на едното от двете момичета, убили съученичката си Маргарита Гергененова. Тони Дръндаров, баща на Мария Дръндарова заяви, че дъщеря му и нейната приятелка са удушили Маргарита не от завист, а от това, че тя се е опитала без тяхно съгласие да ги запознае със свой приятел - сутеньор, за който двете момичета да проституират насила. Според бащата има замесени и полицаи от Първо РПУ в Пловдив. „Още по време на съдебния процес открих в тефтерчето на дъщеря ми имената и телефонните номера на полицейски служители от Първо РПУ”, разказва бащата. „Показах ги на адвоката си, но той ми нареди да мълча за това. А наскоро дъщеря ми ми призна, че Маргарита е искала да я запознае със свой приятел, който е известен сутеньор в Пловдив. Младежът много искал Мария да работи за него като проститутка и се опитвал да я вкара в схемата си чрез Маргарита”, твърди бащата Тони Дръндарски.
Откакто попадна зад решетките, тя започна да пише стихове. Редовно ми праща писма. В едно от тях написа: "Сега разбирам колко щастлива съм била преди. Трябваше ли да загубя свободата си, за да оценя сега колко много ми липсва." В сливенската килия си има телевизор, абонирала се е за модни списания и вестници. Чете много романи и енциклопедии. Последно ми се похвали, че е прочела "Дон Кихот". Пожела да й занеса тълковник за сънища, защото много сънува, почти всяка нощ и все кошмари. Психиатрите и психолозите, изследвали Мария, са вписали в заключението си, че дъщеря ми е с изключително висок интелект. До 4-ти клас учеше в състезателна паралелка за напреднали деца. Ходеше по олимпиади по български език и математика - все печелеше първите места. Досега не мога да си обясня кое я е накарало да извърши това убийство. Вероятно грешката е в нас с майка й - някакъв пропуск във възпитанието. Може би не съм я контролирал достатъчно."
На 13 януари 2005 г. Пловдивският окръжен съд присъди наказания от 8 и 9 години лишаване от свобода на непълнолетните убийци Антония Матева и Мария Дръндарова. Наказанието ще бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Поправителния дом при затвора в Сливен. Според Наказателния кодекс с максималния размер на наказание при непълнолетни за квалифицирано убийство е 10 години лишаване от свобода. Съдът призна двете подсъдими за виновни и в извършване на престъпление - заплаха с убийство към непълнолетна тяхна съученичка, като им наложи наказания по една година и четири месеца лишаване от свобода. Антония и Мария получават и обществено порицание за присвояване на чужда вещ (мобилен телефон). На майката на убитата Маргарита Гергененова съдът присъди обезщетение от 75 хил. лв., като счете, че именно този размер отговаря на обществения критерий за справедливост.
За кървавото си деяние 14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова - осмокласнички в училище "Братя Миладинови", бяха осъдени на 8 и 9 години затвор. В момента излежават присъдите си в трудовопоправителното общежитие към Сливенския женски затвор.
Удушвачките ще излязат на свобода, когато ще са навършили 20 години. По време на обжалванията на присъдите им техните защитници постоянно апелират за намаляване на наказанията им с мотива, че двете осъзнават какво са извършили и се разкайват дълбоко за стореното на Марги.
"Не вярвам да посмеят да се върнат в Пловдив. Ако им е останала капчица съвест, няма да намерят покой до гроб", казват порасналите съученички на убитото момиче.
Eдно невероятно красиво пловдивско момиче си отиде от страшна смърт точно преди 5 години. Маргарита Гергененова остана завинаги на 15. Две нейни съученички са в женския затвор в Сливен за планирано убийство. Майката Цветана Петрова – слаба фина жена, късо подстригана, живее с ужаса вече пета година. Единственото й спасение е раждането на второ момиченце, което тя кръщава пак Маргарита. Тригодишната Маргарита гледа кака си на снимка вкъщи, на която голямата Маргарита се е просълзила. „Тука аз плача!”, казва малката, която невероятно прилича на кака си. Тя не си ляга, без да целуне снимките на Маргарита, която е на небето. Малката е родена на 30 януари 2006 – почти две години след ужасната кончина на Маргарита на 5 март 2004 г.
Майката Цветана Петрова не иска да говори пред медиите, огорчена от безчувствените репортажи. Как пишем, наистина? Защо пишем? Как се пише за смъртта?
Маргарита изчезва на 5 март 2004-та. Ден петък. Цветана подава сигнал в Първо РПУ същата вечер. В събота звъни по всички възможни приятели, познати, съкварталци. Два дни – целия уикенд, полицаите не предприемат нищо. Група за издирване е сформирана едва в понеделник, връща черната лента Цветана. Това е най-черният уикенд в живота й. За да започне и най-черната седмица!
8 март, Деня на майката и жената – нищо. 9 март – светът се завърта обратно! В 19 часа на неспалата четири денонощия жена се обаждат от Първо РПУ. Казват само: „Елате бързо!” „Ох, сега как ще я набия!”, казва си Цветана и поема с къщните дрехи към Районното.
Там ударът е като с парен чук, полицейско ноу-хау. „Убита е, намерена е затворена, но не е насилвана. Убийците са задържани!” – казват железните ченгета. „Мисля, че попитах кой?” В смисъл кой е убиецът. „Когато разберете, ще бъдете изненадани!” – отвръщат от групата за издирване. „На другия ден – 10 март, разбрах всичко от вестника! Нима това е начинът?!” – още не може да проумее майката на Маргарита. Цветана чете пресата, припада, свестява се, и пак чете невероятните фантазии на някои репортери.
Нататък историята е безскрупулна – към жертвата, към близките, към всички, които все още имат съпротивителни сили срещу безсмисленото насилие. Убийците – Антония и Мария, са съученички с Маргарита. „Първо дори се обадих на Антония – спомня си майката Цветана. – Няма да забравя как ме излъга. Каза, че Маргото излязла с братовчед си Димитър. Такъв тя няма! Но какво да сторя?”
Бдителните полицаи, разбира се, не откриват нищо. Докато убийците не се похвалват пред дете от V клас от същото училище в Кючюка – „Братя Миладинови”, Криси. Криси споделя с приятелката си Ванчето, която я посъветва да отидат в РПУ-то при полицаите, които все още са с вързани ръце.
„Видях носа на Маргарита и много се изплаших” – казва Криси. Антония Матева: „Ще мълчиш, защото и теб ще те последва същото!”
Защо са се похвалили? А защо са убили? Винаги има въпроси, на които няма смислен отговор. Завист? Ревност? Злоба? Нима това са думи, водещи до мъчително убийство?
„В съда Антония ме гледаше в очите с наглост, без никакво чувство за вина”, спомня си Цветана.
Скоро ще излязат на свобода. Най-много след година и половина. За идния 5 март. Или за по-идния!
Трите са съседки. Цветана се разминава в квартала с родителите им, без никакво чувство за свян от тяхна страна. Тя живее в спомена за Маргарита и с надеждата за малката й сестра, носеща името й. Апартаментът й е изпълнен със снимки и играчки на едно красиво 15-годишно момиче. Най-красивото в Кючук Париж. И най-мъртвото!
„Ако можехме да тълкуваме сънищата си, сигурно щяхме да предотвратим поне част от лошото, което ни заплашва – казва Цветана. - Месец преди убийството сънувах, че падаме трите – аз, сестра ми и детето ми в асансьорната шахта, а Маргарита се понася сама нагоре.”
Къде, Маргарита? Защо?
Няма отговор на въпроса защо един красив живот трябва да бъде прекъснат насилствено. Човечеството не е измислило отговор, вероятно защото се страхува от собственото си лице в огледалото.
Още по време на следствието, заради огромния обществен натиск, властите осъдиха момичетата без да бъде изяснен истинският мотив за убийството. “Няма лошо дете. Няма как дете да убие от завист друго дете. Да посегне на живота на приятелката си заради червило или дрешка? Може да се случи, ако има психични проблеми. Тези неща стават само по филмите. Мотивите се коренят дълбоко, в цялата ни система. Не може в държава, в която полицаите церемониално късат пагоните си на пъпа на столицата и погребват символ на държавността и реда какъвто е МВР, да очакваме друго. Средата, държавата, системата е убиеца, а не децата ни”, коментират криминалисти, които до ден днешен умуват как и защо две деца пловдивски деца си спечелиха зверското прозвище “Удушвачките”. “Всеки човек е потенциален убиец, ако бъде поставен в определен контекст”, казват опитни психолози. “Няма типология на различните видове насилие. Има асоциален тип и тип на отклонение на психиката”, допълват специалисти.
Таткото на едно от осъдените момичета Мария Драндарова - Тони, се съгласява да предостави част от писмата на детето от затвора и ареста, малко след задържането й. В момента Мария и Антония се готвят за последните си изпити и тази пролет ще бъдат абитуриентки зад решетките. Бал, като за чудо и приказ, няма да имат. Рокли няма да им шият. Грим няма им слагат. Лъскави подаръци няма да получат. Няма да броят от 1 до 12. Няма да купонясват със съучениците си в Новотела, а после да пътуват до Гърция например. Няма да има голи гърбове, силиконови бюстове и парфюми “Версаче”. Защото в панделата учението, уроците и учебниците са спасение. От самотата и мислите. Антония и Мария ще бъдат потупани по рамото от надзирателките си и ще очакват началото на новия си живот. Двете вече са почти на 20, а влязоха в сливенския женски затвор на 14. В писмата до семейството излиза, че всъщност те са си съвсем нормални деца, а не кръвожадни убийци. Страдат, обичат, радват се на дребните неща, страхуват се от хлебарки, студ и мрак. В писмата на Мария Драндарова има жажда за живот, изкупление, мъка по свободата и причината за липсата й. Има болка.
Тони Драндаров предоставя писмата и ръчно рисуваните празнични картички с треперещи ръце. Детето му е вътре в тях, а не зад решетките. Съдържанието на редовете в кореспонденцията всъщност е нейното огледално отражение, в което съсипания баща се взира ежедневно. “Тази ръкавичка ми я прати в първите няколко дни от престоя си в Сливен. Вижте колко е красива. Тя е шивачка там. Заедно с Антония са станали много добри в това, което правят. Надявам се да оцелеят психически и да имат сила, да се справят с това, което ги очаква навън”, моли се мъжът. Тони дава писмата, в които правописни грешки и с лупа да търсиш, трудно ще намериш.
“Здравейте, скъпи мами, тати, бати! Сега да ви обясня за делото. Следобед ми казаха, че съм дадена за пътуване. Можете да си представите колко “положително” беше настроението ми. Почнах да рева, като че ли с това щях да променя нещо. Както смятах, че не съществува ад и рай, вече със сигурност категорично заявявам, че има ад и бях една седмица в него. То беше пълен ужас. Не, аз може би се бъркам - беше по- лошо от ад. Постоянно по пътищата, от арест в арест. В ареста нямаше “нито една хлебарка”. Можете да си представите колко съм спала. А понеделник, в съдебната зала, малко ми оставаше да припадна от нерви и притеснение, като чух за ново преразглеждане, което в моя превод буквално значи - още пътуване... По пътищата щях да умра (меко казано). Иначе не връщах. Стисках зъби, опитвах се да спя. Не знам какво въобще ви обяснявам, това не може да се опише, дори и с моя доста богат речник (колко скромно). Искам да ви кажа на свиждане да не ми носите никаква храна, защото не мога да ям. От вида на меса, салами и ми прилошава. А когато видя много храна на масата, направо ставам и отивам да си лягам. Дори не съм яла от любимото ми нещо- хляб - от бая време. Само за закуска си хапвам една вафла, която ме държи цял ден. Преди да замина на дело бях 57 кила, а сега съм 53. Ако ще носите нещо, то да са малко сладки работи. Никакви храни, плодове и зеленчуци. С тези пари си вземете нещо за вас. При мен не е много добре, поради причината, че тези дни няма топла вода, защото са замръзнали тръбите и трябва да си топлим. В дървена ваканция сме в даскалото. Ходим на работа. Но сега, от понеделник, сме си по стария график. Много, много ви обичам!”, пише в писмо до татко си Мария Драндарова на 28 януари 2006 г. Описаният ужас е пътуването й до столицата за дело във ВКС. “Приключение” в бусовете на съдебна полиция траяло цели три седмици.
В редове, написани от Мария през месец май 2006 г. в Сливенския затвор, тя разказва с трепет за деня на ученическото самоуправление зад решетките. “Ученици и учители си сменят местата. Е, не участваха всички, но аз бях сред участниците. Записах се счетоводител. Цял ден прекарах в канцеларията и пред компютъра. Много ми хареса работата. Беше супер интересно”. В друго писмо описва емоциите си в навечерието на 8 март. “Днес имаше представление по случай 8 март. Утре, баш на 8 март, ще има друго, от училище. А може би ще има подаръци. Днес в консултациите правихме икебани аз, Мима и госпожите. Утре ще бъдат на изложба. Надявам се всичко в къщи да е ОК. Да се разбирате и освен да работите, да се забавлявате от време на време. Благодаря ти за мартеничката. Много е хубава. Аз пак съм си накичила целите ръце в мартенички. Чао! Обичам ви!” В писмо от лятото на 2005 г. Драндарова разказва пред родителите си за влеченията си. “Набарах един учебник по фотография, та смятам да се пообразовам по въпроса. Намерих и една христоматия по литература за 10 клас. И четох. Имаше по малко от Шекспир - “Хамлет”, Бокачо - “Декамерон” и Сервантес - “Дон Кихот”. Най-много ми хареса “Декамерон” и смятам да го взема от библиотеката. Дори започнах да уча една реплика от “Хамлет” наизуст “Да бъдеш или да не бъдеш”. В писмата й често присъстват другите й страсти - рисуването и цветята. Малкото стопанство към затвора често присъства в кореспонденцията й. “Градинарката не е идвала скоро. Доматите растат, ли растат. Оня ден излязох да ги вържа за колчетата. През август вече трябва да стават за ядене. Магданозът също расте. Цветята в градината са цъфнали. Забравих да ви кажа, че в стаята си гледам цветя. Надка като си тръгна ми ги остави всичките на мен”. Мария не крие в писмата си, че е потънала в дебрите на психологията и самопознанието. “Навънка си бях направила един тест и май излязох сангвиник. Сега вече съм меланхолик. Станала съм много скучна. Усещам го. Прави си тест и съм интроверт, а като бях вън бях екстраверт”. Едно от най-силните писма на Мария Драндарова до родителите й е малко след ареста й. Тя нахвърля мислите си, объркана, уплашена, самотна, в няколко листа хартия в една от килиите на пловдивския следствен арест. “Тате, миналия път като ми каза, че като изляза, всичко ще е много по-добре...не можах да ти кажа, че и преди ми беше достатъчно добре. И почти нищо не ми е липсвало. За мен е достатъчно само да изляза на свобода и да се прибера при вас. Написах няколко стихотворения: Един живот имам - но не знаех как да го изживея. Разбрах чак тогава, когато бях лишена от свобода. И вече имах чувството, че за мен животът спря. Чувствах се изолирана от света, все едно съм в АДА. Винаги се цели в рогчето на луната. Дори да не го уцелиш - винаги ще бъдеш сред звездите”.
На 10 септември 2005г. Мария пише: “ За параклиса, както ти казваше преди, не е толкова важно да се ходи, важното е да вярваш и да се молиш, няма значение къде”. А месец по-късно се обръща към баща си: “Здравей, тате! Ще започна писмото с най-важното, което исках да ти кажа отдавна и много ме мъчеше. Това, което искам да ти кажа, е да обръщаш повече внимание на себе си. Сериозно си помисли за това. Оценявам това, което правите за мен, но мисля, че прекалявате. Затова много се зарадвах, когато прочетох в писмото ти, че си обърнал малко внимание на себе си. Още повече се зарадвах в събота, като се чухме по телефона и ми каза, че си купил някои неща. Дано ме разбираш правилно! Това се отнася и за теб, и за мама. И двамата прекалявате с грижите. МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ за всичко, но наистина нямам нужда от толкова много неща”.
Очаква се осъдената за убийството на 14-годишната си приятелка Маргарита Гергененова Антония Матева да освободи килията си в Сливенския затвор преди Коледа. Наскоро Антония е била мярната в Кючук Париж, по време на кратка домашна отпуска. Лежалата близо 6 години зад решетките за убийство разкрила пред близки, че се страхува от вендета. Тя се притеснявала от външния свят, от съседите си, от бившите си познати и приятели. Най-обезпокоена била от реакцията на родителите на мъртвата Маргарита. Говори се, че таткото на Гергененова работи в Испания, а майката Цветана гледа малката си дъщеричка, също Маргарита, в Пловдив, в Кичука, близо до дома на Антония Матева.

НА ПЛОЩАД ДАМ - ДУМ!!! Истинската история на Косьо Самоковеца!

Има два вида бандити. Едните престъпват закона, за да осигурят живота си. Другите - за да го осмислят. За Константин Димитров да бъде бандит беше най-големият шанс в краткия му живот. Шансът го направи богат и известен. Малшансът дойде, когато в компанията на красива жена Самоковеца забрави, че Амстердам не е София и никой не охранява гърба му. Самоковският бизнесмен Константин Димитров често използвал фразата “Поръчан си“. Това означавало, че има поръчка да бъдеш убит. Срещу съответно заплащане. На 6 ноември, на излизане от най-големия магазин за диаманти в Амстердам на площад “Дам“, Константин Димитров изобщо не разбрал, че този път поръчаният е той. Убиецът, дребен холандски бандит, не му оставя време да реагира. Краткият живот на Косьо Самоковеца завърши като на кино, на площада до кралския дворец в Амстердам, с два изстрела от упор.
Стартът на Косьо
Кариерата на Константин Димитров изцяло се вмества в калъпа на избраниците на съдбата в условията на специфичния български преход: бедно провинциално момче получава внезапно огромни възможности за развитие изцяло по модела на дузина вече митологизирани личности от подземния свят. Звездният миг за Самоковеца идва през 1995 г., когато се включва много активно във войната между съгражданина си Юри Галев и Георги Илиев - брата на основателя на групировката ВИС Васил Илиев. След престрелка в хотел “Рила“ в Боровец, където Самоковеца работи като портиер, усърдието му е възнаградено и започва да получава по-сложни задачи, определяни като “мокри поръчки“. Покрай тези добре платени услуги през следващите няколко години Самоковеца влага много енергия и изобретателност, за да отвоюва запазени територии от Юри Галев. Победите помпат самочувствието му и през 1996 г. той вече се чувства достатъчно самоуверен, за да може самостоятелно да контролира собствен участък в района на граничните контролно-пропускателни пунктове Капитан Андреево и Ново село. Косьо държи контрабандата с микробуси, в които се превозват дрехи, цитрусови плодове и захарни изделия. Услугите на Самоковеца се състоят в подмяната на фактури. Върху вносителите, които отказват да работят с измами, се оказва “митническа преса“ - камионите им се разтоварват и описват стока по стока в продължение на няколко дни. В други случаи им се подхвърлят пакетчета дрога, като митничарите предварително са уведомени къде да заострят вниманието си. Крайни пунктове в тази схема са митниците в Хасково, Пловдив и Кърджали. По това време контрабандистът Николай Методиев-Пилето има значително по-силни позиции от Самоковеца. НСБОП се намесва и след отчитането на “разбит контрабанден канал“ край Малко Търново Самоковеца става началник на Пилето, който няма друг избор, освен да работи за него. Влиянието на Самоковеца се увеличава и той си извоюва правото да се отчита само на двама души - на любимия премиерски ресторантьор Славчо Христов, който му гарантира политически протекции, и на президента на “ВАИ Холдинг“ Георги Илиев. Характерно за Самоковеца е, че винаги е проявявал известна лоялност към групировката ВИС, от която е произлязъл. За кратко време е изкушен да работи самостоятелно, но след остър разговор с Жоро Илиев е принуден да приеме условията му. След идването на власт на НДСВ Самоковеца се съобразява единствено с него, а разходите му чувствително намаляват, тъй като новите управляващи нямат партийна централа, към която всеки месец да текат постъпления. Вместо това подпомага отделни политици, което е много по-изгодно за него. Договорът на финансовото министерство с английската консултантска компания “Краун Ейджънтс“ за митниците беше засекретен с аргумента, че не трябва да стигне до мафията. Тогава в пленарната зала за пръв път се спомена името на Константин Димитров-Самоковеца. Факт обаче е, че след идването на “Краун Ейджънтс“ в България влиянието му не само че не намаля, но дори се увеличи.
Враговете на Косьо
Възходът на Самоковеца е по време, когато двете силови групировки ВИС и СИК са достигнали етап от развитието си, в който противоречията се решават чрез преговори. Той така и не успява да свикне с това.Твърди се, че зад бомбата на бул. “Цариградско шосе“ на 18 април т. г. стои Самоковеца. Взривът не успява да ликвидира един от основните му конкуренти в контрабандния бизнес Иван Тодоров-Доктора. Косьо и Доктора имат вили-близнаци, но никога не са хранили симпатия един към друг. След взрива между тях има кръвна вражда. Самоковеца има врагове и вътре във ВИС. Неприязън към него храни Методи Методиев, по-известен като Мето Илиянски - третият най-важен човек в йерархията на ВИС след Жоро Илиев и Николай Цветин. Седмица преди убийството на самоковския бизнесмен той изчезна при твърде странни обстоятелства. Източници, близки до него, твърдят, че е знаел какво предстои и се е “каширал“. Според други вече е мъртъв.


В България Самоковеца се движеше с многобройна и много професионална охрана. Куршумите го застигнаха на централния амстердамски площад “Дам“Мето Илиянски е бил крайно подозрителен и мнителен и никога не излизал без охрана. Живее на глуха улица в Бояна, която постоянно е запушена от два автомобила. Никой не може да мине незабелязано през този обръч. Въпреки това непосредствено пред входа охранителите подритвали дори боклукчийските кофи и ако се усъмнели, ровели в тях, за да не би сред отпадъците да има скрити наемни убийци. Особено атрактивно било да се наблюдава как Мето ходи да вдига щанги. При влизането и излизането от фитнесзалата бодигардовете му го покривали с метално одеяло. Самоковеца възприема подобна тактика и когато се прибира в апартамента си срещу градинката на НДК, минувачите често остават със заблуждение, че се снима някакъв екшън. В София такива мерки за сигурност практикуват още гъркът Христофорос Таке от ВИС и създателят на “Аполо“ Златко Баретата - двама души, които също са сред враговете на Самоковеца, тъй като ги конкурира в бизнеса с дрогата.Мето и Косьо привидно поддържат добри отношения и често са били забелязвани на една маса в ресторант “Талисмана“ да разговарят приятелски. В такива моменти заведението било затваряно за външни посетители, тъй като се изпълвало с охрана.Бизнесът и на двамата се крепи върху влиянието им сред определени кръгове. Силата на Самоковеца се изразява във връзките му с митническата администрация и с хора на възлови постове в НСБОП и ДНСП. Мето Илиянски има по-голямо влияние в общината, СДВР и складовата база “Илиянци“, която открай време е своеобразен център на контрабандата. Косьо и Мето контролират и добре организирани низови структури, които по принцип не си бъркат териториите.Въпреки всичко Самоковеца мразел Мето, защото се държал високомерно спрямо него и живеел в София по-отрано. А Мето, който е човек на убития лидер на групировката Васил Илиев, трудно приема факта, че е изместен от човек от “трудовите войски“ на групировката. Не възразявал открито срещу тази несправедливост, защото знаел, че Самоковеца не се спира пред нищо.
Стилът на Косьо
Самоковският бизнесмен слага ръка върху бизнеса с наркотиците, след като е елиминиран Леонид Фотев - Льонята Джуджето. Наследяват го двама от хората на Самоковеца - Антон Милтенов-Клюна и Димитър Вучев-Демби. За Мето остава да работи Илиян Варсанов, но обемите са несъпоставими. Нещата стават още по-трагични след опит Варсанов да бъде убит. Бизнесът с горивата е запазен периметър на Димитър Димитров-Маймуняка. След убийството му тарторът вече е Самоковеца. Пак тогава той слага ръка и на дубайското карго.Хора на Косьо стоят зад много от стрелбите в последните две години в София. Стил на напористия самоковец е да сплашва дори собствените си хора, за да е гарантирано, че винаги ще правят само това, което той иска от тях - без никакви самостоятелни инициативи. На 6 март т. г. случайно преминаващ автопатрул в жк “Белите брези“ спаси от атентат Цветан Василев - Цецо Хафти, който също създавал ядове на началника си. След този случай Хафти става мек като памук, тъй като е наясно кой е бил поръчителят на стрелбата.


Кичозният хотел на Самоковеца в Боровец “Константин Палас“ - демонстрация на възможности и липса на вкусСвързват го и с бомбата, която гръмна на ул. “Липа“ № 2 в столицата на 25 януари. Тя трябвало да стресне мъж с прякор Пешо Кучето, който по принцип работел за него. В същата кооперация обаче живееше и служителят на “Краун Ейджънтс“ Кристиян Хенриксен и взривът беше възприет като атака срещу мобилните групи, в които датчанинът по това време участваше. Всъщност Самоковеца не е имал основание да му се сърди за нещо. Твърди се обаче, че е негова заслугата Красимир Демиров да бъде отстранен като шеф на мобилните групи. Самоковеца нямал никакви възражения срещу неговия наследник.
Избиване на комплекси
Официалният бизнес на Самоковеца минава през фирмите “Косьо 99-Константин Димитров“ ЕТ, “Арис“ ЕООД, “Боро Травел“ ЕООД, “Борогруп Травел“ ООД, “Борогруп Травел Лондон“ ООД, “Чамкория“ ЕООД и “Данс-2“. Съпругата му Ангелина е във фирмите “Ангелина 2001-Ангелина Димитрова“ ЕТ, “Анги-Ангелина Ангелкова“, “Тандем 2001“ ЕООД и “Хера Секюрити“ ООД. Нито една от изброените фирми не е декларирала доходи, които да отговарят на стандарта им на живот. В рамките на 6-7 години Самоковеца претърпява много видима метаморфоза. Докато повечето от родните мафиоти се съсредоточават в покрайнините на София, той си купува апартамент на самия пъп на столицата. И още няколко в престижни квартали. Въпреки че постоянно пътува в чужбина, често пазарува по централния булевард с нарочен стремеж да бъде забелязан. Когато влиза в магазина Zegna на бул. “Витоша“, три коли със затъмнени стъкла, с които се движат той и охраната му, блокират движението. Пътните полицаи по булеварда познават номерата на бронираните му автомобили и се правят, че не забелязват това нарушение.
Империята на Косьо
Константин Димитров никога не се е занимавал пряко с контрабанда. Структурата, която ръководи, си има директори с точно разписани отговорности и задължения. Генерален директор в империята на Косьо е Ники Пилето, който се занимава с китайското и турското карго. Обмитява на Горубляне и на Митница Варна, като четири от пет камиона минават на вдигната бариера. Официално Пилето се занимава със спедиторска дейност с два камиона. И той беше сплашен с бомби, понеже не слушал достатъчно Самоковеца. Едната гръмна пред къщата, в която живее, а втората - пред офиса на приятелката му, столична адвокатка. “Пилешки“ трик е маскирането на стоката като строителни материали, за да се плати в пъти по-ниско мито. Беше заловен в такава схема при успешна акция на МВР. Последва и обвинение в самоуправство, тъй като се опита зад гърба на полицията да разпломбира камионите и да подмени стоката в тях. В Софийския районен съд се говори, че прокурор от Върховна касационна прокуратура лично е изискал разследването. Обвинение срещу Пилето все още не е предявено. Той плати 10 хил. лв. парична гаранция, а в сряда Софийският градски съд добави към тях още 5000 лв. В момента си ги възстановява с активна работа по познатите схеми. Под него е Тони Виетнамеца, който поддържа връзки с получателите на стоката.Друг сътрудник на Пилето е Ники Китаеца, който се е специализирал в измамите с митническо складиране. Врътката, която се прави, е с т. нар. временно складиране. През деня се обявява броят касети или кашони, но не се представят документи за стоката. През нощта бригада от черноработници на Ники Китаеца разтоварва част от стоката или я подменя, така че да се доближава до описаното във фактурата. С посредническа дейност се занимава и Дебелата Ирина, която обмитява на Горубляне, Суходол и Драгоман. На нейно име няма регистрирана фирма.


Бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов: “Хората на Самоковеца в НСБОП бяха пенсионирани с почести“ Пешо Кучето е отговорник по китайско карго, захарни изделия и ядки. Хафти - за горивата и дубайското карго. Николко Колев, или Кольо Македонеца върти контрабанда с пилешко месо и субпродукти през Кулата. Въпреки че фигурира в някои разработки на НСБОП, е успял да получи българско гражданство. Специалитетът му е внос на “замразени мариновани бутчета“. През август в Петрич беше застрелян Тодор Захариев-Бурсука, който се водеше негов сътрудник.В Косьовата дружина е и Стефан К., който се занимава предимно с внос на свинско и телешко, отново през Кулата. Най-голяма битка се очаква за преразпределението на пазара на дрогата. След смъртта на Самоковеца главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов допусна, че неговият наследник ще е Антон Милтенов-Клюна. Това е един от най-доверените хора на Самоковеца, но няма потенциал да стане лидер. За него казват, че е “на един шамар живот“. Контактите му са на ниво мутри. Клюна, както и Демби контролират софийския наркопазар. Милтенов пробва да разшири влиянието си в посока Русе, но не успя. Полицейска акция осуети намеренията му. На рождения му ден в “Биад“ демонстрира близост със скандалния водещ Боби Цанков. Твърди се, че измамите с рекламни игри, за които прокуратурата му предяви обвинение, са били съгласувани с Клюна. Пак негови хора охраняват радиоводещия. Според някои източници взривът срещу Доктора е дело на т. нар. пернишка група, която се ръководи от Рашо. Това е “силовакът“ на Самоковеца. Бригадата му се състои от момчета на по 23 години, чиито физиономии не се разпознават от софийските полицаи. Те изпълняват типични силови акции. През останалото време се занимават с квартирни обири, кражби на МПС, грабежи и рекет. Рашо е бил в едно от сепаретата по време на инцидента на 7 срещу 8 ноември в дискотека “Ескейп“. На неговите хора приписаха и последвалия взрив пред кафенето на агенцията за манекенки “Визаж“.
Агент Косьо
Почти всички подземни босове в България в даден момент са сътрудничили на службите. Доктора и Косьо са особено активни в това отношение. Твърди се, че двамата се надпреварвали кой да разкаже повече за конкурента си. Резултат от това доносничество са няколко разработки от типа на “Рони“ и “Приятели“, които никога не са стигали до прокуратурата, тъй като отношенията между НСБОП и НСС наподобяват тези между Доктора и Самоковеца. В стремежа си да съберат повече компромати едни за други контраразузнавачите и антимафиотите толерират своите информатори. Самоковеца използва това много умело и успява чрез доноси да отстрани редица свои конкуренти. Мадам Чен е експулсирана от страната като “заплаха за националната сигурност“. Всъщност това е отмъщението на Косьо, че тя не се подчинява на указанията на хората му къде и как да обмитява. Преди това е убит доайенът на китайската общност у нас - Дебелия Лу. Бащата на Чен е пребит до смърт от хора, облечени като служители на Специализирания отряд за борба с тероризма. Самоковеца има пръст и в изгонването на косоваря Фере и грузинците Заа Цацавидзе, Паата Блиадзе и Денис Тюркмен. Всички те са били в обкръжението на Фатик.Известни са и добрите контакти на Косьо с хора от СОБТ. В началото на годината в Солун е заловен с амфетамини Александър Василев, който е действащ служител на отряда и поддържа публично връзки със Самоковеца. Осем барети напуснаха МВР доброволно, след като стана известно, че са работили за Самоковеца, без да им бъде потърсена отговорност. В папката, която ексшефът на НСС ген. Атанас Атанасов е предал на министър Георги Петканов преди да напусне, според хора от службата липсвала най-интересната част от разработката.По времето, в което шеф на сектор в НСБОП е Асен Йотов, липсват разработки за контролираната от Самоковеца контрабанда. “Оперативен чадър“ над него е осъществявал и Цветан Лозанов, до когото би трябвало да достига информация за разширяващото се влияние на Самоковеца в сферата с наркотиците. Константин Димитров е “прихващан“ от службата случайно покрай разработки за Пилето и Хафти.


Джиповете на Самоковеца редовно предизвикваха задръствания по централните булеварди, но полицията се правеше, че не забелязва това
След инцидента с джипа на Самоковеца и находката на вестник “Дневник“ за негова стара присъда, която никога не е влизала в сила, НСБОП активно работи по него. Последното му излизане от страната през ВИП-а на Аерогара София било филмирано, твърдят запознати. Снимките обаче не били заснети по реда, който предвижда Законът за специалните разузнавателни средства, и следователно не са доказателство. Зам. главният прокурор Христо Манчев отправи основателен упрек към МВР, че е оставило самоковския бизнесмен да излезе от страната със 153 хил. евро. Споменаването на този факт не е достатъчно основание прокуратурата да предяви обвинение срещу него, а след смъртта му разследването вече може да се счита за провалено. Сигнал за подготвян арест стигнал до Самоковеца, докато бил в Португалия. Вместо да се върне в България, той предпочел да отскочи в Холандия. По всичко личи, че информацията към него е изтекла от МВР. По същия начин стана известно, че Самоковеца е натопил братята Пехливанови за взрива, който избухна на метри от бронирания му джип тази година.
Фаталната Цеци
Смъртта на Константин Димитров съвпада с един от най-романтичните периоди в живота му. Макар че законната му съпруга Ангелина е бременна, той изживява бурен роман с манекенката Цеци Красимирова - бивш модел на “Визаж“ и настоящ на “Ексграунд“. Цеци е фаталната жена, която преобръща живота на Самоковеца на 180 градуса. Заради нея той пренебрегва правилото си да не ходи по заведения. Тя е причината две компании “добре облечени бизнесмени“ в дискотека “Ескейп“ да започнат ръкопашен бой, преминал в стрелба в препълненото заведение. Заради нея бизнесменът, който в България се движеше с два джипа бодигардове, сред които има боксьор и няколко бивши барети, на централния площад в Амстердам оголи защитата си и допусна най-голямата грешка в живота си. Последната. Ако сенчестите босове не успеят да се договорят, подялбата на наследството на Самоковеца ще е много по-кървава от това, което последва след разстрела на Поли Пантев на остров Аруба. Очаква се двама души да си разпределят двете основни направления в бизнеса на Самоковеца - контрабанда и наркотици. Прякорите им са Доктора и Баретата.

Настъплението на сръбската мафия

Земунският и Сурчинският клан са сръбските аналози на групировките ВИС и СИК. Сурчинската групировка е създадена през 90-те години, а от нея произлиза Земунската. До неотдавна двете криминални структури действат като едно цяло, като координират своите операции и щателно разграничават сферите си на влияние. И едната, и другата групировка имат твърди позиции в държавния апарат и армията на Сърбия. Има техни прокурори и съдии, които могат да вкарат или да не вкарат в затвора когото поискат. Двата клана поддържат финансово генерали и полковници в спецслужбите и силовите министерства. Зоран Джинджич е бил принуден да договаря с главатарите на двата клана отстраняването на Милошевич от власт. Клановете му декларират лоялност и поставят свои условия.Лидерът на Сурчинската групировка Любиша Буха, по прякор Чуме, се интересува повече от икономическите позиции - негови строителни фирми след падането на режима на Милошевич получават изгодни държавни поръчки за строителство и ремонт на автомагистрали. Земунците си запазват старите приоритети, като най-голяма активност проявяват в търговията с наркотици и отвличането срещу откуп на хора. Преди година най-богатият бизнесмен в Сърбия, собственикът на “Делта холдинг“ Мирослав Мишкович, е откупен за 3.5 млн. евро. Влиянието на земунците расте. Въпрос на време е Чуме да прояви неблагоразумие: скарва се с лидера на конкурентния клан Милорад Лукович. Резултат на започналата война е и убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич. Убийството на Константин Димитров-Самоковеца се подрежда в дълга поредица атентати, в които би могъл да се търси сръбски почерк. В този списък са покушенията срещу Емил Димитров-Макарона, Илия Павлов и Филип Найденов-Фатик.В средата на 2002 г. е задържан сръбският мафиот Сретан Йосич. Изтича информация, че го е “изпяла“ българска мутра с инициали К. Д. Йосич е екстрадиран в Холандия и страницата привидно е затворена. Твърди се обаче, че е имало няколко смъртни присъди. Едната била за човека, който е издал Йосич в България. Другите - за висш прокурор и за бивша барета, които не изпълнили договорка с хората на Сретан Йосич. Тя е осуетена след сигнал в НСБОП, че се подготвя бягството на бандита, издирван за убийство в Амстердам и за оръжеен бизнес в Германия. Твърди се, че Сретан Йосич е бил в България с конкретни планове за производство на синтетична дрога, които не успял да осъществи. След атентата срещу премиера Зоран Джинджич и атаката срещу Земунския клан сръбските власти нанасят сериозен удар върху групировката. Разбита е верига от нарколаборатории. Предполага се, че част от бизнеса е изнесена в България. В подкрепа на това твърдение изненадващо е разстрелян Филип Найденов-Фатик, който няма много врагове у нас и е контролирал основните канали за амфетамини. На 9 юли т. г. е атакувана нарколаборатория в Дупница, която се свързва със Самоковеца. Антимафиотите откриват субстанция за производство на амфетамини, таблетираща машина и незаконно оръжие. Твърди се, че Самоковеца имал амбиции да завладее изцяло бизнеса на Фатик и че това противоречало на намеренията на сръбската мафия.


Евгени Минчев:
Цеци и Косьо се обичаха искрено


КРИСТИ ПЕТРОВАЕвгени, разбрах, че Цеци Красимирова е обсъждала с теб бъдещето си с Косьо Самоковеца. Имало е идея ти да организираш евентуалната им сватба. Така ли е?- Да, говорихме за това. За мен това не е нещо ново, тъй като съм организирал сватбите на футболиста Стилиян Петров, на топмодела Ивана Скендерова, на бизнесмена Костадин Хаджииванов - Коце Маца. Идеята ми беше сватбеното тържество на Косьо и Цеци да е на терасата на “Шератон“ с изглед към президентството и църквата във вътрешния двор. Винаги търся такива символи. В случая исках да има лукс, символ на властта и на вярата. Много хора смятаха, че сватбата на Коце Маца, която направих, е събитието на века. Тази на Цеци и Косьо щеше да е още по-грандиозна. Познаваш ли Ангелина - съпругата на Константин Димитров?- Не я познавам и ми е много неловко, когато говоря за тези приготовления, още повече след като разбрах, че жената на Самоковеца е в положение. Мъчно ми е за нея, но нещата в живота просто се случват. Цеци и Косьо искаха да са заедно и аз щях да им направя голяма сватба. Стана ли въпрос за хонорара?- Дори не съм мислил колко ще ми платят. Имам си твърд хонорар, но хората в такива случаи обикновено ми плащат повече, защото са щастливи. Аз обичам изненадите. Щях да измисля нещо, което двамата да запомнят за цял живот. Откъде всъщност познаваш Цеци Красимирова?- Цеци Красимирова беше манекенка на “Ексграунд“, а аз тъкмо прохождах в национална телевизия “Ден“. Поканих я да участва в моето предаване. Първото ми впечатление беше, че тя е най-красивото или по-скоро най-интересното същество, което съм виждал. Впечатли ме с огромните си очи и с това, че изглеждаше малко дива. След това направих една импресия за нея за списание “Блясък“. Рядко пиша за манекенки и фолкзвезди. Цеци Красимирова е едно изключение.Как се запознахте с Косьо?- Двамата ме поканиха на нещо средно между обяд и вечеря в сладкарницата на Японския, тъй като беше между 3 и 4 ч. Първо дойде Цеци. Аз съм се срещал и с Илия Павлов, и с Карамански, и с Киро Японеца, така че за мен не беше нещо ново да видя един от героите на деня.Беше ли респектиран от пристигането на Самоковеца? Той обикновено се движеше с доста голяма охрана.- Действително ми беше интересно как ще се появи, но трябва да ти кажа, че той дойде съвсем сам. Паралелно с него влязоха още няколко момчета, но не знам дали са му били охрана.Какво впечатление остави у теб? - Беше облечен много добре - в костюм на Zegna. Аз веднага разпознах плата и кройката и го попитах така ли е. Той ми отвърна: “Съмняваш ли се?“. Направих му комплимент, като му казах, че той е сред 10-те най-добре облечени мъже в държавата. Тук, разбира се, има известно намигване, защото във вестниците, за които работя, едва ли биха позволили Самоковеца да фигурира в такава класация. Поговорихме си тримата. По някое време Цеци отиде да си оправи грима и той ми каза, че много иска тя да бъде лансирана. Подсказа, че ще финансира нещо такова, но това е напълно естествено. Аз съм продуцент и PR, а това и в най-ниския, и в най-високия клас струва пари. Не те ли притеснява произходът на парите, с които той щеше да ти плати?- Не е моя работа да се занимавам с това откъде са му парите. Той искаше от мен да работя за едно красиво момиче и аз се съгласих.Кога се предвиждаше да започнат съвместните ви планове?- До пролетта имам ангажимент с Ива Титова и няма да спра да работя за нея. Предвиждах Цеци Красимирова да направи своя дебют към висшето общество на бала на топмоделите. Тогава щях да я представя на дипломати и на богати хора.Щеше ли да им спестяваш факта чие гадже е тя?- Това не е необходимо да се казва. Мога да кажа имена на много други известни манекенки, които карат мерцедеси, при положение че най-високият хонорар в тази професия е 100 лв. Всички са обезпечени, така че не съм съгласен да се приказва, че Цеци е била с най-големия престъпник и е някакво изключение.Защо манекенките предпочитат да ходят с мутри?- Вероятно е провокирано от стремежа им да си осигурят бъдещето и настоящето. Но защо не допуснем, че Цеци просто си е паднала по този мъж. Като човек, който обича да се занимава с астрология, съм проверил, че Самоковеца е роден на 21 ноември, което означава Скорпион на границата със Стрелец. Това предполага една голяма сексуалност. Скорпионите, както и Стрелците, са много обсебващи. Те обичат да притежават най-красивото, най-доброто. Намирам, че Цеци е нещо точно такова. Тя е зодия Водолей и се цели много високо.Последният подарък на Косьо за нея е била диамантена огърлица. Доколко се връзва такова бижу с имиджа на жена, която се появява полугола на концертите на Азис?- Аз вече ти казах, че тя е диво момиче в най-хубавия смисъл. Нека не забравяме, че и Мадона се появяваше с такива непредсказуеми дрехи и състояния. Цеци е много малка и изглежда много добре. Очаква се тя да еволюира. Не знам на кого от двамата беше инициативата аз да се заема с нея, но тя може би вече знае, че иска да стане дама.Как смяташ, че ще се развие кариерата на Цеци Красимирова?- Не знам първо какви са последиците от куршума, дали е заседнал, дали само я е одраскал. Видя ми се в тежко състояние по телевизията, когато я изкарваха на носилка и с маска върху лицето. Ако излезе от тоя кошмар, я виждам като една световна манекенка. Дано от тази връзка да е излязла и с малко средства, защото на фона на тоя риск си заслужава човек да е обезпечен.Нормално ли е жена с такъв висок стандарт да остави родителите си да живеят в общежитие?- Много ми стана мъчно, че родителите на Цеци живеят във ватманско общежитие. Аз съм бил ватман и знам какви са условията там. Мога само да им съчувствам. Тя е от една година с покойния Самоковец, а родителите “ продължават да живеят там, така че не знам дали това не е просто въпрос на избор.

Анна Заркова:
Ръката на мафията е много дълга

КРИСТИ КРАСИМИРОВААни, ти направи последното интервю с Косьо Самоковеца. То беше по повод на инцидента в дискотека “Ескейп“, но навярно сте си говорили и за други неща?- Той явно беше отгатнал по изражението на лицето ми или по това, което съм писала за него, че имам някакво предубеждение. В желанието си да предизвика някаква симпатия към себе си ми разви една такава теория. Аз, казва, не съм сенчест бизнесмен. Но искам да ти кажа, че и да съм, не виждам защо това те смущава толкова. В България всички, които се занимават с бизнес, са сенчести бизнесмени. Като започнем от таксиметровия шофьор, който по някое време изключва апарата, за да не плати данъци. Като минем през лекаря, който взима на ръка от пациента малко над заплатата си. Като стигнем до учителя, който също прави частен бизнес, като дава частни уроци, за да влязат учениците в езиковите гимназии, но го прави в дома си, а не в училище. Всички тези хора, каза Самоковеца, се занимават с бизнес. И ще умрат от глад, ако правят бизнеса си така, както е регламентиран от държавата. А какво ти каза за инцидента в “Ескейп“?- Каза ми: Аз също искам да има ред в тази държава. Мен също ме смущава безредието. Аз също искам като човек, който отива да харчи парите си в една дискотека, да съм сигурен, че там няма да се стреля.Успя ли да ти стане симпатичен?- Аз избягвам да си създавам специално отношение към хората, за които пиша. Това важи както за Косьо Самоковеца, така и за ген. Бойко Борисов - любимеца на народа. На пръв поглед едно такова сравнение може да прозвучи абсурдно, но аз мисля, че никой не е застрахован от грешки. Личното отношение би ми попречило да съм обективна, а работата на журналистите е да бъдат коректив на лошото в обществото. Какво те впечатли най-много в неговото убийство?- Впечатли ме колко дълга е ръката на нашата мафия. Не става въпрос само до портфейла, който държи, но и за наличието на един мозъчен център, който доста добре пресмята всички ходове. Направи ми впечатление как почти гениално е избран изпълнителят на това покушение. Това е един най-обикновен холандски бандит - пропаднал човек, който е лежал по затворите. Той стреля и бяга урбулешката по улицата, така че го хваща най-обикновен вестникопродавач. На пръв поглед човек си казва: толкова ли не можаха тези хора да си намерят един истински килър, който да стреля от движение и да изчезне с бързата си кола. Но точно наемането на такъв изпаднал бандит говори за много добър сценарий за прикриване на следи. За мен е повече от ясно, че това е човек, на когото са обещали толкова много пари, че е склонен да преглътне една присъда от 10 години. Аз съм убедена, че ще излезе най-много след 3 години. Мога да се обзаложа, че този холандски бандит няма да проговори, тъй като му е платено достатъчно.Защо беше убит Самоковеца?- Версия, която в момента проверяваме в “Труд“, е, че Косьо е мъртъв заради сътрудничеството, което в последно време е оказвал на МВР. От източници, които са близки до него в бизнеса, знаем, че той е имал съпричастие към залавянето на един световноизвестен бандит на наша територия - Сретан Йосич, човека, за когото се твърди, че е контролирал наркотрафика в 20 държави. Той беше заловен при безшумна акция на полицията, докато говори по един телефон, и това никак не е случайно. Като в екшън филм нашите спецполицаи го издебнаха там и го хванаха, без да се чуе и звук. Говори се, че Косьо е имал пръст в тази акция на МВР. Забележи друго - Сретан Йосич го екстрадираха не другаде, а за Холандия. Това е връзка, която никак не е за пренебрегване, когато се обсъждат версиите за убийството на Самоковеца. Той все пак успя ли да те убеди, че не е бизнесмен в кавички?- Не успя, но това не е важно в случая. По-важното е, че кавичките, които публично му сложи МВР, не бяха облечени в никакво съдържание. Това щеше да стане, ако данните за Косьо бяха предадени в прокуратурата. МВР по една или друга причина не направи това.Предстои приемането на Закон за отнемане на имуществото на незаконно забогателите. Той би ли могъл да се приложи според теб със задна дата?- Този закон няма да проработи. Практиката досега сочи, че законите по принцип се отнасят почтително към хората с пари. Няма никаква причина този закон да се отнася различно към тях. Един притежател на много пари лесно ще докаже произхода им. Обратно, този закон би могъл да хване на мушката дребни нарушители за дребни неща. Чий продукт е Косьо Самоковеца и можем ли да го свързваме само с една политическа сила?- Косьо Самоковеца израсна и се превърна в милионер през мандата на г-н Иван Костов. Това е факт, който никой не би могъл да опровергае. Но вече са известни срещите и разговорите му с хора като Емил Кошлуков по време, когато царистката партия възсядаше властта. Тогава тези неща носеха особено значение на договорка, на приятелство. Факт е, че Косьо беше недосегаем за закона и при новото управление. Даже напротив, в т. нар. ново време той видимо започна да живее по-добре - позволи си да си купи къща в Лондон и да получи публичност в пресата, придоби самочувствието на бизнесмен. Така че не би могло да се даде еднозначен отговор чий продукт е Косьо Самоковеца. Роден е във времето на Костов, но продължи да живее добре и след това.Одобряваш ли акциите “за три дни“ срещу организираната престъпност?- Прокуратурата отговори по този начин на един упрек на ген. Бойко Борисов, отправен от Вашингтон. Той не се изкуши да протестира и аз мисля, че в крайна сметка това наговаряне, което се получи в определен момент между него и прокуратурата, ще доведе до един добър резултат. Най-малкото това, което ще направи МВР в рамките на тези три дни, ще бъде една представителна извадка, която по-нататък ще стане поле за анализи кой къде е и кой какво прави в правораздаването. Друг е въпросът, че като се вкарат две-три дузини бандити зад решетките през уикенда, което е сигурно, през това време ще има поне три положителни неща: първото е, че ще има няколко изнасилени момичета по-малко, няколко новозарибени наркомани по-малко, няколко откраднати коли по-малко. На второ място положителното е, че докато бандитите се ослушват кого ще закопчаят и кого не, те стават предпазливи и през това време гражданите спокойно могат да ходят на ресторант или на дискотека. На трето място, хората, които ще бъдат прибрани зад решетките, ще се чувстват сигурни за живота си. Знаковите фигури обикновено ги убиват в края на седмицата. Ако тази случайна закономерност я схванат невъзпитаните бизнесмени с по 20-30 приятели, ще започнат да се редят на опашка пред арестите в четвъртък и петък. Това, разбира се, е на границата между шегата и сериозното. Но акцията, на която ставаме свидетели, е един нужен експеримент.

МУТАЦИЯТА НА МУТРИТЕ!

Изчистването обаче си беше просто чиста мутация. Когато СИК, ВИС-2, "Спартак", "Аполо и Болкан", "Корона инс." и други напуснаха официално бизнеса, единственият явен процес бе, че агентските структури на СИК започнаха да работят за "Бул инс". Същото бе и със структурите на ВИС, които в по-голямата си част станаха агенти и брокери тогава на "Юпитер".Докато правителството на Иван Костов се беше вторачило в силовия застрахователен бизнес, основните играчи в него овладяха контрабандните канали, поставиха под контрол трафика на наркотици и прикриха дейността си с фиктивни или офшорни фирми. Те се включиха активно в приватизацията, поставиха под контрол търговията със зърно и захар, овладяха износа на месни продукти, вноса на кафе, туризма, производството на алкохол...Бившите застрахователи прозряха една проста истина - че за да имаш сериозен бизнес и да си в голямата игра, трябва да корумпираш администрацията, полицията, прокурорите и политиците. И тогава няма никакво значение коя партия е на власт, защото политиците нямат нищо против да бъдат корумпирани.Партийните пристрастия Иначе съществува формална партийна окраска между основните групировки. СИК се водеха за червени, а ВИС - за сини. Причините са, че лидерът на сикаджии Младен Михалев беше чест гост на "Позитано" 20, а за Георги Илиев (наследил брат си след неговата смърт) се твърдеше, че е в близки отношения със синята софийска организация. И това е донякъде така, що се отнася до имотите, които контролираха висаджии в столицата. Отдавна дори не е тайна, че повечето паркинги и тържища в София се стопанисват от висаджиите. И бившата СИК успя чрез подставени лица да се включи в общинския бизнес, като пое почистването на столицата чрез дялове от фирма "Волф", която спечели концесия. Така че това разделение на сини и червени не е особено коректно. Правило на сенчестите бизнесмени е да дават и на двете страни, а когато има интерес, няма партийни пристрастия.В началото на XXI век бившата СИК се разцепи на две. От едната страна застанаха Младен Михалев, Милчо Бонев, Венцислав Стефанов, а от другата - Красимир Маринов и Дмитрий Минев. Румен Николов-Пашата се опитваше да балансира между двете групи, но в крайна сметка като че ли застана зад Маджо. (Скандалите започнаха след убийството на Поли Пантев, който силно гравитираше около групировката. Пантев беше човекът, който контролираше трафика на наркотици за СИК. От другата страна стоеше близкият до Георги Илиев Методи Методиев-Илиянски (изчезнал безследно през 2003 г.).Подземния свят мина презДесетки още интриги и убийства След серия от поръчкови разстрели загинаха Милчо Бонев-Бай Миле и Дмитрий Минев-Руснака. Така от едната страна остана Младен Михалев, а срещу него са двамата братя Красимир и Николай Маринови - Маргините. Бившите съдружници са вече непримирими врагове и макар че братята бяха близо година и половина в следствения арест, Михалев предпочиташе да живее в чужбина (Швейцария). Сега Маргините отново са (почти) свободни. За това свидетелят по делото за убийството на Бай Миле Младен Михалев беше доведен на разпит миналата година в съдебната зала при безпрецедентни мерки за сигурност от страна на полиция, което предизвика общественото недоволство.На този етап конфликтът е неразрешим. Това, което става ясно от последните скандали в държавата, е че подземният свят спокойно се разпорежда в страната - при това с официалното разрешение и под охраната на МВР.

ИСТОРИЯТА НА МУТРИТЕ!

„Когато на 12 януари 1994 г. бившият борец от Силистра Младен Михалев-Маджо беше прострелян от засада пред входа на казино "Севастопол" на улица "Раковска", едва ли е предполагал, че през 2008 г. името му, както и на неговите приятели мутри, ще бъде едно от най-споменаваните в България.През тези 19 демократични години тази прослойка беше повече от всяка друга обсъждана, описвана и... обстрелвана в България. Нейните действия предизвикваха скандали по върховете на МВР и сериозни политически трусове - дотам, че мутрите станаха емблема на българския преход. И може би са тези, които преминаха през най-много трансформации - от спортния тепих, през грабежите и измамите около мотел "Божура" по пътя за Драгоман до луксозни офиси в центъра на столицата. От класическите "врътки" по магистралата и обирите, през кражбите на коли, охранителните фирми, силовото застраховане стигнаха до най-оборотните сфери на икономиката.В онази далечна 1994 г. МВР обяви за издирване няколко младежи във връзка с нападението на спортния център "Дескрим". Между издирваните лица бяха Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака (убит през 2005 г.), Димитър Джамов, Пело Пелов. Те бяха обвинени във въоръжен грабеж. По същото време Младен Михалев лекуваше раните си. Групата е известна катоБригадата на борците Тогава към тази група са още братята Васил и Георги Илиеви (убити съответно през 1995 и 2005 г.), гребецът Иво Карамански (убит през 1998 г.), Поли Пантев (застрелян през 2002 г.), Димитър Димитров- Маймуняка (взривен през 2002 г.)и др. Повечето са съученици от училището "Олимпийски надежди". Към онзи момент МВР преброи над 6000 души, които са включени в борческите охранителни структури. "Бригадите на борците" диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха данък "рекет" с правото на бухалката. Така наречената гангстерска война в края на 1993 и началото на 1994 г., която започна с отвличането на шефа на "Дескрим" Слави Бинев (сега евродепутат от партия "Атака"), беляза развитието на т.нар. бригада на борците. Бинев тогава беше учредител на асоциация "Защита" - сдружение, в което участваха прокурори и общественици с идеята така да се конкурират охранителните фирми на борците.След гангстерската война структурата се раздели, като се оформиха три основни организирани групи - на Васил Илиев, известна като ВИС 1, на СИК и на Иво Карамански. Малко след това се създаде и една друга силова група - на бившите барети.Когато през 1994 г. МВР не даде охранителен лиценз на ВИС-1, Васил Илиев регистрира застрахователна компания. СИК го последваха няколко месеца по-късно. След тях се включи Димитър Джамов със "Зора", а след като излезе от затвора, Карамански направи своята "Корона". Методите на застраховане не се различаваха по нищо от принудата за защита при охранителните фирми. Застраховането се превърна в символ на силовия бизнес. През 1995 г. и бивши барети основаха застрахователна компания- "Аполо и Болкан", като акционери в нея бяха и Алексей Петров, станал известен в последните дни като секретен сътрудник на НСС и ДАНС, и Златомир Иванов-Златко Баретата, сочен за един от хората, които контролират хероиновия пазар.Въпреки че борците станаха известни с кражбите на автомобили, рекета и контрола на проституцията в началото на 90-те години, първите големи пари дойдоха отНарушаването на югоембаргото През 1994 г. в доходното начинание се включиха хората на СИК, но и висаджии имаха своите удари. Създателят на Мултигруп Илия Павлов (убит през 2003 г.) е човекът, който вкара бившите си съотборници борци при големите пари. Борците и бившите барети поеха охраната на керваните с цистерни, а накрая сами започнаха да въртят далаверата през границата. В края на 1994 г. Маджо, Румен Николов-Пашата и Венцислав Стефанов регистрираха фирмата "Интерпетролиум енд партнерс". После към тях се включиха Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле (убит през 2004 г.) и Стоил Славов (взривен през 2003 г.). По-късно беше регистрирано и акционерното дружество "Интергруп", което стана икономическата структура на СИК. По същата схема застрахователната компания ВИС-2 регистрира фирмата "ВАИ холдинг", която пое финансовите дела на висаджии и започна вложения в различни начинания. Освен всичко останало тогава застраховането беше и удобен начин да се легализират мръсните пари от рекета, кражбите на коли, проституцията.Когато през 1997 г. правителството на СДС превърна дебеловратите момчета в основен враг и символ на мафията, буквално ги изрита от легалните застрахователни форми, като им постави непреодолими условия за регистрация, верни на инстинктите си, борците предприеха други стъпки.

МАРГИНА - МАСОНИТЕ И ПРОКУРАТУРАТА!

Големия Маргин се превърна в нещо като лошото дете на прокуратурата. И в нещо като таен „брат” на ВИП-масони. Не само с червени нюанси в разцветката. Някои казват, че разбирането, проявявано понякога от определени магистрати, имало и такава закваска.
Преди дни видни бивши кадесари във Варна не можеха да се нарадват на две неща – номинирането на Кристалина Георгиева, която според тях симпатизирала на „прогресивните леви идеи”, и на пускането на Големия Маргин. Оказа се, че за Маргина малко са избързали с радостта. Както и с преценката си, че владеят кой знае каква тайна за (не)формалната му причастност към кръгове около знакови „братства”.
В същото време Николай Кокинов продължава битката. И реди ли реди коментари, които се напъва да представи за нещо друго – „Умните прокурори не коментират решения на съда” и „Умните прокурори аплодират правилните (и ако това не е коментар) решения на съда”.
Едва ли точно заради Маргина обаче има основание да се притеснява Николай Кокинов за сигурността си. И може би не заради всички „нагли”. Автоматчиците край домовете на прокурорите са нещо като сродяването им с италианските им колеги магистрати, охранявани от карабинери. Разбираемо.
Но колко дълго може да продължава това? И дали само Маргините трябва да бъдат мишени на прокурорите. Техният легален бизнес си върви – кой го контролира тогава?! И все пак – как беше: „ако им позволим да ни изместят от някои дребни неща, ще искат да завземат всичко”.
Така неминуемо ще настъпят дните на обичайните болежки. Баретата и Маргина имат опит в това. Дори може би вече имат основателни причини да дават гласност на здравословните си проблеми. Тюрмата няма как да не ги изостри. И все пак – дали вътре не са на по-сигурно място. Може би трябва да попитат Тишо Боксьора кой прокурор го посъветва да стои „на топло”.
В същото време ДС-контрольорите не си дават зор да решат проблемите на Маргина. Не се напрягат прекалено и ВИП-масоните, които са видели доста добро от него. Може би само хората зад Брендо се опитват да дърпат някои конци. Или поне създават видимост за задкулисни активности. Защото точно те ли не разбират – „доброто старо време” отминава безвъзвратно.