 |
| Кеворк КЕВОРКЯН |
Оплачете се на Марко
Тези дни президентът Първанов публично призна, че е прелюбодеец. Логиката е проста – той изпрати „право на отговор” в един вестник, който твърди, че синовете му имат апартамент в Париж. Но никога по-рано, когато го упрекваха във връзка с някоя си дама, той не използва правото на отговор. Излиза, че онези клюки са били истина, а тази не. И, представяте ли си – президентът на една държава използва „право на отговор” – когато самият той твърди, че написаното е напълно измислено и клеветническо. Президентът използва мижавото, осрано „право на отговор”, за да каже нещо. Наистина сме ненормална държава. Дали Първанов разбира какво прави? Медийните му съветници открай време не стават за нищо – освен да проспят някоя далавера покрай телевизионното лицензиране, или да си стискат очите здраво, за да не видят какво става в държавната телевизия. Кой веселяк му е дал тази идея не е ясно – но тя ще остане в историята на българските медии като един от най-големите куриози. И основната причина за това е в самото „право на отговор”. То наистина е изнасилено по всевъзможни начини, по пълната програма на някой циганин сексуален садист. И пак с пасивността на президентските хора от Съвета за електронни медии, които никога нищо не направиха, за да го съживят в някаква степен. Никога не съдействаха на оклеветените да си получат правото на защита, когато абсолютни дебили от разни телевизии се подиграваха със закона. И сега някой е дал съвет на президента да използва този парцал – „правото на отговор”, за да се защити от един вестник. Хубава работа. Какво, всъщност, иска да ни каже Първанов? Ето какво. Че изобщо не разчита на законите в страната, че не разчита на съда, че не иска да защити достойнството си с възможностите на закона. Не, той – мяу, мяу от пресцентъра му – иска да полемизира с лъжата цивилизовано. Това е самоубийствено за него, както и за цялата политическа класа. Някой път, когато съм по-свободен, ще ви разкажа за една операция в една наистина велика страна – Англия, за да видите как постъпват в цивилизованите общества. Историята дори е описана в един от романите на Джефри Арчър, при това почти напълно документално. Но Англия е родината на честта. А у нас на проскубаното право на отговор. Джон Стивънс, бившият шеф на Скотланд Ярд, ми каза веднъж: „Ние никога не прощаваме. И нищо не забравяме”! Човек може да изтръпне от тези думи и от силата, която се крие зад тях. А тук се лигавим с „право на отговор” – извън всичко друго, за да ни се хилят зад гърба, да се подпичкват – с извинение, но това е точната дума, с която изначално може да се определи стилистиката на някои масови вестници. Хилят ти се зад гърба – а ти използваш право на отговор. Унижават те, наскърбяват абсолютно неоснователно семейните ти ценности, а ти– мяу, мяу от пресцентъра.
Много съм патил от разни клеветници-посерковци, и много войни съм водил с подобни жалки персони. И ще продължавам да водя, вън от съмнение. Веднъж, понеже от СЕМ не успяха да накарат една телевизия да спази закона и да ми даде парцала/правото на отговор - накрая се принудих и заведох дело. Срещу един бивш премиер. И защо? Защото един плъх, който тогава се представяше за водещ, се уплаши и скри в мишата си дупка, за да не ми даде възможност да отговоря. След две години осъдих бившия премиер за клеветническите му изказвания. Аз, обикновеният гражданин – а президентът си играе на ох, ах, мяу, мяу. Ако перифразирам великия Радой – „Зайченцето президент, пише и трепери”.
Не искам да засегна или обидя Първанов, ние трябва да уважаваме президентската институция, дори да нямаме симпатии към обитателя на „Дондуков” 1. Но подобно поведение е не само странно и малодушно. То отваря нови, необятни простори пред клеветниците. Точно на 9 септември тази година - почнах да си мисля дали няма някаква символика в това, все пак, Костов е голям демократ и декомунизатор – в смисъл, че извърши една бандитска приватизация, както се изразяваше Филчев, та точно на 9 септември Костов ми изплати присъденото ми от съда възнаграждение заради клеветническите му твърдения. И аз сега си мисля дали не съм вече участник в онази приватизация, дали част от ония кинти не дойдоха и при мен, бре, бре. Всъщност, аз дори съжалявам, че трябваше по този начин да се развият отношенията ни с Костов. Онзи плъх е виновен за всичко. Който пак си вее дудука по чалга заведенията, и пр. У нас най-лесното нещо е да излезеш и да опикаеш някого. В това отношение сме първенци. Алековата книга е велика и заради това си провидчество. Маскаренето сякаш е заложено в гена на нашата журналистика. Само един свиреп порядък успя преди години временно да потуши тези ниски страсти. Тогава - имам предвид времето на соца, най-големите маскари се преквалифицираха в най-големите ласкатели. И това също е важна особеност на тази порода – тези хора са разчекнати между ласкателството и маскаренето, това са двете страни на словоблудството. Няма човек у нас, който да си е подал носа навън, извън собствената си анонимност, и да не е омаскарен рано или късно.
Доколкото разбрах, „масовата” журналистика вече е на път да даде първата си жертва. Медиите нищо не писаха за това, обаче на Зоя Димитрова е повдигнато обвинение за изнасяне на класифицирана информация от ДАНС. Зоя е талантливо момиче, никога не сме били близки, но съм длъжен да го кажа това. Макар че и по мой адрес тя си позволи да изрече една глупост. Миро Севлиевски ще я съди за клеветата й по адрес на Сдружението за честни избори, и е прав. Аз се колебая, защото тя, все пак, няма нищо общо с кенефните драскачи.Брехт беше написал веднъж – цитирам приблизително: „Сутрин излизам, отивам на пазара и се нареждам до продавачите на лъжа”. Поетът, разбира се, има предвид съвсем друга лъжа, а не мръсотиите, които ръсят нашите селяндури – разсилни на клеветата и измислицата. И все пак, да спреш тази пасмина с „право на отговор”? Това изобщо не е мислимо. Трябва да бъдат спирани единствено със силата на закона. Мерзавците трябва да бъдат разчекнати върху неговите членове и алинеи. Както се изразяваха старите сливналии, и сопола си няма да хвърлите върху някои от тях, само да ги видите. Обаче те вършеят като хали с мерзостите си, продават ги, създават жажда за тия мерзости. Но няма смисъл да се оплаквате – като превзети руски бабички на следобедно чаепитие, – че някой дебелосерко ще ви обругае, ще ви охули с клеветите си. Какво от това? Продължавате да участвате в другото състезание – на ценности, и там показвате качествата си. Битката за сериозност и умност, макар и никак да не е лесна, все пак е възможна, вън от съмнение. Един от девизите на третата „Всяка неделя” бе – „Територия на умността”. Помня как квичаха някои вече бивши олигарси, а понастоящем бъдещи бегълци от закона, срещу този, а и срещу другия ни девиз „Ние сме това, което сме. Другите да се променят!”. Квичаха, квичаха няколко месеца, и какво от това – след шест месеца ги отвяхме напълно, „Всяка неделя” бе лидер тъкмо заради интереса си към сериозното и значимото. А не кой каква любовница има. Хубаво, а сетне откъм „Дондуков” 1 дойде позивната, и „Всяка неделя” изчезна. А пък сега Първанов иска „право на отговор”. Еха.Едно от възможните спасения предоставя Марк О’Селски – фамозното куклено магаре от TV 7. Наскоро той се опитал да замести съда, и то доста успешно. Мирослав Севлиевски, който от години съди Маргарита Михнева, предоставил съответните документи на предаването и Марк О’Селски лепнал една лепенка върху устата на Михнева. А пък на лепенката пишело: „Лъжкиня”!Ура! Марк е постигнал с лекота това, което аз самият постигнах за няколко години – докато успях да осъдя дамата на три пъти, на три инстанции, и още един път ВКС потвърди присъдата й за клеветническите й твърдения. А нашият Марко, нека го наричаме така, - прас етикета, и готово!И сега какво следва? Ами да се готвят Дилян Пеевски и Цветан Василев, които са свързвани с TV 7, дамата ще започне да ги „разследва”, което в нейните разбирания означава съвсем различно от смисъла на тази дума, докато ги уплаши или не знам какво си. А и това не ме интересува.Важното е друго. През последните 20 години правоохранителните органи бяха унизени до крайна степен със законодателни безумства и с глад, най-вече с глад. Добре сте разбрали – Глад! С това ги мачкат. Тия дни, заради измамите на един мерзавец, се видях с някои от тези хора, отлични професионалисти, които обаче някой съзнателно иска да депрофесионализира – как си представяте, един служител на закона от най-рисковата сфера да работи за 800 лева на месец. Всеки път през месец септември, когато децата тръгват на училище и разходите по тях скачат до небето, тези хора гладуват. И това е допуснато напълно съзнателно. Нека стои със своите 800 лева срещу някоя мутра, която е направила милиони от продаване, примерно, на клевети.
А президентът Първанов може да се качи на гърба на Марко. Негова си работа.
Кеворк Кеворкян
