 |
| Кеворк КЕВОРКЯН |
Представяте ли си, някакво човече като Недялко! Кой си ти, бе, всъщност, какво имаш зад гърба си, какво си направил в жалкия си живот, освен клеветническите си издания? С години продаваше клевети – и накрая ги изтъргува, както се твърди, за Х милиона евро. Дългогодишната му практика на клеветник в досегашните му издания го прави такъв, какъвто е. Това е един човек, който с години се храни от мерзости, той е нещо като завеждащ отдела WC на печатните медии, но никой не иска да се разправя с него – вероятно от омерзение и погнуса.
- Г-н Кеворкян, в медийните среди се говори, че назрява някакъв скандал около книгите ви „Кеворк проговаря. Необичайни срещи” и „Тайните дневници”. Какво се случва наистина?
- Случва се това, че измамниците са уплашени и превантивно вдигат врява, за да се измъкнат по някакъв начин от бедата, която ги е сполетяла. Измамници те не са от вчера, обаче едва тия дни са истински уплашени. За да се ориентирате в драмата им, най-добре да ви предоставя тъжбата си до Прокуратурата…
/ „Шоу” публикува тъжбата на Кеворкян в карето/
ДО СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
Т Ъ Ж Б А
От КЕВОРК ТАКВОР КЕВОРКЯН
ЕГН 4409.....
Съдебен адрес: 1463 София Ул. „Цар Асен” № 66а
Адвокат Димитър Малчев
против
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ ЙОРДАНОВ
ЕГН 7012250647, гр.София, ж.к. „Зона Б-18”, бл.5, вх.1,етаж13
Служебен адрес: „Милениум Пъблишинг“ ООД, ЕИК 200342550,
седалище и адрес на управление: гр.София, 1124, район Средец,
бул. „Цариградско шосе” № 17, представлявано от
Милена Петрова Трандева и Недялко Недялков Йорданов,
По чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК
ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРОКУРОР,
През лятото на 2008 година Недялко Недялков, който се представи като собственик на издателство „Милениум”, ми предложи да издаде книги с мои интервюта и спомени. Автор съм на над 10 книги, повечето от които с внушителни тиражи и голям успех на книжовния пазар. Всички те са свързани с телевизионната програма „Всяка неделя”, на която съм бил автор и водещ над 20 години и която се приема от мнозина като най-голямото постижение в историята на Българската телевизия. Идеята на Н.Недялков ми се стори интересна, а и той беше много настойчив и напълно убеден в успеха на книгите. Предоставих му в началото книгата си „Кеворк проговаря. Необичайни срещи”, а по-късно и книгата си „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници” – и двете на оптичен носител. Недялков ми предложи да направи няколко пилотни публикации във вестник „Уикенд”, на който по онова време бе съсобственик, за да се види реакцията на публиката и как читателите биха приели такова четиво.
Първият откъс от първата ми книга бе публикуван на 23 август 2008 година. След това, в продължение на още 6 седмици, бяха публикувани и други откъси от книгата – общо седем. Недялков ми съобщи, че откъсите сe приемат много добре от читателите и възнамерява незабавно да организира издаването на първата ми книга от неговото издателство „Милениум Пъблишинг” ООД. Бях поканен да направя редакция на ръкописа, да избера подходяща корица, както и други дейности, свързани с издаването на книгата. В тези разговори поставих въпроса за сключване на издателски договор между мен и издателството. Недялков ми отговори да не се безпокоя. Заяви, че е по-важно да се организира издаването и представянето на книгата, а междувременно той ще подготви издателски договор, който ще ми предложи за подписване. Книгата се появи на пазара на 6 септември 2008 година, след мощна рекламна кампания от страниците на вестник „Уикенд” - от нея става ясно и приблизително колко допечатки са направени.
Книгата се разпространяваше заедно с вестник „Уикенд”, но също така и в книжарската мрежа.
На 27 септември 2008 година в „Уикенд” бе обявен нов, втори тираж на книгата. На 4 октомври и 11 октомври 2008 година това съобщение отново бе публикувано. На 11 октомври 2008 година бе направено и представяне на книгата в хотел „Шератон”. Недялков непрекъснато ме уведомяваше, че изданието има голям успех, че в момента подготвят договор с мен за уреждане на отношенията ни, както и че ще има нови допечатки на тиража. На 3 ноември 2008 година вестник „Контра”, който тогава също бе собственост на Недялков, съобщи за трети тираж на книгата. На 4 ноември 2008 година същото съобщение – за трети тираж – бе поместено и във вестник „Шок”, също тогава собственост на Н. Недялков. На 8 ноември 2008 година това съобщение вече се появи и в „Уикенд” Всичко това доказва, че книгата е имала завиден успех на книжовния пазар – три допечатки в рамките на два месеца.
Междувременно, независимо от периодичните ми настоявания, издателството не направи нищо, за да уреди отношенията си с мен. А Недялков започна да публикува във вестник „Уикенд” откъси от втората ми книга. И на 19 декември 2008 година вестник „Уикенд” публикува съобщение за предстоящото издание на втората ми книга „Кеворк проговаря. Тайните дневници”. На 23 декември 2008 година вестникът съобщи, че книгата вече е на пазара. На 21 март 2009 година същият вестник съобщи за нов тираж на „Тайните дневници”.
И най-вероятно междувременно – между 23 декември 2008 година и 21 март 2009 година – са направени и допълнителни, необявени допечатки. Независимо от многобройните ми запитвания и до този момент нямам официална информация от Недялков или от издателството за тиражите на двете книги – типична практика при укриване на доходи. Известно ми е обаче, от разговор със самия Недялков, че те са били внушителни. Намеквал ми е, че тиражът на първата книга е 30 хиляди копия, а на втората - между 18 и 30 хиляди копия, изцяло реализирани. Горното мое твърдение се потвърждава и от факта, че вестниците „Уикенд”, „Шок” и „Контра” – издавани от Недялков по онова време, направиха няколко съобщения за допълнителни тиражи. Крайната цена на книгите на пл. „Славейков” беше 9.00 лв. към 21 март 2009 година. Въпреки активната ми позиция за уреждане на отношенията ни - с оформяне и подписване на договор за издаване на двете книги, Недялков не пожела да подпише договор с мен, нито ми бе заплатено полагащото ми се авторско възнаграждение. А след издаването на втората книга Недялков рязко преустанови контактите си с мен. През януари 2009 година, при представянето на втората ми книга, бе представена и книгата на Антон Стефанов „Легендата и нейните герои. Истината за „Всяка неделя”.
Впоследствие разбрах, че и това издание е без уредени авторски права, което се оказва изглежда обичайна практика на Недялков. На Антон Стефанов също не е изплатено никакво възнаграждение, а и по никакъв начин не са уредени отношенията с него.
Всъщност, отново става дума за още едно пиратско издание и за кражба на интелектуална собственост.
Впоследствие с голяма изненада установих, че към пролетта и лятото на 2008 година, издателство „Милениум” въобще не е съществувало в правния мир. Видно от записите в Агенция по вписване – Търговски регистър, Дружество с фирма „Милениум пъблишинг” ООД с ЕИК 200342550 е учредено и вписано едва през м. септември 2008 г., но лицето Недялко Недялков Йорданов нито е бил съдружник в Дружеството, нито негов Управител.
Едва година по- късно, през септември 2009 г. Недялко Недялков Йорданов се вписва като съдружник в това дружество и става негов съуправител.
А през цялото време е създавал в мен убеждението, че е собственик на издателството.
ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРОКУРОР,
Изложеното дотук е типичен пример на кражба на интелектуална собственост, предхождана и съчетана с измамливи действия, а също така и на прикриване на доходи.
Деянието е още по-осъдително, защото се отнася до шумно рекламирани
книги, с категоричен пазарен успех, приети с високи оценки от обществото. Но практически те се явяват като прикритие за една безспорно незаконна дейност.
Една проверка в печатница „Мултипринт” ЕООД, където са отпечатани книгите ми, както и в дистрибуторските фирми, ангажирани с разпространението им, ще покаже истинските размери на измамата, а и на незачитането на данъчните закони.
Интересно е, дали Недялков е декларирал през 2009 година или по-късно
приходи от посочените две книги, въпреки цялата патетичност, с която многократно обявяваше успеха им.
Измамливите действия по отношение на книгите ми съвсем не са изключение в дейността на Недялков. От дълги години той е издател на булевардни вестници, които упражняват истински терор над най-известните български публични личности. Тези вестници се издържат с продажбата на злостни клевети и обидни квалификации, най-общо казано – те съществуват от продажбата на измама.
В случая с моите две книги цялостното поведение на Недялко Недялков сочи, че с цел да набави за себе си, а и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал в мен заблуждението, че е организирал издаването на моите книги в несъществуващо към този момент издателство, че той, като собственик на издателството, ще ми предложи надлежен издателски договор, че ще ми бъде изплатено полагащото ми се авторско възнаграждение.
С горните действия Недялко Недялков Йорданов ми причини имотна вреда по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК, от полагащо ми се, но неизплатено авторско възнаграждение. А доколкото е видно от тиражите на двете книги и тяхната продажна цена, то неизплатеното ми авторско възнаграждение, съобразно минимума, визиран в чл. 47, т.3 от Закона за авторските и сродни права, възлиза в размер на 64 800 лева - сума съставляваща 15 % от общата стойност на продадените копия в размер на 432 000 лева / 48 000 броя с единична цена от 9 лева/.
Сумата 64 800 лева преки имотни вреди, претърпени от мен вследствие посочените измамливи действия, е в големи размери - съобразно константната съдебна практика, предвид което деянието може да се квалифицира по чл. 210, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.209, ал.1 от НК.
С оглед изложеното, Ви моля да постановите образуване на досъдебно производство за извършена измама в големи размери от НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ ЙОРДАНОВ – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК
С УВАЖЕНИЕ: Кеворк Кеворкян
- Според тъжбата ви, нещата изглеждат доста ясни?
- И доста неприятни за някои хора. Случаят е пределно ясен. Издал си книги без съответните договори, не си платил за тях на автора, не си декларирал доходи от тези издания. И дали това не е масова практика при този човек? Вероятно това се проверява в момента. Имам издадени десетина книги и никога досега не ми се е случвало подобно нещо, винаги с точност съм знаел какви са тиражите им и всичко останало. Това се отнася и за книгата ми, която вие издадохте – „Тайните на телевизията”. Сключихме договор, уточнихме условията, вие ми се издължихте напълно коректно – изобщо, както се прави в подобни случаи. Но когато срещу себе си имаш тип като въпросният Недялко, нищо не е нормално. Дългогодишната му практика на клеветник в досегашните му издания го прави такъв, какъвто е. Той не може да се промени, това не е възможно. Това е един човек, който с години се храни от мерзости, той е нещо като завеждащ отдела WC на печатните медии, но никой не иска да се разправя с него – вероятно от омерзение и погнуса.
- Но вие бяхте автор на неговия вестник „Уикенд”?
- И направих немалко за легализирането на този вестник - откъде да знам, че си имам работа с подобен измамник. Тогава, когато брой след брой отпечатваше откъси от книгите ми и различни интервюта, той беше готов да целува и краката ми. Сетне обаче реши да остане верен на природата си и се започна…
- Какво предизвика разрива?
- Какъв разрив, вие се шегувате. Не мога да имам нищо общо с подобни хора - искал ми е текстове, давал съм му ги и съм смятал, че всичко ще бъде в рамките на нормата. Но за този човек нормата е нещо различно, това е скверното, лъжата, доноса, оклеветяването. Негова е фразата „Да опозорим известните хора в тази страна, докато са живи!” Представяте ли такова мислене, в него няма нищо човешко, само един патологичен ум може да го съчини.
Все пак, имаше и един конкретен повод. След огромния успех на книгите, които той издаде – това личи от фактите в тъжбата ми, както и от многобройните реклами в неговите вестници – апетитът и алчността му пораснаха, и той поиска и книгата ми „Тайните на телевизията”. Това стана през септември 2009 година, дори ми постави срок до 25 септември, след това той щял да се раздели с вестник „Уикенд”. Съгласих се, макар и да имах сериозни колебания, понеже по никакъв начин все още не беше уредил отношенията ни за предишните две книги. При него всичко е обтекаемо -
както говорят пияни типове в градските тоалетни, с намеци и подмятания. Та той твърдеше непрекъснато, че може да осигури голям успех и на третата ми книга.
- И вие му вярвахте? Как можете да се доверите до такава степен?
- И какво да направя – никога не съм попадал в подобна ситуация, и никога не съм се пазарил за пари. Освен това двете книги излязоха почти едновременно, не беше ясно какво правят изобщо с тях от издателството, какви са тиражите и пр. Вижте рекламите във вестника му „Уикенд” – „Сензационните мемоари на легендарния водещ”, „Поради изключителния интерес – нов, втори тираж… трети тираж”…
Вижте фактите от тъжбата ми. Той бе обявил в „Уикенд” поне три допълнителни тиража на книгите ми, рекламната кампания беше наистина впечатляваща, книгите „вървели като ламя”, това са негови думи. На 25 септември бях готов с ръкописа, дори в събота, 26 септември, поработихме с един от дизайнерите му, включихме предговора на Левчев, уточнихме някои подробности около съдържанието. Бързането беше много голямо, и някъде привечер отидох в редакцията на „Уикенд”, за да предам диска с книгата на дизайнера, макар че имаше още някои недовършени неща. Той ми предаде някакъв договор, непопълнен, и неподписан – хвърлих му едно око и направо се удивих от нелепостта му. Още повече, че до този момент изобщо не ми бяха предлагали нещо, някакъв договор или дори някакво бегло споразумение за предишните книги. Нелеп договор, не ти е платил дължимите хонорари, а пък те натиска за новата книга.
Напуснах редакцията. Пратих му обаче един sms, който още пазя, вижте го какво гласи: „До Н.Недялков, издателство „Милениум”. Приемете този sms за официално уведомление. Спрете от печат книгата, която обявихте. Тя е в безобразно техническо състояние. Не са нанесени корекциите на автора. А договорът е несъстоятелен”.
Недялко не отговори и абсолютно се покри. Той си е такъв, цялата му дейност е такава – стои в тъмното, никога не е отпред в играта, неговата война е война на измислици и клевети, нито един ред не е написал и няма да напише със собственото си име, понеже не е и в състояние да го направи. Стои в тъмното и напада с доносите си от засада.
- Това не са ли силни думи?
- Силни думи ли? Искате ли да ви прочета някои само заглавия от вестниците, на които беше издател. Дори клозетните надписи бледнеят пред тях. Няма известно име у нас, което да е пожалено от тоя тип, особено си патят интелектуалците, често и колеги на баща му, което очевидно му доставя радост. Никъде подобни поругателства не биха били простени. У нас няма обаче истински правоохранителни органи, сякаш там работят само някакви путьовци. Сега ще видите каква атака ще направи срещу служителите на ГДБОП, които го разследват – ще приласкае някои от тях, други ще ги засипе с мръсотии, за да си затраят. Нормално би било тези хора да не се плашат от мазни измамници, но да видим все пак. Пред тях в случая не стои някакъв мизерен уличен продавач на пиратски дискове, а човек, който продава огромни тиражи също тъй пиратска продукция… Да видим и как ще действа прокуратурата.
- Какви са очакванията ви от нея?
- Вестник „Галерия” вече атакува доста подло главния прокурор – тъкмо по класическата схема на клеветата . И картина на леля му била попаднала в уж незаконния търг на Марковски, за който ни проглушиха ушите. Мисля, че това беше един предупредителен залп към Велчев, за да му кажат, че изобщо няма да го жалят. И понеже някои от първите хора в държавата ни са доста либерални, тъкмо на това разчитат тия клеветници.
- Какво имате предвид?
- Ето някои примери. Патрашкова/Кобзин нарича в вестника си известната журналистка Кулезич курва, президента прелюбодеец, унижава кмета на Варна, известен министър е обявен за рогоносец. Нищо от това не е вярно. Фамозни , патологични клевети. Но кой ще върне честта на стотици личности, поругана от Кобзон и останалите?
Помня измамникът Недялко как се репчеше срещу разработката „Галерия”, пък сетне стана първа дружка с Алексей Петров, тичаше като девствена мома на среща с него, или се криеше страхливо в офиса си. Веднъж бях в редакцията му и той се оплака, че Алексей го търси. И тогава направих нещо, което подобен пъзльо не може дори да си въобрази. На джиесема му звънеше Алексей – всесилният тарикат от ДАНС. Взех телефона и се обадих аз. „Недялко, ти ли си” – рече той. „О, Алексей, имаш някаква грешка, аз съм Кеворкян, ти звъниш на моя телефон. Сигурно са се преплели линиите, или те подслушват”. Онзи изсумтя, че бил в чужбина и затвори. Ако са го подслушвали още тогава, може да се види този разговор. Прочутият „Октопод” си затрая от грубата ми шега, а пък личният му теляк Недялко се хилеше като малоумен срещу мен. После обаче все пак изтърча в ДАНС, а още по-сетне си станаха първи дружки. Можете ли дори да си представите нещо невиждано позорно - „Галерия” посвещава стихотворение на видния затворник, по случай рождения му ден, написано в стилистиката на Недялко Йорданов, помните го, нали – „Песен за надеждата”.
Това са уплашени до побъркване типове. Между другото, в разработката „Галерия” има един прелюбопитен факт. Алексей е заплашвал издател на вестник, че ще изкорми жена му. Кой е този издател, знаете ли? Ако ДАНС не са толкова кротки, досега сто пъти да бяха обявили кои са скритите собственици на някои медии, те знаят това, но продължават да се скатават. Дори и тогава, когато обругават най-свински техния шеф, вътрешния министър.
- Премиера обаче вече го жалят?
- Е, да, но останалите край него - не. Може и да са постигнали някакво споразумение с него. Вече писах как обруга измамникът Недялко в пенсионерския си вестник вътрешния министър, с мръсотия, от която на всеки нормален човек ще му прилошее. Обаче Цветанов все още си прави оглушки. Не си ли дава сметка, че тези хора са главните рекетьори на държавата, че те искат власт със средствата на клеветата и ругателствата. Представяте ли си, някакво човече като Недялко! Кой си ти, бе, всъщност, какво имаш зад гърба си, какво си направил в жалкия си живот, освен клеветническите си издания? С години продаваше клевети – и накрая ги изтъргува, както се твърди, за Х милиона евро. И някой наивник да не си въобразява, че атаките срещу Цветанов са израз на някаква смелост! Вятър! Зомбитата на Алексей си вършат добре поръчковата работа.
Още един пример, за да видите що за човек е този тип. Той издаваше без никакви угризения книгите на убития Георги Стоев – напълно измамни, напълно фалшифицирани, напълно мръснишки. Убиха Стоев – и Недялко цъфна в предаването „Сеизмограф”, за да говори за свободата на словото??!! Изключителен позор – издателят на клеветнически книги жали за човека, който е бил поощряван лично от него да ги напише. И вижте що за аморално същество е този Недялко. В друго, по-раншно предаване на „Сеизмограф” участва веднъж и все още живият Георги Стоев. И между другото заяви категорично, че Алексей Петров се бил занимавал с проститутките в хотела на Хранков. Значи, навремето Недялко публикува книги на автор, който твърди, че Алексей се занимава с проститутки. Няколко месеца по-късно става най-върлия адвокат на същия Алексей. Изплашено човече, на което обаче му дават възможност да просперира с измишльоните си. Сетне същият Недялко публикува във вестника си твърдението, че Стоев е убит, понеже главния прокурор и градския прокурор му отказали среща. И тази безсрамна лъжа остана ненаказана…
И още нещо. Една медийна групировка купи доста издания, включително и „Уикенд”. Обаче странно как, хора около бившия собственик на „Уикенд” направиха вестник „Галерия”. Онази групировка подкрепя Бойко, а „вестникът на мафията” атакува хората на Бойко и самият него. Някои хора се питат, дали това не е някаква хитра двойна игра?
- Имате ли представа, как ще се защити Недялко Недялков пред разследващите?
- Ще ръси лъжи, каквото е естественото му състояние. Но там ще му искат документи – договори за издаването на двете книги с подписа на автора, хонорарни сметки и пр. Ще поискат подобни документи и за книгата на Антон Стефанов.
- Защо пък на Антон Стефанов, какво общо има той?
- Защото и неговата книга - „Легендата и нейните герои. 77 свидетелства” - също е издадена пиратски, също е открадната. И Антон няма договор, не му е платена и една стотинка.
Патрашкова/Кобзон пък, понеже не пада по-долу от него в екзалтираните си лъжи, написала в любовното си излияние за Алексей, което трябва да мине за книга, доста лъжи по мой адрес. Например, че съм искал да ми се плаща кеш и други подобни гнусотии. По тази перверзна логика и аз мога да твърдя, че Недялко е плащал и на Осама Бен Ладен. Идиотщини. Това е набеждаване в престъпление, и ще бъде много радостен да я видя как ще обяснява тази измишльотина.
И аз мога да съчинявам истории. Например, че съм му дал назаем два чувала пари. А той ги дал на истинския Кобзон, за да финансира вестник на Алексей.
Между другото, Недялко публикува във вестника си десетина откъса от книгите ми, също и немалко интервюта. Да има някъде документи за изплатени поне 1 лев хонорар за това? Да не би това да е вестник за безплатни обяви? Иначе съм сигурен, че за доносите срещу мен здраво е поощрявал авторите им. Когато настоях да си оправим договорните и финансови отношения, той се скри и започна да ме атакува с компромати. Жалко джудже. Като няма как и с какво да се съизмерва, започва с доносите и шантажите си. Намерил кого да плаши. Ще си плати пред закона. Това е.
С тази афера той въвлича след себе си и печатари, разпространители и книжари. Заради някакъв тарикат те не бива да влизат в измамата. Вече предупредих за това един от тази верига, но очевидно не ме е послушал – и първата експертиза по случая вече го доказва. В нея се съдържат много любопитни подробности. Сега пак искам да ги предупредя – не влизайте в порочната игра на някои измамници.
- Имат ли връзка компроматите за вас с Алексей?
- Някои хора са убедени, че има такава връзка. Но ако имате предвид фамозните „доноси” на „агент Димитър” случаят е по-забавен. Аз нямам нищо общо с тия боклуци, никога не съм писал каквото и да е, това са свободни съчинения, които се приписват на някакъв офицер от ДС, те не съществуват в архива на МВР. С писмо от 2006 година лично тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков категорично потвърди това. Когато тия боклуци излязоха в „Галерия” като начало на мръснишката атака на този „вестник на мафията” срещу мен, шефът на Комисията за досиетата Евтим Костадинов написа писмо до главния прокурор. Това се случи на 30 ноември миналата година. В това писмо той казва, че подобни документи няма в архива на Комисията, и че ако те са истински, „Галерия” извършва престъпление. Кобзон дала обяснение пред следствието, че е получила тези документи по пощата – смелост голяма, нали. Смелостта на клеветника. На мен повече ми харесва документите да са истински, за да наврат в кучи задник доносниците от „Галерия”…
Има и още нещо. През 2004 година, преди цели 6 години, други подобни боклуци бяха отпечатани във вестника на измамника „Недялко ”Уикенд” - под заглавието „Доносите на Кеворк”. Тогава все още се излъчваше „Всяка неделя”, и ако притежавах дори незначителна част от мръснишката отмъстителност на Недялко, щях да го смачкам, нямаше да си намери място никъде, още повече, че Филчев беше главен прокурор, а той не си поплюваше с подобни измамници. Вместо това се видях с този нещастник, в присъствието на адвоката Георги Гатев. Той си гледаше като уплашено кутре, понеже беше разбрал, че е стъпил в лайната. И знаете ли какво направи той? Пусна същата по обем публикация – сега пък „Доносите срещу Кеворк”! А сетне отпечата и публикацията „Досието на Кеворк фалшиво”. Виждате ли каква мерзост има около този тип винаги. Гатев ме разубеди тогава да не го съдя, и аз се съгласих. За да попадна сега в нова дивотия - да ме мами за книгите ми по този нагъл начин.
Пак той беше написал, представяте ли си, следната величайша наглост – бил съм „Октопода” на БНТ! Това го казва този продавач на сплетни за великата „Всяка неделя”! За много по-безобидни намеци осъдих за клевета депутата Благой Димитров. А наскоро – баш на 9 септември! - и бившият премиер Иван Костов ми изплати сумата, за която го осъдих заради клеветническите му твърдения. Така че това шишкаво момченце да внимава с измислиците си.
Между другото, този господин много дрънка за ченгета и доносници. А пък цялата му практика всъщност е един гигантски донос. Доносник сто карата!
Същият Недялко написа във вестника си мръсотии за президента на страната, а сетне баща му отиде и взе орден от ръцете на същият този президент. Подлоги на лъжата - това са тези типове.
- Видяхте ли, че Недялков щял да пише поредица по този повод?
- Казаха ми. Във вестник „Галерия”.
- Не, във вестник „Ретро”, в онзи вестник само я рекламираха.
- О, това е много интересно. Нали нямаха нищо общо помежду си? Скоро ще станат ясни някои поразителни подробности около собствеността на някои медии, бъдете спокойни. И, в крайна сметка, да ви кажа, за предпочитане е някакъв монопол в медиите, пред това мафията да си създава вестници, които да се превърнат в адвокати на организираната престъпност.
Значи да очакваме поредица на Недялко, еха! Каква мръсотия ще се излее от този майстор на клеветите и доносите – вместо да мисли, какво да обяснява пред разследващите, той ще пише поредица…И то точно в пенсионерския вестник „Ретро”? Намерил къде, наивникът! Че нали точно тези читатели, от тази възраст, най-добре ме познават, десетилетия съм работил за тях от екрана и съм получавал винаги подкрепата им.
Само не ми е ясно как ще я напише тази поредица – трябва някой да му държи ръката. Може би онзи, който написа сълзливото стихотворение за рождения ден на „Октопода” Алексей Петров.
- В реклама за тази поредица се твърди, че ГДБОП и Прокуратурата обслужват доносници, как ще коментирате това?
- Казах ви вече, че ще бъде упражнен всякакъв натиск в тези органи, по най-мръсния начин. Някой краде интелектуална собственост и извършва измами, а те са му виновни.
Дано този човек да има добри адвокати, които да го посъветват да не ръси мръсотии и клевети, което си е в неговата природа. Защото каквото и да му казват адвокатите, все още има честни и неподкупни съдии.
- В друг рекламен анонс се казва следното: „Доносниците са между нас”?
- Е, да, разбира се, ако Недялко има предвид себе си – главният клеветник на републиката. Анонимното Нищо, което от години покварява обществото. Развратителят на общественото мнение. Това е човек без никаква съвест пред истината.
По начало той да говори за доноси и предателства е нещо доста неразумно.
Не исках да го казвам, но съм принуден. Навремето лично изрязах фрагмент от едно интервю във „Всяка неделя”, в което се твърдеше, че дядото на Недялко е предател на бургаската партийна организация пред Девети септември. Никога не съм бил склонен да приемам на доверие подобни твърдения. Въпреки, че много хора в Бургас са били убедени в това. Големият български писател Богомил Райнов също беше сигурен в това. Но аз не се подадох на този натиск и не излъчих онова интервю.
- Кога се случи това?
- В средата на 80-те години, беше по повод интервю за поета партизанин Атанас Манчев. Никога не съм се хранил с догадки и предположения – това е в манталитета на Недялко обаче.
Между другото, през 2004 година във „Всяка неделя” се случи разправия между бащата на Недялко и моят партньор тогава Мартин Карбовски. Взех страната на баща му и направих грандиозен скандал на Мартин. Тогава Мартин беше казал, че Недялко издава жълти вестници. А баща му, поетът Н.Йорданов, заяви, че това не е вярно!
Не било вярно? Вероятно поетът е бил смутен, не мога да си обясня иначе казаното от него. Както и да е, защитих го изцяло – а няколко месеца по-късно синът му започна атаките си срещу мен. Ето това представлява той.
Мария Друмева
Бел. на afera.bg: В последният си брой в. Галерия гнусно квалицифицира сайта afera.bg като "утайката на журналистиката, до която бил опрял Кеворк Кеворкян, заедно с агенция Блиц, за да публикува". За нас е изключителен комплимент мерзки същества, които си служат с най-долнопробните методи на омаскаряването в изданието си, да ни квалифицират като "утайката на журналистиката". Щом Патрашкова и Недялко Недялков са се провъзгласили за рупора на "моралната" журналистика, то Господ да пази свободата на словото и отстояването на истината. За afera.bg е чест да публикува текстовете на Кеворк Кеворкян, защото винаги сме ценили таланта и безпогрешно го розпознаваме пред войнстващото бездарие.
