ОБРЪЧИТЕ НА ДОГАН – РАЗКЪСАНИ! СОКОЛА В ПАНИКА?



Ахмед ДОГАН



Повече от осемдесет процента от така наречените фирмени обръчи на Доган са разкъсани, носи слух от финансовото ядро на ДПС. Водещ експерт на партията разказал пред свои колеги че последно време хазната на доган бележила скандално ниски постъпления. Имали седмица в която дори нямало приходи. Публична тайна е че повечето знакови фирми крепящи обръчите са ударени от кризата и случайно или не от държавата. Това се отразило доста сериозно на работата им и те се затлачили в дългове. Това на прост език означавало че джоба на сокола пресъхва. “ за обикновена фирма приходи от 100 000 лева на седмица са удар но за такава структура като ДПС са капка в морето..” дават мнение независими експерти познаващи в детайли ситуацията. Ето защо може би има голяма достоверност в слуховете че самият Ахмед доган е в паника от този факт. Имало дори среднощни заседания за плануване излизане от кризата. Решения обаче по болният въпрос към днешна дата все още нямало...

ЦЪРКВАТА ОТЛЪЧВА ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ! Момичета обвиняват отеца в сексуално насилие!

Боян САРЪЕВ

Небезизвестният свещеник отец Боян Саръев познат с факта че покръства мюсюлмани е на път да се раздели с даденият му Божи сан въпреки големите му заслуги, говорят представителите на българската патриаршия. Причината за анатемата била двойна жалба от две млади момичета от Смолян които обвиняват попа в сексуален тормоз. Момичетата били мохамеданки, които често идвали на проповедите на Саръев. Пред областната прокуратура в Смолян те разказват как, по време на литургия той ги заглеждал а един ден дори се осмелил да ги покани в стаята си уж да им разкаже за истината по вярата. Там обаче освен богоугодни приказки започнал буквално да ги задиря и дори да им предлага пари срещу ласки. Помолил ги да не се притесняват и че нищо лошо нямал да им стори. Уплашени момичетата веднага побягнали от стаята е дан по късно след консултация с родителите си и адвокат подали сигнал в прокуратурата. Привика от органите дни след това отецът категорично отрекъл тази по думите му “инсинуации” и дори заявил че това е умишлена атака срещу него от хора от мюсюлманската общност които са против делата му и се опитват да го натопят. Случаят обаче достигнал до централата на църквата в София която на закрито заседание щяла да разгледа материалите от прокуратурата и ако установи нарушение с кариерата на Саръев като божи човек било свършено...

Смолян

Владимира Камбова

БОЙКО И ДОГАН - НИЩО ЛИЧНО ПРОСТО БИЗНЕС!

колаж

Поредният завой на ДПС е вече факт, като този път той е десен. Наскоро от Банско хората на Ахмед Доган заявиха официално, че ще подкрепят правителството, ако то прави реформи. Неофициално пък признаха, че ще се преориентират към десните партии, тъй като те правели реформи, а левите само харчели пари.

Ашколсун, машала! Е как бе, джанъм, уважаеми депесари, чак сега го проумяхте това? Как не ви хрумна, докато заедно с левите харчихте на воля в предишния мандат? Чудно, наистина ли в ДПС вярват, че някой ще се хване на техните приказки и престорената им загриженост за това как ще изглежда България през 2020 г.?Истината е далеч по-прозаична. В ДПС очевидно са наясно, че левицата е толкова разединена, раздробена и отслабена, че скоро няма как да стигне до властта. Докато партиите от ЕНП, и най-вече ГЕРБ, при всичките им кусури в момента нямат алтернатива. ДПС никога няма да стигне само до властта въпреки някои заявки на негови активисти в миналия мандат. В момента единствените, към които може да се прикачи, са десните.

Достлукът между ГЕРБ и ДПС не е от вчера но с всеки изминал ден двете партии се срамуват все по-малко от него и го вадят на показ. Малко преди десния завой на ДПС Борисов заяви, че за "Цанков камък" са виновни БСП и НДСВ. Доста странно изявление, при положение че делото срещу Доган заради този хидропроект все още не е приключило във Върховния административен съд. Малко след десния завой пък се оказа, че кадри на ДПС се връщат на бял кон в сектора на земеделието. Включително в ръководството на скандално известния фонд "Земеделие", чиято недобра слава всъщност продължава и до днес.

Още е пресен споменът от това как ДПС подкрепи ГЕРБ на частичните избори в Габрово. Движението дълго се опъваше, преди да се включи в инициирането на вот на недоверие срещу кабинета. Аргументът бе повече от благовиден - да не прибавяме и политическа криза към икономическата. ДПС дори веднъж публично призна, че спадът в икономиката е започнал при правителството на тройната коалиция. Подобна обективност в полза на ГЕРБ е доста съмнителна.

ГЕРБ също гледа да не притеснява много Доган

Данъчната проверка на лидера на ДПС и на обръча му от фирми, който формално притежава прочутите му имоти, е доникъде. Националната агенция по приходите изготви някакъв доклад, който обаче прокуратурата върна за доразработване. Запознати с доклада твърдят, че той е правен през пръсти и в него не са отразени дори публично известни факти за имотното състояние на Доган. А връщането му от прокуратурата прилича повече на тупане на топката и допълнително бавене на времето.

Местните и президентските избори са доста добър повод за официално затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС. На местния вот достлукът по места ще се обяснява с удобното оправдание, че в София е едно, а по места - друго. На президентския вот пък ДПС съвсем спокойно може да призове електората си да гласува за ГЕРБ, припомняйки за пореден път колко национално отговорна партия е, която е в състояние да загърби партийните различия, когато висши интереси го налагат. Електоратът от своя страна едва ли ще се опъва много. И без това българските турци не бяха особено щастливи, когато им се налагаше да гласуват за бившите възродители. А на ГЕРБ дори няма да му се налага да обяснява публично, че не иска тази подкрепа, както се случи в Габрово. Просто кандидатът му за президент ще изтъкне, че според конституцията той ще представлява всички българи, включително и тези, които гласуват за ДПС. И не може да отказва подкрепа на никого.

Малко по-трудно ще е на Доган и компания да затоплят отношенията със "Синята коалиция". Депесарите вече отправят послания в тази насока дори от парламентарната трибуна. Факт е, че в зората на демокрацията ДПС и тогавашното СДС бяха в общ фронт срещу БСП. Оттогава насетне обаче много неща се промениха.

А и никак не е сигурно, че от движението наистина смятат да се сближат с всички десни партии. По-вероятно е евентуални разговори със СДС, ДСБ и компания да са просто маска за истинската цел, а именно - партньорство с ГЕРБ. ДПС отдавна не е партия, а по-скоро фирма, която внимателно следи и се опитва да се прикачи към онзи, чиито акции на политическа борса са най-високи. В момента този субект е ГЕРБ и е твърде вероятно неговият добър рейтинг да се запази доста дълго време. От друга страна, при герберите също се наблюдава по-скоро икономическо мислене по отношение на политиката. А Доган може и да е "проклятие за България", както казваше Костов, но е със 600 000 електорат зад гърба си. Така че евентуално сближаване на ГЕРБ и ДПС може днес да изглежда нелогично, но не би трябвало да е изненада, ако се случи.

Любен Обретенов, в. "Сега"

СЕНЗАЦИЯ! БЪЛГАРИН ИЗМИСЛИ ДВИГАТЕЛ НА ВОДА!

ВИЖ ТУК - ДВИГАТЕЛ НА ВОДА

ГАВРА С ВЯРАТА! СУРОВАТА ИСТИНА ЗА ДНЕШНАТА НИ ЦЪРКВА!

За здравето на Църквата!

Попове обикалят гробищата и предлагат влизане в рая срещу пари!. Ако ги послушате, може да включите вашия покойник и към "абонаментен план". Срещу 500 лева получавате пълно обслужване откъм молитви - по три пъти на ден, и това гарантирано носи облекчение на душите на починалите. Попове обикалят гробищата и предлагат влизане в рая срещу 200 лева. Ако ги послушате, може да включите вашия покойник и към "абонаментен план". Срещу 500 лева получавате пълно обслужване откъм молитви - по три пъти на ден, и това гарантирано носи облекчение на душите на починалите. Поне според думите на свещениците. Търговията с вярата след смъртта се оказва една от най-доходоносните. Няма как да откажеш, няма и как да върнеш починалия. "Повечето от близките се връзват, защото в такъв момент е много трудно да отличиш поп менте от истински. Правили сме проверки, но такива свещеници трудно се хващат. Имаме определени от Светия синод тарифи, които са за различните обреди. Оттам нататък всеки дава толкова, колкото поиска", коментира Владимир Павлов, административен секретар на Синода. Свещеникът, нахлузил поомачкано черно расо, изниква сякаш от нищото пред църквата на Централни гробища. Предварително са ме посъветвали да отида там и да намеря поп, който да извърши опело за 40 дни от смъртта. Те са наредени няколко, едни до други, седят и приличат повече на хамали, които причакват клиенти, отколкото на истински свещеници. "Добър ден, мога да ви помогна", казва попът и изглежда богоязливо. Веднага се интересува кой е починалият, каква е роднинската връзка, сякаш между другото напипва и социалния статус. Тарифите, които са наложени от Светия синод за извършване на обреди, се оказват разтегливо понятие. Официално трябва да се плати между 30 и 80 лева за опело. В повечето случаи близките оставят пари отгоре, но това е по тяхна преценка. Свещеникът, който така и не се представя, но подава ръка, за да я целуна, е на съвсем друго мнение. "70 лева няма да ви свършат работа. Трябва повече, защото 40-те дни от смъртта на майка ви са много важен период." Питам колко иска и как ще се извърши ритуалът. "200 лева са добре, знаете ли защо?! С тези пари вие може много да помогнете на майка си, нали сте я обичала?"

Преговорите за душата на починалия изглеждат абсурдни. Разговорът със свещеника се води на приглушен глас, той не пропуска да споменава името на Бог. Изтърсва го като псувня. Сякаш между другото: "Бог така е казал, да се молим за душите на починалия. В момента вие сте нещо като адвокат на майка си пред портите на ада и рая!" Така и не става ясно защо точно 200 лева ще помогнат, но забелязал разколебаване, свещеникът се впуска в цветущо описание на мъките които в момента изпитва душата на майка ми. По думите му тя обикаля из 20-те митарства и изпитва неописуеми болки. "Можем да извършим и обикновено опело, тогава ще ми платите 70 лева, но ако дадете 200, има повече гаранция, че след като се помоля, душата на майка ви ще влезе в рая."

Питам каква е гаранцията, той ме поглежда така, сякаш съм задала най-тъпия въпрос и казва: "Всичко е от молитвите. След това може да се разберем - ако платите 500 лева, ще извършвам обреди по три пъти на ден. Вие обичате майка си и знаете, че е важно дори и след смъртта си тя да се чувства добре!"...

Проверка на установи, че далавери се правят дори и с часовете, в които да се извършат погребенията. Записването става на Централни гробища. Ако нямате погребална фирма, се налага вие да водите преговори със служителката. Тя ви показва тетрадка и спокойно обяснява, че в този ден всички часове са заети. Списъкът действително е запълнен с имена на покойници от сутринта до вечерта. Малката хватка е, че в повечето случаи се използват измислени имена. Ако се вържете, следват преговорите.

Служителката обяснява, че може и да се направи нещо, за да се уреди извършване на погребението в искания от вас час. Таксата пак варира в зависимост от личната преценка - от 30 до 50 лева. Парите, разбира се, се дават на ръка и не се вписват никъде като приход.

Свещеникът, които боди така умело преговори за влизане на душата в рая, се оказва разколник. Проверка установи, че дори и след акциите на Светия синод по прочистването на нелегитимните попове те продължават да набират клиенти. Някои от тях работят директно с погребални агенции. Договарят се за обслужване на ритуалите и им плащат за всеки докаран клиент. Истинската печалба идва от самите близки, които плащат непосредствено преди погребението за ритуала. В този момент в джоба на свещеника потъват между 70 и 100 лева. Бизнесът със смъртта ги е направил добри психолози и започват да те изнудват, ако преценят, че социалният ти статус може да позволи това. Преценява се всичко - как си облечен, колко души са дошли на погребението и тогава пазарлъкът започва. Има и такива случаи, в които свещениците се опитват да убедят близките, че поради някаква причина духът на техния близък не е намерил покой, броди на земята и трябва специална молитва, за да бъде отправен по пътя си към небесното царство.

Когато питам свещеника от Централни гробища как се казва и от кой синод е, той се обръща към мен, присвива очи и казва: "Това не е важно, аз съм бисинодален!"

Да прецакаме "съседа"

Бизнесът с душите на мъртвите е само малка част от далаверите, които могат да се въртят. Кражбата на място от съседните гробове е добре разбита и носи не малки постъпления. Заради липсата на място повечето от покойниците се полагат в съвсем тясна близост един до друг в Бакърена фабрика например. Винаги може да се "прецака съседът". Само срещу 150 лева и вече се взимат сантиметри от съседното гробно място. "Даваш ми парите, сковавам ти една пейчща, слагаме и масичка и ще се увеличи площта. Когато гробът се слегне и стане време да се сложи мрамор отгоре, близките на другия покойник няма да имат друг избор, освен да се отместят с няколко сантиметра, защото нашето място вече ще е заето", обяснява простата технология гробарят Спас. Бизнесът му очевидно върви добре, телефонът му звъни през няколко минути и се договаря с клиенти кога и къде да дойдат, за да си платят. Спас е настоятелен. През следващите дни звъни непрекъснато и пита какво става, дали съм решила да слагам пейка и пак ме убеждава колко е важно да се открадне място от съседния гроб.

Дори в книгите пише - колкото повече, толкова по-добре

Даването на пари, когато това касае душата на починал, е деликатен момент. Това знаят и самите свещеници. Дори и "истинските" обаче съветват самите близки да не се скъпят и да "отпуснат кесията си". "И не бъдете суеверни. На опелото задължително трябва да присъства свещеник. Не се скъпете да му платите, ако трябва и повече, защото това облекчава душата на покойника, който изминава пътя към рая и ада през 40-те дни след смъртта", пише в книгата "Как да се грижим за нашите покойници", издадена от Светия синод. Или - колкото повече платите, толкова по-добре. Официално тарифите варират в зависимост от това къде искате да се извърши обредът. в самите църкви е малко по-скъпо. Тогава може и да стигнат до 300 лева. Ако искате ритуалът да бъде на гробищата, тогава е около 30-70 лева. Всяка енория има правото да си-сложи своя такса и тя важи единствено за територията, която обслужва.

Лили Цветкова

НЕДИМ ГЕНДЖЕВ : БЪЛГАРИЯ Е ЯДРО НА РАДИКАЛНИЯТ ИСЛЯМ!

Недим ГЕНДЖЕВ

НЯМА ДА ДОПУСНА ДЪРЖАВА, ИЗВЪН ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ДА СЕ МЕСИ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ У НАС

НЕ МОЖЕШ ДА СТАНЕШ ОТ ТРАКТОРИСТ ГЛАВЕН МЮФТИЯ, НАЛИ

ИМАМЕ ИНФОРМАЦИЯ, ЧЕ В ДЕЛЧЕВО, РАЗГРАДСКО, ИМА НЕЛЕГАЛНА ШКОЛА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ИМАМИ. УЧИТЕЛИ ИДВАТ ОТ ПАКИСТАН, АФГАНИСТАН, ТУРЦИЯ, ГЕРМАНИЯ, КАЗВА ОЩЕ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ВИСШИЯ МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ В БЪЛГАРИЯ

Недим Геднжев е роден през 1945 г. в село Глоджево, Разградско. През 1974 завършва висше юридическо образование. Впоследствие работи в МВР. Защитава докторат на тема "Социалната справедливост в исляма и социализма". Професор. През 1986 г. е избран за главен мюфтия, като остава на поста до 1992 г. От 1990 - 1994 г. – Председател на Висшия духовен мюсюлмански съвет. През май 2010 Върховният касационен съд го възстановява като председател на Висшия мюсюлмански съвет. Женен, с пет деца.

Г-н Генджев, въпреки че вие сте легитимния председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет в България, премиерът на Турция Ердоган се срещна с нелегитимното ръководство. Това намеса ли е във вътрешните работи на страната според вас?

За мен срещата на г-н Ердоган с нелегитимното ръководство определено намеса на чужда държава във вътрешните работи на мюсюлманското вероизповедание, въпреки че на пресконференцията, съвместно с премиера г-н Бойко Борисов, бе декларирано, че мюсюлманите ще бъдат оставени свободно да проведат конференцията си. Бих добавил и следното - преди месец по покана на премиера г-н Борисов ние, представители на Висшия мюсюлмански съвет, го посетихме. На тази среща той беше поканил и бившия главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, който дойде с още двама бивши зам.главни мюфтии. Тогава премиерът заяви буквално, че провежда тази среща по молба на своя приятел Реджеб Ердоган, министър-председател на Турция и че няма право като министър-председател да се намесва във вътрешните работи на вероизповеданията, няма и да се намеси, защото в противен случай съдът би реагирал. Но като човек, който уважава мюсюлманите се обърна към всички присъстващи да не се разделяме.

Аз, естествено подкрепих думите на г-н Бойко Борисов. Казах, че ние винаги сме с подадена ръка. През всичките тези години моята ръка винаги е била подадена. Неадекватно реагира Мустафа Алиш Хаджи, който каза, че мюсюлманите, едва ли не, не са ме искали. Това не отговаря на истината, защото първо – турците мюсюлмани не го приемат, т.к. е помак. Второ – циганите мюсюлмани също не го приемат, защото ги нарича цигани. Трето – той няма нито необходмите качества, нито необходимата подготовка за тази работа. Учил е 2 години в Йордания, където може да учиш само арабски, но висше образование не може да имаш, а и не би могъл да надскочи боя си – не можеш да станеш от тракторист главен мюфтия, нали?

Тракторист беше, не се учудвайте! Аз лично го взех на работа, като имам и всъщност той е от мойте кадри. Само, че когато аз го привлякох, още по време на комунизма, през 1989 година за имам в село Драгиново, тогавашната Държавна сигурност го е вербувала под псевдонима Андрей, да работи срещу мен. Един път седмично той идваше в София и понеже имаше много доставени Корани, за да се раздават на джамиите, разбрахме, по-късно, че той не ги е раздавал, а ги е продавал.

Защо е трябвало да се донася в Държавна сигурност за вас? Нали сте били офицер там?

Наистина бях офицер, но бях уволнен дисциплинарно през 1982 година от ДС-Шумен, при това 3 години преди Възродителния процес. А офицер станах, защото след като завърших право бях изпратен по разпределение в МВР. Нещо повече – след като ме уволниха 3 години стоях без работа. Сигурен съм, че Мустафа Алиш е донасял за мен, защото пратих човек в комисията на Емил Костадинов (Комисия по досиетата. Бел.ред.) да прочете информациите му за мен.

След срещата с министър-председателя какво се случи?

Проведохме още 2 срещи в Дирекцията по вероизповеданията, но там ходихме с Мустафа Алиш Хаджи поотделно. Аз занесох нашите условия за провеждането на национална мюсюлманска конференция.  Съгласно действащия в момента устав на мюсюлманското изповедания Висшия мюсюлмански духовен съвет, който се състои от 30 души, в момента има няколко незаети места, поради това, че има починали, избира Главния мюфтия. А Мустафа Алиш е избран за такъв през 2008 година, на конференция, която е нелегитимна и е проведена с фалшив устав. Съдът заличи тази конференция именно, защото е проведена по този начин. Такова е съдебното решение на Апелативния съд. Хаджи е избран за мюфтия с устава от 2008, който фактически е обявен за фалшив. През 2009 г. отново е проведена фалшива конференция от нелегитимния главен мюфтия, поради което не може да бъде регистрирана.

В момента върви дознание срещу Българската национална телевизия, затова че при обявяването на празника Рамазан, не само допуснаха Хаджи на екран, но изписаха под името му „Главен мюфтия”.

А как би трябвало да пише?

Искам чрез вашето издание да кажа на всички, че мюсюлманите в България нямат Главен мюфтия. Предстои изборът му.

Конференцията ще се проведе, но не Ердоган, не председателят на ООН да заповядат, пак никой не може да ни каже кога и как да я проведем. Такава не мога да проведа извън действащия устав. В устава се казва следното: първо конференцията се провежда от имамите, а не от депутатите на ДПС. Второ, провежда се съгласно действащия устав. Трето, делегати са имамите. Четвърто, пълна ненамеса на политическите партии. Пето, да се организира предварително комисия, която ще подготви устав, който да се изпрати на всенародно обсъждане по джамиите.

Докога ще продължи историята с окупирането на мюфтийството?

Това е най-трагичният въпрос, защото хората на Хаджи окупираха сградата и не дават възможност за ревизия, да влязат ревизори.

При това положение няма ли опасност да изчезнат архивите?

А, те са изчезнали, но казвам ви, дори в Турция, дори в къщата на Ердоган да ги закарат, пак ще ги открия. Защото в България скрити документи няма. Дали в НАП, дали в договори, дали в статистиката... Все ще излязат някъде. Сега в момента ми донесоха един договор, съгласно който на пъпа на Балчик, 7 дка. терен, наша собственост са заменени с нивичка в Балкана, която за нищо не става.

Има ли връзка и каква е тя между Мустафа Алиш Хаджи и ДПС, което непрекъснато ви атакува?

Връзката е съвсем конкретна, защото на конференцията, която го избра, делегати бяха 180 селски кметове, разписани като имами, отделно 220 селски кметове, разписани като председатели на джамийски настоятелства. Скроена работа! А на трибуната стояха Юнал Лютфи, Емел Етем, Рамадан Аталай. А Рамадан Аталай е казълбаш. Той не е мюсюлманин, не ходи в джамията, а ходи на джем, кълчат се там, пеят... Всъщност техните обряди не ме интересуват. Но между другото той се оказа организатор на мюсюлманска конференция. Това е връзката на Хаджи с ДПС.

Духовниците по места минават ли на ваша страна?

Те знаят много добре, че по времето на д-р Геджев на имамите се плащаха заплати. А днес? Вече 12 години нищо не им е плащано. Трагична работа. Това дава повод за навлизане на нерегламентирани ислямски секти, които идват с пари. Какво става на практика? Да речем в джамията няма имам, идва пришълец и поставя условия – ще дам пари, но наш имам да бъде.

Вие наблюдавате ли поява на радикален ислям в България?

Наблюдавам. Например имаме информация, че в Делчево, Разградско, има нелегална школа за обучение на имами. В Устино, в Сърница също имаше подобни. В България има три регламентирани средни духовни училища от Министерство на образованието - в Шумен, Русе и Момчилград и в София – Висш ислямски институт. Всички други са незаконни. И кой им е дал разрешение за разкриване? Разбира се Мустафа Алиш.

Откъде идват учителите и как влизат в страната?

Учители идват от Пакистан, Афганистан, Турция, Германия, от най-различни места. И след като им е дадено разрешение, че могат тук да проповядват, влизат безпрепятствено в страната. А това е много опасно.

Оттук нататък накъде ще насочите усилията си?

За обединение на мюсюлманите в България. Искам българското общество едно да знае – разделение в мюсюлманското общество няма. Има една малка клика начело с Мустафа Алиш, който се представя за главен мюфтия. Такъв, подчертава, няма в България. И заместник-главни мюфтии няма.

Мустафа Алиш е господин Никой, но не желае да го разбере.

Искам да заявя, че аз работя за националните интереси на България и няма да допусна държава, извън Европейския съюз да се меси във вътрешните работи на мюсюлманското вероизповедание у нас.

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА  

заглавието е на редакцията

ПИСАТЕЛЯТ МАРТИН РАЛЧЕВСКИ : ПОЛИТИКАТА И ВЛАСТТА ОПОРОЧАВАТ ЧОВЕКА!

Писателят Мартин РАЛЧЕВСКИ

1. Мартине, какво е да си писател в България?

Да си писател в България е авантюристично и скъпо, защото само от писане не може да се преживява. Проблемът за това обаче не е в липсата на платежоспособност на българина, нито в неговия мързел да чете, а в нещо много по-просто и тривиално – в малочислеността на народа ни! Ако България беше например като една Украйна, т. е. също не богата страна, но с население от около 50 милиона души тогава у нас щеше да има хиляди писатели, които да бъдат само писатели и на никой от тях нямаше да му се налага да упражнява друга професия за да се изхранва.

2. Какво е за теб писането? Разкажи ми повече за твоето творчество, плановете ти, идеите...

Писането за мен е начин да изразя и споделя чувствата си. Онези чувства и емоции, които често така напират в мен и дори не ми дават покой.

А иначе творчеството ми до този момент е доста скромно. Имам написани и издадени три романа. Техните имена според реда на появата им на книжния пазар са: ''Безкрайна нощ'' 2008 г., ''Горски дух'' 2009 г., и ''Полубогиня'' 2010 г.

Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам 'личен опит', защото е много важно самия автор да вярва в това, което пише. В противен случай читателя лесно може да усети заиграването със словото и преднамереността в написаното и в крайна сметка да се почувства излъган.

3. Печели ли се от писане в България?

Вече отговорих на този въпрос. А и мисля, че не е необходимо човек да е кой знае колко интелигентен за да се досети, че писането не е занимание за бизнесмени. Писането е амплоа на самотните хора, на тези, които на някакво ниво се усещат неразбрани от обкръжението си. Чрез книгите си те правят опит да намерят себереализация в умовете на другите. Нещо като полиците. И писателите и политиците натрапват себе си на обществото. Ако това натрапване обаче е свързано със собствено облагодетелстване то определено е лошо, но ако човек е идеалист тогава нещата могат и да се получат.

4. Помня когато публично оповести че заминаваш. Защо го направи, защо замина?

Това е комплексно решение и е трудно да се генерализира. Един от водещите мотиви беше, че имах неприятности в работата си, от която в последствие бях съкратен без никакво предупреждение и обезщетение. А аз съм баща на две малки деца. Така, че когато тази ситуация ми се стовари на главата се ужасих. Но, слава Богу, в този труден момент съпругата ми не загуби вяра, а прие лошото стечение на обстоятелствата като предизвикателство. Заедно намерихме сили и поехме по този нелек път на емигрантството.

Апропо, онова, което описвам в първата част на романа си ''Безкрайна нощ'' не е измислена история, а до голяма степен е моята лична изживяна одисея.

5. Коя е най – силната емоция в личният ти живот и творчеството?

Най-силната емоция в живота на повечето хора, според мен, е когато човек получи положителен отговор на молитвите си.

През последните години в моя живот се случиха толкова много хубави и необясними неща, че като се замисля, може би няма да е лошо един ден да ги систематизирам и да разкажа за тях в някоя от следващите си книги.

Но конкретно най-силният момент досега в моя живот беше в нощта на 1-ви Август 2007 г. Два месеца по-рано бях започнал работа в един от най-престижните бижутерийни магазини на бул. „Витоша“ в София. Собственика беше изключително деспотичен човек и аз много страдах от това. Почти бях отчаян, защото трябваше да съм щастлив, че има тази рядка възможност да работя на такова място, но аз не само, че не бях, но дори и не знаех какво искам от живота. И тогава, през спомената нощ, изведнъж се пробудих. Стана неочаквано. Тогава съпругата ми ме попита: ''Какво искаш да правиш в този живот?'' Аз побързах да отвърна, че не знам, но в следващия момент нещо в сърцето ми трепна и се коригирах, че всъщност искам да напиша книга.

И наистина, след тази нощ животът ми стана друг. Написах не една, а цели три книги!

6. Каква може да бъде причината за една твоя безсънна нощ?

Често това ми се случва, когато пиша книгите си. През деня нямам време и обикновено ми се налага да крада от съня си за да напредвам. Но разбира се това могат да бъдат и доста други неща.

Категорично обаче не може да ми се случи да не спя цяла нощ за да се забавлявам. Това ми е чуждо.

7. Какъв е идеалът на спасител Мартин Ралчевски?

Към този въпрос може да се погледне от две страни. Политически и религиозен спасител.

Ако погледнем към политическия спасител. След Симеон Сакскуборготски, който не оправда очакванията на народа, сега повечето българи са вперили поглед в Бойко Борисов. Аз му симпатизирам и искам да успее. Но тук има един много страшен фактор, който е големия прът в колелата на неговото правителство – липсата на достатъчен потенциал у населението. Населението бързо застарява и намалява. А това е най-страшния проблем за всяка една държава, много по-страшен дори и от престъпността по високите етажи на властта.

А религиозния спасител за мен е само един – това е Божият Син.

8. За какво мечтаеш?

Имам два вида мечти – общи и лични.

Към общите на първо място е тази народа ни да не изчезне. Напук на всички статистики и проучвания, че има реална опасност това да се случи, и то съвсем скоро, т. е. само до около 100 / 120 години, аз се надявам на точно обратното. Копнея да се възродим духовно и да се опомни докато все още имаме ресурса и силите да спрем каруцата от нанадолнището.

На второ място силно се надявам едно подобно опомняне да настъпи в по всеобщ план в умовете на всички хора по света, за да може надигащата инвазия на исляма към целия иначе мислещ свят да се прекрати. А тук тенденциите наистина са тревожни. От 500 милиона през 60-те години на миналия век, последователите на тази религия само за половин век са се увеличили двойно и днес са вече повече от 1 милиард! И тези един милиард мюсюлмани силно желаят целия свят да стане като тях, т. е. да се ислямизира. Всеки знае и вижда колко лесно тези хора реализират целите си. И всичко това е най-вече благодарение на числеността им. Ето този 'успех' на мен ми се иска да се прекрати.

А в личен план мечтая нещата ми да се подредят така, че да мога да живея от това, което обичам да правя най-много – от писането.

9. Какво би променил в животът си ако можеше?

Ако можех да върна времето назад и сега ми предстоеше да влизам в Университета щях да си избера по-сполучлива и печеливша професия. Защото липсата на конкретен занаят досега винаги ми е носило само пасиви.  А в личен план и емоционален план може би не бих променил нищо.

10. А в България?

Смятам, че тук може да се направи много. Ако имах властта да сторя нещо за страната предполагам, че на първо място бих се заел да изградя единна демографска положителна програма и да убедя народа, че е важно да я следва. Тази програма би включвала може би на първо място ограничаване, с мирни средства, на раждаемостта при циганите. На второ място тази програма би стимулирала финансово етническите българи, които искат да създадат поколение. И не на последно място бих 'пуснал' Христос отново да влезе в българското училище, където винаги е бил през българската история.

Едно малко отклонение: В романа си ''Полубогиня'' аз описвам подобна ситуация. Главният герой е много ерудиран и способен човек, който за кратко време става евродепутат. Той предлага в Европарламента именно един такъв проектозакон, чиято цел е да стимулира финансово всички по-бедни европейски семейства, който желаят да имат деца. Той предлага тази мярка с цел Европа да успее да се противостави на силната емиграция, като в това число се отбелязва най-вече че най-страшна е тази от арабските страни. Който е чел романа обаче знае, че това предложение става основа за разгорещени вътрешни дискусии и в крайна сметка бива отхвърлено, а главния герой е принуден да се оттегли от политиката завинаги.

11. Би ли се върнал в България? Кога и защо?

От сравнително скоро съм в Англия и все още ми е трудно да отговоря на този въпрос. Една скоба, англичаните се оказаха доста гостоприемни хора, нещо, което преди да тръгна насам, не предполагах, че е така.

Знаете ли какво е моето наблюдение от тук? Всичко при емигрантите се свежда до научаването на езика. Тези, които не говорят свободно езика милеят за родината (това се отнася не само за Англия, но и за САЩ, и за Германия и за Испания – страните с най-много българи в света). Когато обаче усвоят добре езика и започнат малко по-сносна работа те постепенно спират да се интересуват за България и вече искат да останат за постоянно в съответната държава.

Ако трябва да бъда честен, трябва да призная, че ми е трудно да се обвържа с конкретен отговор на този етап. Чувствам, че искам да се върна, но кога и защо, все още не мога да кажа.

12. В едно интервю казваш че Бог ни говори със знаци. Ти разчиташ ли ги и говориш ли си с Него? Какво е за теб вярата...

Ако кажа, че си говоря с Бога значи все едно да кажа, че съм луд. Не, не си говоря с Него, но Му се моля. И, колкото и странно да звучи за някои, смея да твърдя, че Той отвръща на молбите ми именно със знаци. Между впрочем Той отвръща на молбите на всеки, стига те да са искрени и полезни.

Питате ме какво е за мен вярата?

За мен тя е нещо, което ако липсва на човека лишава живота му от смисъл. Предназначението на човека на тази земя е да открие Бога и да установи хармония с Него. Защото човешкия дух е вечен. Самото понятие 'вечен' предполага, че човек трябва да вяра в Този, който го е сътворил. Ако обаче човек няма идея за вечността и не чувства потребност да узнае, защо изобщо е тук, защо съществува смъртта, има ли нещо после и прочее, то той просто живее ден за ден. Такъв човек сам по себе си е екзистенциално самотен и нещастен. Съвсем друг е въпроса, че той едва ли би признал това.

13. А злото...

Когато чета книги или статии напоследък често попадам на изказвания от рода на този, че злото било просто отсъствие на добро, и че то нямало собствено битие. Твърди се, че то е било нещо подобно на тъмнината, т. е. то е просто отсъствие на светлина. Злото обаче има реално битие и то е видно в заобикалящия ни свят. Злото съществува като еманация на един друг свят – демонския, които е преплетен с нашия и от който можем да се освободим единствено с вяра в Богочовека.

14. Какво пишеш сега? Какво да очакваме от теб!

В момента пиша четвъртия си роман, който ще се казва '30 паунда'.

Преди да го започна аз силно исках той да се основава на истински събития и за моя радост стана точно така. Този роман ще представлява една истинска сага за силата на човешкия дух. За преобразуването на едно бедно и невзрачно момче в духовен великан. Тези, които искат да научат повече могат да посетят моя блог, в който съм качил откъс от романа: www.ralchevski.blogspot.com

15. Мнението ти за политиката и властта?

Политиката и властта опорочават човека. Колкото и да е чист в началото всеки попаднал във властта, в една или друга степен, с времето деградира. Но това не значи, че ''Всички са маскари'', както казва Алеко Константинов чрез бай Ганьо. Напротив и във властта има честни хора. Навярно са съвсем малко са, но все пак има такива. Друг е въпроса, че точно те едва ли участват и влияят по някакъв начин в световните дела.

16. Би ли се включил в политиката и управлението, властта?

Не знам. На някакво ниво се чувствам патриот, защото ми е мило и болно за България. Затова си мисля, че дори и да искам, във века на всемирната глобализация, такива като мен нямат място на политическата сцена.

17. Пожелай нещо на нашите читатели...

Да се добри към всеки и към всичко, което ги заобикаля и да помнят, че бъдещето е в техните собствени ръце. По мое мнение, живеем в добър отрязък от световната история. Въпреки, че понякога ни изглежда, че е трудно, сега животът е много по-лек и уреден от когато и да било от историята на човечеството.

Интервюто взе по интернет

Веселин СТАМЕНОВ