АГДЖА РАЗПАЛИ СКАНДАЛ В КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА!

АТЕНТАТЪТ!

Атентатът срещу Йоан Павел II бе организиран от Ватикана. Това е последното гръмко изявление на самия атентатор Мехмет Али Агджа за покушението му срещу папата поляк на 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър” в Рим. Новината, която отдавна предричаха не един и двама политически наблюдатели, вчера сутринта заля електронните страници на медиите в Западна Европа. Всички те цитираха цели пасажи от ексклузивното интервю на Агджа за турската държавна телевизия Trg, в което бе изстреляна сензационната вест.Челно място є отделиха също така големите италиански вестници „Кориере дела сера”, „Стампа”, „Либеро” и други, в чиито информации водеща бе фразата на турския терорист: „Със сигурност зад опита за убийство на папата поляк стоеше правителството на Ватикана – решението за атентата бе взето от кардинал Агостино Казароли, втория човек във Ватикана.” Според Агджа за целта висшият прелат, заемал 11 години поста държавен секретар на Светия престол, или на практика негов премиер, е използвал доверения свой агент отец Микеле. Именно чрез негозаповедите на Казароли стигали до изпълнителите на пъкления заговор„Заедно с отец Микеле и още един агент на Ватикана аз направих няколко репетиции на атентата” – цитираха казаното от Агджа електронните издания по Апенините. „С него се срещахме много пъти – казва още наемният убиец – като даже ходихме заедно на площад „Свети Петър”, за да планираме покушението”.В коментарите си на сензационната новина италианските медии подчертаха още думите на турчина, според които в организирането на атентата не са замесени нито американското ЦРУ, нито съветското КГБ, нито други специални служби. А що се отнася до т.нар. българска следа в покушението, според Агджа тя била измислена нарочно с цел да бъде „потопен” Съветският съюз Като доказателство за това, че Йоан Павел II е знаел прекрасно кои са поръчителите на атентата, турският терорист посочва факта, че при срещата им в затвора през декември 1883 г. Войтила въобще не го бил попитал кои са те.Разбира се, за някои наблюдатели на Апенините вчера Мехмет Али Агджа влезе в ролята на „лъжливото овчарче”. След всичко казано и опровергано досега от него по повод стрелбата му срещу папата поляк на площад „Свети Петър” през май 1981 г. може би малцина ще повярват на последната му изцепка. Само че този път тя може да е самата истина за един пъклен заговор с цел дискредитирането на някогашните комунистически страни. .

Кой е кардинал Агостино Казароли

Кардинал Агостино Казароли е роден на 24 ноември 1914 г. в намиращото се югоизточно от Милано селище Кастел Сан Джовани. Посветен е в монашески сан през 1937 година. Обявен е за кардинал на 30 юни 1979 г. от папа Йоан Павел II. Малко след това светият отец го назначава за държавен секретар на Ватикана. С други думи, става премиер на Светия престол – пост, на който остава до 1990 г. Умира на 9 юни 1998 г.

Висшият прелат е смятан за главна действаща фигура на т.нар. източна политика на Светата католическа църква. Тоест той би трябвало да е архитектът на нейното „отваряне” към страните от някогашния съветски блок и на подкрепата є за антикомунистическите настроения в тях. Според някои наблюдатели неслучайно Агостино Казароли е назначен за държавен секретар на Ватикана от смятания за непримирим враг на комунизма полски кардинал и впоследствие папа – Карол Войтила.

Любопитен момент от биографията на кардинал Казароли е недопустимото за църквата негово членство в тайна масонска ложа, заедно с други високопоставени религиозни дейци. Става дума за 121 висши прелати, списъкът с чиито имена е публикуван през 1979 г. в сп. „Осерваторе политико” от журналиста Мино Пекорели. Малко след това той е разстрелян от наемни убийци. За премахването му е бил разследван и седем пъти премиерът на Италия до 1991 г. и пожизнен сенатор сега Джулио Андреоти. Той пък е смятан за голям приятел на кардинал Казароли приживе. .

Съвършеното евангелие

Днес Агджа води съвсем нормален живот ­ прави сутрешен джогинг и казва, че бързо е свикнал със свободата. Намерението му да подпише договори за написването на книга и за създаването на филм предизвика бурни реакции сред обществото. Според атентатора проектите са предизвикали интерес от Япония до Канада. Дори се появиха информации, че турчинът е поискал 2 милиона долара за ексклузивно телевизионно интервю и 5 милиона долара за две книги, включително негова автобиография. Агджа дори писал и на писателя Дан Браун за книга със заглавие „Шифърът на Ватикана”. „Планът ми е да провъзглася края на света и да напиша съвършеното евангелие... Аз ще провъзглася съвършеното християнство, което Ватиканът никога не е разбирал", пише Агджа в писмо до "Сънди таймс", без обаче да споменава дали има намерение да говори за покушението срещу папата.Според европейски издатели мемоарите на атентатора може да предизвикат значителен интерес по целия свят, но само ако той се съгласи да разкрие това, от което хората най-много се вълнуват ­ като разкаже цялата истинска история наред с много други откровения. Критици обаче изразиха възмущение от идеята, тъй като смятат, че това не е правилно от морална гледна точка. .

Сергей Антонов и „българската следа”

Антонов е арестуван на 25 ноември 1982 г. в Рим по обвинение за съучастие в атентата.След покушението срещу папата се заговори и за т.нар. „българска следа”. През 1981 г. българинът Сергей Антонов е заместник-директор на бюрото на БГА "Балкан" в Рим, когато на 13 май с.г. е извършен атентат срещу главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори. На 25 ноември 1982 г. Антонов е арестуван в Рим по обвинение за съучастие в атентата. Той е набеден от Мехмед Али Агджа, член на турската терористична организация "Сивите вълци", за това, че стреля в папата на площад "Св. Петър". На 27 ноември 1982 г. у нас се разпространява официално съобщение, което определя ареста на Антонов като "напълно незаконен, произволен, абсолютно с нищо неоправдан". В информацията се посочва, че арестът е плод на шумна, тенденциозна и целенасочена кампания, преследваща и други цели. На 1 декември 1982 г. е издадена заповед от съдия-следователя Иларио Мартела за арестуването на още двама български граждани ­ Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството на България в Рим) и Жельо Василев (бивш секретар на военния аташе).В края на декември 1983 г. по лекарско настояване Сергей Антонов е изведен от затвора и поставен под домашен арест, тъй като италиански лекари констатират влошеното му психическо състояние и препоръчват по-лека мярка. Не след дълго по искане на прокурора Антонио Албано Антонов отново е върнат в затвора.

На 28 март 1984 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата "да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов". На 1 април 1986 г. Антонов се завръща в България.

Приживе българинът получи опрощение от папата, което остави съмнение, че Ватиканът намира вина у него. По-късно, преди посещението си в България, папа Йоан Павел II заяви, че никога не е вярвал в “българската следа” за покушението.

Сергей Антонов беше с разклатено здраве. Бе открит мъртъв в дома си през август 2007 година от негова съседка, след като живя в самота.

ПРАВОЗАЩИТНИКЪТ ЯНКО ЯНКОВ : ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ Е САМО ДЪРЖАТЕЛ НА ЗАГРАБЕНОТО НАРОДНО БОГАТСТВО

Янко ЯНКОВ

Соня Събчева: - Добър ден, драги слушатели! Днес гост в нашето студио е г-н Янко Янков, председател на Партия Либерален Конгрес, председател на Съюза на юристите демократи в България, старши научен сътрудник в Българската академия на науките, доцент в няколко юридически факултети, юрист, специалист по Теория на правото, Политически и правни учения, Политология, Психология на правото. Занимава се с практическа политика и с научна дейност.

Г-н Янков е гост в студиото и затова, че през годините на тоталитаризма, лежейки дълги години в килиите на осъдените на смърт, е бил в съседни килии с така наречените “турски терористи”, взривили на 30 юли 1984 г. чакалнята на влаковата гара в град Пловдив и паркинга пред чакалнята на аерогарата на град Варна, а на 9 март 1985 г. - взривили край село Буново до София влаков вагон за майки с деца и фоайето на най-големия хотел в град Сливен.

Добър ден, г-н Янков!

Я. Я.: - Добър ден на нашите слушатели! Аз бях дълги години в килиите на смъртните, без да съм имал смъртна присъда. Моята присъда бе за противодържавна организация и противодържавна агитация и пропаганда, първоначално бе 12 години, а после бе “коригирана” на 6 години и 6 месеци, а след като я изтърпях до последния ден, Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на доказателства. През шестте години и половина, през които бях в затвора, имах възможността да опозная доста добре целия официален и таен държавен инквизиционен механизъм, целия криминален контингент, голяма част от който днес върлува като част от силовите структури на Червената мафия, също така и някои от бъдещите политици на комунистическата и посткомунистическата мафия като например Ахмед Доган, опознах много добре и терористите, извършили няколкото атентати през 1984 и 1985 г.

Соня Събчева: - Разкажете на нашите слушатели каква е била ситуацията, според Вас, кои и какви са били тези хора, как са били мотивирани, за да извършат атентатите!

Я. Я.: - Когато дойдоха в затвора, тези хора се представяха за автентични “борци за свобода” и “герои”. Първоначалната им представа за себе си бе почти пълно копие на филмовите версии на комунистическата пропаганда за героичните постъпки на партизаните-комунисти, и те очакваха всеобщ респект, овации и преклонение пред личността и пред постъпките им.

Впоследствие обаче започнаха да осъзнават, че са безкрайно далеч от всичко, което са очаквали, и най-вече, че вместо ордени на гърдите ще получат по един куршум в главата. Разговарял съм с тях изключително дълго време и съм имал време да приложа всичките си професионални знания, за да ги мотивирам да започнат да си задават въпроси, каквито те съвсем определено отбягваха да си задават, и да стигат до отговори, каквито не им се искаше да получават. Преценявайки умствения им багаж и факта, че в продължение на няколко години Държавна сигурност не е могла да ги открие, аз още в самото начало проумях, че те са били само изпълнители на една предварително и прецизно замислена операция, и че “мозъкът” е другаде. Не ми беше трудно да се досетя къде е това “другаде”, но все пак реших бавно и предпазливо да ги “манипулирам” така, че сами да ми признаят истината. Като психика и като мислене и тримата бяха твърде примитивни, но все пак притежаваха минималната доза здрав разум, необходима им да проумеят, че са били излъгани и изоставени. Няколко мои аргументи ги съкрушиха окончателно и те ми признаха, че са били не само подбудени, но дори и подробно ръководени в осъществяването на терористичните актове именно от агентурните си ръководители от Държавна сигурност от Бургас и от София.

Наскоро след като излязох от затвора, през 1990 г. станах депутат във Великото Народно събрание, избран преди всичко с гласовете на българските турци от Бургаския избирателен район, и по-точно от родните места на тримата терористи. Тогава се срещнах няколко пъти с роднините и на тримата, и успях прецизно да проверя всички съществени факти и обстоятелства по вербуването от Държавна сигурност и използуването на тримата “терористи” за осъществяване на секретните операции на тази зловеща тайна организация.

Когато приключих с проверките си, направих няколко пресконференции, които, разбира се, не бяха отразени абсолютно никъде. После написах специално и доста обемисто изложение до Главния прокурор с искане за разследване на “версията”, че атентатите всъщност са били дело на Държавна сигурност. Това изложение е от 17 април 1992 г., то е регистрирано в регистрите на Главната прокуратура и е публикувано в издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” и в първия том на документалната ми книга “Документ за самоличност”.

В това изложение изрично и недвусмислено съм обосновал тезата, че така наречените “турски терористи в България” всъщност въобще не са били “терористи на самоизява”, а били добре ръководени и добре манипулирани от службите на Държавна сигурност.

Соня Събчева: - Извинете, искате да кажете, че тези терористични актове са били планирани от Държавна сигурност, били са възложени за изпълнение на тези лица и те са ги извършили, след което по нареждане на същата Държавна сигурност тези хора са били осъдени и разстреляни!?

Я. Я.: - Именно! Именно!

Соня Събчева: - А какъв е бил механизмът, по който тези хора са били манипулирани и мотивирани да извършат терористичните актове?

Я. Я.: - Този механизъм не блести с оригиналност и сложност. Бих казал дори, че е бил доста примитивен и може би именно поради това при тези примитивни хора се е оказал напълно ефективен. Първоначално тези хора са били поставяни в тотални и систематични ситуации на несправедливост, незаконност и необходимост от неизбежна защитна реакция за оцеляване на определени лични и семейни ценности. Постепенно Държавна сигурност е започнала да дава възможност на тези хора, от една страна, да извършват определени маловажни престъпни действия, а от друга страна - да придобиват самочувствие на закриляни от “загадъчни”, но доста силни симпатизанти. После, на определен етап от развитието на сценария, “закрилниците” са се появили, легитимирали са се, шантажирали са “дейците” заради “престъпните” им деяния, сплашили са ги със затвор и други санкции, после са обещали “по-голяма закрила” срещу вербуване...

На един още по-късен етап от развитието на сценария на тези хора е било възложеноконкретното изпълнение на терористичните актове, като интензивно им е било внушавано, че те вършат справедливо и героично дело, и че ще имат протекцията на хора от най-високото място в йерархията на властта. Първите “успешни” атентати и умело лансираните слухове за “неуловимите отмъстители” действително са дали на тримата фалшивото самочувствие за “върховно покровителство от верни на идеята хора от висшата власт”.

Аз обаче имам подозрението, че тези терористични актове, или поне главните им елементи, всъщност не са и не биха могли да бъдат извършени от който и да е от тримата, а са били извършени от професионалисти по тероризъм от Държавна сигурност. След това обаче тези лица са били мотивирани да поемат върху себе си “ героичната слава”, и разбира се, и вината за станалото. Това е един стар прийом на Държавна сигурност - нейните специалисти извършват каквото трябва да се извърши, а след това съответно обработените и предварително посветени или пък най-често въобще непосветени и неразбиращи същността на ставащото и на станалото лица, доброволно или принудително като набедени приемат наказателните ефекти от операцията.

Соня Събчева: - Знаете ли, винаги съм си мислела, че не е възможно тези трима средно грамотни млади хора да могат да боравят с експлозиви толкова професионално.

Я. Я.: - Действително за тримата би могло да се каже, че според масовите критерии за България са били “средно грамотни хора”. Но масовите критерии са едно, а професионалните - нещо съвсем друго. Тероризмът е изключително специфична дейност, изискваща висок професионализъм в редица сфери, за които тримата “турски терористи” не са имали дори и най-бегла представа. В това отношение те са били “абсолютно неграмотни”, а може би, дори и една такава оценка и формулировка да е доста елегантна по отношение на тях.

Все пак действително единият от тях е можел да борави професионално с миньорски и каменоломни експлозиви, задействувани с фитилен или електрически детонатор. Вероятно не му е било лесно да усвои начините на включването във веригата на часовниковите механизми, но все пак и това е могло да стане. Другите не са разбирали абсолютно нищо от всичкото това.

Боравенето с експлозиви за миньорски и камоноломни дейности не е кой знае колко трудно за един средно грамотен човек и е напълно възможно той да го усвои. За средно грамотните хора обаче е абсолютно невъзможно осъществяването на елементите от останалата част от сложната терористична дейност. В случая и тримата не са имали дори и най-малка представа как трябва да бъде организиран и постигнат резултатът, който на практика е бил осъществен - в продължение на твърде дълго време специалистите от Държавна сигурност да не могат да ги открият и арестуват.

Отговорът е в това, че целият процес на осъществяването на атентатите е бил изключително прецизно контролиран на най-висше ниво в системата на Държавна сигурност и въобще не е било позволявано на онези служители от Държавна сигурност, които не са били посветени в “тайната на сценария”, да тръгнат по истинските следи и да открият истината. Впрочем, в една от книгите си Георги Сотиров, единият от офицерите от Софийската Държавна сигурност, изпратен в Бургас за разкриване на атентаторите, изрично пише, че когато вече е бил “надушил истинската следа” и като хрътка е бил тръгнал по нея, съвсем внезапно от София е пристигнал неговия началник, който просто го е принудил да изостави тази следа и да тръгне по друга, естествено, напълно фалшива. Така че протекцията на Държавна сигурност над “турските атентатори” просто е несъмнена.

Соня Събчева: - Господин Янков, тези хора наистина ли са убити?

Я. Я.: - Да, убиха ги! Аз съм разговарял с тях няколко дена преди да ги убият, а няколко часа преди да бъдат убити в затвора вече се знаеше, че ще бъдат убити. Ние разбрахме за подготовката на разстрела им няколко дни преди това, когато братът на единия от тях, Сабри Маджаров, бе изпратен в затвора във Варна, за да не бъде в Софийския затвор и да не узнае за изпълнението на присъдата. Той, разбира се, също като останалите е бил агент на Държавна сигурност. После стана виден местен лидер на една от партиите на Червената мафия - Движението за права и свободи на Ахмед Доган.

Соня Събчева: - А те знаеха ли, че ще бъдат убити, или до последния момент са се надявали, че няма да бъдат убити?

Я. Я.: - Почти до последния момент те бяха манипулирани от Държавна сигурност и им беше обещавано, че няма да бъдат разстреляни. Аз обаче много време преди това им бях обяснил, че ги лъжат, и моите аргументи силно ги притесняваха. Те казваха, че всички осъдени на смърт имат право на последно свиждане с близките си, и тъй като на тях не им се дава такова свиждане, това означавало, че присъдата няма да бъде приведена в изпълнение. Аз им обясних, че специално за тях тези принципи нямат никакво значение и няма да бъдат приложени, и че на тях не им дават свиждане с близките, за да им попречат да кажат истината за вербуването си и за атентатите.

Този ми аргумент ги впечатли доста силно и бих казал, че именно след него те започнаха бавно и постепенно да ми разказват подробностите, които ми дадоха възможност да “сглобя” подробностите от картината на терористичната дейност на Държавна сигурност. Тази “картина” аз съм описал в изложенията си до Главния прокурор, в издавания по-рано от мен вестник, както и в отдавна издадената ми документална книга. Но до днес Прокуратурата не е направила абсолютно нищо за разследването на предложената от мен теза. Дори не ми е отговорила абсолютно нищо - нито че е съгласна, нито че не е съгласна с мен!

Соня Събчева: - Все пак се занимавате и с практическа политическа дейност. Потърсихте ли политически средства за решаването на този случай?

Я. Я.: - В България не съществуват политически начини за решаването на подобни случаи. Аз познавам лично всички или почти всички значими политици и властнически фактори, и мога категорично да заявя, че те или са по някакъв начин манипулирани, ръководени и контролирани, или просто значимите им замисли и действия са своевременно блокирани.

Соня Събчева: - Извинете, Вие казахте “манипулирани, ръководени и контролирани”. От кого?

Я. Я.: - Атентатите, за които говорехме досега, разбира се, че не са били планирани и осъществявани от Държавна сигурност съвсем случайно. Една от основните им цели беше да се дестабилизира режимът на Тодор Живков. Ако си спомняте, още през 1990 г. аз бях дал публичност на информацията, до която се бях докоснал като млад асистент за плана-прогноза “Страната Х след момента t”.Според този план е трябвало, условно казано, “Червената армия да бъде трансформирана в Червена мафия”. Целта на тази трансформация е била трансформацията на изключително голямо количество капитали, необходими на “бъдещите капиталисти”. Така тогавашните “КаГеБисти” станаха днешни видни “червени капиталисти”, които контролират целия политически живот, Парламента, Президента, Правителството.

При тези условия намирането на политически и юридически механизми за разследване на тези престъпления на Държавна сигурност не е възможно.

При тези условия съществува само един единствен начин - призоваването на международната, на световната общественост. Това съм правел многократно през годините на “фалшивата демокрация” след 1989 г. - всичко написано от мен е било разпространено в посолствата в София и в множество международни организации.

Соня Събчева: - Господин Янков, Вие вероятно говорите за вариантите на плана на Андропов, приложени и в България. Виждам, че сте склонни да обвинявате голяма част от нашия политически елит. Споменахте името на Ахмед Доган и на Главния прокурор Иван Татарчев. Какви са отношенията Ви с тях?

Я. Я.: - С Ахмед Доган също сме били в една килия в затвора. От 1991 г. обаче, вече седем години ние с него въобще не сме разговаряли. Той ми беше станал ясен доста отдавна. Споменах и за Иван Татарчев. Бих искал да уточня, че още през лятото на 1992 г. на страниците на издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” аз изрично поисках оставката на Иван Татарчев от поста Главен прокурор, като обосновах тезата, че той е негоден да бъде независим от Червената мафия. Само че тогава моите “приятели” от фалшивата опозиция, наречена Съюз на демократичните сили, се обявиха против мен, тъй като съм поискал оставката на назначения от тях Главен прокурор. Сега, както виждане, онова, което бях казал на Татарчев още преди цели шест години, днес се признава от същите политици от Съюза на демократичните сили, и те се опитват да му искат оставката цели шест години след времето, когато е трябвало да го направят. Впрочем, въпреки силния шум около конфликта между Правителството и Главния прокурор Иван Татарчев, сигурен съм, че всичко ще приключи съвсем миролюбиво, тъй като и двете страни са подчинени на един общ господар...

Соня Събчева: - Какви са информациите Ви за господин Татарчев?

Я. Я.: - Нито тогава съм разполагал, нито сега разполагам със специална информация за който и да е. Тя дори въобще не ми е нужна, за да мога навреме да узная истината. Не е нужно човек да разполага с кой знае каква специална информация за някого, за за може да го проумее що за човек е, нужно е само да умее да разпознае главното върху основата на малко информационни данни.

Тогава, през 1992 г., имаше конкретен повод, по който познах, че Татарчев е зависим от Червената мафия. Тогава аз се противопоставих пред Иван Татарчев на назначаването за прокурор в Михайловград на Тошо Тошев. Главният прокурор Иван Татарчев първоначално отмени назначението, но само един ден след това отмени отменяването на назначението, и така остави Тошо Тошев за прокурор. Тъй като много добре знаех, че Тошо Тошев е бил зависим от Шесто управление на Държавна сигурност и че сега е зависим от Червената мафия, просто разбрах, че двамата имат общ господар. Това ми беше напълно достатъчно още през 1992 г. до обвиня Иван Татарчев в онова, в което го обвиняват едва сега, преди няколко седмици, Министър-председателят Иван Костов и Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.

Само че целият проблем е в това, че сегашното обвинение на премиера Иван Костов и на министъра Богомил Бонев е абсолютно неадекватно, защото именно те му дадоха възможност в продължение на цели шест години той да обезпечава старите и новите престъпления на Държавна сигурност и на Червената мафия.Соня Събчева: - Господин Янков, като говорите за Червената мафия и за нейната роля в нашето общество, считате ли, че тя е заинтересована от нашето интегриране с Европа и света? Как, впрочем, оценявате шансовете на България за приобщаване към Европа? Както и шансовете на България да се отърве от мафията?

Я. Я.: - Според мен Западът много добре знае нашите истински нулеви и отрицателни шансове, произтичащи от дълбокото ешелонизиране в структурата на обществото ни на структурите на бившата Държавна сигурност и на сегашната Червена мафия. Западът обаче си има своите съображения да залъгва обществото ни, да ни дава фалшиви надежди и дори нагло да ни лъже относно шансовете ни да станем интегрирани европейци.

Всъщност, Западът няма нищо против това да интегрира към себе, си като “европеизира” и “американизира” всички или почти всички престъпно забогатели лица от структурите на комунистическия елит.

Съвсем друго е обаче отношението на Запада към бившите автентични противници на комунистическия режим - към тях той има стратегията да ги оставя да загиват в буквалния смисъл на думата в лапите на същите, срещу които по-рано в една или друга степен, пряко или косвено ги подстрекаваше и много рядко подкрепяше.

В същото време Червената мафия, управляваща обществото ни чрез изричната подкрепа на Запада, е заинтересована да не дава възможност на обикновения българин да има някакви положителни шансове да бъде “европеизиран” по друг начин, освен чрез емиграция. За оставащия в България българин шансът да бъде част от Европа е нереалистичен и ще бъде такъв най-малко още 20 години.Соня Събчева: - И все пак възможно ли е да бъде разбита мафията в България?

Я. Я.: - Българската мафия е част от структурите на руската, а руската бе създадена чрез договореност между Запада и КГБ за трансформиране на Червената армия в Червена мафия. Тази договореност е била постигната “по принцип” преди повече от 20 години по времето, когато ръководител на КГБ е бил Юрий Андропов, после дълги години е конкретно уточнявана, и е била влязла в практическа реализация едва преди около десетина години, по времето, когато ръководител на съветската империя бе Михаил Горбачов. Еманация на тази договореност после стана договореността в Малта, за която днес, съвсем не случайно, никой нищо не пише и не говори.

После руската страна по договореността многократно е нарушавала клаузите, докато обаче западната страна винаги е била “прецизно изряден джентълмен”. Именно този “прецизно изряден джентълмен” не е заинтересован от разбиването на руската червена мафия, част от която е и българската.

Иначе, разбиването на българската мафия чрез “подръчни” български политически и юридически средства просто е пълен абсурд. Разбиването на българския червен октопод би могло да стане само ако Западът е заинтересован от това, но за съжаление той не е заинтересован.

 ПЪРВОИЗТОЧНИК - ТУК

ОБРЪЧИТЕ НА ДОГАН – РАЗКЪСАНИ! СОКОЛА В ПАНИКА?



Ахмед ДОГАН



Повече от осемдесет процента от така наречените фирмени обръчи на Доган са разкъсани, носи слух от финансовото ядро на ДПС. Водещ експерт на партията разказал пред свои колеги че последно време хазната на доган бележила скандално ниски постъпления. Имали седмица в която дори нямало приходи. Публична тайна е че повечето знакови фирми крепящи обръчите са ударени от кризата и случайно или не от държавата. Това се отразило доста сериозно на работата им и те се затлачили в дългове. Това на прост език означавало че джоба на сокола пресъхва. “ за обикновена фирма приходи от 100 000 лева на седмица са удар но за такава структура като ДПС са капка в морето..” дават мнение независими експерти познаващи в детайли ситуацията. Ето защо може би има голяма достоверност в слуховете че самият Ахмед доган е в паника от този факт. Имало дори среднощни заседания за плануване излизане от кризата. Решения обаче по болният въпрос към днешна дата все още нямало...

ЦЪРКВАТА ОТЛЪЧВА ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ! Момичета обвиняват отеца в сексуално насилие!

Боян САРЪЕВ

Небезизвестният свещеник отец Боян Саръев познат с факта че покръства мюсюлмани е на път да се раздели с даденият му Божи сан въпреки големите му заслуги, говорят представителите на българската патриаршия. Причината за анатемата била двойна жалба от две млади момичета от Смолян които обвиняват попа в сексуален тормоз. Момичетата били мохамеданки, които често идвали на проповедите на Саръев. Пред областната прокуратура в Смолян те разказват как, по време на литургия той ги заглеждал а един ден дори се осмелил да ги покани в стаята си уж да им разкаже за истината по вярата. Там обаче освен богоугодни приказки започнал буквално да ги задиря и дори да им предлага пари срещу ласки. Помолил ги да не се притесняват и че нищо лошо нямал да им стори. Уплашени момичетата веднага побягнали от стаята е дан по късно след консултация с родителите си и адвокат подали сигнал в прокуратурата. Привика от органите дни след това отецът категорично отрекъл тази по думите му “инсинуации” и дори заявил че това е умишлена атака срещу него от хора от мюсюлманската общност които са против делата му и се опитват да го натопят. Случаят обаче достигнал до централата на църквата в София която на закрито заседание щяла да разгледа материалите от прокуратурата и ако установи нарушение с кариерата на Саръев като божи човек било свършено...

Смолян

Владимира Камбова

БОЙКО И ДОГАН - НИЩО ЛИЧНО ПРОСТО БИЗНЕС!

колаж

Поредният завой на ДПС е вече факт, като този път той е десен. Наскоро от Банско хората на Ахмед Доган заявиха официално, че ще подкрепят правителството, ако то прави реформи. Неофициално пък признаха, че ще се преориентират към десните партии, тъй като те правели реформи, а левите само харчели пари.

Ашколсун, машала! Е как бе, джанъм, уважаеми депесари, чак сега го проумяхте това? Как не ви хрумна, докато заедно с левите харчихте на воля в предишния мандат? Чудно, наистина ли в ДПС вярват, че някой ще се хване на техните приказки и престорената им загриженост за това как ще изглежда България през 2020 г.?Истината е далеч по-прозаична. В ДПС очевидно са наясно, че левицата е толкова разединена, раздробена и отслабена, че скоро няма как да стигне до властта. Докато партиите от ЕНП, и най-вече ГЕРБ, при всичките им кусури в момента нямат алтернатива. ДПС никога няма да стигне само до властта въпреки някои заявки на негови активисти в миналия мандат. В момента единствените, към които може да се прикачи, са десните.

Достлукът между ГЕРБ и ДПС не е от вчера но с всеки изминал ден двете партии се срамуват все по-малко от него и го вадят на показ. Малко преди десния завой на ДПС Борисов заяви, че за "Цанков камък" са виновни БСП и НДСВ. Доста странно изявление, при положение че делото срещу Доган заради този хидропроект все още не е приключило във Върховния административен съд. Малко след десния завой пък се оказа, че кадри на ДПС се връщат на бял кон в сектора на земеделието. Включително в ръководството на скандално известния фонд "Земеделие", чиято недобра слава всъщност продължава и до днес.

Още е пресен споменът от това как ДПС подкрепи ГЕРБ на частичните избори в Габрово. Движението дълго се опъваше, преди да се включи в инициирането на вот на недоверие срещу кабинета. Аргументът бе повече от благовиден - да не прибавяме и политическа криза към икономическата. ДПС дори веднъж публично призна, че спадът в икономиката е започнал при правителството на тройната коалиция. Подобна обективност в полза на ГЕРБ е доста съмнителна.

ГЕРБ също гледа да не притеснява много Доган

Данъчната проверка на лидера на ДПС и на обръча му от фирми, който формално притежава прочутите му имоти, е доникъде. Националната агенция по приходите изготви някакъв доклад, който обаче прокуратурата върна за доразработване. Запознати с доклада твърдят, че той е правен през пръсти и в него не са отразени дори публично известни факти за имотното състояние на Доган. А връщането му от прокуратурата прилича повече на тупане на топката и допълнително бавене на времето.

Местните и президентските избори са доста добър повод за официално затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС. На местния вот достлукът по места ще се обяснява с удобното оправдание, че в София е едно, а по места - друго. На президентския вот пък ДПС съвсем спокойно може да призове електората си да гласува за ГЕРБ, припомняйки за пореден път колко национално отговорна партия е, която е в състояние да загърби партийните различия, когато висши интереси го налагат. Електоратът от своя страна едва ли ще се опъва много. И без това българските турци не бяха особено щастливи, когато им се налагаше да гласуват за бившите възродители. А на ГЕРБ дори няма да му се налага да обяснява публично, че не иска тази подкрепа, както се случи в Габрово. Просто кандидатът му за президент ще изтъкне, че според конституцията той ще представлява всички българи, включително и тези, които гласуват за ДПС. И не може да отказва подкрепа на никого.

Малко по-трудно ще е на Доган и компания да затоплят отношенията със "Синята коалиция". Депесарите вече отправят послания в тази насока дори от парламентарната трибуна. Факт е, че в зората на демокрацията ДПС и тогавашното СДС бяха в общ фронт срещу БСП. Оттогава насетне обаче много неща се промениха.

А и никак не е сигурно, че от движението наистина смятат да се сближат с всички десни партии. По-вероятно е евентуални разговори със СДС, ДСБ и компания да са просто маска за истинската цел, а именно - партньорство с ГЕРБ. ДПС отдавна не е партия, а по-скоро фирма, която внимателно следи и се опитва да се прикачи към онзи, чиито акции на политическа борса са най-високи. В момента този субект е ГЕРБ и е твърде вероятно неговият добър рейтинг да се запази доста дълго време. От друга страна, при герберите също се наблюдава по-скоро икономическо мислене по отношение на политиката. А Доган може и да е "проклятие за България", както казваше Костов, но е със 600 000 електорат зад гърба си. Така че евентуално сближаване на ГЕРБ и ДПС може днес да изглежда нелогично, но не би трябвало да е изненада, ако се случи.

Любен Обретенов, в. "Сега"

СЕНЗАЦИЯ! БЪЛГАРИН ИЗМИСЛИ ДВИГАТЕЛ НА ВОДА!

ВИЖ ТУК - ДВИГАТЕЛ НА ВОДА

ГАВРА С ВЯРАТА! СУРОВАТА ИСТИНА ЗА ДНЕШНАТА НИ ЦЪРКВА!

За здравето на Църквата!

Попове обикалят гробищата и предлагат влизане в рая срещу пари!. Ако ги послушате, може да включите вашия покойник и към "абонаментен план". Срещу 500 лева получавате пълно обслужване откъм молитви - по три пъти на ден, и това гарантирано носи облекчение на душите на починалите. Попове обикалят гробищата и предлагат влизане в рая срещу 200 лева. Ако ги послушате, може да включите вашия покойник и към "абонаментен план". Срещу 500 лева получавате пълно обслужване откъм молитви - по три пъти на ден, и това гарантирано носи облекчение на душите на починалите. Поне според думите на свещениците. Търговията с вярата след смъртта се оказва една от най-доходоносните. Няма как да откажеш, няма и как да върнеш починалия. "Повечето от близките се връзват, защото в такъв момент е много трудно да отличиш поп менте от истински. Правили сме проверки, но такива свещеници трудно се хващат. Имаме определени от Светия синод тарифи, които са за различните обреди. Оттам нататък всеки дава толкова, колкото поиска", коментира Владимир Павлов, административен секретар на Синода. Свещеникът, нахлузил поомачкано черно расо, изниква сякаш от нищото пред църквата на Централни гробища. Предварително са ме посъветвали да отида там и да намеря поп, който да извърши опело за 40 дни от смъртта. Те са наредени няколко, едни до други, седят и приличат повече на хамали, които причакват клиенти, отколкото на истински свещеници. "Добър ден, мога да ви помогна", казва попът и изглежда богоязливо. Веднага се интересува кой е починалият, каква е роднинската връзка, сякаш между другото напипва и социалния статус. Тарифите, които са наложени от Светия синод за извършване на обреди, се оказват разтегливо понятие. Официално трябва да се плати между 30 и 80 лева за опело. В повечето случаи близките оставят пари отгоре, но това е по тяхна преценка. Свещеникът, който така и не се представя, но подава ръка, за да я целуна, е на съвсем друго мнение. "70 лева няма да ви свършат работа. Трябва повече, защото 40-те дни от смъртта на майка ви са много важен период." Питам колко иска и как ще се извърши ритуалът. "200 лева са добре, знаете ли защо?! С тези пари вие може много да помогнете на майка си, нали сте я обичала?"

Преговорите за душата на починалия изглеждат абсурдни. Разговорът със свещеника се води на приглушен глас, той не пропуска да споменава името на Бог. Изтърсва го като псувня. Сякаш между другото: "Бог така е казал, да се молим за душите на починалия. В момента вие сте нещо като адвокат на майка си пред портите на ада и рая!" Така и не става ясно защо точно 200 лева ще помогнат, но забелязал разколебаване, свещеникът се впуска в цветущо описание на мъките които в момента изпитва душата на майка ми. По думите му тя обикаля из 20-те митарства и изпитва неописуеми болки. "Можем да извършим и обикновено опело, тогава ще ми платите 70 лева, но ако дадете 200, има повече гаранция, че след като се помоля, душата на майка ви ще влезе в рая."

Питам каква е гаранцията, той ме поглежда така, сякаш съм задала най-тъпия въпрос и казва: "Всичко е от молитвите. След това може да се разберем - ако платите 500 лева, ще извършвам обреди по три пъти на ден. Вие обичате майка си и знаете, че е важно дори и след смъртта си тя да се чувства добре!"...

Проверка на установи, че далавери се правят дори и с часовете, в които да се извършат погребенията. Записването става на Централни гробища. Ако нямате погребална фирма, се налага вие да водите преговори със служителката. Тя ви показва тетрадка и спокойно обяснява, че в този ден всички часове са заети. Списъкът действително е запълнен с имена на покойници от сутринта до вечерта. Малката хватка е, че в повечето случаи се използват измислени имена. Ако се вържете, следват преговорите.

Служителката обяснява, че може и да се направи нещо, за да се уреди извършване на погребението в искания от вас час. Таксата пак варира в зависимост от личната преценка - от 30 до 50 лева. Парите, разбира се, се дават на ръка и не се вписват никъде като приход.

Свещеникът, които боди така умело преговори за влизане на душата в рая, се оказва разколник. Проверка установи, че дори и след акциите на Светия синод по прочистването на нелегитимните попове те продължават да набират клиенти. Някои от тях работят директно с погребални агенции. Договарят се за обслужване на ритуалите и им плащат за всеки докаран клиент. Истинската печалба идва от самите близки, които плащат непосредствено преди погребението за ритуала. В този момент в джоба на свещеника потъват между 70 и 100 лева. Бизнесът със смъртта ги е направил добри психолози и започват да те изнудват, ако преценят, че социалният ти статус може да позволи това. Преценява се всичко - как си облечен, колко души са дошли на погребението и тогава пазарлъкът започва. Има и такива случаи, в които свещениците се опитват да убедят близките, че поради някаква причина духът на техния близък не е намерил покой, броди на земята и трябва специална молитва, за да бъде отправен по пътя си към небесното царство.

Когато питам свещеника от Централни гробища как се казва и от кой синод е, той се обръща към мен, присвива очи и казва: "Това не е важно, аз съм бисинодален!"

Да прецакаме "съседа"

Бизнесът с душите на мъртвите е само малка част от далаверите, които могат да се въртят. Кражбата на място от съседните гробове е добре разбита и носи не малки постъпления. Заради липсата на място повечето от покойниците се полагат в съвсем тясна близост един до друг в Бакърена фабрика например. Винаги може да се "прецака съседът". Само срещу 150 лева и вече се взимат сантиметри от съседното гробно място. "Даваш ми парите, сковавам ти една пейчща, слагаме и масичка и ще се увеличи площта. Когато гробът се слегне и стане време да се сложи мрамор отгоре, близките на другия покойник няма да имат друг избор, освен да се отместят с няколко сантиметра, защото нашето място вече ще е заето", обяснява простата технология гробарят Спас. Бизнесът му очевидно върви добре, телефонът му звъни през няколко минути и се договаря с клиенти кога и къде да дойдат, за да си платят. Спас е настоятелен. През следващите дни звъни непрекъснато и пита какво става, дали съм решила да слагам пейка и пак ме убеждава колко е важно да се открадне място от съседния гроб.

Дори в книгите пише - колкото повече, толкова по-добре

Даването на пари, когато това касае душата на починал, е деликатен момент. Това знаят и самите свещеници. Дори и "истинските" обаче съветват самите близки да не се скъпят и да "отпуснат кесията си". "И не бъдете суеверни. На опелото задължително трябва да присъства свещеник. Не се скъпете да му платите, ако трябва и повече, защото това облекчава душата на покойника, който изминава пътя към рая и ада през 40-те дни след смъртта", пише в книгата "Как да се грижим за нашите покойници", издадена от Светия синод. Или - колкото повече платите, толкова по-добре. Официално тарифите варират в зависимост от това къде искате да се извърши обредът. в самите църкви е малко по-скъпо. Тогава може и да стигнат до 300 лева. Ако искате ритуалът да бъде на гробищата, тогава е около 30-70 лева. Всяка енория има правото да си-сложи своя такса и тя важи единствено за територията, която обслужва.

Лили Цветкова