Големи спорове, голямо нещо по това дали Македония е или е била част от България, има ли или не македонски език, македонска националност, македонски въпрос, български национални интереси в Македония…Преди десетина години скопски политик казва: „Сбъркахме, че базирахме националната си доктрина върху историята. Просто трябваше през 1992 г. да заявим, че сме политическа нация, създадена след 1944 г. на основата на българската народност. И макар в резултат на насилие, след 50 години вече има друга нация с бит, култура и психология, различна от населението в България.”Той е прав. Историята, която учат в Македония, няма нищо общо с истината. Тя не може да се квалифицира дори като агресия, а като кражба. Кражба на исторически реалности, установени далеч преди появата на българската историография от учените в Италия, Франция, Германия, Русия и дори Сърбия през ХVIII-ХIХ век. Те и техните днешни колеги единодушно твърдят, че населението на географската област Македония е българско от VII век. Че Самуил е цар на България и Василий II е българоубиец, че Илинденското въстание е дело на българите и че Кирил и Методий са създали българската азбука.Но в Македония децата учат, че всичко това е дело на македонците. Учат, че българите са били диваци и варвари татари. И са постоянните окупатори на благородния и чисто „славянски” македонски народ, от които той се отървал с мъка благодарение на братския сръбски народ.Историческата публицистика в медиите не прави изключение. Самуил и хората му били македонци, но използвали българското име, защото българското царство било международно признато. С илинденските въстаници и въобще с ВМРО е по-трудно – тези „македонци” пишат на български, развяват трицветни знамена с лъвове и на всичко отгоре четите им се командват от български офицери. Но и тук скопската пропаганда му е хванала цаката. Въстаниците се борят за автономия, значи са македонци. А се докарват на гламавата България, за да й вземат парите, оръжието и обучените командири. Най-страшни са обвиненията за „окупацията” през 1941-1944 г. Българите се държали като зверове с храброто македонско население, но то достойно се сражавало с окупатора и накрая победило. Всъщност партизаните в Македония са били… 247 души – до един власи, сърби и албанци. На въпроса кой окупатор в световната история е построил за три години 2000 училища, болници, сиропиталища, стотици километри шосета, мостове, жп линии, скопските публицисти мълчат. Но за да бъде една пропаганда наистина тотална, е нужно да се подменят и материалните паметници на миналото. А България е оставила в Македония 743 църкви и 155 манастира, построени между IХ-ХIХ век, всички с икони с надписи на български език. На български са и каменните надписи на дарителите. Много неприятен за македонизма факт.
Какво да се прави? Най-простото е да се махнат надписите. Или – което е по-страшно – да се фалшифицират.
Ето и най-фрапантните практики в това отношение. Във всички църкви в Македония по иконите на св. св. Кирил и Методий е имало надписи „Български просветители в Преслав”. Прилагателното „български” навсякъде е изтрито или замазано с боя. Някъде е заменено със „словенски”. При ремонт или реставрация на стенописи пък българските надписи се заменят с надписи на съвременния македонски език, чиято азбука е създадена в 1944 г. Това е станало в средновековната църква в Осоговския манастир, в църквата „Св. Георги” в Ресен, „Св. Димитър” в Скопие и на много други места. Вероятно, за да твърдят след време, че македонският език е създаден още в средните векове.
Десетилетия наред свикнахме клептоманите в Македония да крадат, каквото им хареса от националната ни история, че накрая съвсем претръпнахме.
„Пиринска мома го води Бразил”. С тази „новина” влиятелният македонски вестник „Дневник” обяви новоизбраната президентка на Бразилия Дилма Русеф за нито повече, нито по-малко от „чиста македонка”?!„Татко и на Дилма, Петар Стефанов Русев, е роден во Габрово, во Пиринска Македонија, а во 1929 година емигрирал поради прогонот на комунистите. Дилма Вана Русеф, првата жена-претседател во историјата на Бразил, има македонско потекло.” Това гордо съобщава скопското издание.
Изопачаването на факти и в учебниците по история в Македония продължава въпреки реформите в гимназиалното образование през последните няколко години.Авторите на уроците за възрожденските процеси в Македония изопачават и делото на братята Димитър и Константин Миладинови от Струга, десетилетната културно-просветителска дейност на Стефан Веркович, творбите на Райко Жинзифов и Григор Пърличев, като в един от уроците се твърди, че през: „… ХIХ в. се увеличи интереса към фолклора и езика на Македонците. Като в този процес особена роля изиграват сборниците с народни умотворения на Димитър и Константин Миладинови, Стефан Веркович и др.“ Знайно е обаче, че истинското име на сборника на братя Миладинови е „Български народни песни от Македония“, а този на Стефан Веркович е озаглавен „Народни песни на Македонските българи“. Редом с тази гавра трябва да се отбележи и факта че македонски автор – писател и журналист със звънкото име Васил Будерски е издал роман със заглавие “ Кръв за македонската земя” Странно или не сюжетът на романа прилича на този на романът на дядо Вазов “ Под игото”. Според доказани литературоведи в конкретният случай конкретно се говорило за тотална преписвания. Имената на героите били сменени, както и местата на действие но всичко останало било едно към едно.
Жалко е когато си нямаш нещо да го крадеш от собственият си брат, при това най – нагло и коварно. Тежско на такъв народ, без минало, без настояще и видимо без бъдеще.
