“ За щастие, Ерата на банковата тайна приключи!" - самонадеяно провъзгласи френският президент Никола Саркози след срещата на Г-20 в Лондон. Подтикнат от американския лидер Барак Обама, форумът реши да се налеят един билион долара в МВФ за борба с кризата. Но освен това направи и реверанс към Саркози и най-главната му европейска партньорка Ангела Маркел, като прие налагането на строг финансов контрол над офшорните зони, за което двамата настояват отдавна.
Решението предвижда взимането на крути мерки срещу внесените в "черния списък" на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) страни, които предлагат условията на данъчен рай, но отказват да дават информация за извършваните под крилото им финансови операции. Повечето медии веднага заговориха за "края на офшорките". Дали е така?
Още на следващия ден след оповестяването на "черния списък", в който фигурираха само Коста Рика, Малайзия, Уругвай и Филипините, и четирите страни предприеха спешни действия да доказват, че изобщо не отказват информация, а са готови на пълно сътрудничество. Така изведнъж "черният списък" се опразни. Но се оказа, че има още "сив" и "бял".
В "сивия" са включени тридесет и осем държави, съгласили се да подават данни при поискване, но неподкрепили съгласието си с реални действия. ОИСР е сложила в тази група Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Австрия, Люксембург, Белгия и Андора. И тук не мина без възражения - Швейцария и Люксембург се разсърдиха, че са в списъка, защото не им били разяснени принципите и механизмите, на основата на които ще се преценява отзивчивостта им. Всички от тази група изрично са декларирали готовност да смекчат националните си законодателства за банковата тайна, но реалната промяна изисква време (в швейцарския случай обичайните референдуми по въпроса може да отнемат и години), а и не са уточнени още органът и редът, по който ще се изисква желаната информация.
"Белият" списък на ОИСР съдържа държави, които "в значителна степен" предоставят данни за действия, заобикалящи данъчните задължения. Сред тях са Франция, Русия, САЩ, Китай.
Такива списъци обаче не се правят за първи път, припомни тази седмица Би Би Си. Още през 1998 г. ОИСР публикува друга подобна листа с държави, служещи за данъчни оазиси. Тогава се предвиждаше тези зони да бъдат закрити до 2005 г. Някой да е забелязъл да се е случило? Според Би Би Си "медийната треска, предизвикана от новините през последните дни, не е нищо повече от търсене на атрактивни вестникарски заглавия."
Твърди се, че в офшорните зони до момента са привлечени капитали от цял свят на стойност около единадесет билиона долара - сума, еквивалентна на БВП на САЩ.
Не бива да се забравя, че процъфтяването на тези данъчни оазиси не е от вчера и то идва с предприетата световна финансова дерегулация, наложена още през 80-те години на ХХ век от иконите на неолиберализма Роналд Рейгън и Маргрет Тачър.
Налагането на контрол над офшорните зони днес може да е ентусиазиращо за Сакрози и Меркел (и за рейтингите им), но не е никак лесно за реално изпълнение. Дори и деклариралите готовност за сътрудничество държави от списъците на ОИСР ще трябва първо да изработят съответните промени в националното си законодателство, а това е доста дълъг и тромав процес. Това го виждат дори инициаторите на помпозното решение на Г-20 в лицето на Франция и Германия. Германският финансов министър Пеер Щайнбрюк признава: "Има разлика между изявления, конкретни договори и мерки, подкрепени от правни действия".
А как разчита картинката българският бизнес, изкушен от анонимността, спокойствието и данъчната лекота във взетите сега на мушка финансови оазиси?
"Офшорна зона" и "офшорна компания" станаха мръсни думи у нас. Това обаче е легитимен начин за неанонимно оптимизиране на плащането на данъци, особено от фирми, които имат бизнес в много държави, посочва Владимир Каролев, управляващ партньор в Балканска консултантска компания. Той напомня, че целият щат Делауеър в САЩ е офшорна зона. В Холандия има правна форма, наречена B.V., и всички компании под такава регистрация на практика са офшорни. Подобна регистрация има в Австрия, Кипър беше също офшорна зона до присъединяването си към ЕС, в Швейцария отделни кантони дават такива преференции. Но всъщност проблемът е с компаниите, които са анонимни офшорки, тъй като те служат за пране на пари и за влагане на средства от черен бизнес и корупция.
Преди 10-15 години българският капитал с неясен произход минаваше през офшорни зони, за да се загуби следата му. Но след превъртането му три-четири пъти той вече е без притеснение за произход. Една от схемите, която и сега работи, е следната. Хора от високите етажи на властта, които имат съмнително високи доходи, за да прикрият следите, официално се водят консултанти на офшорни фирми, които де факто са техни. Има хора от сивия и от черния сектор, които в България нямат нищо на свое име, а цялото им имущество принадлежи на офшорки, на които те са анонимни собственици.
В момента българските капитали нямат данъчна нужда да минават през офшорни зони, тъй като нашият корпоративен данък е едва 10%, уверяват икономисти. Според тях немалко от българските политици влагат парите си в законни фирми у нас. Предпочитали парите им да са тук, за да ги управляват по-лесно. Популярна е следната схема. Политикът Х съдейства на фирма У да спечели обществена поръчка. После фирмата плаща за консултантски услуги на компанията Z, която чрез подставено лице всъщност е собственост на въпросния политик. Върху тези суми дори се плащат данъци. Така парите от корупция се вливат в легалния стопански оборот. Схемата работи и с компании с друг периметър на бизнес, които се ползват с протекция "свише".
Анонимните офшорни компании се регистрират с акции на приносител, другият вариант е за собственици да се обявят доверени лица, които в дадената офшорна зона са оторизирани да движат бизнеса. С тях са подписани договори, те представляват компанията, но никога не разкриват действителния собственик. Адвокати и счетоводители в офшорните зони живеят от такова представителство, те защитават интересите на клиентите си и пазят анонимността им.
Освен ако не се крият пари, придобити по нечестен път, за българските капитали няма смисъл от офшорни зони при този 10% данък, е мнение, което се споделя от много финансисти. Сред аргументите се посочва, че Румъния е три пъти по-голяма от България, а като абсолютна сума в последните две години нашата страна е привлякла повече чуждестранни инвестиции.
"Имах фирма в Кипър, но аз и моят съдружник никога не сме крили, че сме нейни собственици. Това се наложи заради факта, че работехме с международни клиенти, които държаха да се оптимизира данъчното им облагане, особено когато данъците в България бяха високи", разказва Каролев. Според него всички публични личности - политици, депутати, министри, общински съветници, трябва да декларират, ако имат фирми или сметки в офшорки. Иначе е факт, че повечето от големите стратегически инвеститори са влагали в България чрез подобна структура. И "Кока-Кола", и "Интербрю", и "АмБев", и "Хайнекен", и "Идеал стандарт" са инвестирали у нас точно чрез структура под офшорна юрисдикция. Като неписано правило много от приватизационните сделки са свързани с офшорни фирми.
Българската "прозрачност"
Управителят на "Дакси" Георги Крушков обобщава така следните особености, свързани с "прозрачността" на собствеността: "В Регистър Булстат можеше да се провери не само масата на акционерния капитал, а и имената на хората, които го притежават. В новия търговски регистър може да се види размерът на капитала на дружествата, но не и кои са неговите собственици. При регистрацията се подава информация за собствеността, но тя не се извежда от системата и за нея вече няма публичност. В базата данни на "Дакси" собствеността може да бъде проследена, но до определен период от време, преди новият търговски регистър да стане факт. Може обаче да се види колко компании по време на регистрацията им в Булстат са под офшорна юрисдикция. Също така при регистрацията не се съобщава националността на собствениците. Идентификацията става само по рождена дата".
Много от големите компании са с офшорна регистрация за "удобство" на международната им дейност. Характерно и за българския капитал, насочващ се към офшорните зони, е, че той прави това дискретно и анонимно. Големи приватизационни сделки у нас бяха осъществени точно с офшорки. Търгове за обществени поръчки се печелят от офшорни фирми. Това е легална форма на бизнес, успокояват финансисти, които добре знаят, че по този начин големите пари напускат страната.
В XXI век няма как да бъдат спрени глобалните финансови потоци. Данъчната конкуренция е факт и хората действат рационално. Те живеят, където искат, пазаруват, откъдето им харесва, и държат парите си, където им се струва най-сигурно и при най-малко данъци. Въпросът е, че Стара Европа с консервативната си данъчна система среща проблеми, защото офшорните зони всъщност привличат капитали най-силно от страните с високо данъчно облагане.
Основното предназначение на офшорните зони е да позволят оптимизиране на данъци, защото големият бизнес отдавна е транснационален. Офшорните зони са също така и място за пране на мръсни пари. Но все пак е добре да се прави разлика между укриване на данъци и данъчна оптимизация.
Международната общност убеждава, че безконтролното движение на пари стимулира кризата. От информацията за решенията на Г-20, става ясно, че не толкова офшорните зони са на прицел, колкото анонимността на действителните собственици на компании. Ако се постигне прозрачност на притежанието и в определени ситуации банковата тайна се вдигне, ще лъснат парите на хората от черния бизнес и на т. нар. политически елит. Ще стане ясно, че политици, които получават суми като консултанти, са ги спечелили точно от корупция или злоупотреба със служебно положение.
Офшорните зони се ползват от големи западни компании, които легитимно намаляват данъците си. Интерес от офшорна юрисдикция имат и онези, които държат на анонимност, както и онези, които крият доходи. "Недостатък" е, че ако искаш да се правиш на богат, няма как да стане, защото на практика нямаш нищо на светло. Друго неудобство е, че се плащат такси на адвокати и счетоводители, които също са сериозно перо. Борбата срещу зоните, които са данъчен рай, се води заради износа на капитали. Германия и Франция са най-активни в борбата срещу офшорните територии, тъй като те са страни с високо данъчно облагане. Затова данъчната конкуренция продължава. Така например Белгия, Лихтенщайн, Австрия и Швейцария най-силно привличат германските капитали, които бягат от високите налози.
Какви обаче ще са конкретните мерки, които ще последват срещата на Г-20, все още не е ясно. Засега има само воля за по-голяма прозрачност в движението на капиталите, но всичко това явно ще е продължителен процес.
"Г-20 може да поиска прозрачност, но повечето офшорни зони нямат подписани спогодби за размяна на данъчна информация или за избягване на двойно данъчно облагане. Това означава, че техните парламенти трябва да одобрят подобни документи. В най-добрия случай това ще отнеме 10-15 години. Следователно желанието на Г-20 за повече видимост на парите и собствеността най-вероятно ще се окаже много шум за нищо. Вместо лов на вещици страните, които настояват за подобни мерки, биха могли да оптимизират данъчното си законодателство", твърди Билян Балев, управляващ съдружник във "Форем консултинг".
Намеренията на Г-20 не означават, че офшорните зони ще изчезнат, а само ще се затегне контролът и банковата тайна няма да е толкова секретна информация. И сега при предоставяне на сериозни доказателства за наличие на престъпна дейност се случва банкова тайна да се разкрива. Проблемът е, че често от страни в Европа и Америка искат да се разкрива банкова тайна, без да се предоставят надеждни данни за наличие на престъпна дейност, смята финансистът Тошко Георгиев - изпълнителен директор на "Българска рейтингова агенция". Но има и друг въпрос - дали капиталите да останат да работят в тези страни, или ако те се изтеглят заедно с тях към богатите държави, ще се изнесе и местното население, свързано с този бизнес. Според Георгиев намеренията на Г-20 едва ли ще стигнат толкова далеч. По-скоро въпросът е каква ще е съдбата на "мъртвите пари", които все по-трудно се харчат извън офшорните територии заради невинаги чистия си произход и засилените мерки за контрол върху трафика на капитали. При доста от сделките за сливане или придобиване се прави т. нар. данъчна оптимизация. Често дори целта е не толкова данъкът да намалее, а да бъде разсрочен във времето. Разликата между зоните, считани за данъчен рай в ЕС и на места като Карибите, е, че за сделки в Европа с много по-голямо доверие се ползват европейските офшорни зони. Често, когато се прави данъчна оптимизация, се предпочита парите да не напускат територията на Европа, твърдят консултанти от бизнеса със сливания и придобивания. Швейцарските банки са предпочитани. Все пак приказката за тяхната стабилност се разказва вече 200 години. Знае се, че те имат ноу-хау как да проверяват клиентите си. Централната банка държи под око финансовите институции и стремежът е да не възникват скандали, защото репутацията и доверието са от значение. Това са все аргументи, които привличат парите, защото им дават спокойствие.
Твърди се, че за много от големите сделки в Европа данъчната оптимизация е с адрес Белгия и Люксембург. Това е легална схема, в която капиталът се стреми към най-ниските нива на облагане. В условията на данъчна конкуренция парите се насочват към страни с по-благоприятно данъчно законодателство. В ЕС всяка страна сама преценява каква да е данъчната й политика, затова доходите в различните страни се третират различно. В Белгия например капиталовата печалба от операции с ценни книжа или от операции с дялове на компании не се облага. Затова много сделки почти транзитно преминават оттам. Бизнесът с данъчна оптимизация в Люксембург и Швейцария се държи от банките. При големи сделки те предлагат най-подходящи схеми, като парите обикновено не напускат територията на Европа, но минават през повече от една държава. За да запазят анонимност, обикновено се заобикаля и българската данъчна система.
Досега никое българско правителство не е дало ясен знак за безпокойство от изнасянето на капитали, от превъртането им през офшорни компании и от т. нар. данъчна оптимизация при големи приватизационни сделки и обществени поръчки. Иначе щеше да предприеме някакви законови мерки. Сега повече от явно е, че ще чакаме Г-20 да направи ходове, страничният ефект на които да е повече капитали да остават и в България.
В сделки за сливания и придобивания, ако не се търгува публична компания, повечето продавачи и купувачи искат да се запази анонимност. Основната причина е, че вече има страх тази информация да не стане достояние на организираната престъпност, която се занимава с отвличания.Ако доходите са получени от сделка в България, те подлежат на данъчно облагане. Но тази информация няма конфиденциален характер. Затова се търсят други легални варианти. Данъчно оптимизационните схеми не са евтини. И за относително малки сделки те дори струват по-скъпо, отколкото да се плати 10% корпоративен данък. Но мнозина предпочитат да приложат подобни схеми, за да запазят анонимността на богатството си. Така българската държава губи 10% корпоративен данък, тъй като не е сложила ред във вътрешния си двор и в него не цари спокойствие и сигурност за капитала. На психологическо ниво това е сериозен удар върху предприемачеството. Хора, развили бизнеса си до определено ниво, на което той става по-трудно управляем, вече си задават въпроса дали си струва да продължават със същите темпове.В данъчните оптимизационни схеми има три момента. Първият е незабавният данъчен ефект, който в повечето случаи за България не е водещ при тези 10% корпоративен данък. Тук определящ става мотивът за конфиденциалността на капитала. Третото съображение е данъчното третиране на богатството напред във времето - дали ще се купуват къщи и коли, дали ще се оперира на пазарите с тях, дали друг ще ги управлява след това.
Решението предвижда взимането на крути мерки срещу внесените в "черния списък" на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) страни, които предлагат условията на данъчен рай, но отказват да дават информация за извършваните под крилото им финансови операции. Повечето медии веднага заговориха за "края на офшорките". Дали е така?
Още на следващия ден след оповестяването на "черния списък", в който фигурираха само Коста Рика, Малайзия, Уругвай и Филипините, и четирите страни предприеха спешни действия да доказват, че изобщо не отказват информация, а са готови на пълно сътрудничество. Така изведнъж "черният списък" се опразни. Но се оказа, че има още "сив" и "бял".
В "сивия" са включени тридесет и осем държави, съгласили се да подават данни при поискване, но неподкрепили съгласието си с реални действия. ОИСР е сложила в тази група Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Австрия, Люксембург, Белгия и Андора. И тук не мина без възражения - Швейцария и Люксембург се разсърдиха, че са в списъка, защото не им били разяснени принципите и механизмите, на основата на които ще се преценява отзивчивостта им. Всички от тази група изрично са декларирали готовност да смекчат националните си законодателства за банковата тайна, но реалната промяна изисква време (в швейцарския случай обичайните референдуми по въпроса може да отнемат и години), а и не са уточнени още органът и редът, по който ще се изисква желаната информация.
"Белият" списък на ОИСР съдържа държави, които "в значителна степен" предоставят данни за действия, заобикалящи данъчните задължения. Сред тях са Франция, Русия, САЩ, Китай.
Такива списъци обаче не се правят за първи път, припомни тази седмица Би Би Си. Още през 1998 г. ОИСР публикува друга подобна листа с държави, служещи за данъчни оазиси. Тогава се предвиждаше тези зони да бъдат закрити до 2005 г. Някой да е забелязъл да се е случило? Според Би Би Си "медийната треска, предизвикана от новините през последните дни, не е нищо повече от търсене на атрактивни вестникарски заглавия."
Твърди се, че в офшорните зони до момента са привлечени капитали от цял свят на стойност около единадесет билиона долара - сума, еквивалентна на БВП на САЩ.
Не бива да се забравя, че процъфтяването на тези данъчни оазиси не е от вчера и то идва с предприетата световна финансова дерегулация, наложена още през 80-те години на ХХ век от иконите на неолиберализма Роналд Рейгън и Маргрет Тачър.
Налагането на контрол над офшорните зони днес може да е ентусиазиращо за Сакрози и Меркел (и за рейтингите им), но не е никак лесно за реално изпълнение. Дори и деклариралите готовност за сътрудничество държави от списъците на ОИСР ще трябва първо да изработят съответните промени в националното си законодателство, а това е доста дълъг и тромав процес. Това го виждат дори инициаторите на помпозното решение на Г-20 в лицето на Франция и Германия. Германският финансов министър Пеер Щайнбрюк признава: "Има разлика между изявления, конкретни договори и мерки, подкрепени от правни действия".
А как разчита картинката българският бизнес, изкушен от анонимността, спокойствието и данъчната лекота във взетите сега на мушка финансови оазиси?
"Офшорна зона" и "офшорна компания" станаха мръсни думи у нас. Това обаче е легитимен начин за неанонимно оптимизиране на плащането на данъци, особено от фирми, които имат бизнес в много държави, посочва Владимир Каролев, управляващ партньор в Балканска консултантска компания. Той напомня, че целият щат Делауеър в САЩ е офшорна зона. В Холандия има правна форма, наречена B.V., и всички компании под такава регистрация на практика са офшорни. Подобна регистрация има в Австрия, Кипър беше също офшорна зона до присъединяването си към ЕС, в Швейцария отделни кантони дават такива преференции. Но всъщност проблемът е с компаниите, които са анонимни офшорки, тъй като те служат за пране на пари и за влагане на средства от черен бизнес и корупция.
Преди 10-15 години българският капитал с неясен произход минаваше през офшорни зони, за да се загуби следата му. Но след превъртането му три-четири пъти той вече е без притеснение за произход. Една от схемите, която и сега работи, е следната. Хора от високите етажи на властта, които имат съмнително високи доходи, за да прикрият следите, официално се водят консултанти на офшорни фирми, които де факто са техни. Има хора от сивия и от черния сектор, които в България нямат нищо на свое име, а цялото им имущество принадлежи на офшорки, на които те са анонимни собственици.
В момента българските капитали нямат данъчна нужда да минават през офшорни зони, тъй като нашият корпоративен данък е едва 10%, уверяват икономисти. Според тях немалко от българските политици влагат парите си в законни фирми у нас. Предпочитали парите им да са тук, за да ги управляват по-лесно. Популярна е следната схема. Политикът Х съдейства на фирма У да спечели обществена поръчка. После фирмата плаща за консултантски услуги на компанията Z, която чрез подставено лице всъщност е собственост на въпросния политик. Върху тези суми дори се плащат данъци. Така парите от корупция се вливат в легалния стопански оборот. Схемата работи и с компании с друг периметър на бизнес, които се ползват с протекция "свише".
Анонимните офшорни компании се регистрират с акции на приносител, другият вариант е за собственици да се обявят доверени лица, които в дадената офшорна зона са оторизирани да движат бизнеса. С тях са подписани договори, те представляват компанията, но никога не разкриват действителния собственик. Адвокати и счетоводители в офшорните зони живеят от такова представителство, те защитават интересите на клиентите си и пазят анонимността им.
Освен ако не се крият пари, придобити по нечестен път, за българските капитали няма смисъл от офшорни зони при този 10% данък, е мнение, което се споделя от много финансисти. Сред аргументите се посочва, че Румъния е три пъти по-голяма от България, а като абсолютна сума в последните две години нашата страна е привлякла повече чуждестранни инвестиции.
"Имах фирма в Кипър, но аз и моят съдружник никога не сме крили, че сме нейни собственици. Това се наложи заради факта, че работехме с международни клиенти, които държаха да се оптимизира данъчното им облагане, особено когато данъците в България бяха високи", разказва Каролев. Според него всички публични личности - политици, депутати, министри, общински съветници, трябва да декларират, ако имат фирми или сметки в офшорки. Иначе е факт, че повечето от големите стратегически инвеститори са влагали в България чрез подобна структура. И "Кока-Кола", и "Интербрю", и "АмБев", и "Хайнекен", и "Идеал стандарт" са инвестирали у нас точно чрез структура под офшорна юрисдикция. Като неписано правило много от приватизационните сделки са свързани с офшорни фирми.
Българската "прозрачност"
Управителят на "Дакси" Георги Крушков обобщава така следните особености, свързани с "прозрачността" на собствеността: "В Регистър Булстат можеше да се провери не само масата на акционерния капитал, а и имената на хората, които го притежават. В новия търговски регистър може да се види размерът на капитала на дружествата, но не и кои са неговите собственици. При регистрацията се подава информация за собствеността, но тя не се извежда от системата и за нея вече няма публичност. В базата данни на "Дакси" собствеността може да бъде проследена, но до определен период от време, преди новият търговски регистър да стане факт. Може обаче да се види колко компании по време на регистрацията им в Булстат са под офшорна юрисдикция. Също така при регистрацията не се съобщава националността на собствениците. Идентификацията става само по рождена дата".
Много от големите компании са с офшорна регистрация за "удобство" на международната им дейност. Характерно и за българския капитал, насочващ се към офшорните зони, е, че той прави това дискретно и анонимно. Големи приватизационни сделки у нас бяха осъществени точно с офшорки. Търгове за обществени поръчки се печелят от офшорни фирми. Това е легална форма на бизнес, успокояват финансисти, които добре знаят, че по този начин големите пари напускат страната.
В XXI век няма как да бъдат спрени глобалните финансови потоци. Данъчната конкуренция е факт и хората действат рационално. Те живеят, където искат, пазаруват, откъдето им харесва, и държат парите си, където им се струва най-сигурно и при най-малко данъци. Въпросът е, че Стара Европа с консервативната си данъчна система среща проблеми, защото офшорните зони всъщност привличат капитали най-силно от страните с високо данъчно облагане.
Основното предназначение на офшорните зони е да позволят оптимизиране на данъци, защото големият бизнес отдавна е транснационален. Офшорните зони са също така и място за пране на мръсни пари. Но все пак е добре да се прави разлика между укриване на данъци и данъчна оптимизация.
Международната общност убеждава, че безконтролното движение на пари стимулира кризата. От информацията за решенията на Г-20, става ясно, че не толкова офшорните зони са на прицел, колкото анонимността на действителните собственици на компании. Ако се постигне прозрачност на притежанието и в определени ситуации банковата тайна се вдигне, ще лъснат парите на хората от черния бизнес и на т. нар. политически елит. Ще стане ясно, че политици, които получават суми като консултанти, са ги спечелили точно от корупция или злоупотреба със служебно положение.
Офшорните зони се ползват от големи западни компании, които легитимно намаляват данъците си. Интерес от офшорна юрисдикция имат и онези, които държат на анонимност, както и онези, които крият доходи. "Недостатък" е, че ако искаш да се правиш на богат, няма как да стане, защото на практика нямаш нищо на светло. Друго неудобство е, че се плащат такси на адвокати и счетоводители, които също са сериозно перо. Борбата срещу зоните, които са данъчен рай, се води заради износа на капитали. Германия и Франция са най-активни в борбата срещу офшорните територии, тъй като те са страни с високо данъчно облагане. Затова данъчната конкуренция продължава. Така например Белгия, Лихтенщайн, Австрия и Швейцария най-силно привличат германските капитали, които бягат от високите налози.
Какви обаче ще са конкретните мерки, които ще последват срещата на Г-20, все още не е ясно. Засега има само воля за по-голяма прозрачност в движението на капиталите, но всичко това явно ще е продължителен процес.
"Г-20 може да поиска прозрачност, но повечето офшорни зони нямат подписани спогодби за размяна на данъчна информация или за избягване на двойно данъчно облагане. Това означава, че техните парламенти трябва да одобрят подобни документи. В най-добрия случай това ще отнеме 10-15 години. Следователно желанието на Г-20 за повече видимост на парите и собствеността най-вероятно ще се окаже много шум за нищо. Вместо лов на вещици страните, които настояват за подобни мерки, биха могли да оптимизират данъчното си законодателство", твърди Билян Балев, управляващ съдружник във "Форем консултинг".
Намеренията на Г-20 не означават, че офшорните зони ще изчезнат, а само ще се затегне контролът и банковата тайна няма да е толкова секретна информация. И сега при предоставяне на сериозни доказателства за наличие на престъпна дейност се случва банкова тайна да се разкрива. Проблемът е, че често от страни в Европа и Америка искат да се разкрива банкова тайна, без да се предоставят надеждни данни за наличие на престъпна дейност, смята финансистът Тошко Георгиев - изпълнителен директор на "Българска рейтингова агенция". Но има и друг въпрос - дали капиталите да останат да работят в тези страни, или ако те се изтеглят заедно с тях към богатите държави, ще се изнесе и местното население, свързано с този бизнес. Според Георгиев намеренията на Г-20 едва ли ще стигнат толкова далеч. По-скоро въпросът е каква ще е съдбата на "мъртвите пари", които все по-трудно се харчат извън офшорните територии заради невинаги чистия си произход и засилените мерки за контрол върху трафика на капитали. При доста от сделките за сливане или придобиване се прави т. нар. данъчна оптимизация. Често дори целта е не толкова данъкът да намалее, а да бъде разсрочен във времето. Разликата между зоните, считани за данъчен рай в ЕС и на места като Карибите, е, че за сделки в Европа с много по-голямо доверие се ползват европейските офшорни зони. Често, когато се прави данъчна оптимизация, се предпочита парите да не напускат територията на Европа, твърдят консултанти от бизнеса със сливания и придобивания. Швейцарските банки са предпочитани. Все пак приказката за тяхната стабилност се разказва вече 200 години. Знае се, че те имат ноу-хау как да проверяват клиентите си. Централната банка държи под око финансовите институции и стремежът е да не възникват скандали, защото репутацията и доверието са от значение. Това са все аргументи, които привличат парите, защото им дават спокойствие.
Твърди се, че за много от големите сделки в Европа данъчната оптимизация е с адрес Белгия и Люксембург. Това е легална схема, в която капиталът се стреми към най-ниските нива на облагане. В условията на данъчна конкуренция парите се насочват към страни с по-благоприятно данъчно законодателство. В ЕС всяка страна сама преценява каква да е данъчната й политика, затова доходите в различните страни се третират различно. В Белгия например капиталовата печалба от операции с ценни книжа или от операции с дялове на компании не се облага. Затова много сделки почти транзитно преминават оттам. Бизнесът с данъчна оптимизация в Люксембург и Швейцария се държи от банките. При големи сделки те предлагат най-подходящи схеми, като парите обикновено не напускат територията на Европа, но минават през повече от една държава. За да запазят анонимност, обикновено се заобикаля и българската данъчна система.
Досега никое българско правителство не е дало ясен знак за безпокойство от изнасянето на капитали, от превъртането им през офшорни компании и от т. нар. данъчна оптимизация при големи приватизационни сделки и обществени поръчки. Иначе щеше да предприеме някакви законови мерки. Сега повече от явно е, че ще чакаме Г-20 да направи ходове, страничният ефект на които да е повече капитали да остават и в България.
В сделки за сливания и придобивания, ако не се търгува публична компания, повечето продавачи и купувачи искат да се запази анонимност. Основната причина е, че вече има страх тази информация да не стане достояние на организираната престъпност, която се занимава с отвличания.Ако доходите са получени от сделка в България, те подлежат на данъчно облагане. Но тази информация няма конфиденциален характер. Затова се търсят други легални варианти. Данъчно оптимизационните схеми не са евтини. И за относително малки сделки те дори струват по-скъпо, отколкото да се плати 10% корпоративен данък. Но мнозина предпочитат да приложат подобни схеми, за да запазят анонимността на богатството си. Така българската държава губи 10% корпоративен данък, тъй като не е сложила ред във вътрешния си двор и в него не цари спокойствие и сигурност за капитала. На психологическо ниво това е сериозен удар върху предприемачеството. Хора, развили бизнеса си до определено ниво, на което той става по-трудно управляем, вече си задават въпроса дали си струва да продължават със същите темпове.В данъчните оптимизационни схеми има три момента. Първият е незабавният данъчен ефект, който в повечето случаи за България не е водещ при тези 10% корпоративен данък. Тук определящ става мотивът за конфиденциалността на капитала. Третото съображение е данъчното третиране на богатството напред във времето - дали ще се купуват къщи и коли, дали ще се оперира на пазарите с тях, дали друг ще ги управлява след това.
медия дайджест
адв. Незрет Бабучев
Назависим експерт към
” Федерацията на потребителите в България”
Назависим експерт към
” Федерацията на потребителите в България”
Няма коментари:
Публикуване на коментар