Уважаеми приятели, след дълго прекъсване, нашият екип отново се завръща с разтърсваща сила да прави истински социален и журналистически ъндъграунд в Интернет. Вече можете да ни търсите на нов адрес www.bildbg.com .
вторник, 2 април 2013 г.
събота, 10 септември 2011 г.
КУМА НА КМЕТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ВЛАДИМИР МОСКОВ АРЕСТУВАН С КОНТРАБАНДНИ ЦИГАРИ!
 |
| Владимир МОСКОВ |
Жабката.
Действието се развило пред гробищата на града, докато Кубалищалиев е изпълнявал служебните си задължения. Арестът му е извършен в работното му време, докато екополицаят е бил униформен. Екополицаят е от ромски произход и е известен като един от най-близките приятели на заместник-кмета Валери Сарандев, а кметът на Община Гоце Делчев Владимир Москов е негов кум.
След проверка на репортер на Е79 news в ромската махала стана ясно, че Благой Кубалищалиев с години се занимавал с контрабандна дейност, най-вече на цигари.
Пред погледа на нашия репортер представителите на МВР – Гоце Делчев извършиха извънредно прецизен и обстоен оглед на контрабандната стока. Въз основа на това полицаите уличиха, а непосредствено след това и задържаха заподозрения.
От РПУ-Гоце Делчев потвърдиха, че екополицай Благой Кубалищалиев е задържан за 24 часа и е образувано дознание по случая. Акцията е извършена след продължителни наблюдения на лицето, неговото денонощно следене и събиране на безспорни доказателства, уличаващи го в контрабандна дейност.
Ето и коментар на депутата и кандидат за кмет на Гоце Делчев Георги Андонов за задържането на Благой Кубалищалиев само час след спецакцията:
„Шокиран съм от станалото, мислех да оставя без коментар случилото се, но не мога да се сдържа да не кажа, че това е категоричен пример за това от какви хора е изграден екипът на кмета Владимир Москов. До днес ги мислех за свои опоненти, но оттук нататък просто ги съжалявам. Все пак за хората се съди кой какъв е по неговите приятели и обкръжение!
Адмирирам и поздравявам целия състав на РПУ-Гоце Делчев за перфектно свършената работа. Полицаите показаха изключителен професионализъм и доказаха, че за тях дългът е на първо място. За служителите на МВР в Гоце Делчев няма “свещени крави”, които трябва да се толерират.”
неделя, 21 август 2011 г.
неделя, 7 август 2011 г.
ЧОВЕК НА ВОЛЕН СИДЕРОВ СТАНА МЕКЕРЕ НА ДПС В ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ! .
 |
| "Атакистът" Георги Чолаков / вляво/ лидер на партията в Гоце Делчев |
Гласувал за предложението на БСП-ДПС за секретар на ОИК Очаква се реакцията на В. Сидеров Председателят на националистическата партия „Атака“ в Гоце Делчев Георги Чолаков съвсем открито даде подкрепата си за управляващата коалиция между БСП и ДПС в града. На проведените миналата седмица консултации за съставяне на Общинска избирателна комисия неговият глас променя целия вот за избиране на секретар на комисията. За такъв е назначена адвокат Мария Икономова – предложението на коалиционната двойка БСП – ДПС. Предложението на ГЕРБ за председател на ОИК е прието, ето защо на поста застава адвокат Иванка Кехайова. За неин заместник е избрана още една адвокатка – Мария Икономова, която пак е предложена от управляващата на местно ниво коалиция и отново благодарение на гласа на атакиста Чолаков.
На всеки е известно, че БСП – ДПС винаги е печелила изборите в неврокопския край без да има нужда от фалшили или подправени бюлетини. Това е и причината за огромното им желание секретарят на Общинската избирателна комисия за местните избори да бъде техен човек.
Лидерът на „Атака“ в Гоце Делчев не за първи път подкрепя местната власт, в лицето на „червените“ и партията на Доган. Благодарение на него е приет изключително неизгодния бюджет на община Гоце Делчев за 2011 година, който е в ущърб на жителите на южния град. Напомняме, че от последното заседание на ОБС в града стана ясно, че дълговете на общината възлизат на 3 000 000 лева.
четвъртък, 24 март 2011 г.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ ПРЕД ВЕСТНИК ПАПАРАК: АДВОКАТЪТ НА ПЕШО СУМИСТА ВЗЕ 20 000 ЕВРО ЗА ДА ПУСНЕ НА СВОБОДА УБИЙЦИТЕ ДОШЛИ ЗА ГЛАВАТА НА ПРЕМИЕРА!
Най-четеният български автор за всички времена Атанас Панайотов – Дон Атанасио – специално за „Папарак” разказва от Марбея скандални истории за корумпиранни български прокурори и съдии
 |
- Наско, ти разказваш все за стари тарикати. Но сега са ти разказали за по-нови и то от съдебната система?
- У нас няма съд и прокуратура. Има хищници, които един по един ни изяждат.
Ето какво ми разказа един мой познат – пенсиониран съдия, който ще наричам бачо Кольо. От съображения за сигурност не мога да му назова името. Ако това, което ми разказа е истина, то тези хора са за затвора! Започвам да вярвам на приказките на Бойко Борисов за българския съд и прокуратура: „Ние ги хващаме, а те ги пускат!”
Адвокатът на Пешо Сумиста има славна биография. Ето какво разказва бачо Кольо за него: През КПП Калотина влиза сръбска лада, в която митничарите откриват 2 РПГ-та. Веднага след това Йоца Амстердама е преместен от следствения арест в транспортна полиция на гарата. Предполага се, че е за да се премахне Бойко Борисов. Не е изпълнена поръчка за освобождаването на Йоца, за която той е платил 3 000 000 евро, като с изпълнението се е заел Николай Колев – военния прокурор, който беше разстрелян пред дома му. Бойко Борисов трябвало да съдейства, но не го направил. И до ден днешен не се знае точно как са били разпределени милионите и от кого. Емил Милев е главен следовател по това време в Сливница – пуска и двамата сърби от ладата същия ден и излиза в отпуск по болест. Тогава Бойко казва: „Нали все някога ще оздравее това заешко сърчице!”
Емил Милев пуснал сърбите срещу 20 000 евро. Но това е нищо в сравнение с дългогодишната му работа там като следовател. Всеки задържан е плащал по 50 евро за минута разговор с чужбина по мобилен телефон. В сливнишкия арест има 10 килии, които постоянно са претъпкани. Сумите, които е прибирал на ден, са баснословни и затова не му е било хич трудно да си плати прокурорското място в районния съд на Сливница!
Милев е много близък семеен приятел с прокурора Ангел Дончев. Но го „наглася” на куките с 20 000 белязани евро в едно кафене в кв. „Дружба”. Причината е, че не е спрял проверка срещу него за къщата му в Драгалевци, истински палат за 1 000 000 евро. Жената на Милев, Роси е прокурор в Районна прокуратура. И двамата не казват откъде са им парите за мястото и къщата. Та Ангел Дончев се задължил да потули проверката срещу известна сума, но той е страстен комарджия и парите си летят всяка вечер.
Друг известен случай от миналото на Милев, който бачо Кольо ми разказа е следният: ТИР с турска регистрация пука гума в района на Сливница и полицаите искат да помогнат на шофьорите. Те се уплашват и побягват, защото пренасяли... 100 кг хероин. Наркотикът е открит, а шофьорите задържани. Хероинът е прибран в касата на Емил Милев. Първоначалният тест показва чистота 80%, а по време на съдебния процес, чистотата е само 17%! На двамата превозвачи е предложено срещу 500 000 евро да бъдат „оправени”... Още на другия ден пристигат емисари с 250 000 евро...
След време самият Милев и жена му отиват за един месец на гости в Турция при собственика на дрогата – кюрд. Донася си мебели за къщата от Турция като дар. Но лицето е толкова лакомо и нагло, че навива кюрдът да дойде в България. Той се прекарва и пристига. Веднага е заключен и му се искат и за неговата свобода 500 000 евро. Така ги „оправя”, че взимат 18 години от 20 възможни. След което Емил Милев продава къщата и сега адвокатства.
- Кои са следващите герои на твоя бачо Кольо?
- Следващият е Георги Колев. Той завършва четиригодишната сержантска милиционерска школа в Пазарджик. После изкарва 6-месечен курс в Симеоново. През 1988-1989 г. вече е дознател във 2-ро Районно в София. Продължава след 1990-та като военен следовател и военен прокурор. Продължава кариерата си като прокурор и шеф на Софийски градски съд. Явява се на конкурс за председател на Върховния касационен съд. За мястото има само едно предложение – неговото. Избран от 17 члена на Висшия съдебен съвет, колкото и гласа са необходимите за избирането му.
Това лице е женено за адвокатката Нела Мръсното – прякорът и идва оттам, че никога не си миела косата. След четири неуспешни опита тя изненадващо става нотариус в Сливница. Отива за един ден там и след това веднага е прехвърлена в София. А в столицата има само едно място за нотариус. По това време, за да стане някой нотариус в София, рушветът е 500 000 евро. Това е в София, а в Несебър е дори 1 000 000 евро! Тозагава за нотариус в София е гласена дъщерята на Меглена Плугчиева, но след шум в пресата за конфликт на интереси, не й пускат този фандък.
Нела си закупува офис за 500 000 евро, а застраховката за да стане нотариус е 500 000 лева. Тя е в постоянни болнични 3-4 години, но декларира доходи от 2 000 000 лв. На въпрос, отправен към Жоро Колев: Откъде има толкова пари?!, той отговаря: „Мен ме издържа жена ми, тя е богата!”
Вместо 64 000 кв. м. закупена от съпругата му земеделска земя, Георги Колев е декларирал пред Сметната палата 64 кв. м. Оправдава се с техническа грешка.
- Вярно ли е, че Васил Златев, бащата на Валентин Златев е пострадал от подкупни нотариуски?
- Сега една история за Васил Златев – баща на небезизвестния Валентин Златев. Той е бивш кмет на Правец и дупе и гащи с бившия диктатор на България Тодор Живков. Та Златев старши закупува запустяла къща на ул. „Сан Стефано”, един от най-реномираните „адреси” за недвижими имоти в столицата. Оценена е на 6.5 милиона евро. На нея решава да сложи ръка една от бандите, занимаващи се с имотни измами. Тези, които ги хванаха с половин килограм марихуана в колата. При акцията намират и документи за жилища, с които правят измами. Оттам ги разкриват, та успяват само един апартамент да обсебят.
Тези същите намират човек на годините на Васил Златев и го завеждат при две нотариуски от Монтана. И пълномощните за продажбата на къщата се заверяват. А документите за изповядване на сделката се оправят при Нела Колева - Мръсното. Далаверата е разкрита, но изгаря купувачът. Рушветите, взети от нотариуските никога не са върнати. Преди Веднаж в кабинета на Георги Колев се сбиват той, и съдиите Марков и Светльо Михайлов /бивш шеф на градския съд/, за 500 000 евро, които не могли да разделят. Стигнало се до кръв. На мой въпрос към бачо Кольо: „Ама защо все говориш за 500 000 евро?! Той ми отговори: „Защото такива са им тарифите!” Имало и по-ниски тарифи... Примерно съдийката Петя Кънчева не взимала да гледа знаково дело за по-малко от 50 000 евро... Нейният съпруг е бил шеф на съдебна охрана. Махнат е след като се е разбрало, че той е посредничел за рушветите. Преди това е бил шеф на охраната на Васко Нинов – собственик на хотел „Родина”. Той е председател на Надзорния съвет на Българска универсална банка, която фалира и е следствен. По време на процеса се укрива 5 години в Испания. Това е по времето на Царя. Панайотов, Герджиков и Свинаров му искат да им прехвърли по един етаж от хотела, за да получи оправдателна присъда. Не им ги дава, защото от БСП го съветват: „Изчакай, докато вземем властта!” В деня, когато това става и за шеф на МВР е назначен Румен Петков, Васко Нинов се завръща в България. Когато падна козирката на хотела и го заплашват да му отнемат лиценза за хотел, той плаща 200 000 евро рушвет в общината. /на гл. архитект Диков./
За съдийката Маргарита Немска, която поема знакови дела, бачо Кольо казва, че тарифата й започва от 100 000 евро нагоре.
Сега разбирам, защо Красьо Черния е взимал по 200 000 евро, за да назначава съди на високи постове. Ами те се избивали много лесно!
Живеем в болна държава, в която нищо не е на мястото си.
Това е кошмар. Съвет от мен: Бягайте всички навън, колкото можете по-скоро...
вторник, 22 март 2011 г.
неделя, 6 март 2011 г.
ЖЕНАТА НА КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ НЕ МОЖЕ ДА ГО ПОНАСЯ!
 |
| Константин ТРЕНЧЕВ |
Човек от ДС ми каза: "Ти не знаеш ли, че Тренчев е наш сътрудник с агентурно име Павлов!"
Пламен Даракчиев - бившата дясна ръка на синдикалния бос Константин Тренчев, е роден на 27 юли 1953 г. в Ямбол. Завършил е журналистика, след което работи във в. "Народна младеж". През февруари 1989 г. е изгонен от вестника заради членството му в КТ "Подкрепа". Той е един от създателите на конфедерацията, бил е неин секретар, а по-късно - и вицепрезидент. Участва активно в работата на Кръглата маса и близо една година след промените на 10 ноември 1989 година е заместник главен редактор на синия вестник "Демокрация".
Депутат от СДС във Великото народно събрание. По време на големите протести през 1997 г. е главен секретар на профсъюз “Промяна”, който е сред остриетата по време на барикадите. Разведен е. Има син и дъщеря.
- Пламене, кога за последно се видяхте с Константин Тренчев, с когото сте в конфликт от години? - Видяхме се с Коцето по време на барикадите през 1997-а, по един куриозен начин. Имаше протестен щаб, в който влизаха синдикатите и студентите. Един ден трябваше да се съберем в “Промяна”, чийто главен секретар бях по това време, на ул. “Граф Игнатиев”. Излязох да посрещна Тренчев на улицата. Гледам и не мога да повярвам на очите си. Той - с едно камуфлажно облекло, с кепето... Влязохме в асансьора и тогава му разказах един виц за Хитлер и за Гьоринг: “Отива Хитлер на опера, на “Танцхойзер”, сяда в ложата и по едно време вижда: излиза на сцената рицарят – натруфен, целият с пера, лъскав... Хитлер става от мястото си и се провиква: “Е, Херман, този път прекали!” Гьоринг е бил известен с това, че е обичал да се кичи, да се труфи и да се фука...” . Коцето се изчерви. Разбра, че му го разказвам заради неговия камуфлаж...
Той има някакъв комплекс от мен,
може би се казва гузна съвест.
Ако не бях аз през лятото на 1991 г., когато и той, и зам.-председателят бяха в затвора, нищо нямаше да остане. Аз написах и програмата на синдиката, по едно време бях идеологът на “Подкрепа”... Тренчев имаше комплекс и от Николай Колев – Босия. Знам и това защо е. Веднъж влязох в кабинета му и заварих Босия да го държи почти във въздуха /смях/. Щеше да го бие! Заварих ги в ситуация, че трябваше да го отървавам. Босия си беше лют, пък и бяха луди години!
- Наскоро имаше конгрес на “Подкрепа”, Константин Тренчев уж щеше са се оттегля, но не го направи...- Една моя братовчедка, която сега решила да става подкрепаджийка, ме пита тези дни коя е тази Диана Бояджиева, която е станала конфедерален секретар на конгреса. Обяснили, че през 1988-1989 г. е била екстрадирана от страната и аз умрях от смях. Със съпруга си Димитър те са от учредителите на “Подкрепа”. Тогава имаше един мек натиск върху дисидентите да заминават за чужбина, но доброволно. През 1988 г. екстрадираха Григор Симов, Благой Топузлиев. Завеждаха ги до границата и буквално ги изхвърляха.
Докато нашите хора си заминаха доброволно. Те не бяха екстрадирани. Само и само за да получат политическо убежище, да видят свят... Диана и Митко са точно измежду тях. Беше много грозно. Грозно беше и заминаването на поета Петър Манолов. Защото по това време бяхме много малко. “Подкрепа” да е била около 10-15 човека. Всяко едно присъствие, особено на хора като Петър, който имаше и гладна стачка зад гърба си, се отразяваше. Петър Манолов замина на 20 май и каза, че от ДС заплашвали сина му Манол. Секретарят на “Подкрепа” по това време Огнян Велчев също изчезна, потопи се. А сега говорят от трибуната на конгреса на “Подкрепа”, че Диана била екстрадирана. Това не е вярно. Много малко хора бяха наистина екстрадирани и те бяха истински дисиденти.
- По това време не заминава ли на Запад и Кояна - жената на Тренчев?- Да, също по собствено желание реши да заминава и Кояна. Коцето беше в затвора. Обадиха ми се Владимир Костов и Румяна Узунова и ме помолиха да убедя Кояна да си оттегли молбата. Защото
ситуацията беше конфузна - мъжът й в затвора, а тя заминава.
- Защо да е било конфузно, може би Тренчев я е накарал, за да бъде по-спокоен?- Представи си ситуацията – лятото на 1989-а. Те са в затвора – Христофор Събев, Николай Колев-Босия, Тренчев, Тодор Гагалов, Хасан Бялков... Течаха гладни стачки. 30 човека в страната гладуваха и показаха кураж. В крайна сметка Тренчев излезе от затвора на 4 септември 1989 г. Коцето и Кояна просто не можеха за се понасят. Бяха кавга след кавга. Случвало ми се е да присъствам и да се опитвам да ги помирявам. Една от причините беше, че докато той е бил в затвора, при разпитите в ДС, “Кояна е говорила повече, отколкото трябва”. Това беше изразът на Тренчев. Общото впечатление беше, че тя заминава, защото двамата не могат да съжителстват повече.
- Ти защо не замина?- И паспортите на моето семейство бяха готови. Но ако бяхме тръгнали всичките да заминаваме, нямаше да има и тази минимална съпротива, която имаше.
- Каква е причината да си развалите отношенията с Тренчев?- Развалихме си отношенията през есента на 1991-а. Конфликтът между нас беше принципен. Емблематични хора си отидоха от “Подкрепа” тогава, през есента на 1991 г. Бях главен редактор на всекидневника “Подкрепа”. Тогава чрез Тренчев и Радослав Ненов, който беше конфедерален секретар, започнаха да текат първите контакти с Първа частна банка.
Моллов беше отпуснал на “Подкрепа” безлихвен кредит от 1 млн. лева.
Той дойде на наша пресконференция, а фирмата Ес Ел Ве на друг български олигарх се появи в синдиката. Проблемът беше, че всичко това се решаваше извън Управителния съвет на “Подкрепа”. Решенията ги вземаха Тренчев и Радослав Ненов. Синдикатът се движеше от тях. И то в такава посока, която беше вредна за синдиката.
- Какво точно се случи?- В края на юли-август жена ми Мария, която беше директор на Информационния отдел в “Подкрепа”, се прибра без заплата. Ние току-що бяхме влезли в една нова сграда. Дотогава активът на “Подкрепа” беше някъде 10 човека. И Тренчев започва да назначава. След 1 месец се оказва, че в централата работят около 110 човека. За тях трябваха заплати, консумативи. В един момент Тренчев не можеше да плаща и се криеше по стаите. Първа частна банка му протегна ръка и буквално го спаси. И “Подкрепа”
влезе в капан.
Оттам нататък нещата се развиха по естествен начин - толкова естествен, че един ден Радослав Ненов стана вицепрезидент на “Мултигруп”...
- Значи хората, които напуснаха, се възпротивихте на влизането на парите на Първа частна в синдиката?
- И тогава, и сега смятам, че парите на Валентин Моллов са мръсни!
- Наскоро пред нашия вестник Тренчев обяснява каква е била връзката му с Държавна сигурност - че е сътрудничил само във връзка с информацията, която е давал за някакви наркомани...- През лятото на 1989 г. бях във Велинград, където живее майка ми, за да координирам оттам гладните стачки. И от време на време си ме прибираха в Районното. Един ден дойдоха някакви началници от София, от ДС. И старата история: “Защо си тук, защо не се прибереш в Кърджали?”. А аз: “Майка ми живее тук, и аз имам право!” И един от тях ми каза: “Абе, ти не знаеш ли, че Тренчев е наш сътрудник, ще ти кажа и агентурното му име – Павлов!”. Аз си мълча, какво да кажа.
Минаха гладните стачки. На 4 септември 1989 г. ги освободиха от затвора. Бяха още остригани. Събрахме се у Маман /Мариана Хлебарова/ в една квартира близо до “Хемус”. Седяхме цяла нощ – имаше какво да си разказваме, не бяхме се виждали повече от три месеца. И накрая аз през смях му разказах: “Абе, да знаеш, изкараха те едва ли не сътрудник на ДС!”
Тогава той ми призна.
Защо ми призна? Мисля си, че защото едва ли някой тогава си е мислел, че някой ден ще има такъв проблем с тези досиета. Пък и каза, че сътрудничил за нещо, свързано с наркотици.
После през лятото на 1991 г., бях още депутат във ВНС, някой пусна досието му из София. По това време Тренчев беше в Щатите. Дончо Иванов, който беше вицепрезидент, даде пресконференция и го опровергахме. Тогава видях тези 17 страници.
- Не беше ли всичко написано, свързано с наркомани?- Не бяха много приятни нещата, имаше си и най-обикновени доноси.
Ако той е бил сътрудник само на милицията, нищо не му пречеше да каже публично. Макар че по онова време трудно можеш да останеш сътрудник само на милицията...
Между другото, в интервю за вашия вестник Тренчев говори за Емил Лалов, който наистина беше агент на Шесто управление на ДС. Но той му беше толкова доверен съветник, че се наложи на Конфедеративен съвет аз да поставя въпроса и докато Тренчев беше в “Панорама” да го освободим. Като дойде, той беше побелял целият, горкият... Така че не е въобще негова заслугата.
- Ти го познаваш добре - екстремна личност ли е лидерът на “Подкрепа”, много често го обвиняват в това през годините?- Тренчев има два образа. Виждал съм го в ситуации толкова уплашен, че не може да бъде повече. Виждал съм го такъв, че въобще не съм могъл да го позная. Веднъж в една квартира дойде на домакинята един гост. Не знаех кой е този човек. Изведнъж Тренчев млъкна, изпоти се целият - никакъв разговор. Беше неадекватен през цялото време. Оказа се, че това е психологът на Софийския централен затвор, където той е бил в предварителния арест. Допускам, че не се е държал по най-добрия начин по това време, всичко допускам...
Когато беше стачката срещу Луканов, той изчезна и три дена не можехме да го намерим. От друга страна, при палежа на партийния дом тръгна с проф. Сепетлиев да кара по телевизията вицепрезидента ген. Атанас Семерджиев да обявява извънредно положение. Косата ми се изправи тогава.
Тренчев дълбоко в себе си е един плах човек. Ако беше смел, нямаше да докара този синдикат до това дередже. Ако беше антикомунист, щеше да се държи по друг начин.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Депутат от СДС във Великото народно събрание. По време на големите протести през 1997 г. е главен секретар на профсъюз “Промяна”, който е сред остриетата по време на барикадите. Разведен е. Има син и дъщеря.
- Пламене, кога за последно се видяхте с Константин Тренчев, с когото сте в конфликт от години? - Видяхме се с Коцето по време на барикадите през 1997-а, по един куриозен начин. Имаше протестен щаб, в който влизаха синдикатите и студентите. Един ден трябваше да се съберем в “Промяна”, чийто главен секретар бях по това време, на ул. “Граф Игнатиев”. Излязох да посрещна Тренчев на улицата. Гледам и не мога да повярвам на очите си. Той - с едно камуфлажно облекло, с кепето... Влязохме в асансьора и тогава му разказах един виц за Хитлер и за Гьоринг: “Отива Хитлер на опера, на “Танцхойзер”, сяда в ложата и по едно време вижда: излиза на сцената рицарят – натруфен, целият с пера, лъскав... Хитлер става от мястото си и се провиква: “Е, Херман, този път прекали!” Гьоринг е бил известен с това, че е обичал да се кичи, да се труфи и да се фука...” . Коцето се изчерви. Разбра, че му го разказвам заради неговия камуфлаж...
Той има някакъв комплекс от мен,
може би се казва гузна съвест.
Ако не бях аз през лятото на 1991 г., когато и той, и зам.-председателят бяха в затвора, нищо нямаше да остане. Аз написах и програмата на синдиката, по едно време бях идеологът на “Подкрепа”... Тренчев имаше комплекс и от Николай Колев – Босия. Знам и това защо е. Веднъж влязох в кабинета му и заварих Босия да го държи почти във въздуха /смях/. Щеше да го бие! Заварих ги в ситуация, че трябваше да го отървавам. Босия си беше лют, пък и бяха луди години!
- Наскоро имаше конгрес на “Подкрепа”, Константин Тренчев уж щеше са се оттегля, но не го направи...- Една моя братовчедка, която сега решила да става подкрепаджийка, ме пита тези дни коя е тази Диана Бояджиева, която е станала конфедерален секретар на конгреса. Обяснили, че през 1988-1989 г. е била екстрадирана от страната и аз умрях от смях. Със съпруга си Димитър те са от учредителите на “Подкрепа”. Тогава имаше един мек натиск върху дисидентите да заминават за чужбина, но доброволно. През 1988 г. екстрадираха Григор Симов, Благой Топузлиев. Завеждаха ги до границата и буквално ги изхвърляха.
Докато нашите хора си заминаха доброволно. Те не бяха екстрадирани. Само и само за да получат политическо убежище, да видят свят... Диана и Митко са точно измежду тях. Беше много грозно. Грозно беше и заминаването на поета Петър Манолов. Защото по това време бяхме много малко. “Подкрепа” да е била около 10-15 човека. Всяко едно присъствие, особено на хора като Петър, който имаше и гладна стачка зад гърба си, се отразяваше. Петър Манолов замина на 20 май и каза, че от ДС заплашвали сина му Манол. Секретарят на “Подкрепа” по това време Огнян Велчев също изчезна, потопи се. А сега говорят от трибуната на конгреса на “Подкрепа”, че Диана била екстрадирана. Това не е вярно. Много малко хора бяха наистина екстрадирани и те бяха истински дисиденти.
- По това време не заминава ли на Запад и Кояна - жената на Тренчев?- Да, също по собствено желание реши да заминава и Кояна. Коцето беше в затвора. Обадиха ми се Владимир Костов и Румяна Узунова и ме помолиха да убедя Кояна да си оттегли молбата. Защото
ситуацията беше конфузна - мъжът й в затвора, а тя заминава.
- Защо да е било конфузно, може би Тренчев я е накарал, за да бъде по-спокоен?- Представи си ситуацията – лятото на 1989-а. Те са в затвора – Христофор Събев, Николай Колев-Босия, Тренчев, Тодор Гагалов, Хасан Бялков... Течаха гладни стачки. 30 човека в страната гладуваха и показаха кураж. В крайна сметка Тренчев излезе от затвора на 4 септември 1989 г. Коцето и Кояна просто не можеха за се понасят. Бяха кавга след кавга. Случвало ми се е да присъствам и да се опитвам да ги помирявам. Една от причините беше, че докато той е бил в затвора, при разпитите в ДС, “Кояна е говорила повече, отколкото трябва”. Това беше изразът на Тренчев. Общото впечатление беше, че тя заминава, защото двамата не могат да съжителстват повече.
- Ти защо не замина?- И паспортите на моето семейство бяха готови. Но ако бяхме тръгнали всичките да заминаваме, нямаше да има и тази минимална съпротива, която имаше.
- Каква е причината да си развалите отношенията с Тренчев?- Развалихме си отношенията през есента на 1991-а. Конфликтът между нас беше принципен. Емблематични хора си отидоха от “Подкрепа” тогава, през есента на 1991 г. Бях главен редактор на всекидневника “Подкрепа”. Тогава чрез Тренчев и Радослав Ненов, който беше конфедерален секретар, започнаха да текат първите контакти с Първа частна банка.
Моллов беше отпуснал на “Подкрепа” безлихвен кредит от 1 млн. лева.
Той дойде на наша пресконференция, а фирмата Ес Ел Ве на друг български олигарх се появи в синдиката. Проблемът беше, че всичко това се решаваше извън Управителния съвет на “Подкрепа”. Решенията ги вземаха Тренчев и Радослав Ненов. Синдикатът се движеше от тях. И то в такава посока, която беше вредна за синдиката.
- Какво точно се случи?- В края на юли-август жена ми Мария, която беше директор на Информационния отдел в “Подкрепа”, се прибра без заплата. Ние току-що бяхме влезли в една нова сграда. Дотогава активът на “Подкрепа” беше някъде 10 човека. И Тренчев започва да назначава. След 1 месец се оказва, че в централата работят около 110 човека. За тях трябваха заплати, консумативи. В един момент Тренчев не можеше да плаща и се криеше по стаите. Първа частна банка му протегна ръка и буквално го спаси. И “Подкрепа”
влезе в капан.
Оттам нататък нещата се развиха по естествен начин - толкова естествен, че един ден Радослав Ненов стана вицепрезидент на “Мултигруп”...
- Значи хората, които напуснаха, се възпротивихте на влизането на парите на Първа частна в синдиката?
- И тогава, и сега смятам, че парите на Валентин Моллов са мръсни!
- Наскоро пред нашия вестник Тренчев обяснява каква е била връзката му с Държавна сигурност - че е сътрудничил само във връзка с информацията, която е давал за някакви наркомани...- През лятото на 1989 г. бях във Велинград, където живее майка ми, за да координирам оттам гладните стачки. И от време на време си ме прибираха в Районното. Един ден дойдоха някакви началници от София, от ДС. И старата история: “Защо си тук, защо не се прибереш в Кърджали?”. А аз: “Майка ми живее тук, и аз имам право!” И един от тях ми каза: “Абе, ти не знаеш ли, че Тренчев е наш сътрудник, ще ти кажа и агентурното му име – Павлов!”. Аз си мълча, какво да кажа.
Минаха гладните стачки. На 4 септември 1989 г. ги освободиха от затвора. Бяха още остригани. Събрахме се у Маман /Мариана Хлебарова/ в една квартира близо до “Хемус”. Седяхме цяла нощ – имаше какво да си разказваме, не бяхме се виждали повече от три месеца. И накрая аз през смях му разказах: “Абе, да знаеш, изкараха те едва ли не сътрудник на ДС!”
Тогава той ми призна.
Защо ми призна? Мисля си, че защото едва ли някой тогава си е мислел, че някой ден ще има такъв проблем с тези досиета. Пък и каза, че сътрудничил за нещо, свързано с наркотици.
После през лятото на 1991 г., бях още депутат във ВНС, някой пусна досието му из София. По това време Тренчев беше в Щатите. Дончо Иванов, който беше вицепрезидент, даде пресконференция и го опровергахме. Тогава видях тези 17 страници.
- Не беше ли всичко написано, свързано с наркомани?- Не бяха много приятни нещата, имаше си и най-обикновени доноси.
Ако той е бил сътрудник само на милицията, нищо не му пречеше да каже публично. Макар че по онова време трудно можеш да останеш сътрудник само на милицията...
Между другото, в интервю за вашия вестник Тренчев говори за Емил Лалов, който наистина беше агент на Шесто управление на ДС. Но той му беше толкова доверен съветник, че се наложи на Конфедеративен съвет аз да поставя въпроса и докато Тренчев беше в “Панорама” да го освободим. Като дойде, той беше побелял целият, горкият... Така че не е въобще негова заслугата.
- Ти го познаваш добре - екстремна личност ли е лидерът на “Подкрепа”, много често го обвиняват в това през годините?- Тренчев има два образа. Виждал съм го в ситуации толкова уплашен, че не може да бъде повече. Виждал съм го такъв, че въобще не съм могъл да го позная. Веднъж в една квартира дойде на домакинята един гост. Не знаех кой е този човек. Изведнъж Тренчев млъкна, изпоти се целият - никакъв разговор. Беше неадекватен през цялото време. Оказа се, че това е психологът на Софийския централен затвор, където той е бил в предварителния арест. Допускам, че не се е държал по най-добрия начин по това време, всичко допускам...
Когато беше стачката срещу Луканов, той изчезна и три дена не можехме да го намерим. От друга страна, при палежа на партийния дом тръгна с проф. Сепетлиев да кара по телевизията вицепрезидента ген. Атанас Семерджиев да обявява извънредно положение. Косата ми се изправи тогава.
Тренчев дълбоко в себе си е един плах човек. Ако беше смел, нямаше да докара този синдикат до това дередже. Ако беше антикомунист, щеше да се държи по друг начин.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Абонамент за:
Публикации (Atom)