Беше стиснат, не обичаше да дава пари за щяло и не щяло. Отец Тотю Петров е роден преди 52 години в София. Завършил е Духовната академия през 1985 г. Свещеник е от 1983-а. Служил е в столичните храмове “Света Петка” и “Света Троица”, както и в църквата на Централните софийски гробища. Преди 10 ноември е “държал” по неговия израз 4 села и 2 манастира – Кладнишкия и Марчаевския. Опял е доайена на родните “Бели братя” след смъртта на Петър Дънов – също Петър, за което властта му създава доста неприятности. Баща му – Иван Найденов-Байко, математик по образование и легионер преди 9 септември 1944 г., е лежал 12 години в затвора, бил е член на Независимото дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/. След падането на Тодор Живков отецът създава Християн-радикалната партия и е избран за председател на Федерацията на християнските партии в България. Дълги години е бил женен за Райна Пантева, сестра на убития на остров Аруба бос Поли Пантев, от която има две дъщери – Елена и Мария. Сестра му Капка Найденова пък бе независим кандидат за кмет на София, но спечели само 137 гласа. В момента политикът в расо пише книга за живота и родовата история на своя покоен шурей. “ШОУ” пръв научи за ръкописа и по този повод успя да разговори отеца, който досега не е дал нито едно интервю за Поли Пантев. - Отче, кои според теб са най-големите неистини, появили се в медиите, по 
адрес на твоя шурей – застреляния на остров Аруба през 2001 г. Поли Пантев?- Първо, не се знае дали Поли Пантев е убит...- В смисъл?!- Нормално е, примерно и аз бих постъпил така, че ако ми правят три опита за атентат, да се престоря на умряла лисица. Иначе Поли Пантев го познавам от дете, защото сме израснали в една махала. Аз съм раждан на “Жданов” /сега “Пиротска”/ и “Антим I”, а той живееше на “Жданов” срещу 18-а гимназия. Със сестра му също се познаваме от деца. Оженихме се по махленски, така да се каже, когато бях втора година студент в Духовната академия. Поли Пантев беше добър ученик, най-общо казано. Завърши техникум. Когато се женихме със сестра му, беше в казармата и не присъства на сватбата. Поли и жена ми са деца на небезизвестния професор Тотю Пантев, единствения професор по радиобиология у нас. Иначе казано, когато на Байконур пускаха спътник, само той от България присъстваше там. Поли и баща му са потомци на Киряк Априлов, който е брат на Васил Априлов, и на Цанко Дюстабанов. По тази линия се родеят и с Рачо Ковача. А по бабина линия са от рода на Пенчо Семов, единствения конкурент на Буров. Само двамата са имали акции от Суецкия канал. Били са най-богатите хора в България. - Заговорихме се за родословието на Поли Пантев и в тази връзка се сетих за неговата майка. Откъде се появи клюката, че била изпаднала в депресия и дори посегнала на живота си? Оказа се, че жената си е жива и здрава.- Не само тя, но и бащата на Поли е жив. Той е роден през 1936-а и си живее в Габрово. Тъща ми пък е дъщеря на Стойо Боснев, виден столичен банкер. Брат му е бил министър в царското правителство. Тя е единствено дете. Дълги години беше старша сестра в онкологията, в активен блок, там, където облъчват хората. Така че с две думи може да се каже, че се е раздавала за болните. Там е много опасно. Слава Богу, жива и здрава е и е добре. Нямам представа откъде на някои журналисти им е хрумнала клюката, че е посегнала на живота си. Около Поли Пантев изобщо се разказват много клюки. Когато дойде демокрацията, Поли беше задържан за нещо в Източна Германия. Нямам представа за какво точно, но тогава Независимото дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/ на Илия Минев написа едно писмо и го пуснаха. Дойде си тук и започна да се занимава с бизнес. - С Поли Пантев сте почти връстници. Бяхте ли близки, споделяхте ли си като мъж на мъж?- Той е три години по-малък от мен. Естествено, че бяхме близки. Той ми е шурей, много добре се отнасяше към мен. Даже на собствените си приятели казваше: “Вие мислите, че Тотю, понеже работи – аз по време на следването си слагах фаянсови плочки, за да си издържам семейството, е глупав? Никак не е глупав! Напротив, трябва да се работи”. Така казваше. Винаги е помагал на цялото ни семейство. Обожаваше сестра си. Тя е една година по-голяма от него. През 1991-1992 г. бизнесът му тръгна нагоре. Тогава нямаше такива неща като групировки, мутри... Доколкото съм компетентен, застраховането дойде по-късно в България. Даже не знам доколко е участвал в тези неща. После имаше фирма “Хермес”. Поли всъщност се казва Пантю Тотев Пантев. Това е традиция в техния род – от дядо на внук са се казвали Тотю - Пантю до дълбока древност. Пантю се казваше и дядо му. Той беше двуметров мъж, огромен. Викали са му Багера.Защото в Белене, където е лежал, една каторжна норма е 4 кубика изкопана пръст на ден, докато той е копаел по 10. - Да се върнем към митовете около Поли Пантев. Кой от тях те дразни най-много? - Това, че е бил доносчик и е работил за каквото е било останало за тогавашните служби, т.нар. Държавна сигурност. 
Това просто не може да бъде истина. Защото той е от такъв род, че не е имал нищо общо с тези служби. Нито семейството му. Даже след като се оженихме, мен няколко пъти са ме арестували, понеже съм се опитвал да защитавам баща ми, който беше антикомунист, собствената му сестра на Поли, тоест, моята жена, се е учудвала как може сутринта в шест часа вкъщи да идват полицаи и да искат да ме водят в районното. Беше много възмутена и удари един полицай с дъска за хляб по фуражката и му я счупи. Тогава ни прибраха детето – голямата дъщеря, в някакво сиропиталище. Едва я намерихме. Просто така ни го взеха, без нищо. Защото такива като нас, “нездрави елементи”, не бивало да възпитават дете. Спомням се, че тогава шеф на Трето районно беше Петров – един синеок, побелял... Аз бях арестуван, жена ми стоеше навън, под дъжда, с детето, те след това го взеха, и искаше да ме пуснат. Петров вкара и нея при мен и й каза: “Като те вкарам в мазето, ще излезеш, когато дъщеря ти вече се жени!” - Поли Пантев е следвал философия, нали? - Истина е, че Поли Пантев по мое давление влезе в Духовната академия. И когато го уговарях да кандидатства там, той ми казваше: “Но аз не мога да пея!” А на самите изпити се оказа, че пее чудесно, но просто никога не е пробвал. И преподавателите по пеене бяха учудени. Имахме един Праматаров, той и до днес е жив, води църковен хор, който най-много се учудваше как Поли Пантев пее толкова хубаво. Но Поли е от музикален род. Баща му, докато е следвал, се е издържал, като е свирил по заведения. Спомням си, че професорът много обичаше Елвис Пресли, роковете му, с тъща ми танцуваха на общи събирания. Гледал съм ги и съм им се възхищавал. Друг мит за Поли Пантев е, че е убиец. За поръчки – не знам, но лично той никога не е правил подобни престъпления. Не е вярно и че се е занимавал с насилствено застраховане. Не е могло да бъде така по простата причина, че тогава имаше две групировки, които се занимаваха с това нещо. Те са всекиму известни. Но Поли Пантев не е бил в тях, това също се знае. - В “разкритията” си за хомоелита рокаджията Ицо Петрофф твърди, че Поли Пантев е бил едва ли не гей №1 на България. Каква беше в действителност неговата сексуална ориентация?- Да ми прости Господ скверните спомени, за сексуалната ориентация на Поли мога да кажа, първо, че той беше много надарен. Това е истина. Ама много, много! И когато бях женен за сестра му, двамата сме присъствали на негови купони, на които имаше много красиви момичета. Защото той беше хубавец. Твърдо и категорично отричам, че Поли Пантев е бил нещо друго освен мъж! - Поли Пантев разказвал ли ти е за отношенията си с някои от т.нар. силови босове?- Не, не ми е разказвал нищо, но аз познавах доста от тях. С доста от тях сме се занимавали с редовен бизнес и те са били много коректни. Познавах например Стоил Славов, Иво Карамански, Илия Павлов...- Твоят шурей ли те запозна с тях? - Не. Нито той, нито сестра му са хора, които говорят празни приказки. Много пъти съм се учудвал как жена ми не казва нищо излишно даже на собствените си деца – имаме две дъщери. Те бяха сдържани хора. Баща им, професорът, също е сдържан човек. Само тъщата е по-словоохотлива. Разказвала ми е примерно как, когато е била 7-годишна, милиционери са дошли да им обират къщата. И тя е взела една шепа злато и я пуснала в супата, която се е готвела на печката. И така е спасила стотина грама злато от семейното богатство. - А с какво се занимава сега бившата ти половинка? Брат й сигурно й е оставил голямо наследство? - От Поли няма никакво наследство, защото се оказа, че той не е имал такива пари, каквито му приписват. А наследство има от майка си, защото тя е била единственото момиче на банкера Стойо Боснев и според него не е трябвало да се занимава с бизнес, още повече, че тогава такива са били разбиранията. И той й купил много имоти, за да бъде рентиерка. Тези имоти сега тъщата ги е приписала на жена ми. Наричам я така, защото църковният ни брак още не е разтрогнат. А пък сме разведени граждански по имотни причини. Тогава, знаете, не можеше да има вили, повече от етаж и половина, такива неща... Та те имат кантори в Търговския дом, магазини по “Граф Игнатиев”, магазини по “Пиротска”... И жена ми живее от наеми. А от Поли Пантев пари не са останали и това също опровергава тези неща, които се говорят – че едва ли не е имал милиони, че едва ли не наши бивши министър-председатели стоели зад него, когато са били откраднати баснословни количества кокаин... Първо, за да има такова нещо, естествено е, че някой от държавата трябва да стои зад него. Защото какъв бос може да бъде едно обикновено момче, завършило Духовната академия? - Още в началото на разговора ни ти хвърли бомбата, като каза, че не вярваш във факта на неговото убийство, а смяташ, че това е постановка. - Не мога да кажа точно, че не вярвам. Аз не знам как е. Допускам, че може да е така, че може и да е иначе. - Но той не се е обаждал на никого от семейството?- Естествено. По-скоро си мисля, че не е жив. Тоест, по-скоро се надявам, че е жив. Не става въпрос за вяра, а за надежда. Защото той има две прекрасни деца от другата жена, с която живееше, да са живи и здрави, те са големи, развиват се чудесно...- Ти видя ли мъртвия Поли Пантев?- Не, той беше в затворен ковчег, никой не го е видял. - Дори най-близките му хора?- Взимали са ДНК-проби от тях. Всички твърдят, че е мъртъв. Жена ми е сигурна, че е мъртъв, защото и досега, след толкова години, много плаче, много страда. - Можеш ли да опровергаеш писанията, че Поли се е занимавал с внос-износ на свежа плът, че е покровителствал публични домове?- Това твърдо не е вярно. Ако беше така, щях да знам, защото като свещеник аз винаги съм гледал да изследвам греха, за да мога да го изкоренявам. Щял съм да знам, да имам достъп до такива заведения, ако е имало около него. Но нямаше. Защото той винаги е смятал, че това е мръсна работа, мръсен бизнес. Държа да уточня, че Георги Стоев никога не съм го виждал около Поли Пантев. Според мен той си измисля, защото никой не го е виждал около Поли. Той не го познаваше. - Кои бяха неговите най-доверени хора, чиито имена не са известни на широката публика? От охраната, от шофьорите...- Да, Поли имаше охрана, но аз не им знам имената, просто защото те бяха най-обикновени служители. - Вярно ли е, че Пантев е спонсорирал популярни фигури от фолка?- Твърдо не. Първо, той не обичаше чалгата. Второ, беше стиснат. Жена ми, сестра му, и малката ми дъщеря са с много широки пръсти. А за голямата ми дъщеря всички казват, че “прилича на вуйчо си Поли”. Защото не обичат да пилеят пари напразно. Просто са пестеливи. Даже си спомням случай от детството на Поли. Жена ми ми е разказвала, че в банята зад една плочка си е събирал стотинки, но тя бръкнала там, прибрала ги и ги изхарчила, за което той й бил много сърдит. - Иначе беше ли религиозен? Помагаше ли на църкви и манастири? Финансираше ли ги като Илия Павлов например?- Християн-радикална партия направи една църква в квартал, по-скоро село до Карлово, дадохме много пари, местните също дадоха, но най-много даде Поли Пантев. А той имаше пари от наемите на сградите, които са били текстилни фабрики в Габрово. Баща му, моят тъст, пък позлати кубетата на Соколовския манастир. Така че те си бяха дълбоко религиозни. Това не се връзва – да си убиец и да си религиозен. Но дори и за църква парите ги даваше пестеливо. - Но все пак е обичал лукса? На снимките е с изискани костюми, главно в черно...- Това сако, с което съм сега, е негово. Ние бяхме един ръст и няколко костюма, които са останали от него, все едно къде е той сега – жив или мъртъв, съпругата ми ги даде да ги нося. Но аз не нося костюми, защото официалната ми дреха е расото. Затова те така си стоят в гардероба. Да, Поли наистина обичаше хубавите дрехи, но кой не ги обича? Всичките му дрехи са маркови.- Имаше ли Поли Пантев някакви странни хобита или пристрастия, които са извън неговия бизнес? Повечето хора в крайна сметка си имат своите малки или по-големи странности... - Не, по-скоро живееше умерено, спартански. В смисъл – не се глезеше, ядеше умерено. Бяха му подарили един кон, но го яздеше голямата му дъщеря. Никога не е харчил пари за хобита. Може би само това, че искаше да обиколи и да види света. Но това не е хоби, а по-скоро изследователско чувство. Тренираше, занимаваше се с фитнес. - Говори се, че около него са гравитирали известни манекенки. Ще посочиш ли имена?- Не ме е срам да го кажа, но за мен по-скоро трябва да се говори това – че съм познавал във всякакъв смисъл на думата доста фолкпевици и манекенки. Но аз бях такъв – изследвах греха. - С цел да го изкорениш!- Да, в рамките на шегата. Но Поли не се е занимавал с манекенки. Той си обожаваше и двете жени. Беше близък само с Жени Калканджиева. Но до каква степен, нямам представа. Откъде съдя за това? Когато правихме един коктейл в Банкя, Евгени Минчев го водеше, бяхме поканили Жени, и си спомням, че тези, които я охраняваха, бяха от охраната на Поли. По това съдя, че са се познавали. Но твърдо съм сигурен, че не е имал никакви отношения с нея. Писа се и за някаква тайландка. Доколкото знам, това момиче е било тук някъде, в София, и Поли, за да я спаси, е дал някакви пари и после си я прибрал. Откупил я и после я изпратил у тях.Едно интервю на Даниела КРЪСТЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар