Историята за първото убийство на известният наркобос!
Случаят с който може би днес ще го тикнат в затвора за дълго!
Денят на петти юли хиляда девестстотин деветдесет и пета година е изключително горещ. Горещо е и в душите на хората от съдебна медицина оглеждайки кървящ труп оставен в едно с трима раненени на тротоара с маси пред кафенето “Витро клуб”. След престрелка между търсения от полицията двадесет и седем годишен Веско Въртийски, двадесет и две годишиня Ларсен Луканов и екскомандосите Злратомир Иванов, Иво Русинов и Кольо Колев.
Няма виновен за престрелката на столичното кръстовище “Петте кьошета”, при която загинаха Веско Въртийски – Патичето и Ларсен Луканов, съобщава Софийската градска прокуратура. Прокурорът Петър Бакалов, прекратява наказателното производство слещу днес известният Златко Баретата и Имо Русинов като приема че двамата са стреляли на месо в условия на неизбежна самоотбрана. По онова време имената на екс служителите от спецотделението за борба с тероризма са малко известни. Доста години ще минат преди Златко Баретата, да се изяви в силовите отряди на СИК и да бъде обявен от полицията за един от прочутите наркобосове в София.
Изстрелите проехтяват малко преди двадедесет идва часа – гореща вечер. Предизвиквайки паника, сред случайни минувачи и посетители на заведението на булевард “Патриарх Евтимий” № 92, Патичето е убит на място. Кольо Колев пада прострелян в челюстта, парчето олово застава между вратните му прешлени. Иво Русинов е улучен на два места в лявото рамо. Животът на бившите барети е спасен в “Пирогов”, където колегата им Иванов ги откара незабавно с джип. Приятелят на Патичето, Ларсен Луканов, умира от куршум в корема във Военно –медицинска академия, където го отвеждат с такси свидетели на кръвопролитието.
Минути преди са де чуят гърмежите, тримата гардове на “Аполо и Болкан”, спират с джипа си “ Вранглер” пред кафенето, забелязвайки там свой познат. Иванов прескача ниската ограда и сеотправя към масата, на която седили въртийски и Луканов. Обявен за полицейско издирване след присъди за съучастие в убийство, грабеж и отвличане, Патичето е вв състояние на болезнена подозрителност и решава че бившите полицаи пристигат да го отведат под стража. В отговор на въображаемата заплаха, той измъква пистолетът си “Зигзауер”, производство на србоскатат оръжейница “ Цървена застава”, и го размахва застрашително.
“Спокойно бе!” – призовават го някогашните антитерористи, вече служители на охранителна фирма “Аполо”
“Куки, дошли сте да ме арстувате!” – съска рецидивистът и се прицелва в тях демонстративно. “ ти пощов ли ще ми вадиш, бе...!” – е последната гневна реплика, чута, преди да изтрещят смъртоностните изтрели.
“Въртийски, заподозрлял Златомир, че е ченге и пръв стралял след което използвал Ларсен за жив щит” – потвърждава софийският градски прокурор тогава Нестор Несторов.
“Патичето стреляше до последно, докато рухна между масите” 0 свидетерстват клиенти на “Виро клуб”.
“Усетих парене в лявото рамо, веднага след това започнах да стрелям...” – разказва раненият Иво Русинов, цитиран от активисти на Съюза на бившите барети. – Гледах само тоя, пред мен да падне по бързо, за да не убие хора.”
Колев не носи оръжие и остава безучастен в сражението. Златомир и Иво стрелят със законните си пистолети “Макаров”.
Останал по чудно невредим Златомир Иванов, се предава в полицията два дни след инцидента, заедно с оръжието с което се отбранявал. Русинов е поставен под стража на болничното легло. По късно двамаа си връщат отново свободата, внасяйки парична гаранция поискана от прокурорите.
“Вътрешният министър трябва да награди пострадалите бивши барети, за това че се ликвидирали опасният престъпник.” – коментира пред мидиите Николай тодорол тогавашният шеф на УС на Съюза на бившите барети.
“човек за спец поръчки в мафията” . назовава покойния Въртийски, Венци Геров – Лисицата, препоръчвайки се като “познавач на борческият свят”. Пред столичният хотел “Хемус” два месеца по рано той самията става жертва на грабеж от самият Веско Патичето. “Щях да се простя с беемвето и животът си, ако не бях позвънял по мобифона си на полицията”, споделя Лисицата. Негови авери допълват че деситан дни преди да умре, търсеният от властите заевявал глрасно:
“ Ако дойдат да ме приберат ще ги застрелям всичките! И без това зад гърба си имам няколко трупа”
В подземниятсвят Патичмето е прочут още като дясната ръка на Тони Шарана. Движи се с червен голф, с тъмно сини стъкла и всявал страх сред населението от Ихтиман, Елин Пелин и София. Плячкосан джип от Първа частна банка,, въоражен обир на златарско ателие и заплаха за отвличане на шеф на Туристспорт банк са последните престъпления които тежат на съвестта му. Ларсен Луканов го предружава от време на време, но е с чисто килимдосие.
Веско Въртийски е роден на втори мвай хиляда деветстотин шестдесет и осем гадина в Ихтиман. Осъждан е за кражби, името му фигурира постоянно в картотеките накирминалният контингент. Пред училище “Христо Ботев”, м център на Ихтиман двамата с Христо Христов умъртвяват с побой тридесет и осем годишният си съгражданин Любомир Спасов. Убийците получават от Софийски окръжен съд присъда от шест години затвор по млен 118 от НК. Христов излежава наказанието си в Софийският централен затвор, Веско се укрива от полицията и е обявен за общонационално издирване.
Докато е в нелегалност, бандитът залага паспортът си в софийски и черномолски хотели където песпова без да плати. Малко преди да загина документът му за самоличност е намерен и прибран случайно от полицията.
Мъчен от бедност е израстнал Патичето, в порутина от старост керпичена къща, се разибира след среща със негови близки в родният му Ихтиман. Син на развадени милицеонер и учителка по трудово, той имал самотно и нерадостно детство, разказва съседка. Бащата на Въртийски, починал а майка му го стовила на грижите на чичо му – олигофрен по рождение, и на баба му – немощна старица. Години наред бабата, и болният чичо поделят с дедето една порция от стола на “Социални грижи”. Характерната походка, заради която Патичето се сдобива с прякорът си била от прекаран в крехка възраст жълтеница и рахит. Жълтеницата дошла от уплаха, а рахитът – от системно недояждане. Само докато бил войник, Въртийски ядял до насита споделя самият той с комшийки. “ Харесвало му да е на сит стомах, и като се върна от казармата, почна да посяга на чуждо” – коментира една от тях. – На чуждо в последните години посягаше, до толкова че надебеля и се качи на евтин “Форд”.
“ Заради тоя пусти форд утрепа човек.” – допълна друга състрадателна жена. Според рнея, ихтиманчанинът Люомир Спасов , бил пребит до смърт за това че строшил стъклото на колата на Патичето.
Майката на убития:
Веско умря като престъпник, а мечтаеше да стане полицай!
Преди да се пендионирам като учителка, помогнах на стоици заблудени деца да влязат в правият път – каза без да крие сълзите си петдесет и девет годишната Росица Павлова. – Докато спасявах, от провал животът на чуждите синове, не се намери кой да подаде ръка на моя...”
- Госпожо Павлова, вестниците съобщиха за смъртта на сина ви под заглавия “ Бимшата барета ликвидира мафиот”, “ Заслерян е опасен убиец”...
- Да, вско бе застрелян кат опрестъпник а цял живот мечтаеше да стен полицай, като баща си. Мъжът ми Иван Въртийски беше милиционер. Водеше следово куче, и беше най – добрият кучкар в Ихтиман и околията. По цели дни и нощи тичаше лежеше под коли и тирове все дебнеше крадци. Не за друго, а за това се разведохме с него. Все по сружба беше, не се прибираше денонощно го чаках в схлупената ни къщурка. От тая преданост към службата, добро не видяхме – ни аз, ни синът ни. Медали получи....е, вярно. С тях го погребахме. Но от много старание, се ккана с началниците си. Казал им в очите, на партийно събрание защо работата в милицията не върви от тогава шефовете му взеха да пишат срещу него данос след данос....
- Може би синът ви е знаел, за проблемите на баща си и това му отнало вярата в чеността...
- През очите на Веско, умориха с доноси баща му. Иван имаше бенка на врата, и я разчопли нарочно. Каза :
Ще отида да ме оперират, и докато съм в болнични няма да ме уволнят. Е не го уволниха, но не изкара до пенсия. Умря от рак. След смъртта му, Веско поиска да стане кучкар на неговото място в управлението. Като войник искара шест месечен курс, за водач на куче в Берковица. Обичаше много животните, гълаби гледаше, кокошка вкъщи не можеше да заколи. ...Толкова беше милостив. А го погребаха като убиец.
- Кандидатства ли той з абарота в полицзията?
- Не поисаха да го вземат. Намесиха се старите врагове на баща му. Вместо да го прибарет при тях, бащините му колеги го бутнаха на другата страна.
- Как тръгна синът ви по лошият път? Знае се че първата му кражба била на мегафон от цирка гостуващ в Ихтиман.
- Веско беше подтик.снато дете, без самочувствие. Като малък преболедума жълтеница от стрес. Бяхме на почивка във “Вършец”, кагото едно дете се задави от грозде и умря, Вско го видя на носилка и пожълтя от страх. Нисичък беше ... наричаха го Патичето.... от злоба. И училището му вървеше едва. От стеснителност мълчеше пред учителите. Сериозните проблеми започнаха, когато се сдружи с едно момче – Юлиян. Кражбата на мегафона, беше юлиянова работа. Нашият толкова бил аджамия, че взел от Юлиян краденият мегафон и го сложил на москвича на баща си. Двамата се качили на колата, и взели да викат:
“ Пазете се, Колона!”Хванаха го тогава милиционерите – уж приятелите на баща му. И мместо да го напердашат като свое дете, издействаха му най тежката присъда. Получи четири месеца условно, със три години изпитателен строк.... За участие в кражба, за ст двадесет и два лева...Заради тази пръсъда го прояха рецидивист до края на живота.
- Но сънът ви има шест годишна присъда за убийство. В съучастие с приятеля си Христо Христов, е пребил до смърт тридесет и осем годишиня Любомир Спасов...
- Той Любо беше пияница. Знае го целият град. Веско и Христо седели във “Форд”, в училищният двор, колат ане беше на Вско а на един музикант Люоб минал почелрпен и почнал да псува момчетата:
“Вашта мама, вие ще карат лъскави коли, а аз нямам пари за ядене!” Крещял и строшил стъклото, от страната на шофьора, хванал Всеко и започнал да дращи лицето му. По показания на единствената свидетелка, Веско минал с колата през него. До последно иснът ми се кълнеше че не е така. Направиха екхумация на умрелия, и от нея се разбра че не е бил газен....
Вижте, аз несъм следовател. Като майка вярвам на сина си, и не мога да повярвам че той е убил някого нарочно. За мен синът ми не е престъпник, а жертва – на побърканото ни общество, на хорската злоба.
Страницата потготви
Златко Марин
Случаят с който може би днес ще го тикнат в затвора за дълго!
Денят на петти юли хиляда девестстотин деветдесет и пета година е изключително горещ. Горещо е и в душите на хората от съдебна медицина оглеждайки кървящ труп оставен в едно с трима раненени на тротоара с маси пред кафенето “Витро клуб”. След престрелка между търсения от полицията двадесет и седем годишен Веско Въртийски, двадесет и две годишиня Ларсен Луканов и екскомандосите Злратомир Иванов, Иво Русинов и Кольо Колев.
Няма виновен за престрелката на столичното кръстовище “Петте кьошета”, при която загинаха Веско Въртийски – Патичето и Ларсен Луканов, съобщава Софийската градска прокуратура. Прокурорът Петър Бакалов, прекратява наказателното производство слещу днес известният Златко Баретата и Имо Русинов като приема че двамата са стреляли на месо в условия на неизбежна самоотбрана. По онова време имената на екс служителите от спецотделението за борба с тероризма са малко известни. Доста години ще минат преди Златко Баретата, да се изяви в силовите отряди на СИК и да бъде обявен от полицията за един от прочутите наркобосове в София.
Изстрелите проехтяват малко преди двадедесет идва часа – гореща вечер. Предизвиквайки паника, сред случайни минувачи и посетители на заведението на булевард “Патриарх Евтимий” № 92, Патичето е убит на място. Кольо Колев пада прострелян в челюстта, парчето олово застава между вратните му прешлени. Иво Русинов е улучен на два места в лявото рамо. Животът на бившите барети е спасен в “Пирогов”, където колегата им Иванов ги откара незабавно с джип. Приятелят на Патичето, Ларсен Луканов, умира от куршум в корема във Военно –медицинска академия, където го отвеждат с такси свидетели на кръвопролитието.
Минути преди са де чуят гърмежите, тримата гардове на “Аполо и Болкан”, спират с джипа си “ Вранглер” пред кафенето, забелязвайки там свой познат. Иванов прескача ниската ограда и сеотправя към масата, на която седили въртийски и Луканов. Обявен за полицейско издирване след присъди за съучастие в убийство, грабеж и отвличане, Патичето е вв състояние на болезнена подозрителност и решава че бившите полицаи пристигат да го отведат под стража. В отговор на въображаемата заплаха, той измъква пистолетът си “Зигзауер”, производство на србоскатат оръжейница “ Цървена застава”, и го размахва застрашително.
“Спокойно бе!” – призовават го някогашните антитерористи, вече служители на охранителна фирма “Аполо”
“Куки, дошли сте да ме арстувате!” – съска рецидивистът и се прицелва в тях демонстративно. “ ти пощов ли ще ми вадиш, бе...!” – е последната гневна реплика, чута, преди да изтрещят смъртоностните изтрели.
“Въртийски, заподозрлял Златомир, че е ченге и пръв стралял след което използвал Ларсен за жив щит” – потвърждава софийският градски прокурор тогава Нестор Несторов.
“Патичето стреляше до последно, докато рухна между масите” 0 свидетерстват клиенти на “Виро клуб”.
“Усетих парене в лявото рамо, веднага след това започнах да стрелям...” – разказва раненият Иво Русинов, цитиран от активисти на Съюза на бившите барети. – Гледах само тоя, пред мен да падне по бързо, за да не убие хора.”
Колев не носи оръжие и остава безучастен в сражението. Златомир и Иво стрелят със законните си пистолети “Макаров”.
Останал по чудно невредим Златомир Иванов, се предава в полицията два дни след инцидента, заедно с оръжието с което се отбранявал. Русинов е поставен под стража на болничното легло. По късно двамаа си връщат отново свободата, внасяйки парична гаранция поискана от прокурорите.
“Вътрешният министър трябва да награди пострадалите бивши барети, за това че се ликвидирали опасният престъпник.” – коментира пред мидиите Николай тодорол тогавашният шеф на УС на Съюза на бившите барети.
“човек за спец поръчки в мафията” . назовава покойния Въртийски, Венци Геров – Лисицата, препоръчвайки се като “познавач на борческият свят”. Пред столичният хотел “Хемус” два месеца по рано той самията става жертва на грабеж от самият Веско Патичето. “Щях да се простя с беемвето и животът си, ако не бях позвънял по мобифона си на полицията”, споделя Лисицата. Негови авери допълват че деситан дни преди да умре, търсеният от властите заевявал глрасно:
“ Ако дойдат да ме приберат ще ги застрелям всичките! И без това зад гърба си имам няколко трупа”
В подземниятсвят Патичмето е прочут още като дясната ръка на Тони Шарана. Движи се с червен голф, с тъмно сини стъкла и всявал страх сред населението от Ихтиман, Елин Пелин и София. Плячкосан джип от Първа частна банка,, въоражен обир на златарско ателие и заплаха за отвличане на шеф на Туристспорт банк са последните престъпления които тежат на съвестта му. Ларсен Луканов го предружава от време на време, но е с чисто килимдосие.
Веско Въртийски е роден на втори мвай хиляда деветстотин шестдесет и осем гадина в Ихтиман. Осъждан е за кражби, името му фигурира постоянно в картотеките накирминалният контингент. Пред училище “Христо Ботев”, м център на Ихтиман двамата с Христо Христов умъртвяват с побой тридесет и осем годишният си съгражданин Любомир Спасов. Убийците получават от Софийски окръжен съд присъда от шест години затвор по млен 118 от НК. Христов излежава наказанието си в Софийският централен затвор, Веско се укрива от полицията и е обявен за общонационално издирване.
Докато е в нелегалност, бандитът залага паспортът си в софийски и черномолски хотели където песпова без да плати. Малко преди да загина документът му за самоличност е намерен и прибран случайно от полицията.
Мъчен от бедност е израстнал Патичето, в порутина от старост керпичена къща, се разибира след среща със негови близки в родният му Ихтиман. Син на развадени милицеонер и учителка по трудово, той имал самотно и нерадостно детство, разказва съседка. Бащата на Въртийски, починал а майка му го стовила на грижите на чичо му – олигофрен по рождение, и на баба му – немощна старица. Години наред бабата, и болният чичо поделят с дедето една порция от стола на “Социални грижи”. Характерната походка, заради която Патичето се сдобива с прякорът си била от прекаран в крехка възраст жълтеница и рахит. Жълтеницата дошла от уплаха, а рахитът – от системно недояждане. Само докато бил войник, Въртийски ядял до насита споделя самият той с комшийки. “ Харесвало му да е на сит стомах, и като се върна от казармата, почна да посяга на чуждо” – коментира една от тях. – На чуждо в последните години посягаше, до толкова че надебеля и се качи на евтин “Форд”.
“ Заради тоя пусти форд утрепа човек.” – допълна друга състрадателна жена. Според рнея, ихтиманчанинът Люомир Спасов , бил пребит до смърт за това че строшил стъклото на колата на Патичето.
Майката на убития:
Веско умря като престъпник, а мечтаеше да стане полицай!
Преди да се пендионирам като учителка, помогнах на стоици заблудени деца да влязат в правият път – каза без да крие сълзите си петдесет и девет годишната Росица Павлова. – Докато спасявах, от провал животът на чуждите синове, не се намери кой да подаде ръка на моя...”
- Госпожо Павлова, вестниците съобщиха за смъртта на сина ви под заглавия “ Бимшата барета ликвидира мафиот”, “ Заслерян е опасен убиец”...
- Да, вско бе застрелян кат опрестъпник а цял живот мечтаеше да стен полицай, като баща си. Мъжът ми Иван Въртийски беше милиционер. Водеше следово куче, и беше най – добрият кучкар в Ихтиман и околията. По цели дни и нощи тичаше лежеше под коли и тирове все дебнеше крадци. Не за друго, а за това се разведохме с него. Все по сружба беше, не се прибираше денонощно го чаках в схлупената ни къщурка. От тая преданост към службата, добро не видяхме – ни аз, ни синът ни. Медали получи....е, вярно. С тях го погребахме. Но от много старание, се ккана с началниците си. Казал им в очите, на партийно събрание защо работата в милицията не върви от тогава шефовете му взеха да пишат срещу него данос след данос....
- Може би синът ви е знаел, за проблемите на баща си и това му отнало вярата в чеността...
- През очите на Веско, умориха с доноси баща му. Иван имаше бенка на врата, и я разчопли нарочно. Каза :
Ще отида да ме оперират, и докато съм в болнични няма да ме уволнят. Е не го уволниха, но не изкара до пенсия. Умря от рак. След смъртта му, Веско поиска да стане кучкар на неговото място в управлението. Като войник искара шест месечен курс, за водач на куче в Берковица. Обичаше много животните, гълаби гледаше, кокошка вкъщи не можеше да заколи. ...Толкова беше милостив. А го погребаха като убиец.
- Кандидатства ли той з абарота в полицзията?
- Не поисаха да го вземат. Намесиха се старите врагове на баща му. Вместо да го прибарет при тях, бащините му колеги го бутнаха на другата страна.
- Как тръгна синът ви по лошият път? Знае се че първата му кражба била на мегафон от цирка гостуващ в Ихтиман.
- Веско беше подтик.снато дете, без самочувствие. Като малък преболедума жълтеница от стрес. Бяхме на почивка във “Вършец”, кагото едно дете се задави от грозде и умря, Вско го видя на носилка и пожълтя от страх. Нисичък беше ... наричаха го Патичето.... от злоба. И училището му вървеше едва. От стеснителност мълчеше пред учителите. Сериозните проблеми започнаха, когато се сдружи с едно момче – Юлиян. Кражбата на мегафона, беше юлиянова работа. Нашият толкова бил аджамия, че взел от Юлиян краденият мегафон и го сложил на москвича на баща си. Двамата се качили на колата, и взели да викат:
“ Пазете се, Колона!”Хванаха го тогава милиционерите – уж приятелите на баща му. И мместо да го напердашат като свое дете, издействаха му най тежката присъда. Получи четири месеца условно, със три години изпитателен строк.... За участие в кражба, за ст двадесет и два лева...Заради тази пръсъда го прояха рецидивист до края на живота.
- Но сънът ви има шест годишна присъда за убийство. В съучастие с приятеля си Христо Христов, е пребил до смърт тридесет и осем годишиня Любомир Спасов...
- Той Любо беше пияница. Знае го целият град. Веско и Христо седели във “Форд”, в училищният двор, колат ане беше на Вско а на един музикант Люоб минал почелрпен и почнал да псува момчетата:
“Вашта мама, вие ще карат лъскави коли, а аз нямам пари за ядене!” Крещял и строшил стъклото, от страната на шофьора, хванал Всеко и започнал да дращи лицето му. По показания на единствената свидетелка, Веско минал с колата през него. До последно иснът ми се кълнеше че не е така. Направиха екхумация на умрелия, и от нея се разбра че не е бил газен....
Вижте, аз несъм следовател. Като майка вярвам на сина си, и не мога да повярвам че той е убил някого нарочно. За мен синът ми не е престъпник, а жертва – на побърканото ни общество, на хорската злоба.
Страницата потготви
Златко Марин
Няма коментари:
Публикуване на коментар