тази година ще се навършят десет години от убийството на журналиста Иво Пашалийски – директор на издателска къща “Артик 5” и близък приятел на поета Христо Фотев и писателя Христо Калчев. Пашалийски издаде романите на Калчев и буди учудване фактът, че след убийството му кримиписателят не написва нито ред, нито коментира смъртта на приятеля си. Издателят е бил женен, с две деца. На 2 юни 2000 година Пашалийски е намерен мъртъв във ваната на апартамент в столичния хотел “Хемус”, ползван като офис на фирма “СВ-Стийл”. Като заподозрян за убийството му е арестуван в дома си 
два дни след това четирдесет годишният тогава Светлин Вълчев-Сивия – контрагент на Пашалийски по сделка с вестникарска хартия. Според материали от следствието Светлин Вълчев дал на Иво Пашалийски десет тона хартия, за да му я продаде срещу комисиона. За цялото количество хартия издателят Пашалийски е щял да получи хиряда и двеста лева. Той обаче успял да пласира само четири тона. Останалите, според Вълчев, не върнал, нито платил. В деня на убийството двамата съдружници са имали среща в офиса на Вълчев в хотела. Че срещата се е състояла свидетелства не само мъртвото тяло на Пашалийски, намерено именно там, но и свидетелствата на много хора. Камериерки чули крясъци и викове от стаята, а часове по-късно служител от фирмата на Вълчев открива тялото на Пашалийски безжизнено, окървавено и обезобразено до неузнаваемост. За следите от насилие и кой е “авторът” им красноречиво свидетелства аутопсионната ДНК-експертиза, която доказва, че под ноктите на убития са открити парченца кожа на Светлин Вълчев-Сивия. Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 116 от НК – за умишлено убийство. Първото заседание по делото е през 2004 г. Родителите и двете деца на Пашалийски пледират за кръвнина в размер на 340 хил. лева. Софийски градски съд признава Вълчев за виновен и го осъжда на петнадесет години затвор при първоначален строг режим, както и да заплати на роднините 160 хил. лева и 10 хил. за разходите по делото. Дето се вика, всичко “наполовина”, макар съдът да признава, че убийството е извършено по “особено жесток начин”. Веднага след произнасянето на присъдата прокурор Чавдар Ангелов протестира, че това е минимална присъда за подобно престъпление и пледира за осевнадесет години затвор. На фона на последвалите въртели с делото, това прокурорско действие с днешна дата изглежда направо наивно, казват експертите. Слухове около процеса до дедн днешен витаят из въздуха в съдебната палата но по неясни за сега пречене не смеят да излязат от нея. Ето защо рашихме да ги осветлим в търсенето на истината. С години по това дело се говори че един от съучастниците на Сивия например е самият Хриско Калчев, който дал информация и съдействал на убиеца срещу пари. Пашалийски отпечатал над 300 000 негови книги с въпросната хартия след бумът от интерес към творчеството на калчав. По неофициални данни до ден днше само от книгата “Нерон вълкът” са продадени над половин милион копия и това не е балетристична статисика. Парите са поделени мужде Пашалийски и Калчев. Но някой трябва дъ върне загубите на Вълчев. Именно заради това от страх авторът на мулгарни романи с цел да се спаси топи издателят си пред Сивия. Издателят плаща това с кръвтта си.....
Едно разследване на
Деси Монева
desimoneva@mail.bg
два дни след това четирдесет годишният тогава Светлин Вълчев-Сивия – контрагент на Пашалийски по сделка с вестникарска хартия. Според материали от следствието Светлин Вълчев дал на Иво Пашалийски десет тона хартия, за да му я продаде срещу комисиона. За цялото количество хартия издателят Пашалийски е щял да получи хиряда и двеста лева. Той обаче успял да пласира само четири тона. Останалите, според Вълчев, не върнал, нито платил. В деня на убийството двамата съдружници са имали среща в офиса на Вълчев в хотела. Че срещата се е състояла свидетелства не само мъртвото тяло на Пашалийски, намерено именно там, но и свидетелствата на много хора. Камериерки чули крясъци и викове от стаята, а часове по-късно служител от фирмата на Вълчев открива тялото на Пашалийски безжизнено, окървавено и обезобразено до неузнаваемост. За следите от насилие и кой е “авторът” им красноречиво свидетелства аутопсионната ДНК-експертиза, която доказва, че под ноктите на убития са открити парченца кожа на Светлин Вълчев-Сивия. Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 116 от НК – за умишлено убийство. Първото заседание по делото е през 2004 г. Родителите и двете деца на Пашалийски пледират за кръвнина в размер на 340 хил. лева. Софийски градски съд признава Вълчев за виновен и го осъжда на петнадесет години затвор при първоначален строг режим, както и да заплати на роднините 160 хил. лева и 10 хил. за разходите по делото. Дето се вика, всичко “наполовина”, макар съдът да признава, че убийството е извършено по “особено жесток начин”. Веднага след произнасянето на присъдата прокурор Чавдар Ангелов протестира, че това е минимална присъда за подобно престъпление и пледира за осевнадесет години затвор. На фона на последвалите въртели с делото, това прокурорско действие с днешна дата изглежда направо наивно, казват експертите. Слухове около процеса до дедн днешен витаят из въздуха в съдебната палата но по неясни за сега пречене не смеят да излязат от нея. Ето защо рашихме да ги осветлим в търсенето на истината. С години по това дело се говори че един от съучастниците на Сивия например е самият Хриско Калчев, който дал информация и съдействал на убиеца срещу пари. Пашалийски отпечатал над 300 000 негови книги с въпросната хартия след бумът от интерес към творчеството на калчав. По неофициални данни до ден днше само от книгата “Нерон вълкът” са продадени над половин милион копия и това не е балетристична статисика. Парите са поделени мужде Пашалийски и Калчев. Но някой трябва дъ върне загубите на Вълчев. Именно заради това от страх авторът на мулгарни романи с цел да се спаси топи издателят си пред Сивия. Издателят плаща това с кръвтта си.....Едно разследване на
Деси Монева
desimoneva@mail.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар