Световният шампион Максим Ставийски съсипа живота на две семейства, подигра се с една държава и поиска справедливост!
Пиша тази статия защото най вероятно след случката на шести август 2007 година, когато ветовният шампион по фигурно пързаляне при танцовите двойки Максим Стависки катастрофира вечерта край Приморско. Ясно ече всеки хора загиват по пътищата и докато обществото се фокусира върху множество други на пръв поглед по-важни проблеми, катастрофите с пияни комплексари на пътя се увеличават.Шампион по фигурно пързаляне, участва във кампания, „Ако си пил слез-искам да стигна жив” ,катастрофира със 1.1 промила алкохол във кръвта?! До вчера невинното му лице безкористно е убеждавало обществото във вредата от алкохола, днес той става пръв пример за обратното. Разбира се за никой не трябва да бъде тайна, че този човек е убиец и един от най – големите престъпници на държавата без значение какви са постиженията му и в коя област..Проблема във ситуацията както и във всички останали такива трагични инциденти е - липсата на ефективни, не на какви да е ,а на ефективни присъди се казваше някъде.Утежняващи факта обстоятелства са че когато един човек стане обществена фигура и се случи нещо подобно, нормално е той да бъде съден както всички останали, още повече че и участвайки в кампания против алкохола,тази личност се превръща в един най-обикновен измамник,трупащ имидж на гърба на данъкоплатеца и обикновенния човек.Противно на това ,той би трябвало да внушава човешки ценности-каквито както се вижда му липсват.Ето защо целта на тази статия е да започнем да виждаме истината,без значение личността, делата и образа и. На фона на изненадата, той е нашия шампион по фигурно пързаляне, лицето на кампания против алкохола и невинните изказвания на партньорката му, как те двамата ще се погрижат всичко да бъде наред, нека бъдем реалисти и се погрижим той и всички останали като него повече да не могат да "правят така".Нека всички ние повярваме в Темида и това което ще се случи, и ако то все пак ни изненада значи нещата наистина ще са ОК.......
Рамо!
Някои се опитва да оневинят убиеца!
За някои хора това което направи той, все още е опростимо деяние. Според тях в историята на пътно транспортните произшествия, има много знакови примери как се сее „справедливост” над убийците на пътя. Да, Максим Ставийски е убиец но от друга страна бил шампион. Прославил България с това че се пързаля. Никой обаче не коментира как се опита да изпързаля една нация. Не бях обаче шокиран, когато Максим уби едно момче и осакати друго момиче. Неведнъж е демонстрирал любовта си към високите скорости в интервюта пред телевизионни и печатни медии. Да си призная и аз обичам високите скорости. За тях обаче си има места - картинг писти, бившите военни летища част, от които се използват от именно такива хора, за да задоволяват потребностите си от бързо шофиране. Има доста места, където човек може да кара както сметне за добре и по възможност да навреди само на себе си.
В случая със Стависки обаче нещата стоят по различен начин:
1. Максим Стависки е лице на кампанията "Не карай пил, стигни жив."
2. Преди да се качи на джипа си е употребил алкохол.
3. Въпреки това потегля с джипа си.
4. Спрян е от катаджии, които го предупреждават, че шофира с несъобразена скорост.
5. Дори и след предупреждението на КАТ, той продължава да се движи бързо.
Как виждам аз нещата:
1. Лице е на една безспорно полезна за обществото ни кампания - доброволно е приел да бъде пример за обществото ни. Сиреч - трябва да се съобразява!
2. Знае, че е употребил алкохол. Има шофьорска книжка и е над 18г., предполага се, че е със съзнание на пълнолетен човек и оценява потенциалния риск.
3. Спира го патрул на КАТ. Предупреждава го и го пуска, защото е Максим.
4. Пълен и смахнат комплексар.
И как след всичко това той не усеща, че е необходимо да ограничи скоростта. Още повече, че това се случва в най-натоварения летен сезон, когато движението по пътищата ни е изключително интензивно. И как да се ъобразава след като е седнал в огромният си „Хамър” и се чувствал че лети над пътя? На тоталната безотговорност, демонстрирана от Стависки, в последните години се реагира с мощна медийна кампания (радио, вестници, списания), в която някой се опитва да ни убеди колко той съжалява за всичко, как се разкайва, колко е нещастен и т.н. Ама то това е ясно! Кой би искал да убие човек с джипа си? Никой. И Стависки не го е искал. Това оневинява ли го? Годишно в България, ударени от коли загиват 300-350 пешеходци. Да не би тях някой умишлено да ги е убил? Не, но всичко е резултат от грешна преценка и безотговорно управление на превозното средство.
И по какво Максим е различен от другите?
По това, че в дните на катастрофата той трябваше да покаже на хората как трябва да се управлява кола, а той показа обратното - как не трябва.
Тук тези дни се говори за "морални корекции", "неволна катастрофа", "да се поставим на мястото на близките на Максим"... Тъжна картинка, много далеч от безпристрастния анализ. Че Стависки ще се отърве с условна присъда е ясно. Или поне ще се направи всичко възможно за това. Последната присъда беше ефективна, но все още н еможем да станем свидетели на влизането му в затвора.
Въпросът е какво ще си помислят хилядите малки и големи рацери и голфаджии, мародерстващи по нашите пътища? "Пия, убивам с колата двама, аз съм жив и ще ми дадат пет години изпитателен срок, в които не мога да убивам, а ще се "коригирам морално...". То всичко е неволно. Но след пет години мога да убия още един поне и може пак да ми се размине...".
Няма никакво значение фактът, че Стависки е от руски произход.
В случая той е убиец.
Убиец на двама младежи. И вместо да се поставям на мястото на близките на Максим ми се иска да се поставя на мястото на родителите и близките на убитото момче и осакатеното момиче. И ми става тъжно - защото техните мечти ще останат неосъществени – обич, семейство, деца, щастие... Но пък от друга страна Максим си осъществи своята - обича високите скорости, кара безразсъдно - КЕФ!!!
А сега ще се опитам да си представя, че "това се е случило със Стоичков". И какво - същото! Ще платя данък "Слава за България", като се простя, щото го е блъснал "Модерния ляв"!?!?!
Преди седмица с джипа си по подобен начин ме засече Емил Кременлиев (един от героите на САЩ '94). Направи го два пъти, навлизайки в насрещното платно, а след това караше с над 140-150 км по бул."Цариградско шосе", след като за малко не предизвика катастрофа между мен и него. Преминаването на червен светофар, десет секунди преди да светне жълтото, не го смятам, защото не успя да убие никой. Ако ни беше блъснал, какво трябваше да правим аз и колегата, с когото бяхме в колата? Да го чакаме да се "коригира морално", защото е извършил нарушенията "неволно"? Или да споделим мечтите му? Ама как ще го осъдим? Той е дал толкова на България, той е толкова свестен човек... Само дето тия, които го казват това, не съзнават, че това са две съвсем различни неща. И подобна аргументация в цивилизования свят не важи!
А най-тъжното е, когато прочетеш оправдания от сорта на: "Ами да, така е, но и другите нарушават закона, ама на тях никой нищо не им прави!"?!?! Подобен начин на мислене е характерен за нашите географски ширини. Нищо ново. Остават само две неща - една осъществена и една неосъществена мечта!
Има и нещо друго. Зад успехите на спортистите стои грижата на даден клуб, федерация, ДАМС, БОК и т.н. Срещу своя труд и успехи те получават определено материално възнаграждение, което е в зависимост от степента на постигнатото. Получават моралната подкрепа на своите фенове, признанието на правителство, президент... Така че дотук всичко е пито-платено. Защо тогава успехите на спортистите да се използват като своеобразни индулгенции. Нали не утре, а още днес, при сходен случай и друг спортист от световна величина би искал подобно опрощение. А в България от десетилетия класните спортисти са стотици. А какво ще кажат в случая алпинистите, шахматистите, щангистите, лекоатлетите, волейболистите и т.н
Защо все още в България трябва да има и ПО-РАВНИ...
Всеки има само по един живот. Загубиш ли го, втори дубъл няма... В случая с Максим и в редица други, допуснати от българското правосъдие през последните двадесет години, човешкият живот е обезценен. Това унищожава и малкото останала вяра у хората, че правда може да има. Ще си позволя да вмъкна и цитат отскорошна публикация на Мартин Карбовски в столичен ежедневник:
"И още един пример за "работеща телевизия". Въпросът е за кого работи един екип - за истината, за рейтинга или за някой, който се е "навил да дойде". Това са всички предавания, където с много уговорки гостува световният шампион по фигурно пързаляне Максим. Понякога се налага журналистите да правят компромиси само и само "интересните на деня" да ни гостуват. Но такова навеждане пред успехите и мъката на Шампиона скоро не е имало дори и пред всесилните политици у нас. Предаванията, в които гостува Максим (те си знаят имената), са типичен пример за това как сме склонни да фалшифицираме събитията, защото сме гузни хора. Гузни сме, защото няколко пъти в ефира прозвуча отвратителното убеждение на гилдията, "че понеже не можем да върнем мъртвите, защо трябва да наказваме живите".
Никой не попита Максим нищо важно. Журналистите станаха хигиенисти на шампионския имидж. Само Крум Савов се държа нормално. И то с риск никога повече да не види интервю на тема "кънки". Сигурно рейтингите на предаванията с гост Максим са били добри. Рейтингът на панихидата на Петър Петров, убитото от Стависки момче в Сливен, беше нулев. Стависки внимателно избира къде да гостува. Някой топло финансира ходене до Москва, за да говори и с родителите на шампиона. А Сливен - където са родителите на Петър, беше по-близо. По-евтино щеше да ви излезе истината. Лъжата винаги излиза скъпо Особено фината лъжа как е разбит животът на един прекрасен човек и шампион. Особено поведението на медиите, когато става дума за ясен морален казус. Иначе шоуто "Не карам пил!" с участието на световния шампион продължава. Гледайте внимателно."
Да, Максим е истински престъпник!
И едно след друго извършва и следващите си престъпления. Опитва се да отърве така ценната си кожичка и всячески се опитва да изтрие от паметта на хората споменът за осакатената Емануела и за покойният Петър. Дори и уважаваната му от мен негова …близка Албена Денкова от бяс че е осъден ефективно напусна асоциацията по кънки. Ужас! Какво дебелоочие – бих възникнал аз…
Каква смелост и мъка! – би възкликнал обикновеният лицемер. А страничният и независим наблюдател само ще промърмори/
Бог да пази България! Нека я пази от тези които много допринасят за нея. Стига толкова пияни шампиони, стига толкова връзкари, стига толкова хамъри, стига толкова убици на деца…. Искаме просто да живеем…..
Веселин Стаменов
avtor_bg@abv.bg
„ъндърграунд-медия”
Рамо!
Някои се опитва да оневинят убиеца!
За някои хора това което направи той, все още е опростимо деяние. Според тях в историята на пътно транспортните произшествия, има много знакови примери как се сее „справедливост” над убийците на пътя. Да, Максим Ставийски е убиец но от друга страна бил шампион. Прославил България с това че се пързаля. Никой обаче не коментира как се опита да изпързаля една нация. Не бях обаче шокиран, когато Максим уби едно момче и осакати друго момиче. Неведнъж е демонстрирал любовта си към високите скорости в интервюта пред телевизионни и печатни медии. Да си призная и аз обичам високите скорости. За тях обаче си има места - картинг писти, бившите военни летища част, от които се използват от именно такива хора, за да задоволяват потребностите си от бързо шофиране. Има доста места, където човек може да кара както сметне за добре и по възможност да навреди само на себе си.
В случая със Стависки обаче нещата стоят по различен начин:
1. Максим Стависки е лице на кампанията "Не карай пил, стигни жив."
2. Преди да се качи на джипа си е употребил алкохол.
3. Въпреки това потегля с джипа си.
4. Спрян е от катаджии, които го предупреждават, че шофира с несъобразена скорост.
5. Дори и след предупреждението на КАТ, той продължава да се движи бързо.
Как виждам аз нещата:
1. Лице е на една безспорно полезна за обществото ни кампания - доброволно е приел да бъде пример за обществото ни. Сиреч - трябва да се съобразява!
2. Знае, че е употребил алкохол. Има шофьорска книжка и е над 18г., предполага се, че е със съзнание на пълнолетен човек и оценява потенциалния риск.
3. Спира го патрул на КАТ. Предупреждава го и го пуска, защото е Максим.
4. Пълен и смахнат комплексар.
И как след всичко това той не усеща, че е необходимо да ограничи скоростта. Още повече, че това се случва в най-натоварения летен сезон, когато движението по пътищата ни е изключително интензивно. И как да се ъобразава след като е седнал в огромният си „Хамър” и се чувствал че лети над пътя? На тоталната безотговорност, демонстрирана от Стависки, в последните години се реагира с мощна медийна кампания (радио, вестници, списания), в която някой се опитва да ни убеди колко той съжалява за всичко, как се разкайва, колко е нещастен и т.н. Ама то това е ясно! Кой би искал да убие човек с джипа си? Никой. И Стависки не го е искал. Това оневинява ли го? Годишно в България, ударени от коли загиват 300-350 пешеходци. Да не би тях някой умишлено да ги е убил? Не, но всичко е резултат от грешна преценка и безотговорно управление на превозното средство.
И по какво Максим е различен от другите?
По това, че в дните на катастрофата той трябваше да покаже на хората как трябва да се управлява кола, а той показа обратното - как не трябва.
Тук тези дни се говори за "морални корекции", "неволна катастрофа", "да се поставим на мястото на близките на Максим"... Тъжна картинка, много далеч от безпристрастния анализ. Че Стависки ще се отърве с условна присъда е ясно. Или поне ще се направи всичко възможно за това. Последната присъда беше ефективна, но все още н еможем да станем свидетели на влизането му в затвора.
Въпросът е какво ще си помислят хилядите малки и големи рацери и голфаджии, мародерстващи по нашите пътища? "Пия, убивам с колата двама, аз съм жив и ще ми дадат пет години изпитателен срок, в които не мога да убивам, а ще се "коригирам морално...". То всичко е неволно. Но след пет години мога да убия още един поне и може пак да ми се размине...".
Няма никакво значение фактът, че Стависки е от руски произход.
В случая той е убиец.
Убиец на двама младежи. И вместо да се поставям на мястото на близките на Максим ми се иска да се поставя на мястото на родителите и близките на убитото момче и осакатеното момиче. И ми става тъжно - защото техните мечти ще останат неосъществени – обич, семейство, деца, щастие... Но пък от друга страна Максим си осъществи своята - обича високите скорости, кара безразсъдно - КЕФ!!!
А сега ще се опитам да си представя, че "това се е случило със Стоичков". И какво - същото! Ще платя данък "Слава за България", като се простя, щото го е блъснал "Модерния ляв"!?!?!
Преди седмица с джипа си по подобен начин ме засече Емил Кременлиев (един от героите на САЩ '94). Направи го два пъти, навлизайки в насрещното платно, а след това караше с над 140-150 км по бул."Цариградско шосе", след като за малко не предизвика катастрофа между мен и него. Преминаването на червен светофар, десет секунди преди да светне жълтото, не го смятам, защото не успя да убие никой. Ако ни беше блъснал, какво трябваше да правим аз и колегата, с когото бяхме в колата? Да го чакаме да се "коригира морално", защото е извършил нарушенията "неволно"? Или да споделим мечтите му? Ама как ще го осъдим? Той е дал толкова на България, той е толкова свестен човек... Само дето тия, които го казват това, не съзнават, че това са две съвсем различни неща. И подобна аргументация в цивилизования свят не важи!
А най-тъжното е, когато прочетеш оправдания от сорта на: "Ами да, така е, но и другите нарушават закона, ама на тях никой нищо не им прави!"?!?! Подобен начин на мислене е характерен за нашите географски ширини. Нищо ново. Остават само две неща - една осъществена и една неосъществена мечта!
Има и нещо друго. Зад успехите на спортистите стои грижата на даден клуб, федерация, ДАМС, БОК и т.н. Срещу своя труд и успехи те получават определено материално възнаграждение, което е в зависимост от степента на постигнатото. Получават моралната подкрепа на своите фенове, признанието на правителство, президент... Така че дотук всичко е пито-платено. Защо тогава успехите на спортистите да се използват като своеобразни индулгенции. Нали не утре, а още днес, при сходен случай и друг спортист от световна величина би искал подобно опрощение. А в България от десетилетия класните спортисти са стотици. А какво ще кажат в случая алпинистите, шахматистите, щангистите, лекоатлетите, волейболистите и т.н
Защо все още в България трябва да има и ПО-РАВНИ...
Всеки има само по един живот. Загубиш ли го, втори дубъл няма... В случая с Максим и в редица други, допуснати от българското правосъдие през последните двадесет години, човешкият живот е обезценен. Това унищожава и малкото останала вяра у хората, че правда може да има. Ще си позволя да вмъкна и цитат отскорошна публикация на Мартин Карбовски в столичен ежедневник:
"И още един пример за "работеща телевизия". Въпросът е за кого работи един екип - за истината, за рейтинга или за някой, който се е "навил да дойде". Това са всички предавания, където с много уговорки гостува световният шампион по фигурно пързаляне Максим. Понякога се налага журналистите да правят компромиси само и само "интересните на деня" да ни гостуват. Но такова навеждане пред успехите и мъката на Шампиона скоро не е имало дори и пред всесилните политици у нас. Предаванията, в които гостува Максим (те си знаят имената), са типичен пример за това как сме склонни да фалшифицираме събитията, защото сме гузни хора. Гузни сме, защото няколко пъти в ефира прозвуча отвратителното убеждение на гилдията, "че понеже не можем да върнем мъртвите, защо трябва да наказваме живите".
Никой не попита Максим нищо важно. Журналистите станаха хигиенисти на шампионския имидж. Само Крум Савов се държа нормално. И то с риск никога повече да не види интервю на тема "кънки". Сигурно рейтингите на предаванията с гост Максим са били добри. Рейтингът на панихидата на Петър Петров, убитото от Стависки момче в Сливен, беше нулев. Стависки внимателно избира къде да гостува. Някой топло финансира ходене до Москва, за да говори и с родителите на шампиона. А Сливен - където са родителите на Петър, беше по-близо. По-евтино щеше да ви излезе истината. Лъжата винаги излиза скъпо Особено фината лъжа как е разбит животът на един прекрасен човек и шампион. Особено поведението на медиите, когато става дума за ясен морален казус. Иначе шоуто "Не карам пил!" с участието на световния шампион продължава. Гледайте внимателно."
Да, Максим е истински престъпник!
И едно след друго извършва и следващите си престъпления. Опитва се да отърве така ценната си кожичка и всячески се опитва да изтрие от паметта на хората споменът за осакатената Емануела и за покойният Петър. Дори и уважаваната му от мен негова …близка Албена Денкова от бяс че е осъден ефективно напусна асоциацията по кънки. Ужас! Какво дебелоочие – бих възникнал аз…
Каква смелост и мъка! – би възкликнал обикновеният лицемер. А страничният и независим наблюдател само ще промърмори/
Бог да пази България! Нека я пази от тези които много допринасят за нея. Стига толкова пияни шампиони, стига толкова връзкари, стига толкова хамъри, стига толкова убици на деца…. Искаме просто да живеем…..
Веселин Стаменов
avtor_bg@abv.bg
„ъндърграунд-медия”
ползвани материали от -
www.ivomirchev.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар