Една балканска държава. Познати събития. Много документалистика. Разтръскващ авторски анализ. Познати герои в нови ситуации...
Продължението на книгите „Раждането на тигровата акула”, „Пътека от змийски кости”, някак си девствено се опитва да ни втълпи, че може би и „мутрата” е човек. Убийци, ченгета, силови играчи и много женска плът преливат от страниците на този роман. Познати персони, ясни загадки и напрежение. Този път Стаменов сякаш разкрива наполовина завесата. Или може би и до сега ни я разкривал? Замислете се.
Стаменов описва един свят, нещо случващо се около нас, нещо реално със свои герои и събития. В този свят се раждаш като в корема на тигрова акула, пътят ти е осеян със змийски кости и накрая падаш в дупката на слепите кучета…
„Кучешката дупка” е пещера близо до с. Карлуково, община Луковит, област Ловеч. От дълги години в селото има една нестандартна традиция. Хвърлят си бездомните кучета в пещерата. Години по-късно, подтикнати от туристи, западни зоолози решават да проучат тази пещера.
Резултатът е страшен. Сблъскват се със силно окосмен хибрид, налитащ на всичко живо и мъртво. Хибрид, роден от мършата и кръвта. Наричат го „сляпото куче”, но и до ден днешен те са категорични,че това определение е прекалено меко за съществото. Твърди се, че това е най-кръвожадният, изкуствено създаден звяр. Хранещ се със себеподобни и оцеляващ на тъмно…
Една държава прилича ли ви на една такава дупка? Или сравнението е прекалено силно? Заслужава ли си всичко това? Не е пресилено да наричаш всичко това реално? Има ли шанс „слепите кучета” да прогледнем?
„Дупката на слепите кучета” е ненормален роман. Написан от откачалка...
Но ако познаете себе си и живота си между редовете, не се лекувайте. Примирете се. Преглъща се по-леко….
Продължението на книгите „Раждането на тигровата акула”, „Пътека от змийски кости”, някак си девствено се опитва да ни втълпи, че може би и „мутрата” е човек. Убийци, ченгета, силови играчи и много женска плът преливат от страниците на този роман. Познати персони, ясни загадки и напрежение. Този път Стаменов сякаш разкрива наполовина завесата. Или може би и до сега ни я разкривал? Замислете се.
Стаменов описва един свят, нещо случващо се около нас, нещо реално със свои герои и събития. В този свят се раждаш като в корема на тигрова акула, пътят ти е осеян със змийски кости и накрая падаш в дупката на слепите кучета…
„Кучешката дупка” е пещера близо до с. Карлуково, община Луковит, област Ловеч. От дълги години в селото има една нестандартна традиция. Хвърлят си бездомните кучета в пещерата. Години по-късно, подтикнати от туристи, западни зоолози решават да проучат тази пещера.
Резултатът е страшен. Сблъскват се със силно окосмен хибрид, налитащ на всичко живо и мъртво. Хибрид, роден от мършата и кръвта. Наричат го „сляпото куче”, но и до ден днешен те са категорични,че това определение е прекалено меко за съществото. Твърди се, че това е най-кръвожадният, изкуствено създаден звяр. Хранещ се със себеподобни и оцеляващ на тъмно…
Една държава прилича ли ви на една такава дупка? Или сравнението е прекалено силно? Заслужава ли си всичко това? Не е пресилено да наричаш всичко това реално? Има ли шанс „слепите кучета” да прогледнем?
„Дупката на слепите кучета” е ненормален роман. Написан от откачалка...
Но ако познаете себе си и живота си между редовете, не се лекувайте. Примирете се. Преглъща се по-леко….
Няма коментари:
Публикуване на коментар