петък, 19 март 2010 г.

ТАЙНИТЕ НА ЦЪРКОВНАТА МАФИЯ!



Със стойността на църковните имоти и парите на клира може да се изплати външният дълг на България." На Христо Латинов може да се вярва, защото от 12 години свещеникът се занимава с манастирската и епархийската собственост. Първо при дядо Максим, а след това при Инокентий. Според синодалните архиви преди национализацията църквата е владеела
329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева (изчисленията са по средни цени за дка към 2003 г.). Стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Клирът е собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други приватизирани. Данните за градските имоти не са съвсем точни, но Православната църква очаква да й бъдат върнати още 3190 дка земи в регулация и принадлежащите сгради в най-атрактивните зони на селищата.Напразна се оказа надеждата на Светия синод, че приетият в края на 2002 година нов Закон за вероизповеданията ще реши автоматично имотните проблеми на манастирите и епархиите.
Странният статут на църквата
е една от причините за забавянето на реституционните процедури, твърдят богослови. Според законодателството ни Православната църква е юридическо лице с нестопанска цел, третирано по общия ред (за Католическата църква още през 1990 г. беше гласуван специален закон за връщането на собствеността й, а две години по-късно това стана факт). От дирекцията по вероизповеданията признават, че въпросът за имотите на БПЦ е усложнен и заради това, че след одържавяването те са продавани и препродавани по няколко пъти. По време на разкола през 1992 година нарочно са унищожавани архиви, църковни и землячески регистри и разписни книги. Когато има нотариални актове, пък се появява алтернативният синод на Инокентий, който оспорва собствеността като официално регистриран от държавата. Така година след като жълтите депутати обявиха, че са сложили край на разкола в църквата и обещаха спокойствие на свещениците, а на миряните се врекоха, че ще спре рушенето на храмовете, ситуацията изглежда още по-сложна. В началото на миналата година патриарх Максим разпрати писма, с които изиска от митрополитите да му предоставят точни данни за земеделските земи, горите и градските имоти, които все още не са върнати на църквата от държавата или са присвоени от хората на Инокентий. Все още данните не са събрани, но жертва на епископалната мудност се оказа земеделецът - адвокат на синода, Атанас Железчев. Неочаквано дядо Максим го смени с адвокатска кантора "Чернев и Комитова", чийто коментар беше лаконичен: "Все още не сме завели дела, защото проучваме документите. Църквата обаче е подала заявления за възстановяване на отнетото и отчуждено имущество, по които са заведени реституционни преписки." Инокентий на свой ред се е обърнал към Софийския градски съд за регистрация по новия закон и очаква решение, за да премине отново в настъпление за завладяване на нови имоти от Светия синод. Битката си струва усилията. Според шефа на Дирекцията по вероизповеданията Иван Желев алтернативният софийски митрополит е отнел от дядо Максим сгради на стойност 80 млн. долара в столицата, които са носели по $250 000 месечен приход от наематели преди 4 години. По данни на Св. синод "неформалите"са заграбили 6 манастира, 22 църкви (от които 12 са в столицата), 5 магазина, гараж, 4 апартамента и 1400 кв. м от сградата на Софийската митрополия. Юристи са пресметнали, че за да си върне заграбените имоти, патриарх Максим трябва да заведе четиридесет и пет дела срещу Инокентий и неговите владици. И макар че новият закон признава дядо Максим за български патриарх, за да си получи имотите, светейшият трябва да докаже, че по време на отнемането им той е бил легитимен духовен глава, а владиците му по места са законно избрани. Всъщност желанието на депутатите да помогнат на църквата вкара в още по-сложен лабиринт от проблеми духовниците. Не е ясно нито кога, нито по какъв начин ще бъдат върнати имотите на църквата и ще настъпи ли дългоочакваното й единение. Въпросът за градската църковна собственост, най-вече в столицата, показа още един правен абсурд - след разцеплението и двата юридически субекта се легитимират с едно и също име - БПЦ, което облагодетелства наемателите. И те предпочитат да плащат на онзи, който им иска по-малко пари.
Сградите около площад "Света Неделя"
са основен източник на приходи и за двата синода. Инокентий прибира по 5000 долара месечно от руския ресторант на "Позитано" 1 - "Петър I" (на гърба на Богословския факултет), и по 2000 долара от Мексиканския ресторант под СИБанк. От магазина на бул. "Христо Ботев" 1 доходът е 500 щ. долара. Инокентий взема и наемите от помещенията на "Кърниградска" 1. Синодът и митрополията му притежават и четири апартамента във ведомствената кооперация на ул. "Стефан Караджа" 8 зад Телефонната палата. Само там се плаща в левове. Срещу месечен наем по 10-15 лв., според големината на жилището, в апартаментите живеят духовници и семействата им. Гаражът на същия адрес с тридесетина места за паркиране в приземието на кооперацията до неотдавна се ползваше от КТ "Подкрепа". Магазинът за маркови напитки и цигари до него, както и този до входа на Софийската митрополия (на ул. "Калоян" № 7) също са в ръцете на алтернативния синод. На "Св. Неделя" 16 са настанени офиси, които също плащат на Инокентий (наемите са между 7 и 28 долара за кв. м). Дядо Максим също отдава няколко сгради около площад "Св. Неделя", но от неговата митрополия отказват информация за приходите. Според последната ревизия на ДФК през 2000 година Софийската митрополия, представлявана от митрополит Гавриил, е сключила през 1997 година десетгодишен договор за наем със Съюза на фармацевтите за помещение от 130 кв. м на ул. "Карнеги" 10. Договорената сума е 550 долара месечно, но аптекарите платили само една вноска. Въпреки натрупания дълг от 20 000 долара до лятото на 2000 г. митрополията не е прекратила договора, сочи проверката на ДФК. Десетгодишен договор подписал през 1991 г. от името на митрополията и крупнишкият митрополит Натанаил с фирмата на Томас Лафчис "Ратола трейдинг", на която отдал два магазина на ул. "Цар Калоян" 7А и на "Ал. Стамболийски" 1А с обща площ 212 кв. м само за 600 неденоминирани лв. на кв. м месечно. За пет години Лафчис натрупал дълг за 5800 лв. (деноминирани). За десет години са подписаните през 1996 г. договори и с БРИБ за имоти на ул. "Съборна" 11 А, по които са приведени за пет години 1 850 000 долара. През 1997 година обаче митрополията открива в БРИБ сметка на името на Руската православна църква и превежда 1 100 000 долара по договор за съвместна дейност с Московската патриаршия. Като най-голям успех в имотните си дела хората на дядо Максим считат получения накуп наем от банка "Биохим", който няколко години стоя блокиран в сметка, докато бъде изяснена легитимността на спорещите алтернативни митрополити.
Бизнессграда срещу ЦУМ
завършена през миналата година, скара отците на Инокентий. Главният му секретар Анатолий Балачев смята модерния търговски център за венеца на своя богословски живот. В момента храмът "Св. Кирил и Методий", където отец Балачев е председател на настоятелството, е собственик на 30% от сградата. Два магазина срещу входа на метрото вече са дадени под наем за 13 500 лв. месечно. За трите офиса на петия етаж все още не са открити най-подходящите обитатели. Балачев успял с получените пари от наемите за магазините да съфинансира ремонта на храма "Св. Кирил и Методий", включен в проекта "Красива България". Инициативен комитет от енорията обаче обвинява отеца в злоупотреби и лично облагодетелстване. На същото мнение са и част от приближените на Инокентий в митрополията. Наемите от имотите и приходите от свещи са изострили до крайност и отношенията между епископите и владиците в синода на дядо Максим.
Китайци в синодалната свещоливница
Битката за свещоливницата в "Илиянци" едва ли ще се повтори. Всеки синод вече сам си лее свещите. Свещениците на патриарх Максим купуват вощеници от Хаджидимово и Пловдив, а някои от отците са си направили работилници и сами си ги произвеждат. За суровина използват изгорелите свещи в храмовете. "Конкуренцията е жестока. В момента никой не може да каже на колко места в страната се правят църковни свещи", твърди директорът на синодалната свещоливница в "Илиянци" Тодор Карделев. Няма никакво съмнение, че е прав, защото на ъгъла на същата улица, където се намира предприятието, има магазинче, където монах произвежда свещи и прави дъмпинг на свещоливницата, предлагайки по 1.80 лв. килото. Печелившият бизнес е привлякъл и аматьори, които събират парафин от храмовете и произвеждат нелегално свещи. И двата синода са недоволни от "черната" търговия. Заради нея годишната печалба за тях от 2 млн. лв. е паднала на 500 000 - 600 000 лв. (а в малките селища парите от вощеници хранят свещениците). Отците са категорични, че евтините свещи се произвеждат от нискокачествен парафин - най-често от използван в кожарската промишленост, който при горенето отделя отрови, а саждите и димът от него съсипват стенописите. Същият ефект имат и използваните синтетични, вместо от чист памук фитили. Заради намалялото производство синодалната свещоливница в "Илиянци" изглежда като предприятие пред фалит. Директорът й Карделев твърди, че спасението на работниците е в производство на свещи за бита, което звучи абсурдно. Защото машините са като от Средновековието, а и конкуренцията между частните фирми в този бранш бързо смъкна цените. По-логичен изглежда другият начин за изкарване на пари от превърналата се в символ на църковния разкол свещоливница. В празните помещения са пуснати китайци, които срещу 200 лв. месечен наем държат стоката си. Карделев ги успокоява, че като се стопи снегът и ако не вали, в складовете ще спре да капе, а по-късно и ще изсъхне. И "Билкооп" е пуснат в празно помещение да суши чай срещу наем. Никой не обяснява къде са отишли машините (стругове, фреза, бетонна преса) от цеховете, превърнати в складове на тържището в "Илиянци". Сходна е и съдбата със склада за строителни материали на Софийската митрополия и дърводелската й работилница, които са близо до свещоливницата. Хората на дядо Максим са ги дали за 12 000 лв. годишен наем. Почти нищо не е останало от машините в работилницата, чиято стойност преди седем години е била 100 000 долара. Около 50 дка край Драгалевския манастир е площта на църковния разсадник, в който има и вила за живеене. Наемът се плаща в натура - дърва за огрев на манастира. Най-голямо недоумение сред сделките с манастирски и църковни имоти поражда странното съдружие на игумена на Рилския манастир дядо Йоан с ДАРУ АВ. През 1990 година той създава с фирмата на Атанас Тилев и Бриго Аспарухов общо търговско дружество "Рилски манастир" ООД. 60% от акциите на фирмата се контролират от драговитийския игумен, а останалите 40% от ДАРУ АВ. В условията на договора между двете фирми е вписан предметът на дейност - търговия. През 1993 година съдружниците теглят от БЗК заем от 1.3 млн. долара за строителството на хотел "Царев връх". През 1999 година дядо Йоан тайно от съдружниците си дава под аренда търговските обекти около манастира, с които преди това като апортна вноска е влязъл в ООД-то, и предизвиква гнева им. ДАРУ свикват общо събрание на акционерите в столицата и изхвърлят игумена от фирмата. Месец по-късно дружеството "Рилски манастир" ООД е обявено в несъстоятелност. На 12 април 2001 година от името на фалиралата банка БЗК се завежда дело срещу ООД-то. Претенциите на кредитната институция в края на миналата година са 3 541 067 лв., от които главницата е 2 205 022 лв., а лихвите - 1 336 044 лв. Териториалната данъчна дирекция също има претенции към дружеството - 18 246 лв., РУСО - Кюстендил, чака 8000 лв. за осигурителни вноски. Заради неявяване на адвокатите на дядо Йоан на делото не е даден ход. Не е изключено да се наложи игуменът да заплати дълговете с манастирска собственост, коментират юристи. По същия начин Ефория Зограф се оказа "наследник", според определението на дядо Натанаил, на едно дело за 25 млн. лева акцизи от внос на петрол, алкохол и цигари, които все още не са издължени.
Сюжетът "Ефория Зограф" като "Името на розата"
Убийство, съдебни спорове, заложена в банка "Славяни" кивория, с която са пренесени мощите на св. Йоан Рилски, и щети за 20 000 долара е равносметката след последния одит през 2002 г. През 1998 година метохът "Св. Георги Зограф" край с. Герман е превърнат във филиал на затвора в Казичане - без съгласието на зографските монаси и Светия синод. Манастирската воденица е превърната във фолккръчма "Баварската къща" от съветника на Марио Тагарински Бранимир Ботев. По това време шеф на УС на ефорията е главният архитект на София Стоян Янев. Нито стотинка не е постъпила в касата на Зографския манастир от този период, въпреки че имотите са дарени, за да подпомагат монасите ни в Атон. В Пловдив Ефория Зограф притежава пететажна сграда, която се намира на пешеходния мост на река Марица. Тя е дадена под наем на местните бизнесмени и политици Иван Иванов, Рангел Измиров и Христо Атанасов-Тепето. Съдружниците Иванов и Измиров се водят "безследно изчезнали", а Тепето от година е в затвора като поръчител на убийството на плевенския лидер на Народната партия Величко Тодоров-Гото, който беше застрелян в асансьор през март 2002 година. Адвокатите на Ефория Зограф съдят Иванов, Измиров и Атанасов за 288 000 лв. неиздължени наеми и за неимуществени вреди за 15 000 лева. Едва преди два месеца ефорията успя да си върне имота от "недобросъвестните" наематели, чиито пълномощници обжалваха пред Апелативен съд решението.
Битката за манастирите
Битката е с десетгодишна давност. Още през 1993 година Градешкият манастир се прочу като свърталище на мутри, когато при престрелка бе убит човек. Врачанската митрополия го даде за мандра на Петър Бояджиев (неуспелия заради проблеми с гражданството кандидат-премиер на БСП). От две години манастирът е почивна база на АЕЦ "Козлодуй". Част от Черепишкия манастир пък беше даден под наем на лекари, които откриха здравен център, но натрупаха дългове за ток, вода и телефон, което накара владиката Калиник да ги напъди. Роженският манастир е превърнат в туристическа атракция от игумена Йоан. В светата обител се продават гривни, "изработени в Атон", и екзотични благословени сувенири. Последната битка на игумените на манастири след споровете им с поземлените комисии и селяните, които трябваше да върнат манастирските земи, е с кметовете на общини, които искат да развиват "религиозен туризъм". Повечето от монасите смятат, че и сами биха могли да се справят и като туроператори. Висшите духовници обаче не крият притеснението си, че голяма част от манастирите пустеят и се рушат. Към тях обаче кметовете не проявяват никакъв интерес, защото нямат пари за инвестиции. Не е изключено съвсем скоро манастирите да бъдат отдавани масово под наем, за да бъдат спасени от пълна разруха.
Плачът на свещеничеството
от ниските заплати изглежда нелеп на фона на богатството на църквата. В големите градове отците получават по 180 лв., а в селата по 80-100 лева заплата. Плащат им ги митрополиите, които отделят по 22 лв. от всеки килограм продадени свещи за издръжка на служителите. Към парите от вощеници се прибавят и по 4% от приходите на митрополиите от наеми. Като се има предвид, че в момента свещениците са между 1000 и 1200, би трябвало заплатите им да бъдат по 1000-1200 лева, защото всяко едно настоятелство има имоти и печели от тях, пресмятат поповете. Тяхна екзотична приумка са "Братските каси", които могат да се видят във всички централни столични храмове, а отскоро и в по-големите градове на страната. Тайната на тези каси е, че даренията от тях се делят "по братски" между свещениците. Друг начин да изкарат нещо допълнително са църковните такси, които се определят с окръжно от Светия синод. Според последното цената на кръщение е 15 лева, на венчавка - 30 лв., опелото - 15 лв., панихидата - 8 лв., водосвета - 6 лв. Като става въпрос за кръщенка и венчавка, отците обикновено съобщават тарифите и учтиво подканят: "Вие, все пак колкото обичате. Все пак веднъж в живота се случва", и ефектът е поразителен - православните броят поне три пъти повече. Във венчавките се калкулират и включените полилеи - по 20 лв. за всеки. Миналата година митрополит Григорий разкри, че негови свещеници са присвоявали пари от църковните каси. Единият дори си купил къща в Лясковец с парите на храма и след като признал в декларация стореното, върнал половината пари. Другата половина обещал да издължи на вноски. В Пловдив пък съдят свещеник от храма "Св. св. Кирил и Методий" за измама. Ревизия на настоятелството установила, че поп Христо си продал апартамента, който бил собственост на църквата, за 29 000 лв. В Дупница и Килифарево попове създадоха погребални агенции, които снабдяват траурни магазини из цялата страна. "Всъщност църквата ни прилича на просяк, седнал върху гърне със злато и протегнал ръка за милостиня, защото го мързи да стане и да бръкне в гърнето", признава Христо Латинов.

Христо Латинов:
Църквата не е частна фирма

До 1993 година, когато напуснах поста на началник на имотите на Софийската епархия, 70% от имотите на църквата не бяха заявени въобще от епархиите, от енориите, църквите и манастирите пред поземлените комисии. Вината не е нито в държавата, нито в поземлените комисии, а в църквата. Не си мръднаха пръста, за да си върнат имотите. Насочиха се единствено към градската собственост, защото знаеха, че от наемите могат да печелят добре. До ден-днешен огромна част от имотите на църквата - според мен около 50 на сто, не са върнати, защото не са поискани. На много места поземлените комисии - в Трън, в Брезник, в Панчарево, в Кремиковци, ни изпращаха писма, с които ни викаха да получим документи за доказване на собственост. Имам само едно обяснение за тази апатия - кадрите. Голяма част от духовниците въобще не заслужават да носят расо и да бъдат духовници (като казвам това, имам предвид само канона, ако вземем общоприетия морал - тия хора за нищо не стават). Голяма част от тях са, както ние ги наричаме, наемници. Не е тайна и че църквата се източва. Начините са много. Първо, чрез нерентабилни наеми - дават се имоти на безценица. На банка "Биохим" беше определен месечен наем от 42 000 неденоминирани лв., което е смешно, защото по същото време на ул. "Калоян" 7, магазин, който е 120 кв. м, беше даден за 120 000 лв. Вземат хората рушвети и дават евтино - за по 50 цента на кв. метър на пъпа на София. Може ли да има друго обяснение, след като, който и вестник да вземете, ще видите цените за отдаване на недвижими имоти. Това е корупция.Бях много учуден и от хрумването на викарийния епископ на дядо Максим - Гавриил, да приведе 1 200 000 долара в банкова сметка в Русия. Сметката се контролира от него и доверители. Освен това Софийската митрополия е подписала и договор с Руската патриаршия (това може да направи Светият синод, а не митрополията) за тези пари. Уж трябвало да се поддържат сгради на БПЦ в Москва. А нашата църква просто няма сгради там. Не разбирам кой и как може да изкара от тази държава пари само с един протокол. ДФК прави ревизия през 2000 година, която беше формална. Впрочем и тук има парадокс - държавата няма право да ревизира църквата. Тя може да проверява само тези средства, които са държавни. Погрешно е и схващането, че църквата е собственост на Светия синод. Църквата е на вярващите, тя е национална собственост. И в този смисъл, когато става въпрос за каноните и вътрешните правила на църквата като институция, държавата няма право да се меси. В същото време имотите са в тази държава, която не е измислила законово основание да ги контролира. На практика с имотите може да се прави всичко - те могат да бъдат заложени във външни банки, за да вземат пари... Църквата не е частна фирма.

Няма коментари: