събота, 18 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ : ДА ГИ ПРЕВЪРНЕМ ОТ УПРАВЛЯВАЩИ В ХОРА!


Стандартната стратегия за критики към властта и управлението на държавата е чистият популизъм, крайните изказвания, експертните мнения и предложения и намирането на всякакви грешки и пропуски. Но това ли е пътят за изграждането на всеобщия медиен коректив? Не, сигурен съм. Истината е, че зад този така упоменат стандарт не се крие желанието за промяна и положителните резултати, а личният интерес. Критикуваш, за да постигнеш нещо лично, набелязано или просто, за да те забележат. От резултати никой не се интересува. Ако някой мисли, че не съм прав, нека го каже, но и да го докаже. Точно за това в страната ни често се употребява израза „кучето си лае, керванът си върви” или „глас в пустиня”.
Същите термини се употребяват по адрес на излизащата ми книга „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”. Това ме провокира да напиша тази статия и да си поговоря с вас читателите. Когато реших да напиша тази книга се обърнах към един от моите предишни издатели и му я споделих. Получих отговора – не си разваляй името с печатането на „некролози”. После последва израза „Пазарът ще те изхвърли!” Цялата ми душевна същност се втресе като убийствена тропическа треска. Анализът след думите му беше още по потресаващ. Не било добре да се заробвам в подобни каузи, които само ще ми навредят. Хората не искат да слушат за проблемите на другите, защото си имали достатъчно. Реших моментално да прекратя разговора, защото ме заболя… Така, както очаквам и вас да ви заболи, когато прочетете така споменатите „некролози”, съживяващи паметта. Както може да се очаква, случката ме амбицира още толкова и няколко месеца по-късно книгата беше готова. Вече идва времето да ви я представя официално. Събитието ще бъде на 28.09.2010 година по всички места, където се продават вестници.
Пожелавам си да не ви разочаровам! Пожелавам си нещо да променя, защото книгата ми ще бъде удар. Не пазарен, а удар по сърцето на управляващите. Нека се обединим под каузата и да ги превърнем от управляващи в хора.
Минал съм през много лагери. Работил съм какво ли не. Имал съм контакт и обща работа с представители на различните слоеве на обществото. Разбрах едно - човешкото ни прави човеци, всичко останало е просто съществуване. Вярвам, че и в най-закоравелия изрод се крие нещо човешко, затова искам да го събудя. Ако поне един изрод се превърне в човек от моята книга аз ще съм най-щастливият човек на света в този миг. Изключвам, разбира се, хората „паразити”. Те са се самосъздали в този свят, за да стоят отстрани и да плюят другите като успокоителен илач за своето собствено съжаление. Това са живите трупове! Бог да им прости! Аз не мога…

Благодаря ви, че ме изслушахте! Ваш Веселин Стаменов!

Няма коментари: