БОМБА! СТРЕЛБА ПО ВЕТКО АРАБАДЖИЕВ!

Преди половин година непознат нападател стрелял по известният олигарх Ветко арабаджиев, подшушнаха ни знаещи хора. Това е и основната причина ловдивският бизнесмен да напусне за няколко месеца България. Не един път в пикантни слухове и клюки се приписваха дългове, бизнес и дори любовници като причини за оттеглянето му но истинската била няколко парчета оломво изстреляни по торбедото на личният му автомобил. Преди няколко дни обаче той бе забелязан да излиза от сградата на Министрески съвет, придружаван от личния си охранител. Дребничкият Ветко напуснал правителствената сграда, пресякъл ларгото и с бърза стъпка се отправил към страничния вход на президенството. До него неотлъчно кръжял личният му дву-метров бодигард, който с навъсен поглед спирал колите на жълтите павета, докато господарят му премине необезкопояван. Това за всички познавачи било повече от стрнонно и шокиращо. Не станало ясно каква била работата му в тези институции и кога са аа върнал в България. Вече в средите се говори че Арабажиев е решил да започне да се отчита на идващата нова власт която от своя страна му обещала защите. За други обаче

КОВАЧКИ ОТКУПИЛ ЖЕНА СИ!

Откуп от над половин милионе лева платил известият енергиен бос Христо Ковачки за жена си. Това ни изпяха наши хора в службите които се кълнат че обявената в неизвестнот пред имесец Деси Ковачка била отвлечена. Пред медиите тогава близки до олигарха заявиха че Ковачки покрил жена си от страх за отвличане но всъщност истината била че известната от близкото минало форк паевица била похитена. Без да се церемони много Самоковецът веднага изплатил исканата сума и жена му била върната жива и здрава. Един скандал тогава можеше да го унищожи и кат обизнесмен и като бъдещ политик казват близките му именно за това той преценил да не иска помощта на държавата а да даде направо парите. Уви обаче загубите на спреха да го съпътстват след коврантаа лична история той трябваше и да преживее политическият си крах, казватот своя страна познавачите.

В ТАЗИ ДЪРЖАВА НЯМА ЗАКОНИ ЗА АХМЕД ДОГАН! ДОГАН Е ЗАКОНА!

Безспорно решението на парламентарната комисия за борба с корупцията, уличаващо Ахмед Доган в конфликт на интереси и политическа корупция – във връзка с взетите от него един милион евро хонорари по четири “консултантски” договора, свързани с прословутия проект за хидровъзел “Цанков камък” – е основната политическа новина от вчерашния ден. Основна – защото за пръв път официална институция обвинява лидера на ДПС в корупция – и защото решението на комисията да предаде казуса на Административния съд представлява и първия опит за търсене на съдебна отговорност от корупционер №1 в България. Решението на комисията е достатъчно категорично – и за разлика от други случаи, в които името на Доган попада в центъра на обществения интерес, този път няма шикалкавене и ефимистични трикове. Докладът нарича нещата с истинските им имена – например в следните редове:“В декларация той е бил длъжен да посочи данните за свързани лица по Закона за конфликт на интереси, по дейността на които той има частен интерес. Свързани лица са и физическите, и юридическите лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономическа или политическа зависимост, което поражда основателни съмнения за неговата безпристрастност и обективност. Безспорно е, че "Минстрой холдинг" и Институтът по строителство и минно дело са юридически лица, по отношение на които Доган се намира в икономическа зависимост. Като се е съгласил да му бъдат възложени невъзможни за него задания, за да се получи колосална за мащабите на държавата ни цена, Доган се е поставил в икономическа зависимост, която е трябвало да декларира в декларацията си за конфликт на интереси пред Народното събрание. Ахмед Доган не е съобщил информацията за свързани лица и по този начин е затаил истина, която дефинира частен интерес, а по този начин е укрил информация от обществото. Създадена веднъж, зависимостта не е времево ограничена. /.../ Решенията за важните за страната ни проекти са се вземали не по установения институционален ред от министрите на заседание на кабинета, а от съвета на коалицията, което е противоконституционно. Този въведен противоконституционен ред за вземане на решения по всички важни за страната ни въпроси прави особено опасна съществуващата икономическа и политическа зависимост на Доган и дава основание да се заключи, че е налице политическа корупция от негова страна.”И така: Доган на съд. Ще изскочи ли заек от тази трънка? За съжаление не. Най-вероятно е – ако Административния съд изобщо реши да бъде образувано дело – то да бъде забатачено с безкрайни отлагания – или да приключи с максимално възможната по този казус санкция – глоба от 3000 лева. На фона на взетия от Доган хонорар на стойност около един милион евро – това звучи просто смешно.В същото време обаче решението има определена морална стойност: то накърнява най-съкровения мит, граден цели две десетилетия от Доган – мита за неговата недосегаемост. Мита за това, че може безнаказано да си позволява недопустимото за целия останал политически елит – тъй като е пазител на етническия мир и притежател на единствения непроменим електорален капитал в страната ни – което го прави наосъщен съюзник и неизменен мандатоносител в случаите, когато няма стабилно парламентарно мнозинство.Може би затова – въпреки мнозинството на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция в комисията, това решение висеше на косъм – и до него се стигна не без перипетии. На 29 юли заседанието на комисията пропадна поради липса на кворум, тъй като депутатът на ГЕРБ Николай Коцев отсъстваше поради лични причини. Наложи се лично Бойко Борисов да настоява за спешно провеждане на ново заседание в последния парламентарен ден – и да даде гаранции пред председателя на комисията Димо Гяуров, че липсващия негов депутат ще бъде налице.Самият Коцев се опита да извини отсъствието си на това ключово заседание с ангажименти в избирателния си район – и да отрече спешното си призоваване, като и всякаква намеса на своя лидер: “Не ми се е обаждал Борисов, той е много мъжки човек и винаги е бил умерен. Обвинявате го, че ходи и ни хока, но това не е така” – заяви той пред журналистите.Логично – някак си наистина не е съвсем прилично един министър-председател да “привиква” народните избраници. Само че Коцев се оказа опроверган от своя лидер, който обясни едно към едно механизма за свикване на това извънредно заседание, без дори да се притесни от факта, че навлиза в прерогативите на законодателната власт: “Първо се свързах с Мартин Димитров, после помолих да намерят и г-н Гяуров, Казах му, че нашия депутат го връщам и утре идва на заседанието”.Всичко това е наистина “чудесно” – както Бойко Борисов определи решението на комисията. Тъжното обаче е, че всичко тъй и си остава в границите на общите приказки и ежедневните скандали. В същото време корупционния потенциал на Доган е добре известен на всеки българин – още от 1993 г., когато в комбина с червените и тогавашния президент Желю Желев спретнаха правителството на Беров – не случайно определяно и като “правителството на Мултигруп”. Впрочем “Минстроий холдинг”, дал въпросния хонорар чрез Института по строителство и минно дело, беше тогава именно мулташка структура, а неговия днешен собственик Николай Вълканов, на името на чиито компании са регистрирани повечето Доганови имоти, тогава беше вицепрезидент на групировката.Тъжно е и това, че до подобни решения се стига само по дребни, дори незначителни от юридическа гледна точка поводи. Когато става дума за драматични, предопределящи съдблата на България решения – тогава институциите си мълчат, съдът вдига рамене, а прокуратурата оправдава отговорните.Един от примерите е посочен в коментара на в. “Дневник” по повод казуса с Доган: прокуратурата е отказала да разследва бившия енергиен министър Румен Овчаров за неизгодните газови договори, защото призваната да раздава спраоведливост институция не била открила “каквито и да било данни за извършена от български длъжностни лица безстопанственост или съзнателно сключване на неизгодна сделка”. И не само това – доблестните прокурори си измиват по пилатовски ръцете с обяснението, че “деецът не носи отговорност поради амнистия”.Точно по същия начин и Доган носи отговорност за взетия хонорар, но не носи отговорност примерно за дребната подробност, че в резултат на неговите компетентни консултантски услуги от 2004 г. стойността на хидроенергийния комплекс е скочила от около 200 млн. евро на 460 млн. евро – и че тези пари са платени всъщност от заема, отпуснат от френската банка “Париба” за проекта АЕЦ “Белене”.Пита се в задачата – а кой е вземал решението за този проект и начина на употреба за този заем? Не е ли това правителствено решение и тези решения не се ли вземаха от тъй наруечения “съвет на коалицията”, разграбила България по формулата “3-5-8”?Отговор, разбира се, няма. Няма и да има. Можем обаче с известна сигурност да предположим как Сокола ще се възнесе при Аллах, когато приключат земните му дни. С летяща чиния.

Едвин Сугарев, Svobodata.com

ПРИВИЛЕГИЯТА ДА СИ ОТ ГЕРБ!

Фирма на Димитър Аврамов изхвърля опасни замърсявания с животински отпадъци, съобщава сайта http://www.oktopod.bg/ Фирмата на депутата от ГЕРБ работи без комплексно разрешително и при нарушаване на санитарно-защитна зона в Монтана. Това твърдят в отворено писмо от Национално движение „Екогласност” и Гражданско движение „Културно-историческо наследство и мемориални паметници”. Според авторите на писмото на 15.07.2010 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите - Монтана, писмено е отказала да предостави по Закона за достъп до обществена информация решението по издаване на комплексно разрешително за фирма „Игал” ООД, гр. Монтана, собственост на депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов.Става дума за птицекомбинат в селищната среда на град Монтана, който изхвърля опасни замърсявания с животински отпадъци. Обектът е финансиран по Програма “САПАРД” на Европейския съюз за неговите фирми „Игал” ООД, гр. Монтана и „Гала” ООД, гр. Монтана. Авторите настояват за налагане от МОСВ на парични санкции за депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов и за кмета на Монтана Златко Живков. Освен това: Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при 41-то Народно събрание да разгледа конфликта на интереси и нанасяните вреди от депутата на ГЕРБ Д. Аврамов за здравето и безопасността на хората от гр. Монтана, както и за умишлените му документни измами за скриване нарушаването на санитарно- защитната зона на селищната среда, в проектите при кандидатстване и получаване на финансиране по Програма “САПАРД” на Европейския съюз

ТАЙНИТЕ НА ГРУПИРОВКАТА ВИС!

„НИКОГА НЕ СЪМ ОЧАКВАЛ, ЧЕ ОБУВКИТЕ на Георги Илиев ще стоят в моя кабинет" - приз­нава човек, който разследва убийството му днес.
Той е мъж към 40-те. С бръсната глава, дръп­нати очи и вид на воин. Сякаш току-що се е те-
лепортирал от Кубратова България заради учас­тие в телевизионно шоу.
Мъжът връща лентата на живота си кадър по кадър. Спира в далечната 1993 г.
Там е заровена бутилката с най-тъмните тайни на братята Васил и Георги Илиеви. Той е сред малцината, които знаят и помнят.
Избърсва бутилката и я отпушва.
Възкръсват спомени - призраци.
Един рейнджър с бръсната глава и авантю­ристичен дух се връща от Камбоджа. Това е той. Тогава е на двадесет и седем. Носи малко пари, сак, пълен със спомени, и обувки, попили прахта на много приключения. Мъжът вече се е наситил на екшъни и е жаден за спокойствие.
Решил е да стане полицай, а после следова­тел.
Аскетично бюро, протрито диванче и купи­ща папки го прелъстяват с обещание за канце­ларски уют. Авантюристът е готов да пусне котва след бурното вълнение в Камбоджа.
Току-що е целунал джунглата за сбогом, но трябва да й каже отново: „Здравей!"
Рейнджърът попада в центрофугата на но­вата Камбоджа - Слънчев бряг. Съдбата го изс­трелва в сърцето на лято '93.
Дните и нощите пулсират в битки. Възду­хът в „саваната" лепне от страст и тръпчива екзотика.
Към небето лети амбиция за мощ. Амбиция­та е разперила бухалки вместо криле...
Небосклонът изглежда необятен за Васил Илиев, главатар на БГ „рейнджърите".
По това бреме той е само на двайсет и се­дем. Вярва, че е орисан за победа.
„Пристигам в Слънчев бряг и виждам Барни Ръбълс и Фред Флинтстоун, само че мултипли­цирани по 100 и въоръжени с бухалки - спомня си бившият рейнджър, сега следовател. - Бор­ците обикаляха курорта наред и налагаха шериф-ски правила. Тогава бръмчаха с ладички и тук-та-ме с по някой издухан фолксваген."
През 1993 г. мненията за борците са крайни като огън и лед. Според някои мачкат уличните разбойници и мафиотските натрапници от чуж­бина. Други ги виждат като магнит за пари.
„Просто бяха марионетки на държавата" -кратък е следователят.

2. Марионетки и васали

ЗА БОРЦИТЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛЮБЕН Беров е като стар магьосник. Златна рибка за сбъднати мечти. Чичовците умуват в ложата на властта и търсят ноу-хау за милиони от въздуха.
Изобретяват сценарий за имплантиране на мутрите в Слънчев бряг. Вписват ги перфект­но като фигури в римска мозайка.
През 1993 г. най-важният човек на Слънчев бряг играе две роли в една. Властта е поднесла два фотьойла на Стоян Христозов. Той се кур-дисва уютно върху меките им възглавнички.
Оглавява едновременно РПУ-Слънчев бряг и борда на директорите. В курорта вършее и спе­циална ведомствена полиция по туризма.
„Тя се състоеше от дебеланковци, удостое­ни с мисията да всяват ужас - казва бивш поли­цай. - Шеф им беше Иван Гинов, бивш борец и районен полицейски инспектор в Бургас. Той съз­даде фирма за охрана. Гинов беше добродушко, който и на мравята път прави."
Съдбата се готви да го приклещи в менгемето на битките.
През 1993 г. над Слънчев бряг се стеле дебе­ла утайка. Банди и бандички цвъкат беля след бе­ля. Полицейските бюлетини регистрират по 3600 престъпления годишно. Напира и руската мафия, „дрогирана" с богатирско самочувствие.
Напрежението ескалира ден след ден. Власт­та в София решава, че е дошло време да обуздае най-дивия жребец на Черноморието - Слънчев бряг. Правителството на Беров провокира тай­на среща между шефовете на Слънчев бряг, мест­ната полиция и РДВР-Бургас.
Преговарящите се събират във вила край Равда. Дискутират оживено сред стържещия глас на Висоцки, водки, сельодки и пепелници с „пирони" от фасове.
Решават да внедрят борците в курорта. Целта: превземат джунглата и я държат под контрол.

3. Ездачи отдалече

ЕДНОЧАСОВ РАЗГОВОР СЕ ОКАЗВА СЪДБОНОСЕН ЗА ВАСКО бореца и „рейнджърите". Той се усамотява със странна птица, посредник меж­ду службите и властта. Срещата протича кон­спиративно. Почти под ключ.
Мястото е офисът на ВИС-1 в столичния квартал „Иван Вазов". Марионетката на власт­та и Васил Илиев си стискат ръцете. Човекът си тръгва дискретно, както е дошъл.
„Едва 10 сутринта беше - спомня си свиде­тел. - Васил отвори вратата с усмивка. Поръ­ча силно кафе и музика."
Секретарките дешифрират лаконичното му послание и пускат „Край Босфора шум се вдига".
Твърде патетично за 10 сутринта...
Десетина верни съратници влизат при Ва­сил.
„Взимаме Слънчев бряг. Бургас, морето и неговите трудови хора ни очакват - радва се бо­сът. - Ще се накиснем в пари до лактите. Хава­та е уредена. От нас се иска само да сме на ли­ния."
Момчетата се виждат като сърфисти по „бръснача" на вълната. Васко се качва на импер­ска колесница. Борческият Цезар пришпорва „ко­ня" към морето. След него летят ескадроните, разперили бухалки вместо криле...

4. Игра на индианци

ВИСАДЖИЙСКИЯТ КЕРВАН ПРИСТИГА В СЛЪНЧЕВ БРЯГ.
Васил е със софийска бригада от 30-40 ду­ши. Развява дълга коса и се подвизава по бермуди. Прилича на индиански вожд. Бизнесът му поз­волява да ходи гол до кръста и по джапанки.
Плътно до него са покойните Димитър То­доров - Митко Бретона, Димитър Димитров - Маймуняка и Илиян Казаков - Коко Шинхаеца, по-късно взривен в асансьора заедно със Стоил Сла­вов. Колоритната бригада попълват още куп имена. Впоследствие стават едри риби в бор­ческата мрежа.
Статуквото на Слънчев бряг е застрашено.
Иде буря, която заплашва да го духне като плажен чадър. Местните арендатори са се при­таили в очакване на трусове. Борческият де­сант е неудържим като зейнала паст на акула. Готова е да схруска всичко по пътя си.
Васил Илиев слиза от измита до лъскаво ладичка и се отправя към РПУ-Слънчев бряг.
Шефовете го очакват. Посрещат го табиетски с бонбони, кафе-каймаклия и салтанати. Обясняват му колко е страшна уличната прес­тъпност.
„Във вас ни е надеждата. Действайте!" - за­харосват го с комплимент ченгетата.
Васил Илиев се усмихва. Харесва му да го гле­дат като белия вожд. Охранителят Гинов е „ръкоположен" за местен васал на висаджиите. Той и Васил си стискат ръцете.
Полицейският шеф дава скандална заповед.
Дежурният офицер се качва в служебната си кола заедно с охранителя Гинов. Промоцира борците пред всички арендатори на заведения.
„От днес тия момчета ще ви пазят - аги­тира ченгето. - Работят за МВР. Ако имате проблем, борците ще вземат отношение."
После висаджиите правят нов тур, само че без куки.
„Нали разбрахте какво правим заедно? За нас обаче това са разходи и ще струва пари" - нед­вусмислен е Васко Илиев.
Така се стига до полулегален месечен рекет. Слънчев бряг става остров на борците под по­лицейски буркан. Кръчмарите се чудят как да опазят кожичките си. Паниката избива в сервилност.
„Васкови пристигат довечера! На работа!" - свири тръбата ресторантьор.
Готвачи и сервитьори се разхвърчават във всички посоки. Летят като ведри персонажи от черна комедия. Пекат мръвки, изстудяват ракии, лъскат чаши.
Покривките за тържествени случаи се мя­тат по масите. Ресторантьорът очаква „Васкови". Пременен е в сватбени одежди. Под тях тупти заешко сърце.
Вождът пристига с 30-ина души. Повечето са дългокоси „индианци". Златните накити сковават телата им като вериги. Опустошават гозби и питиета. С жар на пирати, гладува­ли дълго в открито море.
„Повече демокрация, по-малко полиция!" - вдига наздравица Васко Илиев. Крилатата фраза се превръща в девиз. Става повод и за нови питиета, разбира се.
1993 година е. Момчетата са лакоми. Искат приключения, адреналин, любов и пари.
В разцвета на младостта си мислят, че жи­вотът е за ядене.

5. Държава без бельо

ВАСКО БОРЕЦА И ИВАН ГИНОВ БРЪМЧАТ ЗАЕДНО ИЗ КУРОРТА нонстоп. Неразделни са ка­то влюбени на меден месец. След тях подтичват клонингите на Фред Флинтстоун и Барни Ръбълс. Колонията на „смачканите уши" се разм­ножава с дни. Идват нови и нови попълнения.
Блендата на изтеклото време е размила си­луетите им. Загладила е бодлите, туширала е ръ­бовете, докато заприличат на анимационни ге­рои.
За онова време са първична сила. Ласо над джунглата. Дяволчетата от бездънния чувал на БГ „мутриадата" узурпират Слънчев бряг.
Мутрите поемат целия пропускателен ре­жим. По двама, по трима борци яхват всяка бариера. Раздават билетчета. Намират и цаката на дребна далаверка.
„Оказа се, че са късали фалшиви билетчета на ксерокс. Всички листчета бяха с един и същи номер - спомня си полицай. - Започнахме разс­ледване. Повдигнахме обвинение срещу чиновник с длъжност директор на допълнителните дей­ности в комплекса.
Шефът офейква ала Остап Бендер. Покри­ва се в чужбина и следствието „дава фира". По-късно вдига китна виличка край пенливите къд­рици на Ниагарския водопад и си пие уискито на чист въздух.
Разследването е стъпкано като билетче на стадион. Заобикаля дискретно борците.
В тази връзка полицейски началник от Со­фия пита шефа на РПУ-Слънчев бряг: „Защо им дадохте курорта?"
„Така решиха бордът и държавата!" - отго­варя началникът на полицията.
Ако по онова време имаше черно-бели кинопрегледи, десантът на ВИС би прозвучал така:
„Групировката вършее из Слънчев бряг. Бор­ческият комбайн превзема курорта. Бригадири­те са неуморни. Жънат успех след успех!"
Сенчестият бизнес пада в ръцете им. Силоваците трамбоват денонощно из алеите. С пом­позната си позлата приличат на кръвожадни разбойници от арабска приказка.
„Подозирахме ги, че влизат в комбинации с крадци и грабежаджии - спомня си полицай. - Покрай бариерата получаваха информация за по-заможните туристи. След ден-два баровците пропищяваха, че са ограбени."
Борците притискат ромските чейнчаджии. Мургавите измамници са плъзнали като кърле­жи. Смучат чуждестранните туристи. Пробут­ват им санжета и всевъзможни дяволъци. Пред РПУ-Слънчев бряг се вият опашки от ужилени татковци, майки и дечица.
С помощта на словесни плетки и гротескна пантомима чужденците пресъздават унизител­ните сцени, които са преживели. Борците раз­дават тупалки и бухалки на ромските тарика­ти. Навеждат ги да плащат рекет. Слагат намордник и на крадците, които опразват хотел­ски стаи. Рекетират жриците на нощта. Сла­гат под контрол проститутките с бебешки ли­ца. Както и лачените ретродами, избуяли под па­гона на ДС.
Докато борците шетат из Сънито, баре­тите се трупат на Елените. Превръщат ти­хото семейно селище в базов лагер. Ролята им е символична. Играят „юмрук" срещу престъп­ността.
„Маскираните по цял ден пляскаха карти на плажа. Организираха приятелски турнири с бор­ците. Едните ръсеха вицове за ченгета, други­те - за мутри. Голям смях падаше" - спомня си туристически ас.
По това време борците нощуват из вилна­та зона на Слънчев бряг. Живеят по 5-6 съквартиранти накуп. Офисът на силоваците, разби­ра се, е дискотека. Заплюват си хитовата „Ка­мелия". Тя е писък от бъдещето.
Изпъстрена е със светещи глобуси. Шири се на два етажа. Първоначално я държат итали­анци. Мутрите ги укротяват като пиленца. 30 борци охраняват ВИП бара на „Камелия". Всяка вечер тук се люлеят в индианско веселие Мит­ко Бретона, Боян Петракиев - Барона, Младен Михалев - Маджо, Димата Руснака. Тук са и най-важните „във фундаментален аспект" чифто­ве братя: Цветини, Маргини, Джинките, Фалконети, Илиеви.
Още тогава „най-профи" купонджията е Ге­орги Илиев. Красавецът със сицилиански чар е роден за веселие.
Няма припев, който да не знае. Няма хит, който да е подминал ухото му. Бохемът чуква наздравици с цялата бригада на Васко. Лежерно и от сърце.
Сицилианецът е щастлив от незнанието си - след 12 години смъртта ще го повали на същия бар. Старата чаровница „Камелия" е съ­щата, само дето са я прекръстили в „Мултиплейс".
През 1993 г. воалът на смъртта е невидим за Жоро Илиев. Нощем лицето му отразява пъс­трите глобуси и песента. След „Камелия" виса-джиите продължават купона в другите си люби­ми заведения. Дискотеките „Мелодия", „Русалка" и „Златна ябълка" ги забавляват всяка лятна нощ.

ДНЕШНИЯТ БРОЙ НА ТАБЛОИДЪТ ПАПАРАК ГЪРМИ : Лидерът на ДПС – АХМЕД ДОГАН СТАВА ПРОФЕСОР С МИКРО ИНФАРКТ!

Лидерът на ДПС – Ахмед Доган, на когото му предстои да получи професорска титла, преди броени дни получил инфаркт. Причина за сериозното му здравословно влошаване е притеснение, породено от нещата, които му предстоят. Доган се почувствал зле в момента, в който разбрал, че ще му отнемат депутатския имунитет и ще го изправят пред съда.
Лидерът на ДПС започнал да диша трудно и затова по спешност го приели в елитна частна клиника в София. Лекарите направили множество изследвания и установили, че „любимецът“ на народа е получил микроинфаркт. Той "Босът" няма да може да близне алкохол лежал в клиниката няколко часа, като след това бил пуснат вкъщи със задължително предписание да е под постоянно лекарско наблюдение.Естествено, докторите му забранили да се докосва до цигарите и до любимия си алкохол. Известно е, че Доган обича да си услажда с 21-годишно уиски „Чивас Регал“. Той помолил всички свои подчинени да запазят в пълна тайна болестта му, но в момента партията се тресе от паника. Ясно е, че ако Доган се разболее много тежко или умре, заместниците му ще се избият, защото се мразят до смърт. А това рано или късно ще доведе до разцепване на ДПС. А ако партията се разцепи, това ще е първият сериозен знак, че загива.
Партията на Доган се тресе от паника В момента Сокола се е отдал на пълен релакс и съжалявал единствено, че не може да се нарадва на осъществяването на дългогодишната си мечта. В коридорите на партията се шушука, че лидерът им ще бъде удостоен с титла професор. Комплексна била причината за тази висока чест, но в основата била безупречната му политическа кариера. Когато разбрал каква изненада му крие животът, той толкова се зарадвал, че казал: „Ще напусна спокойно политиката, ще пиша книги и ще преподавам“.С ръка на сърцето заявил, че от дълги години мечтае да преподава. След като получи професорската си титла, той щял да организира официално парти, канейки целия политически елит.А народът пак се чуди, как мошеник като него все още не е зад решетките… И вместо с професорска титла, властимащите трябва да го удостоят с едни хубави белезници, на които да се радва цял живот. Не мислите ли?

ОСМАН ОКТАЙ : И ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ ЗНАЯТ ЧЕ ДОГАН Е КОРУМПИРАН!

Полученият хонорар от Ахмед Доган всъщност е официализиране на онова, за което говореше самият той - на порциите и обръчите, коментира Осман Октай, един от основателите на ДПС и бивша дясна ръка на Ахмед Доган по бТВ тази сутрин. Хонорарът е подкуп за това, че Минстрой е избран да бъде в "Цанков камък", където са похарчени над 400 млн евро, обясни той. Според Октай така се узаконявала сумата под формата на консултантски хонорари, в което била наглостта на цялата ситуация, защото това се превръщало в рушвет с огромни суми, което обаче можело при желание от прокуратурата да се квалифицира като престъпление.Такива проучвания и анализи, които уж направил Доган, могат да се извършат от цели екипи в продължение на години. Мълчанието на специалистите също по-скоро е купено, за да не си отварят устата, допусна Октай. Самият Ахмед Доган през годините призна в различни предавания, че това е начинът за финансиране на партиите и на политиците, каза Октай. Този път лидерът на ДПС решил да не рискува да остане без финансови средства, както станало след управлението на Беров.С подписа на Ахмед Доган като мандатоносител беше назначен С. Станишев, т.е. той е негов работодател; а случай, при който работодателят получава хонорар от фирма, изпълняваща държавна поръчка, е корупционна схема. Ако има политическа воля на институциите всеки един от нас може да бъде съдебно преследван, заключи Октай.