вторник, 3 август 2010 г.

В ТАЗИ ДЪРЖАВА НЯМА ЗАКОНИ ЗА АХМЕД ДОГАН! ДОГАН Е ЗАКОНА!


Безспорно решението на парламентарната комисия за борба с корупцията, уличаващо Ахмед Доган в конфликт на интереси и политическа корупция – във връзка с взетите от него един милион евро хонорари по четири “консултантски” договора, свързани с прословутия проект за хидровъзел “Цанков камък” – е основната политическа новина от вчерашния ден. Основна – защото за пръв път официална институция обвинява лидера на ДПС в корупция – и защото решението на комисията да предаде казуса на Административния съд представлява и първия опит за търсене на съдебна отговорност от корупционер №1 в България. Решението на комисията е достатъчно категорично – и за разлика от други случаи, в които името на Доган попада в центъра на обществения интерес, този път няма шикалкавене и ефимистични трикове. Докладът нарича нещата с истинските им имена – например в следните редове:“В декларация той е бил длъжен да посочи данните за свързани лица по Закона за конфликт на интереси, по дейността на които той има частен интерес. Свързани лица са и физическите, и юридическите лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономическа или политическа зависимост, което поражда основателни съмнения за неговата безпристрастност и обективност. Безспорно е, че "Минстрой холдинг" и Институтът по строителство и минно дело са юридически лица, по отношение на които Доган се намира в икономическа зависимост. Като се е съгласил да му бъдат възложени невъзможни за него задания, за да се получи колосална за мащабите на държавата ни цена, Доган се е поставил в икономическа зависимост, която е трябвало да декларира в декларацията си за конфликт на интереси пред Народното събрание. Ахмед Доган не е съобщил информацията за свързани лица и по този начин е затаил истина, която дефинира частен интерес, а по този начин е укрил информация от обществото. Създадена веднъж, зависимостта не е времево ограничена. /.../ Решенията за важните за страната ни проекти са се вземали не по установения институционален ред от министрите на заседание на кабинета, а от съвета на коалицията, което е противоконституционно. Този въведен противоконституционен ред за вземане на решения по всички важни за страната ни въпроси прави особено опасна съществуващата икономическа и политическа зависимост на Доган и дава основание да се заключи, че е налице политическа корупция от негова страна.”И така: Доган на съд. Ще изскочи ли заек от тази трънка? За съжаление не. Най-вероятно е – ако Административния съд изобщо реши да бъде образувано дело – то да бъде забатачено с безкрайни отлагания – или да приключи с максимално възможната по този казус санкция – глоба от 3000 лева. На фона на взетия от Доган хонорар на стойност около един милион евро – това звучи просто смешно.В същото време обаче решението има определена морална стойност: то накърнява най-съкровения мит, граден цели две десетилетия от Доган – мита за неговата недосегаемост. Мита за това, че може безнаказано да си позволява недопустимото за целия останал политически елит – тъй като е пазител на етническия мир и притежател на единствения непроменим електорален капитал в страната ни – което го прави наосъщен съюзник и неизменен мандатоносител в случаите, когато няма стабилно парламентарно мнозинство.Може би затова – въпреки мнозинството на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция в комисията, това решение висеше на косъм – и до него се стигна не без перипетии. На 29 юли заседанието на комисията пропадна поради липса на кворум, тъй като депутатът на ГЕРБ Николай Коцев отсъстваше поради лични причини. Наложи се лично Бойко Борисов да настоява за спешно провеждане на ново заседание в последния парламентарен ден – и да даде гаранции пред председателя на комисията Димо Гяуров, че липсващия негов депутат ще бъде налице.Самият Коцев се опита да извини отсъствието си на това ключово заседание с ангажименти в избирателния си район – и да отрече спешното си призоваване, като и всякаква намеса на своя лидер: “Не ми се е обаждал Борисов, той е много мъжки човек и винаги е бил умерен. Обвинявате го, че ходи и ни хока, но това не е така” – заяви той пред журналистите.Логично – някак си наистина не е съвсем прилично един министър-председател да “привиква” народните избраници. Само че Коцев се оказа опроверган от своя лидер, който обясни едно към едно механизма за свикване на това извънредно заседание, без дори да се притесни от факта, че навлиза в прерогативите на законодателната власт: “Първо се свързах с Мартин Димитров, после помолих да намерят и г-н Гяуров, Казах му, че нашия депутат го връщам и утре идва на заседанието”.Всичко това е наистина “чудесно” – както Бойко Борисов определи решението на комисията. Тъжното обаче е, че всичко тъй и си остава в границите на общите приказки и ежедневните скандали. В същото време корупционния потенциал на Доган е добре известен на всеки българин – още от 1993 г., когато в комбина с червените и тогавашния президент Желю Желев спретнаха правителството на Беров – не случайно определяно и като “правителството на Мултигруп”. Впрочем “Минстроий холдинг”, дал въпросния хонорар чрез Института по строителство и минно дело, беше тогава именно мулташка структура, а неговия днешен собственик Николай Вълканов, на името на чиито компании са регистрирани повечето Доганови имоти, тогава беше вицепрезидент на групировката.Тъжно е и това, че до подобни решения се стига само по дребни, дори незначителни от юридическа гледна точка поводи. Когато става дума за драматични, предопределящи съдблата на България решения – тогава институциите си мълчат, съдът вдига рамене, а прокуратурата оправдава отговорните.Един от примерите е посочен в коментара на в. “Дневник” по повод казуса с Доган: прокуратурата е отказала да разследва бившия енергиен министър Румен Овчаров за неизгодните газови договори, защото призваната да раздава спраоведливост институция не била открила “каквито и да било данни за извършена от български длъжностни лица безстопанственост или съзнателно сключване на неизгодна сделка”. И не само това – доблестните прокурори си измиват по пилатовски ръцете с обяснението, че “деецът не носи отговорност поради амнистия”.Точно по същия начин и Доган носи отговорност за взетия хонорар, но не носи отговорност примерно за дребната подробност, че в резултат на неговите компетентни консултантски услуги от 2004 г. стойността на хидроенергийния комплекс е скочила от около 200 млн. евро на 460 млн. евро – и че тези пари са платени всъщност от заема, отпуснат от френската банка “Париба” за проекта АЕЦ “Белене”.Пита се в задачата – а кой е вземал решението за този проект и начина на употреба за този заем? Не е ли това правителствено решение и тези решения не се ли вземаха от тъй наруечения “съвет на коалицията”, разграбила България по формулата “3-5-8”?Отговор, разбира се, няма. Няма и да има. Можем обаче с известна сигурност да предположим как Сокола ще се възнесе при Аллах, когато приключат земните му дни. С летяща чиния.


Едвин Сугарев, Svobodata.com

Няма коментари: