сряда, 4 август 2010 г.

МАСОВ УБИЕЦ ЗАТРИВА ПЕТИМА НА ДИМИТРОВДЕН


ЦЯЛА СОФИЯ ИЗПАДА В ПАНИКА, ДОКАТО ПОЛИЦИЯТА ЗАЛОВИ ИЗВЕРГА Истинска човешка касапница окървавява село Кумарица, Софийско, на Димитровден през 1931 г. Пет трупа и трима ранени в един ден докарват до истински ужас селяните. Убиецът Здравко Младенов избягва в София, където полицията е вдигната на крак, за да го залови. Младенов извършва нечуваното злодеяние поради отдавнашен спор за земя. Десет години преди това - през 1921 г. - Здравко Младенов се опитва да убие нотариуса, който изпълнява завещанието на майка му в полза на брат му Георги Младенов. Здравко е осъден и лежи осем години в затвора, откъдето излиза през 1929 г. Малко преди касапницата убиецът е жестоко бит от брат си и синовете му, което усилва у него желанието за мъст. На Димитровден Младенов изпива половин литър вино в селската кръчма, където са Стоимен Манолов, бивш полицейски пристав в Кумарица, и бившият кмет Лозе Лазаров. Двамата са приятели на брат му Георги. Помежду си тримата разменят остри приказки. Здравко замеря с празна бутилка, но не улучва Манолов. Сбиват се и кръчмарят го изхвърля навън.
Здравко изтичва до вкъщи и взема ножа си, въоръжава се и с револвер. Среща двамата си опоненти и се нахвърля върху им. Лозе и Стоимен повалят слабоватия си нападател на земята, но той вади нож и започва да ги мушка, където свари. Притичва касапинът Мирчо и успява да му вземе ножа, а старецът Коста Деков помага да го хванат и откарат в общината. Но Здравко стреля и ранява Деков, след което доубива с револвера намушканите преди това две жертви. Припва пак до вкъщи и замества ножа с брадвичка. Свидетелите на двойното убийство са невъоръжени, паникьосват се, побягват и се залостват по къщите си. Убиецът, необезпокояван, продължава пъкленото си дело.

ЗДРАВКО РЕШАВА ДА УБИЕ БРАТ СИ

на всяка цена. Смята го за виновник на всичките си беди. Хуква към дома му, който е само на метри от неговия. Пътьом, без да може да обясни по-късно защо го е направил, съсича смъртоносно поредната си жертва - невинния старец Малинчо Наков. Снахата на Здравко, Магда, която е жена на брат му Георги, е наблизо и с все сила хуква към дома си да се спаси. Кумаришкият злодей я подгонва. В двора на братовата си къща накълцва зле племенницата си Верка и убива петгодишното й дете Младенчо. Магда побягва към съседния двор на чичо си Мито Колев, който празнува имен ден и в къщата му се веселят мнозина; . убиецът разбива залостената врата и нахлува кървав насред празненството. Вътре халосва с брадвата и ранява тежко втората си племенница, а Магда ликвидира отвън на двора до пътната врата. Никой не успява да го озапти. Чули за убийствата, дотичват братът Георги и синовете му. Здравко неведнъж е опитвал яките им тупаници. Насочва револвера към брат си, но оръжието засича. Няма повече време, затова убиецът изчезва и се скрива под хамбара на свой съсед. Към 19 часа се измъква и тръгва към гарата. Среща познат млекар и заплашва, че ще се върне, за да убие брат си. В София смята да си купи патрони. Заканата на злодея, че ще продължи да убива, всява неизмерим ужас в Кумарица. Дошлата от София полиция, начело с директора Прсславски и началника на криминалния отдел Манолов, не успява да успокои наплашеното село. Докато полицаите претърсват къщите и околностите, убиецът пристига благополучно в София. На другия ден си купува кожена гугла за 60 лв. , а също и вестник, но в него не намира съобщение за убийствата. От магазина на площад “Бански” купува патрони, без да му искат разрешително. По-нататък убиецът се пременява с нови цървули и навои и маскиран с гуглата, решава да обикаля шосето Кумарица-София, за да застреля брат си, ако тръгне към столицата. Здравко обаче е нетърпелив и разглеждайки новия си нож, решава да не губи време, а да се върне в Кумарица. Дори неволната среща във влака с братовия му син и други съселяни не го разколебава. Докато те хукват да викат полицая, убиецът се скрива в кабината на спирача. Към 21, 30 часа той се промъква в селото, скрива се в една плевня до училището и остава в нея през целия следващ ден - вторник и до обеда на по-следващия - сряда. Слуша командите на полицаите, но те не могат да го открият.

ЗАЛАВЯТ ДВОЙНИК НА УБИЕЦА В СОФИЯ

Полицията се вижда в чудо - докато търси убиеца в Кумарица, той вече е в столицата, или обратно. Паникьосаното население, щом види някой, приличащ на злодея, веднага вдига тревога. На 12 ноември 1931 г. Киро Ценев от с. Доганово, който прилича по лице на убиеца, е арестуван по погрешка в обущарски магазин от трима полицаи и отведен в VI полицейски участък. В сряда следобед Здравко пристига в София, но е забелязан от някаква жена да се навърта около вагоните при старата германска гара в Надежда. Изглеждал отчаян и много отслабнал.
Общински чиновник се оплаква, че при Военната рампа е нападнат от разбойник, който прилича на кумаришкия злодей. Пак там същият нападател се опитва да свали насила дрехите на войник. И двамата се отървават с бяг. Зевзеци и лекомислени хора пък загряват телефоните на полицията, че са видели убиеца ту тук, ту там. Необезпокояван от никого, той преспива в новостроящата се болница в квартал Кюлюците. В четвъртък отново тръгва към Кумарица. При село Обрадовци среща чичо си Мито Колев. Разпитва го за жена си, която е арестувана, за децата си, за убитите и дали оздравяват тримата ранени. Отказва се да се връща на село и отново се скрива в София. До вечерта се спотаява в дупка, която изравя в един куп от тор, а вечерта преспива в стар вагон на Военната рампа.

РЕШАВА, ЧЕ БРАТ МУ ЩЕ ДОЙДЕ НА ЖЕНСКИЯ ПАЗАР

в четвъртък и там ще му отмъсти. Напуска скривалището си във вагона. Смесва се със селяните, които вървят по улица “Гробарска” към пазара. От един ъгъл, точно срещу Дирекцията на полицията, която е на другия бряг на реката, наблюдава пристигащите селяни. Крие се зад голяма купчина зеле. От булевард “Драгоман” тръгва по-късно към “Пиротска”. Близо до пресечката с ул. “Св. Кирил и Методий”, до една железарска работилница, разговарят пристава при Народното събрание Крум Димитров, Георги Паунов и сина му. Покрай тях минава съмнително лице с износена войнишка шинела. Петнайсетгодишният чирак в железарския магазин Милан Георгиев се заглежда в отминаващия и изведнъж разпознава кумаришкия злодей. Изтърчава до пристава и му вика: “Не е ли този човекът, който похабй осем човека?” Приставът веднага вади от джоба си портрета на злодея, уверява се, че няма грешка, и извиква намиращите се наоколо старши стражар Алекси Ангелов и полицейски агент Бончо Цветков. Извиква им тихо: “Ето разбойника!” Те го питат: “Кой?”, а Димитров им отвръща: “Кумаришкият.”

СТАРШИ СТРАЖАРЯТ АНГЕЛОВ ИЗНЕНАДВА УБИЕЦА

изотзад и го сграбчва. Бончо Цветков изскача пред кумаришкия злодей и насочва револвера си в гърдите му, като заповядва: “Стой, не мърдай!” Здравко не се противи. Събира се голяма тълпа на помощ, но като разбира кой е заловеният, се разбягва от страх. Старши стражарят пребърква джобовете и намира в убиеца брадвичката, ножа и револвера, калибър 6, 35 мм, зареден със седем патрона. В джоба намират още 26 патрона, а в пояса са гуглата и един хляб. Убиецът е отведен в Дирекцията на полицията, където веднага пристигат директорът и други служебни лица. Те първи разпитват намръщения и брадясал Здравко Младенов. По-късно идва кметът на Кумарица, придружен от няколко селяни, за да се убедят, че убиецът е заловен и да успокоят селяните. Министърът на вътрешните работи Гиргинов награждава Г. Паунов с пет хиляди лева, пристава Димитров с четири хиляди, старши стражаря Ангелов с три хиляди, агента Цветков, железарския чирак Георгиев и още един помагач с по хиляда лева. На 15 ноември кумаришкият злодей е предаден на прокурора при Софийския окръжен съд. Той съжалява само, че е убил и хора невинни, но пак повтаря, че ако му се удаде възможност ще затрие и брат си. Вестта, че убиецът е в съда, препълва коридорите. Кумаришкият злодей хладнокръвно ги кани: “Елате бе, елате по-близо да ме видите добре.” Един от гражданите извиква високо: “Трупате се, ама ако го пуснат, не знам как ще бягате през вратата и стълбите надолу.” Масовият убиец е окован с верига от 30 кг и лежи в Третото отделение за тежко осъдени в Централния затвор. Никакво разкаяние не се чете по лицето му. Има пред себе си само една цел, и то неизпълнима: да убие брат си. Той често предупреждава охраната в затвора: “Пазете си пушките, че ако взема някоя, не отговарям за онова, което ще стане.” Едва през юли 1933 г. смъртната му присъда е потвърдена от Върховния касационен съд.
Човешката касапница в с. Кумарица, преименувано през 1955 г. на с. Александър Войков, макар и отпреди толкова години си остава зловещ спомен.

Деси Монева
„ъндърграунд-медия”
desimoneva@mail.bg

Няма коментари: