понеделник, 2 август 2010 г.

ТАЙНИТЕ НА ГРУПИРОВКАТА ВИС!



„НИКОГА НЕ СЪМ ОЧАКВАЛ, ЧЕ ОБУВКИТЕ на Георги Илиев ще стоят в моя кабинет" - приз­нава човек, който разследва убийството му днес.
Той е мъж към 40-те. С бръсната глава, дръп­нати очи и вид на воин. Сякаш току-що се е те-
лепортирал от Кубратова България заради учас­тие в телевизионно шоу.
Мъжът връща лентата на живота си кадър по кадър. Спира в далечната 1993 г.
Там е заровена бутилката с най-тъмните тайни на братята Васил и Георги Илиеви. Той е сред малцината, които знаят и помнят.
Избърсва бутилката и я отпушва.
Възкръсват спомени - призраци.
Един рейнджър с бръсната глава и авантю­ристичен дух се връща от Камбоджа. Това е той. Тогава е на двадесет и седем. Носи малко пари, сак, пълен със спомени, и обувки, попили прахта на много приключения. Мъжът вече се е наситил на екшъни и е жаден за спокойствие.
Решил е да стане полицай, а после следова­тел.
Аскетично бюро, протрито диванче и купи­ща папки го прелъстяват с обещание за канце­ларски уют. Авантюристът е готов да пусне котва след бурното вълнение в Камбоджа.
Току-що е целунал джунглата за сбогом, но трябва да й каже отново: „Здравей!"
Рейнджърът попада в центрофугата на но­вата Камбоджа - Слънчев бряг. Съдбата го изс­трелва в сърцето на лято '93.
Дните и нощите пулсират в битки. Възду­хът в „саваната" лепне от страст и тръпчива екзотика.
Към небето лети амбиция за мощ. Амбиция­та е разперила бухалки вместо криле...
Небосклонът изглежда необятен за Васил Илиев, главатар на БГ „рейнджърите".
По това бреме той е само на двайсет и се­дем. Вярва, че е орисан за победа.
„Пристигам в Слънчев бряг и виждам Барни Ръбълс и Фред Флинтстоун, само че мултипли­цирани по 100 и въоръжени с бухалки - спомня си бившият рейнджър, сега следовател. - Бор­ците обикаляха курорта наред и налагаха шериф-ски правила. Тогава бръмчаха с ладички и тук-та-ме с по някой издухан фолксваген."
През 1993 г. мненията за борците са крайни като огън и лед. Според някои мачкат уличните разбойници и мафиотските натрапници от чуж­бина. Други ги виждат като магнит за пари.
„Просто бяха марионетки на държавата" -кратък е следователят.

2. Марионетки и васали

ЗА БОРЦИТЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛЮБЕН Беров е като стар магьосник. Златна рибка за сбъднати мечти. Чичовците умуват в ложата на властта и търсят ноу-хау за милиони от въздуха.
Изобретяват сценарий за имплантиране на мутрите в Слънчев бряг. Вписват ги перфект­но като фигури в римска мозайка.
През 1993 г. най-важният човек на Слънчев бряг играе две роли в една. Властта е поднесла два фотьойла на Стоян Христозов. Той се кур-дисва уютно върху меките им възглавнички.
Оглавява едновременно РПУ-Слънчев бряг и борда на директорите. В курорта вършее и спе­циална ведомствена полиция по туризма.
„Тя се състоеше от дебеланковци, удостое­ни с мисията да всяват ужас - казва бивш поли­цай. - Шеф им беше Иван Гинов, бивш борец и районен полицейски инспектор в Бургас. Той съз­даде фирма за охрана. Гинов беше добродушко, който и на мравята път прави."
Съдбата се готви да го приклещи в менгемето на битките.
През 1993 г. над Слънчев бряг се стеле дебе­ла утайка. Банди и бандички цвъкат беля след бе­ля. Полицейските бюлетини регистрират по 3600 престъпления годишно. Напира и руската мафия, „дрогирана" с богатирско самочувствие.
Напрежението ескалира ден след ден. Власт­та в София решава, че е дошло време да обуздае най-дивия жребец на Черноморието - Слънчев бряг. Правителството на Беров провокира тай­на среща между шефовете на Слънчев бряг, мест­ната полиция и РДВР-Бургас.
Преговарящите се събират във вила край Равда. Дискутират оживено сред стържещия глас на Висоцки, водки, сельодки и пепелници с „пирони" от фасове.
Решават да внедрят борците в курорта. Целта: превземат джунглата и я държат под контрол.

3. Ездачи отдалече

ЕДНОЧАСОВ РАЗГОВОР СЕ ОКАЗВА СЪДБОНОСЕН ЗА ВАСКО бореца и „рейнджърите". Той се усамотява със странна птица, посредник меж­ду службите и властта. Срещата протича кон­спиративно. Почти под ключ.
Мястото е офисът на ВИС-1 в столичния квартал „Иван Вазов". Марионетката на власт­та и Васил Илиев си стискат ръцете. Човекът си тръгва дискретно, както е дошъл.
„Едва 10 сутринта беше - спомня си свиде­тел. - Васил отвори вратата с усмивка. Поръ­ча силно кафе и музика."
Секретарките дешифрират лаконичното му послание и пускат „Край Босфора шум се вдига".
Твърде патетично за 10 сутринта...
Десетина верни съратници влизат при Ва­сил.
„Взимаме Слънчев бряг. Бургас, морето и неговите трудови хора ни очакват - радва се бо­сът. - Ще се накиснем в пари до лактите. Хава­та е уредена. От нас се иска само да сме на ли­ния."
Момчетата се виждат като сърфисти по „бръснача" на вълната. Васко се качва на импер­ска колесница. Борческият Цезар пришпорва „ко­ня" към морето. След него летят ескадроните, разперили бухалки вместо криле...

4. Игра на индианци

ВИСАДЖИЙСКИЯТ КЕРВАН ПРИСТИГА В СЛЪНЧЕВ БРЯГ.
Васил е със софийска бригада от 30-40 ду­ши. Развява дълга коса и се подвизава по бермуди. Прилича на индиански вожд. Бизнесът му поз­волява да ходи гол до кръста и по джапанки.
Плътно до него са покойните Димитър То­доров - Митко Бретона, Димитър Димитров - Маймуняка и Илиян Казаков - Коко Шинхаеца, по-късно взривен в асансьора заедно със Стоил Сла­вов. Колоритната бригада попълват още куп имена. Впоследствие стават едри риби в бор­ческата мрежа.
Статуквото на Слънчев бряг е застрашено.
Иде буря, която заплашва да го духне като плажен чадър. Местните арендатори са се при­таили в очакване на трусове. Борческият де­сант е неудържим като зейнала паст на акула. Готова е да схруска всичко по пътя си.
Васил Илиев слиза от измита до лъскаво ладичка и се отправя към РПУ-Слънчев бряг.
Шефовете го очакват. Посрещат го табиетски с бонбони, кафе-каймаклия и салтанати. Обясняват му колко е страшна уличната прес­тъпност.
„Във вас ни е надеждата. Действайте!" - за­харосват го с комплимент ченгетата.
Васил Илиев се усмихва. Харесва му да го гле­дат като белия вожд. Охранителят Гинов е „ръкоположен" за местен васал на висаджиите. Той и Васил си стискат ръцете.
Полицейският шеф дава скандална заповед.
Дежурният офицер се качва в служебната си кола заедно с охранителя Гинов. Промоцира борците пред всички арендатори на заведения.
„От днес тия момчета ще ви пазят - аги­тира ченгето. - Работят за МВР. Ако имате проблем, борците ще вземат отношение."
После висаджиите правят нов тур, само че без куки.
„Нали разбрахте какво правим заедно? За нас обаче това са разходи и ще струва пари" - нед­вусмислен е Васко Илиев.
Така се стига до полулегален месечен рекет. Слънчев бряг става остров на борците под по­лицейски буркан. Кръчмарите се чудят как да опазят кожичките си. Паниката избива в сервилност.
„Васкови пристигат довечера! На работа!" - свири тръбата ресторантьор.
Готвачи и сервитьори се разхвърчават във всички посоки. Летят като ведри персонажи от черна комедия. Пекат мръвки, изстудяват ракии, лъскат чаши.
Покривките за тържествени случаи се мя­тат по масите. Ресторантьорът очаква „Васкови". Пременен е в сватбени одежди. Под тях тупти заешко сърце.
Вождът пристига с 30-ина души. Повечето са дългокоси „индианци". Златните накити сковават телата им като вериги. Опустошават гозби и питиета. С жар на пирати, гладува­ли дълго в открито море.
„Повече демокрация, по-малко полиция!" - вдига наздравица Васко Илиев. Крилатата фраза се превръща в девиз. Става повод и за нови питиета, разбира се.
1993 година е. Момчетата са лакоми. Искат приключения, адреналин, любов и пари.
В разцвета на младостта си мислят, че жи­вотът е за ядене.

5. Държава без бельо

ВАСКО БОРЕЦА И ИВАН ГИНОВ БРЪМЧАТ ЗАЕДНО ИЗ КУРОРТА нонстоп. Неразделни са ка­то влюбени на меден месец. След тях подтичват клонингите на Фред Флинтстоун и Барни Ръбълс. Колонията на „смачканите уши" се разм­ножава с дни. Идват нови и нови попълнения.
Блендата на изтеклото време е размила си­луетите им. Загладила е бодлите, туширала е ръ­бовете, докато заприличат на анимационни ге­рои.
За онова време са първична сила. Ласо над джунглата. Дяволчетата от бездънния чувал на БГ „мутриадата" узурпират Слънчев бряг.
Мутрите поемат целия пропускателен ре­жим. По двама, по трима борци яхват всяка бариера. Раздават билетчета. Намират и цаката на дребна далаверка.
„Оказа се, че са късали фалшиви билетчета на ксерокс. Всички листчета бяха с един и същи номер - спомня си полицай. - Започнахме разс­ледване. Повдигнахме обвинение срещу чиновник с длъжност директор на допълнителните дей­ности в комплекса.
Шефът офейква ала Остап Бендер. Покри­ва се в чужбина и следствието „дава фира". По-късно вдига китна виличка край пенливите къд­рици на Ниагарския водопад и си пие уискито на чист въздух.
Разследването е стъпкано като билетче на стадион. Заобикаля дискретно борците.
В тази връзка полицейски началник от Со­фия пита шефа на РПУ-Слънчев бряг: „Защо им дадохте курорта?"
„Така решиха бордът и държавата!" - отго­варя началникът на полицията.
Ако по онова време имаше черно-бели кинопрегледи, десантът на ВИС би прозвучал така:
„Групировката вършее из Слънчев бряг. Бор­ческият комбайн превзема курорта. Бригадири­те са неуморни. Жънат успех след успех!"
Сенчестият бизнес пада в ръцете им. Силоваците трамбоват денонощно из алеите. С пом­позната си позлата приличат на кръвожадни разбойници от арабска приказка.
„Подозирахме ги, че влизат в комбинации с крадци и грабежаджии - спомня си полицай. - Покрай бариерата получаваха информация за по-заможните туристи. След ден-два баровците пропищяваха, че са ограбени."
Борците притискат ромските чейнчаджии. Мургавите измамници са плъзнали като кърле­жи. Смучат чуждестранните туристи. Пробут­ват им санжета и всевъзможни дяволъци. Пред РПУ-Слънчев бряг се вият опашки от ужилени татковци, майки и дечица.
С помощта на словесни плетки и гротескна пантомима чужденците пресъздават унизител­ните сцени, които са преживели. Борците раз­дават тупалки и бухалки на ромските тарика­ти. Навеждат ги да плащат рекет. Слагат намордник и на крадците, които опразват хотел­ски стаи. Рекетират жриците на нощта. Сла­гат под контрол проститутките с бебешки ли­ца. Както и лачените ретродами, избуяли под па­гона на ДС.
Докато борците шетат из Сънито, баре­тите се трупат на Елените. Превръщат ти­хото семейно селище в базов лагер. Ролята им е символична. Играят „юмрук" срещу престъп­ността.
„Маскираните по цял ден пляскаха карти на плажа. Организираха приятелски турнири с бор­ците. Едните ръсеха вицове за ченгета, други­те - за мутри. Голям смях падаше" - спомня си туристически ас.
По това време борците нощуват из вилна­та зона на Слънчев бряг. Живеят по 5-6 съквартиранти накуп. Офисът на силоваците, разби­ра се, е дискотека. Заплюват си хитовата „Ка­мелия". Тя е писък от бъдещето.
Изпъстрена е със светещи глобуси. Шири се на два етажа. Първоначално я държат итали­анци. Мутрите ги укротяват като пиленца. 30 борци охраняват ВИП бара на „Камелия". Всяка вечер тук се люлеят в индианско веселие Мит­ко Бретона, Боян Петракиев - Барона, Младен Михалев - Маджо, Димата Руснака. Тук са и най-важните „във фундаментален аспект" чифто­ве братя: Цветини, Маргини, Джинките, Фалконети, Илиеви.
Още тогава „най-профи" купонджията е Ге­орги Илиев. Красавецът със сицилиански чар е роден за веселие.
Няма припев, който да не знае. Няма хит, който да е подминал ухото му. Бохемът чуква наздравици с цялата бригада на Васко. Лежерно и от сърце.
Сицилианецът е щастлив от незнанието си - след 12 години смъртта ще го повали на същия бар. Старата чаровница „Камелия" е съ­щата, само дето са я прекръстили в „Мултиплейс".
През 1993 г. воалът на смъртта е невидим за Жоро Илиев. Нощем лицето му отразява пъс­трите глобуси и песента. След „Камелия" виса-джиите продължават купона в другите си люби­ми заведения. Дискотеките „Мелодия", „Русалка" и „Златна ябълка" ги забавляват всяка лятна нощ.

Няма коментари: