Специално за “ПОДЗЕМНА МЕДИЯ”, той ще разкаже малкоизвестни скандални истории за свои “колеги” и за популярни личности от българската действителност.
В този брой започваме с безумно стистнатият Камен, или както Маргините го наричат Качо и с “партията му” Оги Отворения, който има милиони, но мечтае да кара ТИР в Америка.
- Кой е Камен или Качо?
- Камен е той. Качо му викат само Маргините. Когато Камен навремето беше гадже с Диана, винаги на обед ходеха в „Чехите”. Това е чешкият клуб на ул. „Кракра” в София, в който се събирахме всички стари тарикати. Камен имаше една много интересна златна гривна „змийска плетка”, такива много рядко се намираха тогава. Забелязала я Дарина „все още бъдеща Павлова” и постоянно викала на Диана: „Кажи му на Камен, че всичко ще направя да я имам тази гривна!”
Значи г-жа бъдеща Берлускони е била готова да играе „кючек в храстите” за една гривна. /смях/
- Вярваш ли, че Берлускони ще се ожени за Дарина Павлова?
- Защо да не се ожени?! Тя вече е друго ниво! Това че навремето е бръмчала с Данчо Ташев, това, че се е молила на Камен за една гривна, не значи, че не може сега да се ожени за Берлускони... И Лора Виденлиева е тръгнала от най-долното ниво, била е сирак...
Само децата на партийната номенклатура са тръгнали от някъде. Както Бойко Борисов казва: „Докато аз съм учил за пожарникар, те са учили на Запад!” И няма право Сергей Станишев, който е от Херсон, а не от столицата Киев, да обижда Бойко на селянин от Банкя!
- Откъде тръгва „кариерата” на Дарина Павлова?
- Като студентка във ВИТИЗ Дарина е любовница на Данчо Ташев, той е сутеньор и тя работи за него като проститутка. А Данчо Ташев беше и наркоман. Умря през 1997 г. от свръхдоза хероин.
Когато през 1979 година бях в Централния софийски затвор във второ отделение, той лежеше за изнасилване във 12-то. Там се произвеждаше прах за пране и бяха само цигани, затова му викаха циганското отделение, и българите там не минаваха метър в сексуално отделение... С две думи – е...ха ги по 12 пъти на ден.
След това през 1985-1986 година Данчо се запознава с Дарина, която е едно момиче от село, което иска да направи кариера в столицата.
По това съществуваше софийско жителство и всички момичета от провинцията трябваше да се хванат с някой софийски тарикат, ако искат да останат в столицата. А момчетата от провинцията със същата цел трябваше да на
мерят някой педераст да го чукат.И Дарина започва да работи за Данчо Ташев. Той започва да я пуска на заможни българи за да му изкарва пари за дрога. Тогава се говореше, че Данчо пък е любовник на Мишо Бемката, който беше един от побойниците в София.
Когато Илия Павлов се влюбва в Дарина, започва да и́ носи купища цветя пред тях, те са комшии. После ходи да се моли на Данчо Ташев да му я преотстъпи, дори я откупува от него.
- Да се върнем на Камен, притежателят на тази пракрасна гривна, която впечатлила дотолкова Дарина, че давала мило и драго за нея?
- Камен Николов от Уитби е един от старите чейнчаджии в София и един от първите, отворили складове на стоковата борса в Илиянци след промените. Каменчо и Оги Отворения са пословични в правенето на пари, но са много стиснати.
- Защо „Камен от Уитсби?”
- Каменчо е от Елхово. Тогава даваха сериала „Беден богат” в България, градчето, от което са двамата братя изиграни от Ник Нолти и Питър Щрос, се казва Уитби. И елховчани си измислят прякор на града – Уитби.
- Казваш, че историите с неговата прословута стиснатост нямат край?
- Една от историите с Камен, Оги Отворения и Жорката е следната: Те вече имат склада в Илиянци, правят пари и са едни от силните цигарджии, уискаджии, кафеджии – това са основите артикули, които се продаваха по това време. Тогава там са и хора като Миню Стайков, братята Симо, Пепи и Бойко Щ
ереви, Венци Върха, Васко Кубето... ...
Каменчо не иска да си купи кола, а трябва да ходи с жена си на море. Пътуват с Жоро по „Солунска” от „Ботев” към „Витошка” и изведнъж виждат един техен приятел Рони, известен лихвар. При него хората си държаха парите – ти му даваш 200-300-500 хиляди долара, а той начислява по 1-2-3% лихва на месец. Камен казва на Жоро: „Спри, слизам тук, трябва да говоря с него!” Но Жорката как да спре като колоната с коли се наредила няколко метра, свиркат. А Каменчо започва да крещи към тях: “Какво искате бе, селяни такива, я млъквайте, че имам работа!”
Приближава се той към Рони, а оня говори по един голям мобифон „Моторола” и продава климатици: „Ти колко искаш? „15 – „Сони!”, „Ти колко искаш? 20 – „Тошиба!”, „Ти колко искаш?” „30 – „Панасоник-а!” А той продава едни и същи климатици, само лепи различни лепенки!”
Каменчо му прекъсва бизнеса: „Дай една от служебните жигули, че трябва да ходя на морето!” А Рони: „Каква служебна жигула?! По-добре да ти подаря 2-3 хиляди долара и да ми се махваш от главата!”
На Камен му изпушват батериите, започва да се мята на капака на колата и да крещи на Жорката: „Това мръсно копеле, дето имам при него 300 000 долара на лихва, така да ми говори!”
В крайна сметка Жоро му дава неговата жигула да иде на морето. Тръгва той за „Слънчев бряг”, но на разклона за Несебър колата започва да пуши. Камен се чуди как да я оправи, защото не му се дават пари. Вижда един сервиз по пътя за Несебър влиза в него и не щеш ли един негов съгражданин от Елхово насреща, работи там. Камен започва да крещи радостно: „Мите-е, брат ми, точно теб те търся толкова време, ще ти кажа една страшна новина! Искам да направя един луксозен сервиз! Ще ти дам 200-300 хиляди долара – от теб знанията и уменията, ще си станем партия и ще си бачкаме!” Оня скочил от радост: „Бате Камене, колко е хубаво, че има такива хора като тебе!” А Каменчо: „Само, че сега имам малък проблем! Тук съм с една жигула, нещо и́ стана...” А човекът: „Няма проблем!” И му поправил колата без пари!
След време Жорката забелязал, че Камен се заседял в София, не си ходи в Елхово: „Бе, Каменчо, що не си ходиш в Елхово?” А Камен: „Не мога, оня Митко 10 пъти ходил вкъщи да ме търси за да пита кога ще строим сервиза! Не мога да се прибера!”
- Не е ли харчил пари поне по гаджета?
- Голяма любов на Каменчо беше Силвия, дето след това беше гадже на Поли Пантев, а сега е с Малък Тошко има дете от него. През 1985 година в Будапеща бръмчат много софийски тарикати – правят шанжета, врътки, измами, и на харабия се работи, по това време много туристи ходеха в Унгария. Там е наш Каменчо. Жорето му звъни от София: „Купи ми едни дънки...” А той: „Как да ти купя бе, Жоре? Силвия е пристигнала тук, че и една нейна приятелка си взела... Всяка сутрин закусват в „Атриум!” А това е най-скъпият хотел в Будапеща... „Всеки ден давам по 100 марки за тази шведска маса! Откъде да извадя пари за твоите дънки?!”
По едно време Жоро чува в телефонната слушалка: „Качо, Качо, къде да бръмчим?!” Камен му обяснява: “Чакай, че тук едни селяни, Маргините, ме питат къде да бръмчат, че куките само днес са ги заключвали три пъти заради нередовни документи!” И те отишли да питат него като баш тарикат какво да правя...
Когато Камен влиза в затвора през 1986-та година, тогава Поли Пантев излиза. След Камен обаче Силвия е ходила с един рокер, който загива при мистериозни обстоятелства.
Приятелите го ебават: „Каменчо, добре, че влезе в пандиза, че можеше сега да си на негово място!” Демек Поли него да го ликвидира от ревност, че е ходил преди него със Силвия.
- След време Камен страдал и от широкопръстата си тъща ...
- След като вече се ожени за Албена, Камен са оплакал на Жоро: „Всяка седмица давам на тъщата по 100 долара и само постно ядем!” И решили да я проследят. Излиза от тях и хоп – в чейнчбюрото на Поли Пантев на „Скобелев”. Излиза тя и Каменчо пита момчето: „Колко долара смени тази?!” “100 долара!” Камен полудява: „Как може да смени 100 долара тази селянка, хората сменят по 5-10 – утре доларът се качва!” Продължават след нея и тя хоп – в едно бинго! Чакат, чакат и Каменчо не издържа и влетява при нея: „Тук ли ми отиват парите, дето ти ги давам?!” А тъщата невъзмутима му казва: „Детко, детко, това бинго ни храни!” Камен и́ крещи: „Какво ни храни, от 10 дни ядем само зрял боб?!”
- Какво става напоследък с Камен?
- Камен купи 20 дка на „Пампорово” да строи хотел и там се набута по 20 000 евро на декар. Но понеже Цветелина Бориславова е царицата на „Пампорово” в момента никой няма право да строи там, за да се пълнят с туристи нейните хотели. И ливадата на Камен за нищо не става. Един наш приятел Васо Пенчев го успокоява иронично: „Няма нищо, че си гризнал дървото, там почвата е много хубава за садене на картофи! И вместо по 80 ст. ще ги продаваш за 1.20 лв.! Така ще си избиеш парите!”
- А Оги Отворения какво прави сега?
- Оги Отворения е мъж на 55 години и като някое гадже минава покрай него, хвърля пиратка и вика: „Бубе-е, разбихме се!” Пиратката гърми, мадамата подскача уплашено, а Оги и́ вика: „Бубе, дай да ти гледам на ръка!” Въпреки, че „стои” на няколко милиона, мечтае да отиде в Америка да кара ТИР! Това е човек, на който трябва да му дадеш един жълт гащиризон и една лопатка и да го пратиш на пясъчника да си играе! Преди промените Огнян Брадата, както му е другият прякор, беше осъден по един член, според който след 6 часа вечерта нямаш право да излизаш от къщи. Навремето, когато аз бръмчах в Източна Германия, му изпратих една източно-германка да се ожени за нея. Има дъщеря от нея. И въпреки, че го направи, дълги години не му даваха да напуска България. Когато беше обмяната на парите след промените, тя го „прасна” със 70 000 марки и се разведе с него. Щото е много отворен! Прякорът му трябва да бъде по-скоро „отворен балък”...
- Наско, нека продължим скандалните истории за старите тарикати!
- Ти ще ми направиш беля с тези интервюта!
Оги Отворния като е прочел в предишния брой, че го наричам “отворен балък”, веднага ми звъннаха с Дулеца от Бояна да ме заплашват, че ще ме ликвидират, защото бил само “отворен”, а не “балък”... /смях/
На тия тарикати, аз им викам ретротарикати. Те се събират в сладкарница “Неделя” на “Скобелев” и на “Витошка” на ъгъла и там може да ги види човек какви картинки са. Много от тях са доста изпаднали.
Миналата седмица след заплахите и сръднята Оги Отворения, Тошо Бързанов – Лудия Макс, Риголето, Гаргамел, Гугутката, Яребицата, Дон Плеши, Франк – той има много прякори, Емо Френски и Жоро Виенски ме поканиха на обяд - щели да почерпят. Аз веднага си мисля, че говорят или за “Панорамата”-та на “Кемпински-Зографски” или за “Егур, Егур”, за “Капанина”-та или в краен случай поне за “Радисън”... А те ме канят на Сточна гара под арката! Този “ресторант” се оказа на доста забутано място. По пътя към него се гонят плъхове по-големи от каракачански кучета... С две думи - между два изкупвателни пункта за вторични суровини има една импровизирана столова...
Влизам аз и какво да видя! Всякакви типажи от сорта “гладуващи от Поволжието” и различни други “бурлаки”... Вътре и нашите тарикати – ще ме черпят! Там ястията са 95 ст., 98 ст., 85 ст. и надолу.... Ако се похарчат 2-3 лева е чудо на чудесата!
- Е, нали казваш, че те и сега са богати?!
- Те не са богати, те са много богати! Емо Френски кара джип “Мерцедес”, Жоро Виенски си има японска кола, а Оги и Тошето Бързанов за да не харчат пари са си купили по едно колело по 100-ина лева от битака пред стадион “Юнак”. Не че нямат пари – просто не искат да ги харчат! И познай – сам си платих сметката...
- Сега за кои други тарикати ще разкажеш?
- За братята Начко и Любо от “Орландовци”. Те си останаха в квартала, не се преместиха. И сега в него няма по-големи и по-хубави къщи от техните. На Любчо дъщеря му участваше в едно от изданията на “Биг Брадър” – хубавото русо момиче, дето го водеха, че баща му е транспортен бос. А Любо наистина тогава имаше много ТИР-ове.
Номерът на Начко и Любчо преди 1980-та година беше следният: “бръмчаха” на сърби. В България нямаше дънки и се продаваха само в “Кореком”. И сърбите, тогава и на шиптърите викахме сърби, а и гърците, носеха много дънки и ги продаваха в България. По 30-40-50 лв., а ние ги шиткахме до 80 лв., а на руснаците ги продаваха и по 100 лв.
И отиват Любо и Начко в района на ЦУМ. Казват на сърбите: “Дай, да сложим стоката в багажника! Да идем някъде настрана да се разплатим на спокойствие...” Качват се в колата. “А, не може да запали! Слезте да бутате!” Сърбите започват да бутат, а Любо и Начко - газ!- и възират с дънките...
Любчо ми разправя следната случка: слизам веднъж по ул. “Малко Търново” към “Дондуков” – там имаше едно чейнджбюро на “Балкантурист”, пред него много се “бръмчеше”, “пържеха” се чужденци. И сега, гледам - Мая Бебето и Владо Жигулата се опитват там да въртят едни араби на “шанже”, но все не успяват. А аз през това време набързо успях да наредя един арабин с 300 долара. И търгнах да“възирам” по ул. “Бенковска”, а Мая и Владо хукнаха след мен: “Любчо дай да правим партия, дай да правим партия!” Отговорих им: “Аз партия само със Съветския съюз правя!”
“Партия” или “чакалък” при чейнчаджиите се казваше, когато си присъствал на измама на свой “колега”... И понеже Мая Бебето и Владо Жигулата видели как Любчо изпържил арабина, те искали да им даде част от печалбата, но... не ги огряло.
През 1985 година Любчо си купава един “Опел рекорд” – зелен, двувратка и плаща 17 000 марки. На онова време 17 000 марки бяха цяло състояние – два до три апартамента! Колата му я вкарва Румен Вълка, но тогава той е само вълче... /смях/
Любчо шари на Вълка 17 000 марки и се прибира вкъщи с колата... Вечерта обаче брат му Начко, с ново гадже, и за да се изфука пред него, гепи ключовете от брат си, туп в колата и закарва мадамата в сладкарницата на хотел “София” /сега “Радисън”/ да раздуват... Вечерта влизат в нощния бар да се веселят.
Обаче не щеш ли Румен Вълка вижда колата отпред на паркинга пред хотела... Той, понеже е тарикат, имал втори ключ от нея, качва се и – газ! - минава границата! Заминава за Австрия с нея. Три-четири месеца я държал в гаража на СО МАТ и после отива с нея в Мюнхен...
След 5 години като стават промените Румен Вълка, понаправил някой лев, вече по-заможен – иска да се връща в България.
Но го страх да не го маризят двамата братя! Защото Лючо и Начко си бяха едни от големите бабаити в София и не прощаваха на никого! Чуди се какво да прави бъдещият многощерков татко! И звъни от Мюнхен на Любчо и му вика: “Брат ми, ще ти изпратя един микробус, да ми простиш за колата и да си оправим отношенията!” А Любчо го отрязал: “Не става, брат ми, няма с един микробус да минеш, ще трябва два да ми изпратиш!”
И наистина така става – Румен Вълка му изпраща два микробуса обезщетение за открадната кола за 17 000 марки... И се прибира спокойно в България.
Като се върнах 1992 година от Гамбия, със Стефан от Виена имахме покер машини. Любчо държеше кафене в “Орландовци” и аз му занесох две за да могат да се набутват балъците и да изкарваме пари. Добре, ама брат му Начко отишъл една вечер и изиграл 6 000 лв. Като отивам да касирам парите ми вика: “Брат ми, набутах се 6 000 лв., ама аз да зарибявам балъците, затова играх, нали ще ми ги простиш?!” Казвам му: “Разбери се с Любо, защото той си има 30 процента, негово е кафенето!” Добре, ама Любчо се заинатил: “Кво ме интересува, че си се набутал, давай си ми парите, какво като си ми брат?!”
И Начко грабне двете машини вечерта и избяга. Закарал ги във “Форум” на “Витошка” и ми се обажда: “Насе-е, кажи му на малкия да ми прости тези 6 хиляди лева да ти върна машините!” Звъня аз на Любо: “Давай, да му ги простим тия пари на Начко!” А той: “Няма да му ги простя, не съм го карал да играе комар!”
Между другото, Начко изигра количества пари на комар – няколко милиона! Но разбрах от брат му, че от 6-7 години нито пие, нито пуши, нито играе комар, бил станал праведен човек! А Любчо си е продал целия бизнес и си живее от парите.
Друг ретротарикат е Сико Манафа. Той се казва Косьо. А е Манафа, защото много обичал да праска в казармата дупенца. Той сега обича да ходи по “Витошка” и по “Графа” да задява гаджета... Спира ги, говори им глупости. Но той вече е много дърт, а и няма дар слово...
Един път среща бившата ми жена Айша, с Хелен, ганайката, дето я доведе Степан Поляков в България. Започнал да ги сваля, да им взима телефоните, да ги кани насам-натам, постановки разни... Но после някой го отворил, че Айша ми е бивша жена и той започнал на сбирките в сладкарница “Неделя” да говори, че сме били баджанаци...
И близнаците – Васковците, които държаха бар-вариете “Париж” на “Солунска” през 90-те години ме викат в сладкарница “Неделя” да ми раздуват как Сико Манафа минал и говорил глупости за жена ми... Там бяха Васко от Америка и още пет човека, вадят по 50 лв. и викат: “Всички ще ти дадем по 50 лв., като дойде Сико да вземеш един стол и да му го строшиш в главата!”
И пристига Сико, като ме вижда мен не знае как да се изкаже и почва: “Ъ-ъ-ъ, ама не съм я чукал твоята жена!” Другите ме нахъсват да се бия и ми подават 300 лв.
Ама аз какво да се занимавам с този несретник! По цял ден ходи из града да забие някое гадже и като не може плати в някой клуб 60 лв. на някоя проститутка и я снима с джи ес ема и я показва из цяла София как му прави св..ка!
Така изпуснах 300 лв. А Близнаците вземат и му строшат един стол в чутурата, малко след като съм си тръгнал, та ходи 2-3 дни с тъмни очила...
- С какво се занимаваше Сико навремето?
- Сико Манафа навремето бръмчеше с поляци и изкарваха сребро за Турция. Тогава се бръмчеше на сребро и сребърен нитрат. Вземаха го на 300 и го продаваха на 600 долара...
Баща му се беше разболял тежко, трябвало всяка седмица да му бият някакви инжекции, да го водят на хемодиализа... И се редуват – той и брат му. Обаче Сико отишъл един ден и накарал баща си да му препише един гараж на село, а следващата седмица вече пропуснал да отиде при него, той пада на стълбите и умира...
Казаха ми, че детето на Сико Манафа е правено от Васо Желязото зад Зоологическата градина. Жена му работеше при Васо в едно мазе на “Витошка”, продавеше цигари...
В момента Манафа е доставчик на проститутки за Хари от
казиното на хотел “Рила”... Като сутеньор го раздава... Праща ги на ММС-и. И Хари: “Тази ми харесва – води я, тази не – не я води!” Лично за него!
- Разкажи за някои от известните “борчески” завединия през 90-те?
- Бар-вариете “Париж” на “Солунска” през 90-те години. беше на Близнаците – Васковците, тези, за които споменах преди малко. Това беше заведението с първите покер машини, с първите пилони за танцуване, на които започнаха да танцуват голи рускини. В него се събираха всички борци и целият политически елит от Ахмед Доган надолу. Като се напиеше Ахмед Доган започваше да целува ходилата на белерините.
На “Интрига”, до сладкарница “Неделя”, заведение, което беше на Васко Илиев, се събираха борците.
Димата Руснака беше голям интригант. Той ги правеше проблемите между борците. Той направи така, че в СИК да се изпотрепат, проблемът с “Дискрийм” той го направи и всичко, всичко... Това трябва да се знае.
Та куките правят акция в “Интрига”... Пристигат частите на БМБ, нахълтват вътре в заведението: “Горе ръцете! Всички, до стената! И започват: “Ти борец ли си?!” “Борец съм!” “Влизай в колата!”, “Ти борец ли си?!” “Борец съм!” “Влизай в колата!” И стигат до Пело, един от най-големите бабаити! “Ти борец ли си?” “Не, боксьор съм!” И те го оставят...
А техният началник в колата вика: “Абе, всички ги прибрахте, само Пело, най-важният, го няма!” А те му обясняват: “Ама той каза, че е боксьор, а не е борец!” /смях/
- Къде в чужбина са “бръмчали” в началото тези, който после станаха после знакови фигури на ъндърграунда?
- През 1985-1986 г. Димата Руснака, Васо Желязото, Карамански са бръмчали в Чехия. Васко Илиев, Маргините, Бретона, Барона - в Унгария... Предимно се е бръмчало на “шанжета” и на “кукли”... Много малко са бръмчали на редовен чейндж, всичко е било с “праскане”... Караминьоли, грабежи...
На Барона оттам му е прякорът. Като го връзват Боян Петракиев и го затварят, той започнал да вика високо в килията: “Аз съм барон фон Табор, аз съм барон фон Табор....” Понеже бил хванат с фалшив унгарски паспорт...
1 коментар:
Страхотен си Насо!
Публикуване на коментар