петък, 20 август 2010 г.

адвокат Незрет Бабучев специално за ПОДЗЕМНА МЕДИЯ : ПРОБЛЕМИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА!


В настоящия кратък анализ, доколкото тази сложна от правна и фактическа страна тема позволява, ще се опитам да изложа стандарта „Бабучев” - проблем, анализ, решение, действие и резултат. Това е наложения и продължаващ да се налага стандарт за конструктивизъм.
І. Проблеми
1) Липса на точност и обективност в измерването доставките на топлоенергия;
2) Неспазване на качествени параметри за доставка на топлинна и електрическа енергия; За съжаление, в сферата на енергетиката се спекулира много често и се използват тези фундаментални проблеми за чисто политически цели. Лошо няма,първият божи закон на властта винаги е бил „Унищожавай безмилостно противниците си!”. Но освен дискредитация и търсене на наказателна отговорност, трябва да се има предвид, че тези проблеми следва да се решават веднъж за винаги, а не както до сега, да се преследват или избягват. Поне до сега в публични дебати не се е намерил опонент, който да оспори моите предложения за решения на проблемите в енергетиката. Нещо повече, макар и поканени като гости в предавания, те или отказват да присъстват, или по телефона се опитват да излагат мъгляви обяснения, а от ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) даже се съгласиха с моите тези. За нещастие в енергийното законодателство е налице такова противоречие (колизия) между законите, а сега и на директивите, така че батакът е повече от голям. Енергийното законодателство защитава интересите на енергийните монополни държавни, а сега и частни корпорации. Ако гледаме като кон с капаци Закона за енергетиката и Наредбите, то гражданинът-потребител има само едно право, да плаща като поп на владиката, без да пита защо и за какво. Както и да подава жалби до ДКЕВР, която играе ролята на пощенска кутия или арменски поп. Защото освен бланкетен отговор, нито проверка се прави, нито констативни протоколи, нито измервания, да не говорим за актове, наказателни постановления или санкции. Срамно е енергийният регулатор да няма сериозни правомощия и да няма регионални поделения, лаборатории и т.н. Няма енергетика без регулация, аз не съм против регулацията, а против лошата регулация. Липсата на точност, обективност и реално измерване с индивидуални средства за търговско измерване, не само че не е забранено, но се допуска от Закона за енергетиката и Наредба 16 334 за топло снабдяване, както и старата Наредба № 2. Допуска се начисляване на фактурите въз основа на т.нар. прогнозни данни. След това в изравнителните сметки има прогнозни дялове и дялови единици, но не е обяснено какво е това чудо дялова единица. В Наредбата за средствата за търговско измерване, които подлежат на метрологичен контрол, топлинната енергия се измерва с топломер в единица Ват /час и производните й. Нещо повече, допуска се т.нар. разпределители (които не са средства за индивидуално търговско измерване по смисъла на закона и наредбата за средствата на търговско измерване) да не подлежат на метрологичен и какъвто и да е контрол. Да не говорим, че стандарт EN 834, който трябва да покриват самите сгради и самите инсталации, не покрива тези изисквания. Все едно да сложите двигател за спортна кола на каруца?!? За да се доближи (не казвам да замени) дяловото разпределение до реалното търговско измерване с индивидуален топломер, трябва според експерти на една от ФДР, чието име няма да спомена, защото с мен говореше като мъж, като експерт в областта си. Трябва сградите да са добре топлоизолирани, сградните инсталации също и нещо много важно, всички да са с включени радиатори. Ако само един радиатор изключен, отиваме в сферата на научната фантастика и прогнозите. Да, в енергетиката всички станаха магове, вещици и гадатели, всичко е прогнозно, но забележете - сумите във фактурите са напълно реални. И ако няма адекватна реакция (оспорване на сумите по исков ред, писмени доказателства и експертизи), те пораждат задължение, а от там запори на банкови сметки или конфискация на жилището ви.
Още един парадокс! Абсолютно недопустимо е във фактура, която е първичен счетоводен документ, да се пишат прогнозни данни и данни, определени по прогнозен начин. Продажбата на топлоенергия юридически не се различава от продажба на домати и краставици. Има количество, единична цена, обща стойност. Но в България, особено за апетитната енергийна сфера, всичко е възможно и всевъзможни чудеса се случват. Вярно е, че в световен мащаб най-могъщото лоби е енергийното (петрол, ток, газ), с най големи обороти, баснословни печалби и сигурна клиентела. На практика нямат нужда и от реклама. Не хора, цели държави изчезват, когато са нарушени интересите на това могъщо задкулисно лоби. За справка, трите най-големи в световен мащаб корпорации са Петрочайна с 1 трилион долара капитализация, Ексон мобайл - 389 млрд. долара, Роял Дъч ШЕЛ - 280 млрд. долара и всички са в енергийната сфера. Да не говорим за Електрисите де Франс, ЧЕЗ и други. Винаги съм се шегувал с въпроса „Какво му трябва на човек?”Ами една електроцентрала, по възможност атомна. Сигурен пазар, бързо нарастващ. Генераторите за ток са много по-печеливши от рулетката и хазартните босове в Лас Вегас могат само да мечтаят за печалбите и оборотите в енергийния сектор.
Следващ основен проблем е качеството. За съжаление и този факт е плачевен. Има много случаи, в които не се спазват критериите за качество на топло и електроенергията, определени от енергийния регулатор (ДКЕВР). Органът, който трябва да ги контролира, няма лаборатории. Какво се получава? Всичко остава в добрата воля на доставчика. А като приемем и факта, че си имаме работа с естествени енергийни монополи, филма от красив става прекрасен. Често т.нар. битова гореща вода не е гореща, а е топла, даже не се налага да се смесва със студена. Често и поради намаляване на топлинния товар хората, които искат топлоенергия не я получават в необходимите параметри. Да не говорим, че няма и никакви уреди за отчитането на това.
Нещо повече, благодарение на моя жалба от ФПБ до ЕК за отказ от транспониране (привеждане в съответствие) на чл.13 от Директива 32/2006 и след заплашително писмо на ЕК до предходния кабинет и парламент, бе приет Закона за енергийната ефективност. И така въпросният чл.13 от директивата бе транспониран в чл.38 и чл.39 от новия ЗЕЕ. Но, забележете, няма санкция за неспазването на тази разпоредба. Закон без санкция е всичко друго, но не и закон. Може би поезия, проза, роман, някакво изкуство, но не и закон. В предходните български парламенти явно на депутатите трябва да им се обяснява като на първолаци какво е правна норма, хипотеза, диспозиция, санкция и т.н. Добре би било да имат опреснителни курсове по основи на правото.
Чл.38 (3) от ЗЕЕ (В сила от 15.05.2009 г. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) За осигуряване проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания, като резултат от изпълнението на енергийни услуги, лицата по чл. 39, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните потребители информация за:
1. Текущите действителни цени и действително употребената енергия;
2. Енергийната консумация за текущия период, сравнена с енергийната консумация за същия период през предходната година;
3. Координати за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или други институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност.
И чл.39, ал.4 от ЗЕЕ (4) Търговците на енергия могат да предоставят като енергийна услуга при конкурентни цени с цел осигуряване проследимост на разходите за енергия от крайните потребители, подмяната на съществуващите уреди (средства за търговско измерване) с интелигентни системи за измерване и контрол, които дават визуална информация за:
1. Текущото енергопотребление;
2. Преходна текуща сметка;
3. Моментен енергиен товар;
4. Отклонения в качеството на доставяне на енергията;
5. Друга необходима информация.
На мен до сега не ми е известно нито едно топлоснабдително дружество да спазва тези текстове на закона, а и не се налага, защото няма санкция за неспазването й. А за т.3 и т.4 и за електроснабдителните предприятия. Нещо повече, в чл.152 от ЗЕ виждаме един опасен капан за българските граждани. За щастие никой не се хвана на него и се вслушаха в съветите ми, излагани в публичното пространство . Става въпрос за т.нар. асоциации на всички потребители на топлинна енергия в сграда - етажна собственост. Целта е да има обща фактура за цялата сграда на името на тази асоциация, която вече е юридическо лице и е носител на права и задължения. Измерва се енергията само на топломера в абонатната станция, който е средство за търговско измерване и подлежи на метрологичен контрол. А след това асоциацията да се оправя с членовете си. Ролята на „сиренцето” в капана за мишки е по-ниската цена за топлоенергия. Ами да, хората започват да се карат едни с други и накрая т.нар. общи фактури със значителна стойност са основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, от там изпълнително дело . След покана за доброволно изпълнение към асоциацията се налага възбрана върху цялата сграда и след това - публична продан. Особено сега, в състояние на криза, милионерите много бързо ще станат милиардери, купувайки от съдия изпълнител евтини имоти. Не е проблем и вещите лица да „намалят” оценката срещу подобаваща „мотивация”. Целта е двойна. От една страна да се увеличи събираемостта на задълженията, на принципа платете общо, а пък вие се оправяйте. От друга страна, да се отнеме и ликвидира дребната частна собственост в градовете, чрез умишлено въвеждане в принудителна задлъжнялост. Явно, след като се ограби държавата и предприятията, мафията е насочила своите усилия към най-голямото богатство на българина, който все още е № 1 в света по недвижима собственост. Над 97,5% от българските граждани имат недвижима собственост. Прехвалените САЩ и Германия са едва на 30% . Явно някои престъпни среди са решили, че не може българина, с най-ниски доходи, да бъде най-богатият в света по недвижима собственост. За тази престъпна тенденция говорят и зачестилите случаи на имотни измами и законовите изменения, които на практика ще вкарат в капана гражданите. Визирам не само Закона за енергетиката, но и новия Закон за управление на етажната собственост.
Има ли решения на тези проблеми?!?
Да, има и са излагани многократно в последните три години и в работни групи, и в парламентарни комисии, и в публични дебати, и в тежки съдебни битки срещу енергийния регулатор и енергийните монополи, достатъчно добре отразени в електронните медии и печата.
Първо, въвеждане на индивидуални топломери за всеки имот, които да отговарят на изискванията на чл.38 и чл.39 т ЗЕЕ и да подлежат на метрологичен контрол. Преди това се налага подмяна на старите сградни инсталации. Потребителят е длъжен да плаща само енергията, която влиза в дома му след границата на имота, измерена със средство за индивидуално търговско измерване. Прословутите топлинни загуби са за сметка на доставчика, а не както до сега - за сметка на собственика. Начисляването на тези топлинни загуби от сградна инсталация се явява забранена, недопустима, принудителна продажба, съгласно чл.62 от ЗЗП и потребителят не е длъжен да заплаща.
Второ, плащане на кубатура на приемлива цена. След като ТЕЦ произвеждат преди всичко ток и себестойността на енергоносителя (въглища или газ) се калкулира в цената за производство на ток, то излиза, че парата, излизаща от турбината, която така или иначе трябва да се охлади, вместо да отоплява птиците, мухите и комарите, загрява една друга вода и отива за отопление на населението. С други думи, парното е „боклука” от производството на ток. С нулева себестойност. След като продавате „боклук”, който така или иначе трябва да изхвърлите, какъв е проблемът да се сложи на кубатура, например 50 или 60 лева, за двустаен апартамент, както е в Испания. Там е 50 евро (Витория и Памплона) на месец, парно без никакви икономии, мизерии и измервания. Да не говорим за разликата в заплащането на труда там и в България. Престъпление е да се гори скъпа газ само за отопление като може преди това да се използва за производство на ток. ДКЕВР и Агенция за енергийна ефективност, доброназорно в ултимативен тон с препоръка към топлоснабдителните предприятия, да бъдат задължени да имат ефективно комбинирано производство при заплаха за отнемане на лицензия и фалит. Ако са необходими капиталови разходи, следва те да бъдат обосновани и да се търси нужното финансиране, включително от фондове и банки. Енергетиката винаги е бил и ще бъде най-печелившия отрасъл в една икономика. Няма как енергийна компания да е губеща и да има загуби. Фактът, че държавните монополи съществуват, говори само едно, че някои среди имат интерес най-вече от това да се купи „златната кокошка” на много добра цена. От финансовите отчети на „Топлофикация” - София е видно, че тази „мелница” мели малко брашно и много трици. В цифри, грубо 350 млн. от продажбата на топлоенергия и 60 млн. от продажбата на ток. А би трябвало да е обратно - 350 млн. да са от продажба на ток и само 60 от топлоенергия.
Както споменах, проблемите трябва да се решават, а не да се преследват или избягват. Желателно е тази тема, не само да се използва като оръжие за смазване на противниците, особено когато го заслужават, но и реално да се решат проблемите, като се приеме един от двата варианта. Трети вариант няма. Има само протакване, популизъм и демагогия. Но това не може да продължава дълго, защото от протакването губят най-вече гражданите, които току-виж от първи станат и последни в света по недвижима собственост.
Трябва да е ясно, че такова феодално крепостническо енергийно законодателство не може да бъде прието в съвременното общество.
Ако на американеца му забраните да си кара колата, вие си копаете гроба. Не война, революция ще стане. Същото е отношението на българина към своята собственост. Кроткият, страхлив и търпелив гражданин се превръща в нещо страшно. Все още се надявам силата на аргументите и разума да надделее, но ако не е достатъчно, явно ще трябва да налагаме аргумента на силата.

Няма коментари: