четвъртък, 19 август 2010 г.

КАПКИ КРЪВ ОТ СТРАНИЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА - ТУРСКИЯТ ТЕРОР!


Тази година се навършиха двадесет и две години от развръзката на драмата с децата заложници, разиграла се в черноморския курорт ''Златни пясъци'' в разгара на туристическият сезон през 1987 г. Това според службите, крепящи реда в държавата по онова време, е последната проява на тероризъм в България, свързана с ответната реакция на българските турци, предизвикана от т.нар. възродителен процес ( 1984-1989 г.)
На 7 юли 1987 година пред елитния хотел ''Интернационал'' спира синя лада със силистренска регистрация, от нея полетяват три ръчни гранати. Ранени са трима туристи, руснак, германец и българин. Минути след взрива ладата е обкръжена от милиционери с автомати. Това е нещо нечувано и невиждано в България от десетилетия. Терористичен акт и то посред бял ден. От отворения прозорец на ладата от дясната задна врата се подава детска глава, която уплашено крещи: “ Не стреляйте”.От предната врата излиза мъж и предупреждава милиционерите: ''Тук има деца-заложници! Никой да не приближава, трима сме, ще се взривим!''.Той хвърля листовки и три паспорта. На листовките пише: "Пътят ни е: Турция или смърт. Не сме убивали и никого няма да убиваме. Само от вас зависи, дали ще станете убийци на заложниците".Мъжът не се шегува - в ръката си държи граната, обръща се, влиза в ладата, хлопва вратата. След първоначалното объркване и нерешителност един от автопатрулите предава по радиостанцията номера, цвета на колата, отличителните белези на мъжа, приблизителната възраст на спътниците му. На задната седалка в ладата наистина има две момчета, но никой не може да разбере дали са вързани. Иизнервени от нарастващия брой на униформените, похитителите викат безразборно, хвърлят бележка на асфалта, ладата се придвижда няколко метра и спира.Паника обхваща курортистите, близките алеи опустяват, администраторките звънят на пожар в милицията. Пристигналите патрулни коли блокират района, униформени спират движението. На мястото на “произшествието” пристигат и служители от Държавна сигурност. Сред тях има спецове от местното звено на прочутото направление “Терор”.Милиционерите изпращат дошлите от плажа на безопасно разстояние.До час пред хотел ''Интернационал'' се събира почти цялото окръжно ръководство на МВР. Пристигат от столицата и служители от шесто управление на ДС начело с тогавашният му шеф генерал Сава Джендов. С тях идват и известен брой червени барети. Ръководството за решаването на кризисната ситуация е поето лично от заместник-министъра на вътрешните работи генерал-полновник Григор Шопов, който по това време кара отпуската си в района. Затворени в напечената лада, тримата похитители отказват всякакви преговори и настояват за свободно преминаване в Турция, без никакви капани по пътя. Останалото е в бележката им, преминала през доста ръце. Терористите заплашват, че в в колата имат 10 килограма взрив и 40 бойни гранати, децата-заложници са чужденци и при всеки опит за щурм, всички хвърчат.Според спомените на един от тогавашните служители на направление “Терор”, полковник А. Д: “Ситуацията беше много деликатна, не можеше да ги пуснем да избягат в Турция. Ако ги пуснехме, щеше да последва вълна от такива отвличания, която трудно щяхме да овладеем. Същевременно искахме да спасим живота на децата. Най-лошото беше , че това се случи в разгара на туристическият сезон пред очите на всички чужденци в курорта “Златни пясъци”. Указанията бяха да се дава гласност на “инцидента”, но да не се всява паника, която би довела до намаляването на притока на чужди туристи в НРБ”.Щурм няма, заповедта е да се преговаря, в краен случаи терористите да бъдат изведени извън ''Златни пясъци'' без риск за децата. На похитителите е дадена радиостанция, с която да разговарят с “ескорта” си от МВР. След дълги увещания колата с децата заложници напуска курорта по определен от МВР маршут. Започва дълъгият, изтощителен рейд, десетки километри, часове наред, през пълните с народ крайморски селища на юг към турската граница. Кортежът на похитителите камикадзе е внушителен: пред ладата им се движи със святкаща лампа пилотна кола, други две я конвоират отстрани и още няколко с баретите са плътно зад тях.Над колоната летят два вертолета от специалното авиозвено на МВР. Въпреки инструкцията, издадена лично от шефа на ДС генерал-полковник Григор Шопов, гласяща: “Бъдете максимално предпазливи и не всявайте паника в населението и чуждестранните туристи”, действията на милиция, цивилни и барети не остават незабелязани.Да видиш старшина от милицията на пътя с автомат с разгънат приклад не се случва всеки ден. Пред очите на изумените летовници от районните управления на по-малките градчета, покрай които предстояло да мине колоната, изскачат настръхнали милиционери, въоръжени с автомати. Според участниците в операцията кортежът бил съпроводен по море от два гранични катера, които се движели успоредно на брега. На всеки 20-30 километра колоната спира, водят се преговори с мегафоните, похитителите вдигат заплашително гранатите с извадени предпазители и пилотната кола отново повежда на юг.През това време оперативните служби на МВР са научили почти всичко за терористите и за отвлечените деца.Похитителите Никола Николов и синът му Орлин са от Дулово, а шофъорът-съучастник Невен Асенов е техен близък от силистренското село Боил. И тримата са български турци със сменени имена и с роднини в южната ни съседка. Обявените за чужденци деца са всъщност две момчета от Добрич (тогава Толбухин). Спецслужбите откриват и мястото, откъдето са взети гранатите - армейското поделение в Болярово, където е служил Орлин Николов. Гранатите били изнесени по време на отпуски и свиждания от него и баща му. След “развръзката” на следващия ден Орлин Николов ще разкаже на органите, че първоначално възнамерявал да открадне бронетранспортьор от поделението, където служил. С него възнамерявал да отвлекат една или повече туристки, за предпочитане западни, и да минат границата. Опитал се на два пъти да открадне бетеер. Първият бронетраспортьор нямал достатъчно гориво. Военното контраразузнаване ще установи впоследствие, че горивото на бойната машина било източено от старшината, отговарящ за подръжката на парка, за “лични нужди”. Заради постъпката му, която осуетила кражбата на БТР-а, бил поощрен, вместо да бъде наказан месец след инцидента.Вторият опит да бъде откраднат бронетранспортьор също завършил с фиаско. Машината просто спряла след излизането си на метри от хангара.Заложниците били 12-годишният Дарин Христов и братовчед му Николай Петков,15 годишен. Двете деца възнамерявали да отидат на кино в Добрич. Скучаели, когато на паркинга спряла синята лада със силистренска регистрация. Единият от терористите любезно ги помолил да им покажат пътят до близката бензиностанция. Извинил се, че не са от този град и не могат да намерят лесно пътя за бензиностанцията, затова най-добре децата да седнат в колата, за да им показват откъде да минат.След като заредили с гориво, “любезните чичковци“ с доверителен глас съобщили на младежите, че са от Вътрешния отдел на Държавна сигурност, който контролира работата на колегите си. Предложили на двете деца да се разходят до морето, като “изиграят ролята на заложници”, за да могат “инспекторите” да проверят как действат колегите им в екстремални ситуации. После ,чичковците ще почерпят, ще има и специално за тях почивка в станция на МВР. Децата веднага приели.Такова приключение не се случва в живота всеки ден. Едва когато полетели гранатите, момчетата осъзнали горчивата истина.Докато ескортирали ладата с терористите и заложниците, органите съставили психологически портрети на похитителите и се опитали да предвидят реакциите им при критична ситуация и как биха действалив състояние на афект.След пътуване цяла нощ, на 8 юли колоната наближава Каблешково. Спира за няколко минути, водещият операцията започва безуспешен разговор с терористите и изведнъж, без никой да очаква, ладата тръгва към Бургас. По радиостанциите звучат трескави заповеди, хлопват багажници, дрънчи оръжие, пилотната кола със запалени фарове подминава ладата и застава начело. Насрещният поток се усилва: автобуси, тирове, коли с каравани, шофъори, които губят търпение и изпреварват неправилно. В следващите инфарктни километри снайперистите и катаджиите, осигуряващи трасето, са изправени на нокти.Автомобилът на похитителите спира в центъра на Бургас, конвоиращите заковават на двайсетина метра от него. Ннапрежението достига връхната си точка - без дори да подозира какво става, насреща се събира пъстра тълпа, от прозорците надничат любопитни, хлапета се гонят в близката градинка. Изведнъж шофъорът на ладата отваря вратата и замахва към улицата. Издрънчава счупено стъкло, премята се метален предмет и снайперистите вземат ''на мушка''. Секунди след това отцепилите района въздъхват облекчено - на тротоара лежи смачкан фенер, газта от него изтича на асфалта и изтръпналите показалци отпускат спусъците.Мегафоните отново влизат в действие, антитерористите предупреждават колата да напусне веднага града. За да успокоят напрежението, предлагат на тримата вода и храна. Отговорът е категоричен: никой да не приближава!Все пак ладата излиза от Бургас и колоната продължава към Созопол сред несекващия автомобилен поток край къмпинги, крайпътни заведения, вилни селища, пълни с народ.Изтощени от жегата, безсънието и страха да не бъдат атакувани от баретите, похитителите не издържат.Започва разправия помежду им, Орлин Николов бие децата без причина, братовчед му Невен едва държи волана, крещи освирепял: ''Млъквайте, ще ви избия, малко остава!''.Подминават Мичурин, завиват надясно. След няколко километра, на един завой, укрит бронетранспортъор излиза на шосето и спира колоната. снайперисти са заели позиция между дърветата и чакат заповед. при вида на засадата похитителите грабват отново гранатите, шофъорът се опитва да върне ладата назад.В същото време кризисният щаб получава от генерал-полковник Григор Шопов, окончателната директива и тя гласи: “Спрете ги на всяка цена”.За случилото се по-нататък разказва о.з полковникът от МВР Васил Велков - тогавашен командир на поделението за борба с тероризма:''Тогава се получи нещо непридвидено - бронетранспотъорът, който прикриваше част от пътя, отпусна спирачки и отвори по невнимание проход в шосето. Веднага извикахме друга кола. Като видяха това, терористите започнаха да бият децата, дръпнаха ладата малко назад и включиха на първа скорост, за да потеглят. Малко преди това - за добро ли, за зло ли - им казах, че пред нас не стои въпросът да ги бавим, за да организираме ''изкуствена граница'' и че не сме сами. Посочих надясно в чаталестото дърво. Там блестеше оптиката на снайперистите. Само ще подам сигнал, и всичко ще свърши.Тези мои думи явно бяха запомнени и когато колата потегли напред, шофъорът й отвори отляво прозореца и хвърли две гранати по посока на снайперистите. Но гранатите се търкулнаха обратно към колата. В това време, ясно го видях, седящият отзад хвърли гранатата в краката на баща си. Там имаше още пет гранати. Колата се взриви. Аз стоях на няколко метра отзад и видях как задното стъкло на автомобила изхвърча, предното също. Бях се навел и под колата като сопло на ракета изригна огън, който издъни пода. Снайперистите по-късно разказаха, че са стреляли по двигателя на автомобила секунди преди да се взривят гранатите. За сведение никой от нас нямаше бойни патрони в оръжието си, а само шокови.Колата подскочи при този взрив и се блъсна в запречелия пътя наш автомобил. За тези части от секундата щурмовата група, която от четири часа стоеше замаскирана в близкия малинак, се хвърли напред. успяха да извадят двете деца. После в продъжение на половин час експлозиите продължаваха. Едното дете беше ранено в краката. Ръцете му се подаваха навън през избитото стъкло. Наш служител, майстор на спорта по гребане, го хвана за едната ръчичка, дръпна го хоризонтално, прегърна го и побягна към линейките. Така беше извадено, само че отстрани, и другото дете. Двама от терористите загинаха на място, а третият ранен се измъкна навън и падна. По-късно и той почина''.Според участници в операцията баретите били вдигнати “по тревога” и не могли да вземат собствените бетеери. Използвани са бронетранспортьори с екипажите им от Вътрешни войски при ескортирането на ладата с похитителите до Бургас. След възстановяването на Вътрешни войски през 1985 г. техните поделения са били разположени в районите, в които преобладават български турци. В Североизточна България такива поделения е имало в Разград и Нови Пазар. Граничният отряд на Бургас осигурявал пътя до границата. По-късно разкследването ще установи, че водачът на бронираната машина при приближаването на колата със заложниците, вместо да тампонира (затвори) пътя, отпуска спирачките и създава процеп, към който похитителите се устремяват.Колкото до съдбата на ранения терорист, има различини хипотези, най-достоверната е на тогавашният командир на червените барети майор Васил Велков, който твърди, че мъжът е починал от раните си в бургаската болница.Втората хипотеза принадлежи на Крум Благов и е изразена в книгата му “50-те най-големи атентата в българската история”. Според него Орлин Николов е отведен със самолет в София, лекуван, осъден от съда на смърт и разстрелян същата година.Има и любители на сензации, които през 90-те години сътвориха трета хипотеза. Според нея раненият Орлин Николов е бил хвърлен от баретите от вертолета над Стара планина по време на обратният им път към София.За първи път за инцидента съобщават, макар и в най сбит вид, в БТА, както и в кратък репортаж в “По света и у нас”. Има и изявление за случая от МВР, направено от тогавашния говорител на ведомството Йордан Орманков.От заложниците най-пострадал е Дарин Христов. След раняването от осколките на взривената граната левият му крак, въпреки операциите, остава по-къс със 7 сантиметра. Най-леко се отървава братовчед му Николай Петков, който е леко ранен в ръката. Днес осакатеният от гранатите Дарин преживява с мизерна социална пенсия, кошмарите от преживяното не са го напуснали.


Един поглед на

вестник “Папарак”

Няма коментари: