Депута от ГЕРБ разкри механизма на дейстиве на партията към която принадлежи:
Питате ме дали имам собствено мнение по наболелите въпроси в обществото. Що за глупости? Разбира се, че нямам, това не е необходимо. Когато се записах за член на ГЕРБ изрично ме попитаха дали имам собствено мнение по въпросите вълнуващи обществото. Този преди мен, дето се беше наредил на опашката от кандидат членове , той беше много ентусиазиран и все разправяше на чакащите, какви големи идеи имал, и как изгарял от нетърпение да ги сподели. Грешна тактика. Не го одобриха. Щял да всява противоречие в партията, а лидера иска единомислие. Демек той да мисли, а другите да слушат.Аз навреме се усетих, и им казах, че съм готов на всичко, не разбирам от нищо , и нямам мнение по нито един въпрос. Всъщност тогава бях безработен (когато се записвах в партията), понеже никъде не ме вземаха на работа, защото нямах образование, а и бях пълен некадърник. Но тука в ГЕРБ ме оцениха. Казаха ми браво, точно такива хора търсиме, послушни, без собствено мнение. Пишете го веднага в депутатската листа. Така казаха. Ей как се зарадвах ви казвам. Брей викам си, как ставали нещата, а аз ходя да се червя по интервюта да си търся работа. Накрая, когато приключиха със записването на членове, одобрените ни заведоха в една зала. Дойде и Бойко. Още с влизането си ни попита: „Някой иска ли да каже нещо?“. Един вдигна ръка,веднага го изведоха. Казаха му, че са допуснали грешка и не е за тука. После Бойко ни обясни какво се иска от нас: „Вие – вика – ще сте бъдещите строители на съвременна България. Ще станете депутати. Знам, че сте прости и от нищо не разбирате, но все пак знаете, че е от ваш интерес да сте послушни. Ако слушате ще си получавате заплатата и ще си щракате с пръсти. Ще ви казваме, кога , за какво и как да гласувате. От вас се иска само да вдигате ръка. Ако журналистите ви питат: “ Какво е вашето мнение по въпроса, за който ще се гласува? Ще отговаряте, че следвате политиката на партията и сте съгласен с нея на сто процента, понеже това е единственото спасение за държавата. Вие не трябва да имате собствено мнение. Дали ще се вдига ДДС, дали ще се дават пари на частните училища, че са бедни, дали ще променяме трудовото законодателство в ущърб на работника. Решението е взето. Вие трябва само да вдигнете ръка при подаден сигнал. Никакви инициативи. Повтарям. Никакви инициативи. Иначе отивате на улицата, при народа, ако толкова ви е домилял. Тука аз казвам, кое, кога и как да става.“ така ни каза Бойко. Аз обаче подозирам, че и той не може нищо да измисли, ами му казват отнякъде какво да прави. Ама и тези дето му казват и те не са много наясно, щото го гледам Бойко днес каже едно утре друго, малко хаос, ама нали плаща заплатите, добре е. Един ден замалко да си счупи краката. Тъкмо бяхме гласували един закон и той влетя. Грешка вика е станала, не трябваше да го приемате. И ние какво да правим, прегласувахме го и го отхвърлихме. Такива ми ти работи. Така че няма собствено мнение, щото не е нужно и не разсъждавам, има кой да разсъждава, двама трима за пред публиката. Останалите просто гласуваме. Просто е! За прости хора. Па и честно да ви кажа, нищо не разбирам от тези работи дето се обсъждат в парламента, ако нямаше кой да ми казва как да гласувам, щях да съм жив зян. „Вие сте машини, машини за гласуване“ – така ни каза Бойко. А аз няма нищо против, нали си получавам депутатската заплата. Това е живота. За по-хубава работа не мога и да мечтая. Ша си гласувам тука четири години, пък после ще видим.“
Питате ме дали имам собствено мнение по наболелите въпроси в обществото. Що за глупости? Разбира се, че нямам, това не е необходимо. Когато се записах за член на ГЕРБ изрично ме попитаха дали имам собствено мнение по въпросите вълнуващи обществото. Този преди мен, дето се беше наредил на опашката от кандидат членове , той беше много ентусиазиран и все разправяше на чакащите, какви големи идеи имал, и как изгарял от нетърпение да ги сподели. Грешна тактика. Не го одобриха. Щял да всява противоречие в партията, а лидера иска единомислие. Демек той да мисли, а другите да слушат.Аз навреме се усетих, и им казах, че съм готов на всичко, не разбирам от нищо , и нямам мнение по нито един въпрос. Всъщност тогава бях безработен (когато се записвах в партията), понеже никъде не ме вземаха на работа, защото нямах образование, а и бях пълен некадърник. Но тука в ГЕРБ ме оцениха. Казаха ми браво, точно такива хора търсиме, послушни, без собствено мнение. Пишете го веднага в депутатската листа. Така казаха. Ей как се зарадвах ви казвам. Брей викам си, как ставали нещата, а аз ходя да се червя по интервюта да си търся работа. Накрая, когато приключиха със записването на членове, одобрените ни заведоха в една зала. Дойде и Бойко. Още с влизането си ни попита: „Някой иска ли да каже нещо?“. Един вдигна ръка,веднага го изведоха. Казаха му, че са допуснали грешка и не е за тука. После Бойко ни обясни какво се иска от нас: „Вие – вика – ще сте бъдещите строители на съвременна България. Ще станете депутати. Знам, че сте прости и от нищо не разбирате, но все пак знаете, че е от ваш интерес да сте послушни. Ако слушате ще си получавате заплатата и ще си щракате с пръсти. Ще ви казваме, кога , за какво и как да гласувате. От вас се иска само да вдигате ръка. Ако журналистите ви питат: “ Какво е вашето мнение по въпроса, за който ще се гласува? Ще отговаряте, че следвате политиката на партията и сте съгласен с нея на сто процента, понеже това е единственото спасение за държавата. Вие не трябва да имате собствено мнение. Дали ще се вдига ДДС, дали ще се дават пари на частните училища, че са бедни, дали ще променяме трудовото законодателство в ущърб на работника. Решението е взето. Вие трябва само да вдигнете ръка при подаден сигнал. Никакви инициативи. Повтарям. Никакви инициативи. Иначе отивате на улицата, при народа, ако толкова ви е домилял. Тука аз казвам, кое, кога и как да става.“ така ни каза Бойко. Аз обаче подозирам, че и той не може нищо да измисли, ами му казват отнякъде какво да прави. Ама и тези дето му казват и те не са много наясно, щото го гледам Бойко днес каже едно утре друго, малко хаос, ама нали плаща заплатите, добре е. Един ден замалко да си счупи краката. Тъкмо бяхме гласували един закон и той влетя. Грешка вика е станала, не трябваше да го приемате. И ние какво да правим, прегласувахме го и го отхвърлихме. Такива ми ти работи. Така че няма собствено мнение, щото не е нужно и не разсъждавам, има кой да разсъждава, двама трима за пред публиката. Останалите просто гласуваме. Просто е! За прости хора. Па и честно да ви кажа, нищо не разбирам от тези работи дето се обсъждат в парламента, ако нямаше кой да ми казва как да гласувам, щях да съм жив зян. „Вие сте машини, машини за гласуване“ – така ни каза Бойко. А аз няма нищо против, нали си получавам депутатската заплата. Това е живота. За по-хубава работа не мога и да мечтая. Ша си гласувам тука четири години, пък после ще видим.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар