четвъртък, 6 януари 2011 г.

ПОЛИТИЧЕСКАТА ШИЗОФРЕНИЯ НА НАЦИЯТА!

Валентин ФЪРТУНОВ
Сгрешена генетична структура, фатална последица от историческа съдбовност или вечен център на геополитически интереси – причината е без особено значение – важен е резултатът. А резултатът е фатален. След съсипващото политическо давичкане, особено в последните 20 години, българската нация, бързо и сигурно загива. И сякаш няма никакви изгледи за светлина в тунела, защото българинът днес, в края на 2010 година, не изглежда и на йота по-умен като източник и хегемон на национална държава, отколкото бе преди двайсет години, преди шейсет години или по алекоконстантиново време….
Повод за тези мрачни размисли ми дадоха няколко зрителски обаждания във форума на последното издание на предаването ми „10-та степен по Рихтер” по СКАТ ТВ. С очевидно усилие да се контролира и поне донякъде да звучи вежливо, възрастен мъж, ако се не лъжа от Видинско, настойчиво ми постави въпроса, защо все се занимавам с ЦРУ в моите предавания и кога най-сетне ще се заема с КГБ. Искал да чуе отговорът ми. Има колеги, които просто биха го сиктирдосали – в крайна сметка предаването бе изцяло посветено на сензационния напоследък интернет сайт УикиЛийкс и неговият основател Джулиан Асанж, и в по-общ план – на ролята на световната мрежа за разбиването на лицемерните двойни стандарти на съвременната западна демокрация. И ЦРУ дори не бе споменато. Но този зрител, който по същество олицетворява един значим дял от българската нация, дял за който „за всичко са виновни комунистите”, е под тежката зависимост на един траен и вероятно нелечим политически делириум, за който всяко показване и коментиране на нелицеприятни факти за Запада (разбирай, най-вече Америка) е силно, до нетърпимост болезнено. Последва го друг зрител, предполагам в ранната средна възраст, който на скоропоговорка ми изнесе лекция с добре наизустена лексика, как Америка е страната на свободата, американското общество представлява 95% средна класа, а държавата там винаги защитава гражданите си по всяка точка на света, когато е необходимо налива пари за да защити парите на американските граждани в банките и прочее. Няма да коментирам, доколко общо имаха и двете обаждания с темата на предаването за УикиЛийкс. Отговорих им и на двамата в кратките оставащи ми минути, на първия, че не се занимавам с КГБ, защото КГБ отдавна вече не съществува, а наследниците му, поне в България са в много слаба позиция, защото България в момента е управлявана от ЦРУ, и понеже това никак не ми харесва и го намирам за пагубно за нацията ни – се занимавам и ще продължавам да се занимавам с ЦРУ. Другият зрител посъветвах да прочете великолепно аргументираните статии и книги на американският(!) изследовател Уилям Блум за милионите жертви на американският „износ” на демокрация по света след Втората световна война, да се запознае подробно с Патриотичния закон и неговото приложение в САЩ, на практика суспендиращо основните граждански права и свободи или пък да прочете статистиката за милионите американци, на които през 2008-ма, чрез така нареченото пукане на балона с недвижимостите, бяха буквално секвестирани жилищата, превръщайки ги в бездомници…

Монетата естествено в един момент се завъртя и се наложи да озаптявам на границата на добрия тон друг зрител, който въодушевено и пламенно, наемайки се от секунда на секунда, се опита да ме въвлече в разиграваното на една определено некомпютърна игра, една за мен страшничка, за него очевидно вълнуваща игра – с две думи – ако руснаци и американци се сбият, кой ще спечели – за него нямаше съмнение, че руснаците имат многократно военно превъзходство и така ще напердашат американците, че…

Свети Небеса! Просто го прекъснах. И да му обяснявам, че ако руснаците имат някакво превъзходство, то е в сферата на ония оръжия, които директно ще пратят в преизподнята цялата планета, бе напълно безмислено. Той дори няма да ме чуе, какво му говоря. Както впрочем, със сигурност не са чули и дума от това което има отговорих и поклонниците на „американската мечта”. Те щяха да ме чуят единствено, ако бях потвърдил, че „комунистите са виновни за всичко”.

Толкова зле не съм се чувствал отдавна, както след това предаване. Аз съм умерен русофил и умерен американофил. Но нито умереното ми русофилство, нито умереното ми американофилство не покриват и квадратен сантиметър от управляващите олигархии в Русия и САЩ, нито обществено-политическите системи, които те са наложили и в една или друга степен експортират, или са експортирали по едно или друго време, с откровено насилие навън – руснаците преди двайсет години, американците и до днес. Най-малкото и най-егоистичното поради това, че във всички случаи моята България е била задължително и последователно жертва на глобалното противоборство на геополитическите чудовища.

Примерите, които ви дадох, дами и господа, са просто дребни знаци за глобализираните и тотално манипулирани умствени процеси, които се вихриха, се вихрят и без всякакво съмнение ще продължават да се вихрят и за вбъдеще в нацията ни, ако самата нация не стори нещо.

Възможните констатации са както обикновено само две – национална умствена недостатъчност или унаследена политическа шизофрения. По отношение и като обяснение на второто, отново само знаково, ще вмъкна, че ако и да споменавам на няколко пъти вече само последните 20 години, то де факто нещата днес по никой начин не се отличават от описаното дередже на българското политическо мислене от гениалният ни сънародник Алеко Константинов преди повече от сто години!

И ако силно централизираната държавна система при соца, при всичките си кусури и икономически волунтаризъм, все пак имаше ясна доктрина за национална сигурност, съответно системно прилагана концепция за защита и развитие на нацията, която за петдесетина години се увеличи с повече от един милион българи и бе на прага да роди 9-милионният българин; ако щете недодялано и идеологически изкривено, но затвърди и разви културната ни идентичност по света, наложи в националното съзнание гордостта от 1300-годишната ни държава, нямаща конкуренти по дълговечност на континента; днес това са „чудеса” и „митове”, които новите поколения не знаят, няма как да помнят, а разградената и немощна държавност не може, да не кажа, не иска поне да поддържа. България вече не се стреми към деветмилионния българин, а към изчезването на 7-милионния. А номенклатурно-мутренската ни олигархия чупи кръст пред всяка външна сила и ръмжи единствено на собствения си народ и то когато не се задават избори.

И след всичкото това, което не бе скрито, не бе тайно, то се случи на всички нас, и на американофилите и на американофобите, и на русофилите и на русофобите, случва ни се и в момента, загубихме просветата си, загубихме докторите си, на път сме да загубим и малкото останала наука, останахме без пенсии, обречени да работим до гроб! И след всичко това, ние продължаваме да се делим на „фили” и „фоби”, озлобени и настръхнали брат срещу брата!

Защо бе, брате! Защо? (Да ме прощавате, че перифразирам геният на българщината)

Нима не разбирате, че все повече заприличваме на ония окаяни православни отци(главно византийски) от времето на големия прелом между 14-ти и 15-ти век, които креснали, че по-скоро ще сложат чалми, отколкото да приемат уния с папата (и евентуална помощ на латински кръстоносци срещу настъпващите турски орди)!

Нима сте склонни на същото – по-добре да загробим България, отколкото да се помирим помежду си!?

Това не е лирично емоционално отклонение, уважаеми читатели. В ситуацията в която сме поставени, захапани до кокал от геополитическите играчи, предадени от олигархията си, единственият ни изход е в незабавно национално помирение, национално единение – в един стоманен български юмрук, който да се стовари върху предателите, да разтърси гнилата ни колибарска държава, ако трябва да я срути до основи, за да я изградим наново, за да си върне нацията-хегемон управлението на собствените си дела, направляването на съдбините си и най-вече, и най-важното – да осигури бъдещето на децата си.

Анализът е публикуван във в. Десант

Няма коментари: