3 март е забранен като гяурски празник в Гоцеделчевско
Заместник-кметицата на Сатовча - Зайра Ибишева, вдигна огромен палат в центъра на селото - в пълен контраст с ширещата се мизерия сред "простосмъртното" население на общината. За потъналите в лукс вождове на етнокорпорацията ДПС последното е незначителна подробност, която по правило те тушират с поредните розови обещания преди избори. Иначе корумпираните кадри на сепаратистката партия все така си стоят непокътнати на топли ( и доходоносни) местенца - в общините и в системата на Агенцията по горите и образованието, на всякакви служби в административната и стопанската йерархия и дори в министерства. Някои от тях гравитират около управляващата партия, други се пребоядисаха за една нощ, следвайки посоката на вятъра - само и само да запазят инструментариума, чрез който ненаситно и безнаказано грабеха националните богатства. Обширни райони от Кърджали на изток до Якоруда, Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен, Белица и Кочан на югозапад се превърнаха в неофициални анклави под контрола на депесарската мафия, където българските закони не важат и турското робство бавно и сигурно се завръща. Пред погледа на подкупни магистрати, законодатели, областни управители и пишман-политици всеки, който не желае да обслужва престъпните схеми на новоизлюпените паши и бейове, или има куража да изнесе истината за многобройните им далавери, е подложен на всевъзможни репресии. От психологическия терор над него и семейството му до заплахи с физическа разправа, безпринципни уволнения, икономически рекет, блокиране на възможностите за какъвто и да било бизнес. Без разлика дали си християнин или мюсюлманин, тук принципът е друг: ако не се подчиниш, ще бъдеш смачкан заедно с цялата си фамилия.
В Гоцеделчевско (както и на много други места) дивата сеч в горите продължава, бракониерството- също. В Сатовча природата е подложена на варварско унищожение, общински терени са разменна монета за лични облаги на местни велможи, вип-персони и подземни босове вилнеят в Държавното ловно стопанство "Дикчан", избивайки дори бременни животни. Учители биват преследвани и уволнявани заради убежденията си, други насила са принуждавани да станат членове на ДПС, ако искат да запазят постовете и хляба си. Тук е турско, говорят наплашените "простосмъртни" хора, забравени от напълно абдикиралата все още българска държава.
Контролираните от ДПС общини все повече се превръщат във феодални владения на подбрани велможи и чиновници, запълнили местните администрации и всички най-доходоносни стопански звена. В тях няма място за "неблагонадеждни" християни и мюсюлмани, или ако попаднат там, трябва да избират между подчинението и тоталния икономически и психологически терор заради непослушание. Догановите онбашии в Сатовча, Кочан и в района около Гоце Делчев са сложили ръка върху цялата икономика, а и върху живота на "простосмъртните" хора - без разлика на вероизповеданието. Тук законите на страната нямат значение, разните там съдебни разпореждания и постановления за имотни или други спорове - също. Нещо като държава в държавата, където властва грубият интерес и тайните политически мераци за превръщането на региона в автономна област и мюсюлмански анклав, от който с различни методи, включително икономически рекет, християните трябва да бъдат прогонени. Впрочем години наред това се прави целенасочено и последователно, младите хора бягат и ако преди години ДПС е получавало на изборите в Сатовча не повече от 120 гласа, сега те са над 95 процента от населението.
Овластени персони тук водят точен списък на онези, които дават гласа си за антибългарската партия. Учители - християни биват принуждавани да стават нейни членове, ако не искат вратите на училището да останат завинаги затворени за тях. Специалисти с висше образование са уволнявани, за да отстъпят място на "наши хора"- макар и без нужното образование и квалификация за съответното място. В редица случаи едно от условията да запазиш работата си е да минеш първо през джамията. Бъдещето на хората и на техните семейства е обречено,
ако не паднеш ничком пред новоизлюпените паши и бейове
иначе следва дискриминация във всички посоки - икономическа, социална, личностна, съпроводена и със заплахи за физическа разправа. Изключено е да правиш някакъв бизнес без благословията на местни общинари и приближените им началници в отделните сектори, или ако, не дай, Боже, се намесиш в интересите на Догановите обръчи от фирми. Те са завладели всичко - от дърводобива до ремонта на обществени сгради, снабдяването на училища и детски градини, диктуват и корупционните игри с общински терени, което наскоро предизвика всеобщо възмущение и съответна подписка, в която личат имената на 300 души. Всеки, който се противопостави на тази схема, обаче е обявяван за "каурин" (гяур). Забраняват се празници (например 8 март), защото били гяурски, новогодишните елхи също дразнели общински вождове и директори на училища, които не криели привързаността си към уахабизма ( радикалният ислям) и дори принуждавали собствените си деца да влизат там с мюсюлмански забрадки. В някои от кабинетите на местните паши задължителният поздрав е "Селям алейкум!". А на фона на цялата мизерия, смачкала тукашното "простолюдие", кметът на Сатовча Арбен Мименов си обзавел кабинета с баня и джакузи. Според запознати, той заедно с кмета на Гърмен Ахмед Башев и депутатът Алиосман Имамов стоят зад инспирираните от ДПС протести на тютюнопроизводителите срещу правителството.
В същата компания е и кметът на село Плетена - Румен Арнаудов,
замесен във варварско унищожение на
природата
Цели хълмове в околностите са превърнати в огромни кариери за добив на облицовъчни плочи, т. нар.тикли, от които се печелят милиони левове чрез износ в различни страни. Всичко това се върши и в непосредствена близост до археологически паметници на културата - антични гробове, некрополи, светилища, цялата растителност наоколо е ликвидирана. В повечето случаи това се прави незаконно, без съответни разрешителни от районната екоинспекция, която се задоволява да състави само констативни протоколи, без това да прави някакво впечатление на организаторите на тази вандалщина. Почти целият път между Сатовча и Гоце Делчев е осеян със складове, пълни с тикли, в очакване на поредния конвой от тирове, за да ги превозят където трябва.
В същото време отвсякъде валят сигнали за нарушения на законите и престъпно посегателство срещу природата. В Гърмен говорят за три хиляди кубика дървесина, разпределена между властимащите в района и техните сподвижници от горската мафия. Доскорошният шеф на тамошното горското стопанство "Беслет"натрупал дългове за милион и половина, но дълго се оказвал недосегаем, заради протекция "отгоре". В Белица, където депесарите също си разиграват коня безконтролно секат дърветата във всички съставни села на общината, излязла на първо място по бедност и безработица в страната. Но пък кметът плувал в благоденствие и дори се обзавел с кола и джип от скъпоструващи марки като “Мерцдес” и “Чероки”.
Купища сигнали за корупция от село Кочан са депозирани в Районната прокуратура, където се визират подкупни чиновници. Изброени са незаконни продажби без търг на имущество, собственост на местната потребителна кооперация -
от далаверата се облажили близки на шефове
в администрацията
Ако все пак понякога има търгове, условията в тях били така нагодени, че да осигурят спечелването им от депесарските обръчи. В този смисъл някои бизнесмени предложили иронично Комисията за защита на конкуренцията да се преименува в Комисия за защита фирмите на Доган... Същите сигнали впрочем са подадени и в парламентарната комисия за борба с корупцията, където "блестели" имената на кметът на Сатовча Арбен Мименов и небезизвестния директор на Държавното ловно стопанство "Дикчан" - Пламен Поюков.
Заместник-кметицата на Сатовча - Зайра Ибишева, вдигна огромен палат в центъра на селото - в пълен контраст с ширещата се мизерия сред "простосмъртното" население на общината. За потъналите в лукс вождове на етнокорпорацията ДПС последното е незначителна подробност, която по правило те тушират с поредните розови обещания преди избори. Иначе корумпираните кадри на сепаратистката партия все така си стоят непокътнати на топли ( и доходоносни) местенца - в общините и в системата на Агенцията по горите и образованието, на всякакви служби в административната и стопанската йерархия и дори в министерства. Някои от тях гравитират около управляващата партия, други се пребоядисаха за една нощ, следвайки посоката на вятъра - само и само да запазят инструментариума, чрез който ненаситно и безнаказано грабеха националните богатства. Обширни райони от Кърджали на изток до Якоруда, Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен, Белица и Кочан на югозапад се превърнаха в неофициални анклави под контрола на депесарската мафия, където българските закони не важат и турското робство бавно и сигурно се завръща. Пред погледа на подкупни магистрати, законодатели, областни управители и пишман-политици всеки, който не желае да обслужва престъпните схеми на новоизлюпените паши и бейове, или има куража да изнесе истината за многобройните им далавери, е подложен на всевъзможни репресии. От психологическия терор над него и семейството му до заплахи с физическа разправа, безпринципни уволнения, икономически рекет, блокиране на възможностите за какъвто и да било бизнес. Без разлика дали си християнин или мюсюлманин, тук принципът е друг: ако не се подчиниш, ще бъдеш смачкан заедно с цялата си фамилия.
В Гоцеделчевско (както и на много други места) дивата сеч в горите продължава, бракониерството- също. В Сатовча природата е подложена на варварско унищожение, общински терени са разменна монета за лични облаги на местни велможи, вип-персони и подземни босове вилнеят в Държавното ловно стопанство "Дикчан", избивайки дори бременни животни. Учители биват преследвани и уволнявани заради убежденията си, други насила са принуждавани да станат членове на ДПС, ако искат да запазят постовете и хляба си. Тук е турско, говорят наплашените "простосмъртни" хора, забравени от напълно абдикиралата все още българска държава.
Контролираните от ДПС общини все повече се превръщат във феодални владения на подбрани велможи и чиновници, запълнили местните администрации и всички най-доходоносни стопански звена. В тях няма място за "неблагонадеждни" християни и мюсюлмани, или ако попаднат там, трябва да избират между подчинението и тоталния икономически и психологически терор заради непослушание. Догановите онбашии в Сатовча, Кочан и в района около Гоце Делчев са сложили ръка върху цялата икономика, а и върху живота на "простосмъртните" хора - без разлика на вероизповеданието. Тук законите на страната нямат значение, разните там съдебни разпореждания и постановления за имотни или други спорове - също. Нещо като държава в държавата, където властва грубият интерес и тайните политически мераци за превръщането на региона в автономна област и мюсюлмански анклав, от който с различни методи, включително икономически рекет, християните трябва да бъдат прогонени. Впрочем години наред това се прави целенасочено и последователно, младите хора бягат и ако преди години ДПС е получавало на изборите в Сатовча не повече от 120 гласа, сега те са над 95 процента от населението.
Овластени персони тук водят точен списък на онези, които дават гласа си за антибългарската партия. Учители - християни биват принуждавани да стават нейни членове, ако не искат вратите на училището да останат завинаги затворени за тях. Специалисти с висше образование са уволнявани, за да отстъпят място на "наши хора"- макар и без нужното образование и квалификация за съответното място. В редица случаи едно от условията да запазиш работата си е да минеш първо през джамията. Бъдещето на хората и на техните семейства е обречено,
ако не паднеш ничком пред новоизлюпените паши и бейове
иначе следва дискриминация във всички посоки - икономическа, социална, личностна, съпроводена и със заплахи за физическа разправа. Изключено е да правиш някакъв бизнес без благословията на местни общинари и приближените им началници в отделните сектори, или ако, не дай, Боже, се намесиш в интересите на Догановите обръчи от фирми. Те са завладели всичко - от дърводобива до ремонта на обществени сгради, снабдяването на училища и детски градини, диктуват и корупционните игри с общински терени, което наскоро предизвика всеобщо възмущение и съответна подписка, в която личат имената на 300 души. Всеки, който се противопостави на тази схема, обаче е обявяван за "каурин" (гяур). Забраняват се празници (например 8 март), защото били гяурски, новогодишните елхи също дразнели общински вождове и директори на училища, които не криели привързаността си към уахабизма ( радикалният ислям) и дори принуждавали собствените си деца да влизат там с мюсюлмански забрадки. В някои от кабинетите на местните паши задължителният поздрав е "Селям алейкум!". А на фона на цялата мизерия, смачкала тукашното "простолюдие", кметът на Сатовча Арбен Мименов си обзавел кабинета с баня и джакузи. Според запознати, той заедно с кмета на Гърмен Ахмед Башев и депутатът Алиосман Имамов стоят зад инспирираните от ДПС протести на тютюнопроизводителите срещу правителството.
В същата компания е и кметът на село Плетена - Румен Арнаудов,
замесен във варварско унищожение на
природата
Цели хълмове в околностите са превърнати в огромни кариери за добив на облицовъчни плочи, т. нар.тикли, от които се печелят милиони левове чрез износ в различни страни. Всичко това се върши и в непосредствена близост до археологически паметници на културата - антични гробове, некрополи, светилища, цялата растителност наоколо е ликвидирана. В повечето случаи това се прави незаконно, без съответни разрешителни от районната екоинспекция, която се задоволява да състави само констативни протоколи, без това да прави някакво впечатление на организаторите на тази вандалщина. Почти целият път между Сатовча и Гоце Делчев е осеян със складове, пълни с тикли, в очакване на поредния конвой от тирове, за да ги превозят където трябва.
В същото време отвсякъде валят сигнали за нарушения на законите и престъпно посегателство срещу природата. В Гърмен говорят за три хиляди кубика дървесина, разпределена между властимащите в района и техните сподвижници от горската мафия. Доскорошният шеф на тамошното горското стопанство "Беслет"натрупал дългове за милион и половина, но дълго се оказвал недосегаем, заради протекция "отгоре". В Белица, където депесарите също си разиграват коня безконтролно секат дърветата във всички съставни села на общината, излязла на първо място по бедност и безработица в страната. Но пък кметът плувал в благоденствие и дори се обзавел с кола и джип от скъпоструващи марки като “Мерцдес” и “Чероки”.
Купища сигнали за корупция от село Кочан са депозирани в Районната прокуратура, където се визират подкупни чиновници. Изброени са незаконни продажби без търг на имущество, собственост на местната потребителна кооперация -
от далаверата се облажили близки на шефове
в администрацията
Ако все пак понякога има търгове, условията в тях били така нагодени, че да осигурят спечелването им от депесарските обръчи. В този смисъл някои бизнесмени предложили иронично Комисията за защита на конкуренцията да се преименува в Комисия за защита фирмите на Доган... Същите сигнали впрочем са подадени и в парламентарната комисия за борба с корупцията, където "блестели" имената на кметът на Сатовча Арбен Мименов и небезизвестния директор на Държавното ловно стопанство "Дикчан" - Пламен Поюков.
1 коментар:
Страшно е...
Публикуване на коментар