неделя, 28 февруари 2010 г.

МАФИЯТА ВЪВ ФУТБОЛА!


След дългата и студена зима, дочакахме края на паузата в най-популярния български спорт, а именно футбола. Всъщност понятието пауза, що се отнася до прекъсването на българския шампионат, е твърде разтегливо понятие, след като елитните ни клубове почиваха повече от два месеца. Въпреки всичко, мнозинството от родните запалянковци се завръщат към българските стадиони с подновен оптимизъм, надявайки се, че най-накрая ще дочакат да видят качествен футбол от страна на своите любимци и по-малко подигравки от страна на клубните собственици. Към какво обаче се завръщаме? Нямаме представители в европейските клубни турнири, повечето клубове у нас са на абсолютния праг на финансовото си съществуване, като пловдивската светиня "Ботев" дори попадна под него. Най-старият футболен клуб у нас напусна безславно елитната ни група, след като бе изваден заради неизплатени такси в големи размери и недостатъчен брой картотекирани футболисти. Едва ли има по-голямо доказателство за падението на родния футбол от това, че самия кмет на Пловдив Славчо Атанасов бе принуден да подкани президента на "канарчетата" Димитър Христолов да освободи клуба от присъствието си. Явно стигнахме дотам, че държавата трябва да се моли клубните президенти, превърнали любимите на цяла България отбори в посмешище. За съжаление падението на "Ботев" не е специфично изключение в родната футболна реалност, а бъдещето, което седи пред мнозинството от клубовете у нас. Доказателствата за това са повече от очевидни - спортните бази продължават да пустеят, а юношеските школи не са нищо повече от полуаматьорски тренировъчни центрове, където децата ни губят своя потенциал, дори и да го имат. В същото време футболните босове продължават своята словесна война срещу държавата, искайки освобождаване от данъци и такси, преотстъпване на бази и терени... Пълна какафония, изходът от която остава неизвестен.
Както навсякъде другаде и тук "рибата се вмирисва откъм главата" и ако търсим виновници за отчайващото положение, в което се намира футболът ни, то неизбежно трябва да се обърнем към собствениците на клубовете. Мнозина от тях са с криминално минало, а повечето и с криминално бъдеще, но именно от тези хора зависи благоденствието на играта, която в продължение на над 100 години носи радост на българските запалянковци. Най-актуален към този момент е президентът на столичния ПФК "Левски"- Тодор Батков. Медиен бос, спортен благодетел, орденоносител, участник в скандални държавни заменки, набеден за един от най-влиятелните български олигарси, адвокат на скандално изгонения от България Майкъл Чорни..., а сега и агент на Държавна сигурност. При това горд агент. Странно, как е възможно да си собственик на отбор, който в продължение на дълги години бе приеман като символ на възродената демокрация у нас, и същевременно да си горд от това, че си бил част от комунистическия режим в България? Всъщност, ако това е странно, как бихме нарекли факта, че същият този агент Тара е носител на най-високото държавно отличие, връчено му от самия президент на Република България Георги Първанов? Отворен остава и въпросът, след като Батков е изпълнен с толкова патриотична гордост от агентурното си минало, защо не го обяви, когато получи орден "Стара Планина"? Според пресцентъра на президентството, Първанов е отличил своя личен приятел заради "изключително големите му заслуги към Република България, за активната му обществена дейност като меценат и спомоществовател в различни културни проекти, в строителството на духовни средища и на инициативи, свързани с развитието на българската култура, изкуството и спорта". Не забелязваме агентурно минало, нито пък скандални заменки. За сметка на това се набляга на заслугите му към България и най-вече към българския спорт, които се изразяват предимно във финансово естество. Какво да кажем обаче за държавната полза от това прословуто меценатство? Няма какво, тъй като тя почти не съществува. Футболният клуб на мустакатия адвокат бе сред уличените в неправомерно осигуряване на своите футболисти. Едва след намесата на НАП отборите започнаха да декларират повече приходи и да внасят повече данъци. До преди ревизиите масово заплатите бяха от порядъка на 200-250 лв. Сега се осигуряват на 10 пъти по-високи възнаграждения, като някъде официалните футболни заплати стигат и до 30 000 лв. Финансовите претенции на "синия" президент обаче не спират дотук, след като неговият "Левски" оглави група от осем елитни български клуба, които поискаха да бъдат изцяло освободени от данъци. Те поискаха преотстъпване на корпоративния данък, който да се използва за инвестиции в спортните им бази, доходният данък да отпадне и да бъде признаван пълен данъчен кредит за купуване на стоки и услуги от клубовете. Не на последно място футболните клубове не искат и да плащат такса за полицейската охрана на спортните мероприятия. Тук изникват няколко основни въпроси към г-н Батков и останалите му колеги от другите клубове. Логично е да се попита, как те очакват да получат данъчни облекчения, след като само преди месеци бяха уличени в данъчни измами? Какво направиха за спортните си бази през всичките тези години, когато осигуряваха футболистите си на минимални работни заплати? И накрая, но далеч не на последно място, кой според тях трябва да заплаща за охраната на спортните събития, които провеждат?
След като те отказват да го правят, явно очакват държавата, тоест гражданите, да заплащат разходите на полицията по осигуряването на реда и сигурността по време на футболните срещи. На практика излиза, че футболните запалянковци ще трябва за плащат за два билета - един за спортната среща и един за охрана. Единственото положително в тази история е това, че финансовият министър Симеон Дянков набързо попари надеждите на футболните "благодетели". Каквото и да се случи през стартиращата футболна пролет, едва ли ще видим някаква съществена промяна във футболната ни реалност. Докато всички козове се държат от клубните собственици, а държавата и привържениците остават заложници на тяхната алчност и прищевки, нищо добро не чака най-популярната игра у нас. Никак не е случайно, че България пропусна всички големи футболни форуми, провели се през последните десет години. Въпросът в случая е, дали въобще ще успеем да се класираме на друг такъв, след като светлината в тунела продължава да се отдалечава.


Михаил Кръстев

Няма коментари: