неделя, 7 март 2010 г.

КЪРВАВИЯТ БИЗНЕС НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ!



Трите гръмки отвличания – на Ангел Бончев, Киро Киров и Румен Гунински-младши, промениха пазара не само на отвличанията. Несъстояли се досега поръчкови разстрели заради тези изпълнения продължават да трупат напрежение в задкулисието на някои „олигарси”.
Основни фигури сред тях не се впечатляват от замитането на следите на ниски нива – Сапата, Джиджи, Куцаров и прочие. Никой от тях не подозира Хамстера за главната роля. Нещо повече – немалко ключови фактори в тази „чувствителна среда” не привиждат и Алексей Петров като „боса на босовете” по тази писта. Вероятно защото се ориентират по-добре в лабиринта, генериран от основната конструкция в олигархичната схема – „хаос и ред”.
В България никога не е имало един „бос на босовете”. И сега няма. Паритет – какво друго...?
Привиждането на „наглите” като автори на серийни отвличания е удобно упражнение. То разчита на слабата памет на „публиката”. И прикрива немалко поръчители и още повече изпълнители – подозирани са бивши „барети” (при някои акции повечето от тях са били действащи – като при „дръпването” на Велизар Винишкия, легендарният автокрадец от Варна). Кой отвлече Велизар наистина? Кой го поръча? Това нищят сега спецекипи в ГД БОП.
По онова време Алексей Петров не беше „офицер под прикритие” с оперативни възможности и от двете страни на „барикадата”. Хамстера пък беше повече от никой. Кой тогава поръчваше и изпълняваше тези отвличания?! Кой „дръпна” и Сашо Съка, „касиерът” на тогавашната „мафия” във Варна?! По-късно едни отрязани глави намираха край морската столица... Но пък се оказа, че нито една не е неговата. Такива неща.
Никакво „генерално почистване” не може да има след отвличания на конвейр. Сапата, Джиджи и Куцара са елиминирани по „оперативни съображениия” в конкретен момент, когато е изглеждало, че подобно небрежно замитане на следите ще се окаже напълно достатъчно за МВР-то по времето на напълно несъстоятелен министър като Миков.
„Почистването” придобива други характеристики – врътки за пласиране край новата власт.
Стремежът към обективност ни кара да кажем директно – съвсем не Алексей Петров беше най-активният в тази посока.
Зад широкия му гръб се скриха 2-3 „олигарси”. Потопиха се след бързи договорки и знакови фигури като Филко Славов и Коко Начев. Алексей Петров е най-неуспешният преговарящ – засега...
Снизходителното презрение на Алексей Петров по време на задържането му е разбираемо – той ли не знае защо повечето от „баретите” бяха пратени да респектират курвите в клубовете на Митко Полицая?!
Всъщност по някои остри теми Алексей Петров изобщо не може да си отвори устата – би си подписал смъртната присъда тутакси. Никакъв Йоца Амстердама и прочие измислици. Ще го свитнат при конвоиране наши „барети” – действащи, бивши, всякакви. Или ще му ПРЕпоръчат „дърво” в ареста. Но ще го елиминират. Не просто от страх заради себе си –
онези 2-3 „олигарси” няма да оставят да бъде осветена ролята им в режисирането на отвличанията на Ангел Бончев, Киро Киров, Румен Гунински-младши.
Толкова знакови „съвпадения” има при тези отвличания – Бойко Борисов ли ще пропусне да върже на къса каишка някои от „олигарсите”?!
Отвличанията имаха, разбира се, „собствена стопанска сметка”. Но над това се надиплиха серия задкулисни удари между босове, които деляха кабинета „Станишев” на финала. И се опитваха да преразпределят „очакванията” за следващото управление. И най-вече – да се оттеглят от Росен и да се пласират край Вальо, мил пардон,...за разликата в „мащаба”, но Сергей дотам се беше докарал...
Така на дневен ред са отложените поръчкови разстрели заради размяната на удари между „олигарси” чрез някои отвличания. Засега мълчанието на Алексей Петров само ги отмества във времето. Както и някои дискретни разговори на Бойкови довереници с координаторите на двата основни клана при „баретите”. Плюс някои лични разговори на Борисов с командира на Отряда, с Румен Пашата и прочие...
Липсват индикации, че Борисов би отишъл на сръбския вариант (дори вицепремиер не са убили все пак) „Сабля”, за да разгроми с един удар многогодишните схеми на „баретите”. И все пак – знаковото масово изпращане на „барети” при курвите в клубовете осветява недоверието на властта. Екипът, задържал Петров, е бил специално подбиран от групите за „реагиране, проникване и задържане”. Не е определен на принципа – най-добрите от „баретите” прибират Алексей...
Напрежението заради схемите с отвличания се допълва от биенето на барабана по убийството на прокурора Николай Колев. Големите фигури сред „баретите” знаят, че Колев не е забъркан в делбата на митичните милиони от тази тъмна „поръчка”. Знаят, че Филко знае „всичко”. И са наясно, че той може да мълчи дори повече от Алексей. Тогава?! Тогава на ход са другите играчи –
раздуването на името на нарочения за физически извършител на убийството на Николай Колев изпълнява вече и „оперативна роля”. Но засега той не се „самоубива” като Владимир Димов...
Третата комбинация за вкарване на „баретите” отново „в кириза” е афиширането на някои знакови командировки като „лов за Таки”. И понеже в Отряда най-после започна да се спазва принципът на службите – „необходимост да се знае”, повечето от командосите наистина не знаят в каква мисия командирът им е водил екипа толкова на юг в Африка. (Засега коментират оживено „оперативното легендиране”.)
По този начин се оформя мощно оперативно фокусиране върху „баретите”. В това време уж договорилите се „олигарси” имат поле за маневриране – винаги могат да докарат някой като Степан Рибаков (Илия Павлов) от Приднестровието. Но не за да се пуцат помежду си – те вече надушват плячка. Засега само кръжат около Алексеевите наместници – ухажването на Ива и „мошетата” край нея вече започна.
Когато стартират истинските „преговори”, тогава вече ще има пръстчета по спусъци.
Икономическата Криза не прощава – глад за кеш, апетит за разширяване на бизнеса на тънка цена. Ако мераклиите не получат каквото искат чрез властови кръгове, ще се опитат да си го вземат сами. Тогава?
Тогава власта трябва да си формулира стратегическия интерес – като унищожава един от нарочените за врагове, не си ли създава по-силни, които могат безмилостно да „чакат”...И досега винаги са получавали исканото. Дори без да обявяват „война”. Контролира ли напълно Бойко Бирисов процеса на генериране на нови паритетни схеми?!

1 коментар:

Анонимен каза...

яко много яко... това трябва да се прочете