събота, 24 април 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ - НЕ КУКЛОВОДИТЕ А ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕОЛОЗИ ЗА БАЩИТЕ НА МАФИЯТА!


Да сте чували името Яков Джераси? Идеологът на българската олигархия. Случайно да знаете, че той бе следващият главен герой в ненаписаните книги на Христо Калчев? В едно свое интервю Джераси казва, че имало сделка между Иван Костов и царя за общо правителство, но постфактум Костов е бил нагло прецакан. Идеята била именно на Джераси. Напоследък стана модерно да се разкриват факти от кухнята на така наречените структури, изградили прословутия български преход. Истината за мутирането на една номенклатурна губерния в уж изискана, свободна и европейска държава. Изказът на множество журналисти, свидетели и анализатори ме вдъхнови. Вече пет годишният ми опит в тази сфера ме доведе до идеята да дам своето мнение, да изнеса информация и да задам няколко въпроса на масите, явяващи се основна градивна частица на тази малка, но забавна държава.На първо време да започнем с факти, изнесени от много хора за „кукловодите”, „босовете” и прочие. Споменатите живи личности мълчат като „пукали” и с крива усмивка подминават тези писания. Това ме доведе на мисълта, че все повече и повече трябва да се говори по тази тема, за да се стигне до истината.Ето затова реших да превърна всичко казано до тук в своя кауза. Кое ми дава това право ли?! На този въпрос ще отговоря със следните въпроси: Карл Май бил ли е индианец, за да напише най-великите романи за Винету? Марк Уайнгарднър да не би да се е познавал с Марио Пузо, за да напише продълженията на „Кръсникът” и да го признае цял свят? Калчев мутра ли е? Достоевски идиот ли е? А Дюма мускетар? Какво ги е накарало всички тези велики имена да превърнат творбите си в лична кауза? Така че, както казва Анна Заркова, след всяко престъпление остават следи, но не винаги има някой, с достатъчно сила и смелост, да ги намери. И понякога не тези, които трябва намират следите. Тази работа я вършат самодейци като хората, които без страх пишат по тази тематика.Има едно име, което така популярно се тиражира напоследък – генерал Любен Гоцев. Прекалено млад съм, за да смея да анализирам личността и живота му. Но прекалено смел съм да си задам въпроса – умишлено ли е или не, че ликът на този генерал, колкото изкуствено, толкова и естествено, се демонизира? Цялата тази феерия от звуци по негов адрес ме озадачи. Той ли се явява изкупителната жертва на всички престъпления, извършени в България? Според мен отговорът е друг. Генералът или е финалът на възможностите на някои или просто човекът е достатъчно стар и безсилен, за да тръгне да се защитава. А, както знаем, беззащитните са най-сладки за нападение.Аз, обаче, ще задам един въпрос на всички тези, подивели в своята категоричност. Да сте чували името Яков Джераси? Идеологът на българската олигархия. Случайно да знаете, че той бе следващият главен герой в ненаписаните книги на Христо Калчев? Как така никъде не се спомена това име. За мен е странно. Излиза, че аз, невзрачният автор, познавам повече действителността от видните имена в криминалното писане.Председателят на фондация „България”, Яков Джерази, е кръвен потомък на Васил Левски, което като нелепо съвпадение може да го постави в ролята на новото поколение български апостоли, които чрез своите комитети влязоха в ролята на скритите управляващи, притъкнали се зад маската на легалната власт.Определен кръг хора са запознати с факта, че фондация „България”, в частност Джераси, като неин шеф, всъщност е главният идеолог и организатор на завръщането в България на Симеон Втори. Само и единствено Джераси си позволи да плюе и хули уважаемия Симеон Сакскобурготски, наричайки го „тутманик” и „невзрачен човек”, без това да бъде отбелязано някъде или да му се поиска сметка.В следващата си книга Христо Калчев имал за идея да разкрие именно образа на този уж невзрачен български евреин. Говоря с разказвателен тон, защото тази информация я имам от един много близък приближен на писателя, пожелал да остане анонимен за сега. Така, че крайно време е да разсеем мъглата и да сложим край с истината за вулгарните романи.В малкото си публични изяви, новият апостол и идеолог на прехода, си позволява най-нагло да разкрива сериозни факти и да се държи като радикален властимащ. В едно свое интервю Джераси казва, че имало сделка между Иван Костов и царя за общо правителство, но постфактум Костов е бил нагло прецакан. Идеята била именно на Джераси. После най-нагло заявява, че всеки българин му е брат и поддържа контакт с всички партии.Кое му дава тази сила и смелост да лобира в българската политика? Какво е точното място на фондация „България” на българската политическа карта? Това са най-важните въпроси по тази тема.Аз, разбира се, не мога да извадя ръкописи на покойния Христо Калчев, но никой не може да отрече логиката на последната му книга „Изстрелът на амнистията” и изнесените от мен данни, факти за влиянието на чужди служби в българското управление.Крайно време е да разкрия и един друг прототип на герой на Христо Калчев. Митичният агент и на западните, и на еврейските служби - Джон Хакел. Той е прототип на скрития олигарх – българския евреин, Яков Джераси. Не случайно в първата книга от серията „Убий Путин” героят умира за да живее прототипът. Лобиращият евреин между подземния свят, политическия елит и трафика на капитал. Джераси винаги е твърдял, че българските политици трябва да се научат да лобират. Да не залагат на агресивни и варварски методи. Тогава седя и се питам, сегашното правителство на какво ви прилича? Не е ли един огромен пример за лобизъм? Сбор от три коренно различни идеологии. Кое може да ги обедини? Общата идеология – управлението.Прекалено смело ли ви се струва!? Ще се върнем малко по-назад. Какво ще кажете за факта, че „главният кукловод” в държавата, генерал Любен Гоцев, ходи на крака в офиса на Джераси и го моли за среща с царя. Поводът е бил уж желанието на живия тогава Тодор Живков за среща с негово величество. Още тогава номенклатурните лидери са разбрали за силата на живия български монарх, за контактите му, авторитетът му и здравото лоби. Общуването му с господарите от Близкия изток, контактите му със западните лидери, перфектният му лобизъм са мощен извор и средство за удвояване, защо не и утрояване на трупания с години комунистически капитал. Не е тайна, че групировки като ВИС, СИК, и пр. са клонинги на първата трибуквена групировка в България – БКП и като начин на управление, и като структура. Публична тайна е, обаче, че пробивът в управляващата система на България в края на осемдесетте години е извършен именно с помощта на западните служби. И първият „вратар”, вкарал пипалата им в България, е бил Андрей Луканов.Така че, ако пишещите на криминална тематика стигнаха до стъпалото на хора като Луканов, Любен Гоцев, Илия Павлов и пр., то ние от новата генерация, пишещи на тази тема, имаме амбицията и се стремим да стигнем до върха на така наречения бандитизъм. Ще прескочим и този връх.Именно за това в книгата си „Убий Путин – Завръщането на Козела” се опитвам да анализирам тези факти и да стигна чрез силата на художествения образ до истината за идеолозите на българската власт. Защото смятам, че хора като Яков Джераси, които сега се тътрят из държавата с неопетнено реноме и силен авторитет са истинските кукловоди и архитекти на тази власт. А, както знаем, за да властваш над някого, трябва да управляваш страха му. Те са главните разпределители на капитала и ръката, която мести фигурите на шахматната дъска, наречена крехка демокрация.Разбира се, няма как да сложа всички политици под този знаменател. Скоро имах честта да се срещна с родителите на вече покойния Николай Добрев и разбрах, че може би все пак е имало истински държавници в съвременната българска история. Хора като Николай Добрев са единици. Хора, които не са успели да се продадат. За това имам идея да напиша и книга за Добрев. Да покажа и чистото лице на политиката, за да не изглеждам само като плювач. Но основният чешит политици са други. Одобрени и назначени от такива като Апостола на съвременната свобода – Яков Джераси.В един свободен разговор издателят на Калчев, Огнян Младенов, отпуснал се от алкохола, ми разказа историята как един от юристите на „Цион” в България бил подхвърлил на член от масонската ложа, в която членувал и Калчев, че петната, с които петни в книгите си евреите не му прави чест. В тези думи Младенов уловил заплаха. Дали поводът са били разкритията и замисълът на руските евреи да превземат властта в Русия или по-важни в случая са разкритията и мястото на българските евреи в цялата игра? Дали въобще тази игра може да се определи като руска или българска?Калчев със сигурност знаеше какво пише, повечето отсяваха в думите му мутри, курви, генерали, босове и познати имена. Никой не потърси този, който ги управлява. За това аз ще тръгна по този път. В новата си книга „Убий Путин – Изпълнението на присъдата” ще се опитам да посоча тънката нишка между политика и мафия. Как изскачаш от сивия подземен свят и се появяваш с лицето си като неопетнен лидер на политическа сила. Мисля, че ще дам очеваден пример.


Веселин Стаменов

Няма коментари: