Неизбежно ще опрем до бившия премиер, и колкото повече го отлагаме, толкова по-висока цена ще платим
Преди да мина в същността на тази статия, трябва да направя уточнението, че аз съм върл анти-костовист. Причините за това са разностранни. Познавам хора, които са работили с Костов, и доста са пострадали от него. Той е бил най-голямата реална опасност за демокрацията, която е съществувала от 1989 г. насам. Наистина голяма, по-голяма от настоящата, защото за разлика от Бойко и Цветанов, той успя реално да обсеби почти цялата власт, и го постигна без изобщо да му трябва да е популярен. Постигна го с инструментите на властта, и беше авторитарен премиер. Освен това, върху Костов тежат най-големите корупционни грехове на прехода. В момента вниманието се отклонява към някакви грехове на ДПС, царя, Тройната коалиция и пр. Но най-големите грабежи станаха преди това – по времето на приватизацията, когато за 3-4 години почти цялата държавна собственост стана частна, а от това почти нищо не влезе в хазната.
Поведението на Костов е непростимо за мислене като моето. Преди изборите съчувствах на хилядите фенове на СДС, които за пореден път бяха безскрупулно превърнати в средство за оцеляване на Костов. Една изключително нагла постъпка, след като Костов вече беше взел своето от СДС, когато го напусна и разцепи. В СДС бяха останали несъгласните с него, и накрая – след поредната серия от апаратни хватки, фактически и те трябваше да работят пак за него. Заради тази поредна проява на костовизма в най-лошите му форми, аз самият си развалих отношенията с лидера на СДС Мартин Димитров, с който преди това бяхме добри познати и си сътрудничехме. В момента съм със забрана да коментирам в блога му, а преди ставаха интересни дискусии.
Казвам всичко това, за да не бъда възприемат като „синя каска”, ултрас на ДСБ или нещо подобно, който е намерил поредния подходящ повод да припомни за непогрешимостта на Ел Командире. Просто ситуацията така се оформя, че и за естествените анти-костовисти става рационален избор да станем костовисти.
Ако има фигура, която на практика се е доказала като способна да тръгне от дъното (та и от под него), и да стабилизира положението, това е Иван Костов. В целия преход няма друг политик, който в реален тест да е доказал, че може да го направи. Това не означава, че никой друг не би могъл да се справи с настоящия икономически крах. Това означава, че няма друг, който да има твърдо доказателство, че умее. И именно затова Костов е разумният избор в момента. Защото в криза, като „опре ножът до кокала”, е добре да избереш сигурното, което може да отдалечи ножа от кокала, а не да рискуваш с несигурни ходове. В криза се залага на сигурното и на оцеляването, за да можеш да правиш всичко друго след това. Сигурното в момента е Костов.
Може и ирония на съдбата да е, но плашещият клип на БСП от преди изборите, се оказва съвсем спасителен избор. Защото в момента наистина е по-добре да получиш Костов, дори и да си избрал Бойко.
Факт е, че настоящото правителство води страната към пълен крах. Трудното наследство, което получиха е безспорно, но в крайна сметка общото наследство не е негативно, доколкото размерът на натрупания и оставен резерв, е около 4 пъти по-голям от дори и най-напомпаните за пред медиите цифри на разни скрити договори, анекси, сделки без покритие и пр. В същото време, драстичните негативи в бюджета се дължат на изцяло текущи фактори. Те нямат нищо общо със старите договори, а са заради общата криза, която свива икономиката, а заедно с това и данъчните постъпления. Правителството състави абсолютно нереалистичен бюджет, базиран на грешни стопански очаквания, и резултатът е прост – фалирал бюджет.
В момента правителството оцелява, благодарение на резерва, оставен от Тройната коалиция, който с леки пръсти се харчи, за да се запълват всякакви дупки. Ако Тройната коалиция остави 2 милиарда неразплатени, в резултат на 4 години мандат, Бойко профука 2 милиарда от резерва за по-малко от 4 месеца. И тенденцията е към влошаване.
С подобни темпове резервът ще се стопи за броени месеци. И тогава държавата ще се окаже в ситуацията на 1997 г. – на абсолютната нула, с почти никакви резерви, много дългове, и милиони чакащи да бъдат спасени. 1997-ма не е толкова далеч, и общо взето помним какво беше тогава.
Няма никакви признаци правителството да успее да ни спести този горчив хап. И когато стигнем до него, кой би бил разумният избор? Въпросът е към всички, които не са костовисти…
От реторичния отговор идва и следващият въпрос на разума: „А защо да не викнем Костов още сега?” С което да го поставим в по-лека позиция, и да облекчим и себе си. Не е ли логично като нещо е неизбежно, то да се направи управляемо и разумно, и ефектът да е по-голям? Логично е, разбира се…
И това е безмилостният извод от еволюцията на цялото вътрешно политическо положение. Ще опрем до Костов, и колкото повече го отлагаме, толкова по-висока цена ще платим.
Макар и да са безспорни греховете на Костов от първия абзац на тази статия, както да са безспорни и много други грехове, обективен факт е, че Костов не е страхливец. За разлика от настоящия премиер. Костов не се уплаши да предприеме непопулярните мерки, когато трябваше. Не се уплаши да затвори губещите предприятия и да изхвърли десетки хиляди хора на улицата. Не се уплаши да вдигне пенсионната възраст. Не се уплаши да начене здравна реформа. Не трябва да забравяме, че и тогава, както и сега, здравеопазването също беше фалирало. Преди Костов то беше изцяло държавно, сега някои части вече не са държавни (напр.зъболекарите) и те работят сравнително добре. Разбира се, и сега здравеопазването е фалирало отново, но отново фалитът е на държавните му части – НЗОК, болници и пр.
Костов може да бъде критикуван за здравната реформа, както и за много други реформи. Но не може да бъде критикуван за това, че ги предприе. Не всяка реформа е сигурно, че ще е успешна. Но със сигурност неуспешен ще е отказът от реформа.
Точно отказ от реформи демонстрира настоящият премиер. Той е очевидно страхлив човек, който прикрива страха си чрез публична показност. Но показността може да скрие страха, но не и да свърши онова, което би направила смелостта. Арестите и рязането на ленти не могат да заменят реформите. А за тях трябва смелост.
Необходимите в момента реформи са драстични. Някаква тяхна възможна реализация публикува и авторът на тази статия в „Планът "Божилов" за справяне с кризата…” Заради отлагането на мерките вероятно вече са нужни и по-драстични реформи от тези във въпросния план. Но дори само в неговите рамки, се вижда, че трябва смелост, много голяма смелост, за да се предприеме нещо такова. Смелост, която може би и други хора имат, но никой освен Костов няма и „тапия” че я има, и че наистина ще направи трудните ходове.
Правителството в момента се плъзга по пистата на лесните решения. Вдигането на ДДС е абсолютна глупост. То няма да напълни хазната, защото всяко вдигане на данък води до намаляване на събираемостта, т.е. в хазната няма да влязат 20% повече приходи от ДДС, ако вдигнем ДДС с 20% (от 20 на 24%). Ще има далеч по-малко увеличение, ако изобщо има увеличение, защото има опит и с обратния ефект. Например вдигането от началото на тази година на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се доведе до общ спад в приходите, защото хората спряха да се осигуряват. И обратно – когато беше въведен плоският данък, и ставката беше намалена до 10%, се получи ръст в приходите, макар че там действаха и други фактори, и този ръст не се дължеше само на това.
Съвсем отделно, трябва да се отчете, че вдигането на ДДС ще свие стопанската активност, и това ще е допълнителен фактор за намаляване на данъчните постъпление. Освен това, при надуване на едни данъци, се получават спадове при други, защото възможностите за плащане на данъци не е са неограничени и едното яде от другото. Например ако се закрият работни места, ще паднат приходите от осигуровки и плосък данък. Малките фирми – нерегистрирани по ДДС, пък ще имат намалени печалби, защото разходите им ще нараснат с увеличеното ДДС, защото не могат да го приспадат, след като не са регистрирани. Така ще има по-малко данък-печалба, по-малко заети и т.н.
Но най-важното е, че дори да допуснем, че вдигането на ДДС доведе до напълно пропорционално вдигане на приходите, то тези приходи няма да запълнят бюджетната дупка, която е в пъти по-голяма от тях. Истината е че бюджетната дупка е толкова голяма, че не може да бъде запълнена чрез приходни мероприятия. Няма толкова пари, които да е възможно да бъдат събрани от държавата, и с тях да се плаща. Това, между другото, е и една от причините, полицейските акции да нямат анти-кризисен ефект. Всякакви такива акции предполагат да има пари скрити някъде, и добрите ченгета да идат да ги вземат. Но пари в икономиката като цяло няма, и всякакви демонстративно-репресивни действия, нямат реален ефект за бюджета. Не трябва да се забравя, че България – въпреки корупцията, има една от най-високите събираемости на ДДС в ЕС, и това е постигнато с други средства – основно по-простата система на облагане. Т.е. полицейските акции фактически припокриват частично ефекта от нещо, постигнато с други средства.
След като има огромна бюджетна дупка, и след като не може да се запълни с приходи, очевидно отговорът е, че трябва да се намаляват разходи. Няма друго решение. Трябва да го приемем, защото това решение тъй или иначе идва и само. Ако не предприемем реформи сами, ще загубим възможността да управляваме процеса, и той ще стане от само себе си – хаотично. Като свършат парите, разходите се орязват поради самата им липса. Няма да завали златен дъжд, който да ни спаси.
След като икономиите са неизбежни, добре е да ги започнем навреме, и е добре да гласуваме доверие на управляващи, които са се доказали като способни да икономисват и да реформират. Което логично ни води към Костов.
Преди по-малко от година, Костов беше на крачка от политическото небитие. Партията му не можеше сама да прескочи 4%, и ако не бяха схемите по присвояване на СДС, с него беше свършено. СДС щеше да влезе само, и ако Костов не влезеше, СДС щеше да си върне позицията на единствена „синя” партия. Това щеше да е краят на разцеплението, постигнат по естествен и пазарен път – избирателят щеше да изхвърли Костов на политическото бунище.
Тогава беше справедлив гневът на такива като мен, че чрез приватизация на чужди избиратели, Костов се спасява. Резултатът на „Синята коалиция” беше повече от смешен, защото тя вкара двойно по-малко депутати, отколкото имаха СДС и ДСБ в миналия парламент, а водеща по брой депутати самостоятелна партия се оказа РЗС, която имаше с 1 депутат повече от СДС. Фактически, за малко да се получи така, че вместо СДС да спаси Костов, самият Костов можеше да повлече и СДС. В политически план, СДС почти успя да убие синята идея, и електоралните нагласи след изборите се променяха в посока влошаване, т.е. по естествен път синята идея си отиваше, убита от костовизма.
Разрастването на кризисната ситуация обаче, очевидно възражда Костов. Той е политикът на кризата, той е отговорът на кризата. В момента самият Костов е основният политически актив на Синята коалиция, много по-голям и от СДС, и от всичко друго в нея. Някогашният премиер, заедно с екипа му, който е готов във всеки един момент веднага да поеме властта, и да заработи (plug&play), е шансът и за него, и за коалицията, за политическо възкресение. Не избирателите, не активистите, не държавните партийни субсидии са ресурсът сега. Ресурсът е умението да се действа в криза, и доказателството от миналото, че има такова умение.
Разбира се, никой не можеше да предвиди такъв обрат на събитията. Но в политиката в крайна сметка всичко е възможно. Факт е, че преди по-малко от година СДС и Мартин Димитров спасиха Костов от пълен крах. Факт е и, че днес Костов може би ще ги изтегли обратно в реалната власт. Всъщност думата „може би” е не точна. Въпросът е не дали, а кога ще повикаме Костов да оправя кашите на Бойко. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Думи на анти-костовист…
Преди да мина в същността на тази статия, трябва да направя уточнението, че аз съм върл анти-костовист. Причините за това са разностранни. Познавам хора, които са работили с Костов, и доста са пострадали от него. Той е бил най-голямата реална опасност за демокрацията, която е съществувала от 1989 г. насам. Наистина голяма, по-голяма от настоящата, защото за разлика от Бойко и Цветанов, той успя реално да обсеби почти цялата власт, и го постигна без изобщо да му трябва да е популярен. Постигна го с инструментите на властта, и беше авторитарен премиер. Освен това, върху Костов тежат най-големите корупционни грехове на прехода. В момента вниманието се отклонява към някакви грехове на ДПС, царя, Тройната коалиция и пр. Но най-големите грабежи станаха преди това – по времето на приватизацията, когато за 3-4 години почти цялата държавна собственост стана частна, а от това почти нищо не влезе в хазната.
Поведението на Костов е непростимо за мислене като моето. Преди изборите съчувствах на хилядите фенове на СДС, които за пореден път бяха безскрупулно превърнати в средство за оцеляване на Костов. Една изключително нагла постъпка, след като Костов вече беше взел своето от СДС, когато го напусна и разцепи. В СДС бяха останали несъгласните с него, и накрая – след поредната серия от апаратни хватки, фактически и те трябваше да работят пак за него. Заради тази поредна проява на костовизма в най-лошите му форми, аз самият си развалих отношенията с лидера на СДС Мартин Димитров, с който преди това бяхме добри познати и си сътрудничехме. В момента съм със забрана да коментирам в блога му, а преди ставаха интересни дискусии.
Казвам всичко това, за да не бъда възприемат като „синя каска”, ултрас на ДСБ или нещо подобно, който е намерил поредния подходящ повод да припомни за непогрешимостта на Ел Командире. Просто ситуацията така се оформя, че и за естествените анти-костовисти става рационален избор да станем костовисти.
Ако има фигура, която на практика се е доказала като способна да тръгне от дъното (та и от под него), и да стабилизира положението, това е Иван Костов. В целия преход няма друг политик, който в реален тест да е доказал, че може да го направи. Това не означава, че никой друг не би могъл да се справи с настоящия икономически крах. Това означава, че няма друг, който да има твърдо доказателство, че умее. И именно затова Костов е разумният избор в момента. Защото в криза, като „опре ножът до кокала”, е добре да избереш сигурното, което може да отдалечи ножа от кокала, а не да рискуваш с несигурни ходове. В криза се залага на сигурното и на оцеляването, за да можеш да правиш всичко друго след това. Сигурното в момента е Костов.
Може и ирония на съдбата да е, но плашещият клип на БСП от преди изборите, се оказва съвсем спасителен избор. Защото в момента наистина е по-добре да получиш Костов, дори и да си избрал Бойко.
Факт е, че настоящото правителство води страната към пълен крах. Трудното наследство, което получиха е безспорно, но в крайна сметка общото наследство не е негативно, доколкото размерът на натрупания и оставен резерв, е около 4 пъти по-голям от дори и най-напомпаните за пред медиите цифри на разни скрити договори, анекси, сделки без покритие и пр. В същото време, драстичните негативи в бюджета се дължат на изцяло текущи фактори. Те нямат нищо общо със старите договори, а са заради общата криза, която свива икономиката, а заедно с това и данъчните постъпления. Правителството състави абсолютно нереалистичен бюджет, базиран на грешни стопански очаквания, и резултатът е прост – фалирал бюджет.
В момента правителството оцелява, благодарение на резерва, оставен от Тройната коалиция, който с леки пръсти се харчи, за да се запълват всякакви дупки. Ако Тройната коалиция остави 2 милиарда неразплатени, в резултат на 4 години мандат, Бойко профука 2 милиарда от резерва за по-малко от 4 месеца. И тенденцията е към влошаване.
С подобни темпове резервът ще се стопи за броени месеци. И тогава държавата ще се окаже в ситуацията на 1997 г. – на абсолютната нула, с почти никакви резерви, много дългове, и милиони чакащи да бъдат спасени. 1997-ма не е толкова далеч, и общо взето помним какво беше тогава.
Няма никакви признаци правителството да успее да ни спести този горчив хап. И когато стигнем до него, кой би бил разумният избор? Въпросът е към всички, които не са костовисти…
От реторичния отговор идва и следващият въпрос на разума: „А защо да не викнем Костов още сега?” С което да го поставим в по-лека позиция, и да облекчим и себе си. Не е ли логично като нещо е неизбежно, то да се направи управляемо и разумно, и ефектът да е по-голям? Логично е, разбира се…
И това е безмилостният извод от еволюцията на цялото вътрешно политическо положение. Ще опрем до Костов, и колкото повече го отлагаме, толкова по-висока цена ще платим.
Макар и да са безспорни греховете на Костов от първия абзац на тази статия, както да са безспорни и много други грехове, обективен факт е, че Костов не е страхливец. За разлика от настоящия премиер. Костов не се уплаши да предприеме непопулярните мерки, когато трябваше. Не се уплаши да затвори губещите предприятия и да изхвърли десетки хиляди хора на улицата. Не се уплаши да вдигне пенсионната възраст. Не се уплаши да начене здравна реформа. Не трябва да забравяме, че и тогава, както и сега, здравеопазването също беше фалирало. Преди Костов то беше изцяло държавно, сега някои части вече не са държавни (напр.зъболекарите) и те работят сравнително добре. Разбира се, и сега здравеопазването е фалирало отново, но отново фалитът е на държавните му части – НЗОК, болници и пр.
Костов може да бъде критикуван за здравната реформа, както и за много други реформи. Но не може да бъде критикуван за това, че ги предприе. Не всяка реформа е сигурно, че ще е успешна. Но със сигурност неуспешен ще е отказът от реформа.
Точно отказ от реформи демонстрира настоящият премиер. Той е очевидно страхлив човек, който прикрива страха си чрез публична показност. Но показността може да скрие страха, но не и да свърши онова, което би направила смелостта. Арестите и рязането на ленти не могат да заменят реформите. А за тях трябва смелост.
Необходимите в момента реформи са драстични. Някаква тяхна възможна реализация публикува и авторът на тази статия в „Планът "Божилов" за справяне с кризата…” Заради отлагането на мерките вероятно вече са нужни и по-драстични реформи от тези във въпросния план. Но дори само в неговите рамки, се вижда, че трябва смелост, много голяма смелост, за да се предприеме нещо такова. Смелост, която може би и други хора имат, но никой освен Костов няма и „тапия” че я има, и че наистина ще направи трудните ходове.
Правителството в момента се плъзга по пистата на лесните решения. Вдигането на ДДС е абсолютна глупост. То няма да напълни хазната, защото всяко вдигане на данък води до намаляване на събираемостта, т.е. в хазната няма да влязат 20% повече приходи от ДДС, ако вдигнем ДДС с 20% (от 20 на 24%). Ще има далеч по-малко увеличение, ако изобщо има увеличение, защото има опит и с обратния ефект. Например вдигането от началото на тази година на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се доведе до общ спад в приходите, защото хората спряха да се осигуряват. И обратно – когато беше въведен плоският данък, и ставката беше намалена до 10%, се получи ръст в приходите, макар че там действаха и други фактори, и този ръст не се дължеше само на това.
Съвсем отделно, трябва да се отчете, че вдигането на ДДС ще свие стопанската активност, и това ще е допълнителен фактор за намаляване на данъчните постъпление. Освен това, при надуване на едни данъци, се получават спадове при други, защото възможностите за плащане на данъци не е са неограничени и едното яде от другото. Например ако се закрият работни места, ще паднат приходите от осигуровки и плосък данък. Малките фирми – нерегистрирани по ДДС, пък ще имат намалени печалби, защото разходите им ще нараснат с увеличеното ДДС, защото не могат да го приспадат, след като не са регистрирани. Така ще има по-малко данък-печалба, по-малко заети и т.н.
Но най-важното е, че дори да допуснем, че вдигането на ДДС доведе до напълно пропорционално вдигане на приходите, то тези приходи няма да запълнят бюджетната дупка, която е в пъти по-голяма от тях. Истината е че бюджетната дупка е толкова голяма, че не може да бъде запълнена чрез приходни мероприятия. Няма толкова пари, които да е възможно да бъдат събрани от държавата, и с тях да се плаща. Това, между другото, е и една от причините, полицейските акции да нямат анти-кризисен ефект. Всякакви такива акции предполагат да има пари скрити някъде, и добрите ченгета да идат да ги вземат. Но пари в икономиката като цяло няма, и всякакви демонстративно-репресивни действия, нямат реален ефект за бюджета. Не трябва да се забравя, че България – въпреки корупцията, има една от най-високите събираемости на ДДС в ЕС, и това е постигнато с други средства – основно по-простата система на облагане. Т.е. полицейските акции фактически припокриват частично ефекта от нещо, постигнато с други средства.
След като има огромна бюджетна дупка, и след като не може да се запълни с приходи, очевидно отговорът е, че трябва да се намаляват разходи. Няма друго решение. Трябва да го приемем, защото това решение тъй или иначе идва и само. Ако не предприемем реформи сами, ще загубим възможността да управляваме процеса, и той ще стане от само себе си – хаотично. Като свършат парите, разходите се орязват поради самата им липса. Няма да завали златен дъжд, който да ни спаси.
След като икономиите са неизбежни, добре е да ги започнем навреме, и е добре да гласуваме доверие на управляващи, които са се доказали като способни да икономисват и да реформират. Което логично ни води към Костов.
Преди по-малко от година, Костов беше на крачка от политическото небитие. Партията му не можеше сама да прескочи 4%, и ако не бяха схемите по присвояване на СДС, с него беше свършено. СДС щеше да влезе само, и ако Костов не влезеше, СДС щеше да си върне позицията на единствена „синя” партия. Това щеше да е краят на разцеплението, постигнат по естествен и пазарен път – избирателят щеше да изхвърли Костов на политическото бунище.
Тогава беше справедлив гневът на такива като мен, че чрез приватизация на чужди избиратели, Костов се спасява. Резултатът на „Синята коалиция” беше повече от смешен, защото тя вкара двойно по-малко депутати, отколкото имаха СДС и ДСБ в миналия парламент, а водеща по брой депутати самостоятелна партия се оказа РЗС, която имаше с 1 депутат повече от СДС. Фактически, за малко да се получи така, че вместо СДС да спаси Костов, самият Костов можеше да повлече и СДС. В политически план, СДС почти успя да убие синята идея, и електоралните нагласи след изборите се променяха в посока влошаване, т.е. по естествен път синята идея си отиваше, убита от костовизма.
Разрастването на кризисната ситуация обаче, очевидно възражда Костов. Той е политикът на кризата, той е отговорът на кризата. В момента самият Костов е основният политически актив на Синята коалиция, много по-голям и от СДС, и от всичко друго в нея. Някогашният премиер, заедно с екипа му, който е готов във всеки един момент веднага да поеме властта, и да заработи (plug&play), е шансът и за него, и за коалицията, за политическо възкресение. Не избирателите, не активистите, не държавните партийни субсидии са ресурсът сега. Ресурсът е умението да се действа в криза, и доказателството от миналото, че има такова умение.
Разбира се, никой не можеше да предвиди такъв обрат на събитията. Но в политиката в крайна сметка всичко е възможно. Факт е, че преди по-малко от година СДС и Мартин Димитров спасиха Костов от пълен крах. Факт е и, че днес Костов може би ще ги изтегли обратно в реалната власт. Всъщност думата „може би” е не точна. Въпросът е не дали, а кога ще повикаме Костов да оправя кашите на Бойко. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Думи на анти-костовист…
Добри Божилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар