събота, 27 ноември 2010 г.

ПАПАРАК : МАКЕДОНЕЦ ОТКРАДНА РОМАНА „ПОД ИГОТО”, ИЗДАВА ГО КАТО СВОЙ В МАКЕДОНИЯ!

Големи спорове, голямо нещо по това дали Македония е или е била част от България, има ли или не македонски език, македонска националност, македонски въпрос, български национални интереси в Македония…Преди десетина години скопски политик казва: „Сбъркахме, че базирахме националната си доктрина върху историята. Просто трябваше през 1992 г. да заявим, че сме политическа нация, създадена след 1944 г. на основата на българската народност. И макар в резултат на насилие, след 50 години вече има друга нация с бит, култура и психология, различна от населението в България.”Той е прав. Историята, която учат в Македония, няма нищо общо с истината. Тя не може да се квалифицира дори като агресия, а като кражба. Кражба на исторически реалности, установени далеч преди появата на българската историография от учените в Италия, Франция, Германия, Русия и дори Сърбия през ХVIII-ХIХ век. Те и техните днешни колеги единодушно твърдят, че населението на географската област Македония е българско от VII век. Че Самуил е цар на България и Василий II е българоубиец, че Илинденското въстание е дело на българите и че Кирил и Методий са създали българската азбука.Но в Македония децата учат, че всичко това е дело на македонците. Учат, че българите са били диваци и варвари татари. И са постоянните окупатори на благородния и чисто „славянски” македонски народ, от които той се отървал с мъка благодарение на братския сръбски народ.Историческата публицистика в медиите не прави изключение. Самуил и хората му били македонци, но използвали българското име, защото българското царство било международно признато. С илинденските въстаници и въобще с ВМРО е по-трудно – тези „македонци” пишат на български, развяват трицветни знамена с лъвове и на всичко отгоре четите им се командват от български офицери. Но и тук скопската пропаганда му е хванала цаката. Въстаниците се борят за автономия, значи са македонци. А се докарват на гламавата България, за да й вземат парите, оръжието и обучените командири. Най-страшни са обвиненията за „окупацията” през 1941-1944 г. Българите се държали като зверове с храброто македонско население, но то достойно се сражавало с окупатора и накрая победило. Всъщност партизаните в Македония са били… 247 души – до един власи, сърби и албанци. На въпроса кой окупатор в световната история е построил за три години 2000 училища, болници, сиропиталища, стотици километри шосета, мостове, жп линии, скопските публицисти мълчат. Но за да бъде една пропаганда наистина тотална, е нужно да се подменят и материалните паметници на миналото. А България е оставила в Македония 743 църкви и 155 манастира, построени между IХ-ХIХ век, всички с икони с надписи на български език. На български са и каменните надписи на дарителите. Много неприятен за македонизма факт.
Какво да се прави? Най-простото е да се махнат надписите. Или – което е по-страшно – да се фалшифицират.
Ето и най-фрапантните практики в това отношение. Във всички църкви в Македония по иконите на св. св. Кирил и Методий е имало надписи „Български просветители в Преслав”. Прилагателното „български” навсякъде е изтрито или замазано с боя. Някъде е заменено със „словенски”. При ремонт или реставрация на стенописи пък българските надписи се заменят с надписи на съвременния македонски език, чиято азбука е създадена в 1944 г. Това е станало в средновековната църква в Осоговския манастир, в църквата „Св. Георги” в Ресен, „Св. Димитър” в Скопие и на много други места. Вероятно, за да твърдят след време, че македонският език е създаден още в средните векове.
Десетилетия наред свикнахме клептоманите в Македония да крадат, каквото им хареса от националната ни история, че накрая съвсем претръпнахме.
„Пиринска мома го води Бразил”. С тази „новина” влиятелният македонски вестник „Дневник” обяви новоизбраната президентка на Бразилия Дилма Русеф за нито повече, нито по-малко от „чиста македонка”?!„Татко и на Дилма, Петар Стефанов Русев, е роден во Габрово, во Пиринска Македонија, а во 1929 година емигрирал поради прогонот на комунистите. Дилма Вана Русеф, првата жена-претседател во историјата на Бразил, има македонско потекло.” Това гордо съобщава скопското издание.
Изо­па­ча­ва­не­то на фак­ти и в учеб­ни­ци­те по ис­то­рия в Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ва въп­ре­ки ре­фор­ми­те в гим­на­зи­ал­но­то об­ра­зо­ва­ние през пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни.Ав­то­ри­те на уро­ци­те за въз­рож­ден­с­ки­те про­це­си в Ма­ке­до­ния изо­па­ча­ват и де­ло­то на бра­тя­та Ди­ми­тър и Кон­с­тан­тин Ми­ла­ди­но­ви от Стру­га, де­се­ти­лет­на­та кул­тур­но-просве­ти­тел­с­ка дей­ност на Стефан Вер­ко­вич, твор­би­те на Рай­ко Жин­зи­фов и Гри­гор Пър­ли­чев, ка­то в един от уро­ци­те се твър­ди, че през: „… ХIХ в. се уве­ли­чи ин­те­ре­са към фол­к­ло­ра и ези­ка на Ма­ке­дон­ци­те. Ка­то в то­зи про­цес осо­бе­на ро­ля изиг­ра­ват сбор­ни­ци­те с на­род­ни умот­во­ре­ния на Ди­ми­тър и Кон­с­тан­тин Ми­ла­ди­но­ви, Сте­фан Вер­ко­вич и др.“ Знай­но е оба­че, че ис­тин­с­ко­то име на сбор­ни­ка на бра­тя Ми­ла­ди­но­ви е „Бъл­гар­с­ки на­род­ни пес­ни от Ма­ке­до­ния“, а то­зи на Стефан Вер­ко­вич е озаг­ла­вен „На­род­ни пес­ни на Ма­ке­дон­с­ки­те бъл­га­ри“. Редом с тази гавра трябва да се отбележи и факта че македонски автор – писател и журналист със звънкото име Васил Будерски е издал роман със заглавие “ Кръв за македонската земя” Странно или не сюжетът на романа прилича на този на романът на дядо Вазов “ Под игото”. Според доказани литературоведи в конкретният случай конкретно се говорило за тотална преписвания. Имената на героите били сменени, както и местата на действие но всичко останало било едно към едно.
Жалко е когато си нямаш нещо да го крадеш от собственият си брат, при това най – нагло и коварно. Тежско на такъв народ, без минало, без настояще и видимо без бъдеще.

Няма коментари: