четвъртък, 29 април 2010 г.

КОЙ БЕШЕ ПЪРВИЯТ УДАР ПО МАФИЯТА НА ГЕРБ?






МВР и прокуратурата направиха поредната инвентаризация на хората с прякори и се заканиха да унищожат организираната престъпност до една година. Първи на мушката им са Братята Маргини, Стефан Бонев-Сако и Тони Хамстера от "Наглите"Николай Маринов, повече известен като Малкия Маргин, преди време направи основателна забележка на журналистите, че бъркат както неговия прякор, така и на брат му Красимир Маринов - Големия Маргин. "Никога не сме били Маргините, а Маргените", обяви разсърдено той.Някои вестници веднага започнаха да ги изписват като Маргените, но повечето продължиха постарому. Не е известно как са изписани прякорите на братята, които са сред основателите на бившата силова групировка СИК, в поредния списък на МВР и прокуратурата от близо 300 бандити, тормозещи държавата. За наличието на списъка бе обявено преди дни от МВР и прокуратурата. Сигурно е обаче, че от известно време насам Маргините се превърнаха във VIP маргиналите на престъпния свят.Според психолозите изразът "маргинален" се използва за човек, който се намира на границата на различни социални групи, системи и култури и е под влиянието на противоречащи си норми и ценности. Красимир и Николай Маринови за разлика от другите босове на СИК, половината от които вече са покойници, не се задоволиха с дадената им възможност да станат "бели якички" и решиха да запазят влиянието си върху улицата. Те бяха и един от основните фактори в междуособните войни, които в крайна сметка доведоха до залеза на групировката. Някогашният им съдружник Младен Михалев-Маджо, който е основният им враг, се покри и от години вече не живее в България. Маргините обаче продължиха да не се съобразяват с новите правила и се превърнаха в

"обичайните заподозрени" за почти всяко знаково убийство

Всичко тръгна от 26 октомври 2005 г., когато бе застрелян банкерът Емил Кюлев. Дни след атентата Маринови бяха арестувани по обвинения в подготвяне на поръчковите убийства на сочения тогава за крупен контрабандист Иван Тодоров-Доктора, на близкия до варненската групировка ТИМ бизнесмен Никола Дамянов и на бившия външен министър и генерал от бившата ДС Любен Гоцев. Първите двама вече са покойници. Делото по това обвинение се влачи и досега, а Маргините се възползваха умело от пробойните в съдебната система и бяха освободени от ареста заради множеството заболявания. Малко по-късно им бе повдигнато и второ обвинение за пране на пари, но и това дело е зациклило отдавна.Тъкмо когато всички забравиха за Маргините, те отново бяха извадени на сцената. Заради разстрела на 5 януари на новия "летописец на мафията" Боби Цанков още същия ден двамата бяха обвинени като подбудители на убийството, без дори да са арестувани физическите извършители на престъплението. Големия Маргин бе задържан заедно с ромския наркобос Стефан Бонев-Сако, а Малкия Маргин и досега е обявен за общонационално издирване. Според неофициална информация Николай Маринов в момента се укрива в Родопите, като през последните дни е бил забелязан край яз. Доспат. Местните полицаи били запознати къде се е скрил, но все още не са получили заповед за задържането му.След арестите за убийството на Боби Цанков Сако почти веднага бе освободен, а Големия Маргин остана зад решетките. Всичко обаче се обърна наопаки пред втората инстанция. На 14 януари Софийският апелативен съд отхвърли данните и доказателствата на прокуратурата и го освободи срещу мярка "подписка". Тогава градският прокурор Николай Кокинов успя само да каже, че"умните прокурори не коментират съдебни решения" На излизане от съдебната зала Красимир Маринов отново бе арестуван -този път по обвинение, че е шеф на организирана престъпна група за разпространение на наркотици, и пак влезе в ареста за 72 часа. Николай Маринов-Малкия Маргин се размина с обвинение и за първи път не вървеше в комплект с брат си. Прокурорът Кокинов заяви, че в престъпната група е бил и Стефан Бонев-Сако. Той е бил "изпълнителният директор", а Големия Маргин "ръководителят" на групата. Двамата бяха обвинени, че са създали престъпната група в периода от 1 декември 2009 г. до 7 януари 2010 г., като за тях е работела и бандата на Тихомир Георгиев-Боксьора. Групата на Боксьора се занимавала с пласирането на дрогата, с разчистването на конкуренцията и с наказателните акции срещу дилърите, които не се подчинявали на Маринов и Бонев. Прокуратурата съобщи, че са обвинени и Сокол Димитров, Андрей Начев, Александър Кукурин, Траян Златков, "както и други неустановени и неиздирени към момента лица". Всички те заедно с Тихомир Георгиев бяха задържани седмица по-рано. Още тогава Кокинов намекна, че част от арестуваните са склонили да свидетелстват за дейността си. По-късно стана ясно, че Тихомир Георгиев е станал свидетел срещу Маргина и Сако."Не се друсам, не взимам дрога и нямам отношение с тези хора", каза тогава Големия Маргин. Софийският градски съд му повярва, пускайки го на свобода в неделя (17 януари), но остави в ареста Стефан Бонев-Сако. Решението бе странно, защото двамата са с еднакви обвинения. Тогава магистратите постановиха, че по делото са приложени единствено показанията на Тихомир Георгиев- Боксьора, които не били достатъчни. Съдът се мотивира и с твърдението, че "Георгиев цинично използвал органите на досъдебното производство, за да постига престъпните си цели". Самият Георгиев пък сам се отказа да излезе от ареста, защото се страхувал за живота си. В килията остана и част от групата му за наказателни акции.Големия Маргин се радваше на свободата само няколко дни, защото през тази седмица апелативните съдии отново го прибраха "на топло" и потвърдиха ареста на Сако. "Умните прокурори не коментират неправилните съдебни актове, а аплодират правилните - каза този път удовлетвореният прокурор Кокинов. - Очаквам тепърва да идват нови жертви на престъпната група, ръководена от Големия Маргин, които да дават показания в прокуратурата. Колкото повече време лидерът на една такава група е под стража, толкова повече хората имат доверие в държавата и не се страхуват да свидетелстват."

Дежурният свидетел на прокуратурата

Тихомир Георгиев-Боксьора вече е легенда в Съдебната палата. Освен срещу Маргините и Сако той е основен свидетел и срещу сочения за наркобос Златомир Иванов-Баретата, който вече близо година е в ареста. Няколко месеца след задържането на Баретата Георгиев и още един от свидетелите по делото се отказаха от показанията си. Тогава Николай Кокинов неофициално заяви пред журналисти, че Златомир Иванов е внедрил в прокуратурата свои къртици, които целели да научат как действа системата за защита на свидетели и освен това опитвали да разбият тезата на прокуратурата.По неофициална информация Боксьора е давал показания срещу над 50 души от кримиконтингента в София. Преди последното си задържане Георгиев бе арестуван в средата на декември м.г. с още двама души, като тогава от полицията съобщиха, че е притискал свидетели.По повод достоверността на показанията на Георгиев главният прокурор Борис Велчев коментира: "Много ми се иска по тези дела да свидетелстват хора с безупречно обществено доверие. Страшно ми се иска да намерим университетски преподаватели, професори, композитори, писатели, които да разкажат как е устроена една или друга престъпна група. Ако намерим такива свидетели, непременно ще ги призовем. Уверявам ви."Активността на МВР и прокуратурата в последно време до голяма степен се дължи на свидетели с биографията на Тихомир Георгиев. Това особено важи за разбитата през декември група за отвличания "Наглите". За нея показания са дали членовете на бандата, сред които има и защитени свидетели.От общо 32-ма задържани при двете поредни спецакции срещу групата в момента в ареста са десетима, сред тях и сочените за тартори на "Наглите" Прокопи Прокопиев-Културиста и Антон Петров-Хамстера. По-интересен е Хамстера, който е зам.-шеф на застрахователната компания "Лев Инс", близък приятел на бившия специален съветник в ДАНС Алексей Петров, съдружник с някогашни величия в БСП като проф. Захари Захариев и един от официалните дарители на партията на Яне Янев РЗС. Бившият шеф на отдела за специални операции в ДАНС Велин Хаджолов, който е сред най-близките хора на Петров, дори обяви, че зад задържането на Хамстера стоят политически мотиви. Въпреки спекулациите с името на Алексей Петров разследващите все още не са установили кой е "мозъкът" на "Наглите", защото е спорно дали Хамстера или Културиста имат такъв капацитет. Вътрешният министър Цветан Цветанов неколкократно даде обещания, че "мозъкът" в скоро време ще бъде разкрит, но засега това остава само едно добро пожелание.

Инвентаризация на криминалния контингент

Ако опасните бандити с прякори в новия списък на МВР и прокуратурата са само 300, то срещу тях са близо 70 000 полицаи, служители на ДАНС, магистрати и експерти от комисията "Кушлев". Такава бе простата равносметка на премиера Бойко Борисов по време на националното съвещание на областните директори на МВР, окръжните и апелативните прокурори и представителите на ДАНС. "Има знакови, емблематични фигури, които са се знаели, но срещу които не са предприемани адекватни действия. Пропуснатото време ни създава голяма трудност", добави министър Цветанов. Според него срещу познати лица от организираната престъпност е започнато да се работи едва след идването на власт на ГЕРБ.Борисов бе категоричен, че има политическа воля, като правителството е изпълнило ангажимента си към съдебната власт. "Дали сме им сгради, оборудване и заплати, а от тях очакваме резултати. Това трябва да е последният път, в който споменаваме броя на престъпниците. Аз искам от прокурорите сега да пресират властта! От най-корумпираната и сочената с пръст държава в Брюксел трябва да станем пример", обяви премиерът и поиска до една година да се пресече организираната престъпност. Изявлението на главния прокурор Борис Велчев бе в същия дух: "Прав е премиерът Борисов. Извинете, но ако срещу тази армия, която ние представляваме, стоят 250-300, нека да кажем - дори и хиляда души, а ние не можем да се справим с тях за една година, значи нещо не е наред. Вече е 2010 г. и не можем да се оправдаваме с нищо. В близките месеци ще има бързи и решителни действия и ще се направи такава организация, че престъпните босове да бъдат силно ограничени в своето влияние и да бъдат изправени пред съда."
Седмият списък

Правенето на списъци с криминално проявени, в които фигурират както имената им, така и прякорите им, е един от любимите похвати за борба с организираната престъпност. Сегашната инвентаризация на криминалния контингент, която всъщност беше разпоредена от главния прокурор Борис Велчев и от вътрешния министър Цветан Цветанов още през септември, е седмата поред в последните 15 години.Първият случай бе през януари 1995 г., когато тогавашната шефка на Националното следствие Ани Крулева изготви папка с имената на 151 бандити, пуснати под гаранция, и я връчи на президента Желю Желев. Само трима от тях обаче попаднаха зад решетките. Втората картотека бе направена година по-късно - през февруари 1996-а, когато вътрешният министър от кабинета "Виденов" Любомир Начев, който вече е покойник, заяви, че има 3000 опасни бандити на свобода. Пресата разкри, че в неговата папка са попаднали бащи, които не си плащат издръжките, но ги няма известните босове на мафията. Освен това се оказа, че над 800 души от списъка "Начев" не са между живите.Кабинетът "Костов" не се занимаваше с писане на списъци, а още в началото на мандата шефът на МВР Богомил Бонев привика на среща босовете на тогавашните групировки, за да ги предупреди, че се слага край на силовото застраховане и че трябва да легализират бизнеса си. Още с идването на власт на Симеон Сакскобургготски обаче практиката със списъците бе възобновена. През октомври 2001 г. тогавашният шеф на полицията ген. Васил Василев направи третата картотека, в която фигурираха 2787 имена на бандити с висящи дела. Най-изявените сред тях бяха Димитър Желязков (Митьо Очите), Злати Златев-Златистия и Пламен Дишков-Кела. Идеята на ген. Василев бе с изваждането на този списък да предизвика законови промени, които да направят съдебната система по-бърза и ефективна. Резултатът бе нулев.Две години по-късно главният секретар на МВР и настоящ премиер Бойко Борисов също се зае с изготвянето на подобен доклад, в който фигурираха и имената на най-опасните хора в държавата. Ефектът от документа не се усети в съдебните зали, но пък предизвика грандиозни скандали заради приложените към текста снимки. Най-голям шум се вдигна около прословутите "яхтени снимки", открити във взривения на 18 април 2003 г. "Мерцедес" на сочения тогава за контрабандист №1 Иван Тодоров-Доктора. На фотосите бяха запечатани тогавашните министри Милен Велчев и Пламен Петров в компанията на Доктора и на друг "добре облечен бизнесмен" - Петър Петров-Амигоса.Петият списък с бандити бе изготвен през ноември 2005 г. Вътрешният министър Румен Петков предостави на тогавашния главен прокурор Никола Филчев две папки с имената и най-тежките прояви на 131 души от криминалния контингент. Не беше оповестено кои са бандитите, но пък Филчев обяви, че по тях ще се работи приоритетно и дори постави срокове за приключване на делата. През май 2006 г. Петков изготви и шестата картотека, в която този път фигурираха 304 имена. Списъкът бе даден на премиера Сергей Станишев, но така и не стана ясно какви бяха резултатите от него.

Адвокат Марин Марковски:
Папките с прякорите няма да дадат резултат



Правенето на списъци и арестуването за кратко време на хора, които според полицията евентуално имат криминални прояви, е само едно психологическо притискане. Вярно е, че то създава атмосфера на спокойствие у гражданите, които виждат, че полицията полага сериозни усилия и по този начин престъпността е притисната в ъгъла. Това няма да доведе до ефективни резултати, защото след 24 или 72 часа арест в повечето случаи следва освобождаване. Сегашната активност на МВР и прокуратурата със списъците няма да доведе до никакви резултати, защото, за да има ефективна борба с престъпността, първо е нужно да се отстранят причините, а те са страшно много. Правоохранителните органи не само трябва да са активни, но и ефективни. Какво липсва на полицията в това отношение? Първо, изключително им липсват на разследващите полицаи знания и професионализъм в областта на криминалистиката. Има поне три великолепни класически учебника по тази наука и нито един от тях не съм видял в кабинет на дознател. Има пропуски, които са изключително сериозни по отношение на тяхната професионална култура. От друга страна, причините са в лошата подготвеност на правоохранителните органи, в ниското заплащане, демотивацията и лошата материална осигуреност.Има и страшно много, което може да се направи, по отношение на промените в законодателството. Затова съм много учуден от изявленията на премиера Бойко Борисов, че законите трябва да се пишат от прокурори, а не от адвокати, както било досега. Ние сме преди всичко граждани, така че ако се отхвърли нашата помощ при създаването на законите, ще се допусне много голяма грешка. Не искам да се хваля, но например аз със своя дългогодишен опит и сериозна кариера мога да бъда много полезен с идеите си за промени в НПК, от които ще последват големи резултати в борбата с престъпността.
СП. "ТЕМА"

Няма коментари: