БРАТЪТ НА КРУШАТА : ВИС И СИК БЯХА ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ! ПАРИТЕ ГИ СЪСИПАХА!

Баткото на Крушата - Иван

"Стефан и Васил Илиев бяха приятели и съученици в Националното спортно училище "Олимпийски надежди", заедно служиха и като войници в ЦСКА", разкрива пред "168 часа" Иван Мирославов - брат на убития преди 17 години край Ловеч Стефан Мирославов-Крушата. От същото време са и контактите на Крушата с Красимир Маринов-Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо.

"Васил беше много симпатично момче. С брат ми прекарваха заедно по-голяма част от времето си. Учеха в София, тренираха, ходеха по състезания, по лагери. Бяха заедно от осми клас до завършването на училището. Васил е идвал на гости в дома ни. В онези години нямаше как да се предвиди, че след време ще стане бос на застрахователна групировка. Тогава всички момчета от училището на Стефан бяха млади, амбицирани да стигнат върхове в спорта" - разказва Иван Мирославов.

Допълва, че за брат му борбата е на първо място.

"Стефан хвърляше цялата си енергия на тепиха. Учението беше на заден план. На една родителска среща майка ми потъва вдън земя от срам. Пред всички родители преподаватели порицават брат ми и Васил Илиев за понижен успех, а това смъква класирането на училището спрямо останалите. Тогава брат ми казва, че ще е велик борец

Ако е искал да става учен, щял да се запише в математическата гимназия." В онези далечни години нищо не подсказва, че някои от възпитаниците на "Олимпийски надежди" ще станат силови босове.

"Предимството на борците пред другите спортисти е, че са много единни, защото са израснали заедно от тийнейджърска възраст, когато се формира характерът. В техните среди има йерархичност.

Най-силният обикновено е лидер на групата. Това качество не съм забелязал тогава у Васил Илиев. Вероятно си го е носил, но подходящият момент да го реализира е след промените през 1990 г. Тогава държавата беше абдикирала от задълженията си. Вероятно заради това не е било трудно да се създадат силовите групировки първоначално ВИС-1, после ВИС-2, а след това и СИК." Спортът е допирната точка между Крушата и Васил Илиев. Двамата не са имали общ бизнес, обяснява Иван Мирославов. Той е по-големият от двамата братя, родени в ловешкото село Кирчево в семейството на обикновени работници. Майка им работи като готвачка, фрезистка. Баща им - дървосекач, а после товарач на рампа в месокомбината в Ловеч. Умира едва на 54 години от инфаркт. "Родителите ни държаха да се образоваме. Изискваха от нас да бъдем честни, да се държим прилично, да уважаваме себе си и хората около нас. Баща ни казваше: "Учете, за да не работите като мен." Считал е, че само физическата работа е тежка. Не е оценявал колко енергия коства на човек умственият труд."

По пътя на славата

До 5-и клас Иван и Стефан учат в родното си село. "В началото на 70-те години има правителствена политика за развитие на спорта. Започва откриване на спортни училища, а по села и паланки тръгват хора да търсят подходящи деца за тях. Учителят по физкултура заведе мен и още няколко момчета на изпити за спортното училище в Ловеч. Записаха ме в паралелка по свободна борба", спомня си Иван. Още тогава негов съученик му лепнал прякора Крушата. "В селото му имало мъж Иван, на когото викали Крушата, и той реши, че и аз ще съм Крушата. Три години по-късно брат ми Стефан беше приет класическа борба в същото училище и аз станах Голямата Круша, а той Малката. В 9-и клас сложих очила и ми лепнаха прякор Цайса, а за Стефан остана Крушата. Още като ученик в "Олимпийски надежди" той печели куп отличия на тепиха. На 19 години става втори на Европейско по борба за младежи в Дания. Година по-късно се бори за световна титла за младежи до 20 години в Колорадо спрингс, САЩ. Взема сребърен медал. "Брат ми много пъти бе шампион на България - като юноша, при младежите и мъжете. След училището по-изявените ги вземаха в големите отбори. Така Стефан попадна в ЦСКА. Дадоха му офицерски чин. Мисля, че стигна до лейтенант" - спомня си Иван. След пиянско сбиване в дискотека Крушата е осъден на една година затвор. Отнемат му офицерския чин.

"Брат ми излежа осем месеца в Казичене. Когато излезе от затвора, продължи да се бори. Много му тежеше, че е загубил ценно време. След затвора премина в "Славия". Беше в националния отбор за олимпиадата в Барселона през 1992 г., но не се бори. От името на България се състезава Ивайло Йорданов" - разказва Иван Мирославов. Покрай спортната си кариера Крушата дружи с Ангел Бончев, Димитър Джамов, Евгени Стамов, Тодор Ангелов.