събота, 13 февруари 2010 г.

Шефката на сайта afera.bg Веселина Томова - ЩЕ МЕ АРЕСТУВАТ КАТО АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ!



Шефката на скандалния сайт Афера. БГ - Веселина Томова е една от най – близките приятели и сътрудници на флагмънът на свободното слава “Папарак” За нашата редакция е гордост, да си партнира с подобни хора като нея. Не един път нейни сътрудници, приятели или тя лично е давала информация за наши разследвания. Поводът да направим интерю с нея е заплахата за нейното арестуване което излезе преди малко повече от седмица. Като лоялен партньор “Папарак” застава зад своята колежка и приятелка и и дава рамо да осветли схемата.
Веселан Томова е родена във Варна. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Започва да се занимава с журналистика през 1990 г. Участва в създаването на в. “Демократ”, който излиза два месеца преди в. “Демокрация”. Работи в седмичника “Север-изток”, в телевизия “МСАТ”, във варненското приложение на “24 часа”, във в. “Черно море” и др., докато стане създател и главен редактор на Афера.бг




- Здрасти Веси, в медията на която си главен редактор излезе информация че предстои твоят арест. Разкажи ни за това.

- Нека не търсим сензанция в тези информации. Източници на
Afera.bg от доста време насам ни предупреждават, че засегнатите от журналистическите ни разследвания определени висши прокурори и ченгета във Варна умуват непрекъснато как да сложат прът в колелото на сайта. Обмисяни са няколко варианта, включително и остър – с ареста ми, но това е толкова е смешно и абсурдно, че с подобен акт само биха си отрязали главите из дъно. Аз не съм престъпник и просто си върша работата да им вадя кирливите ризи на показ. Това, че afera.bg разполага със записи, уличаващи връзки и действия на тези лица с мафиоти и начина им на разследване, не означава, че това е класифицирана информация, както си мислят „ювелирните” ченгета. Освен това, тези записи за достояние на ДАНС, както и на ВКП. А на всичкото отгоре има куп народ, който може да потвърди типично мафиотския начин, по който се води „мега” дознанието във Варна. Избирателно, поръчково, в полза на истинския бос на мафията, който десет години вече хрантути полицаи и магистрати.

- Има една стар въпрос че щом един обикновен журналист, може да достигне до някои истини и разкрития, какво правят службите на които им се плаща за това? Какъв е твоят отговор на този въпрос?


- Журналистите, особено разследващите разполагат с много ценна информация, тъй като имат разнообразни източници, до които понякога не могат да припарят и спецслужбите. Затова във всяка нормална държавата разследващите журналисти и службите работят в една посока и много често го правят в екип. В България обаче нещата стоят по различен начин. Ако журналистът се довери на спецслужбите, те в повечето случаи искат единствено да се доберат до източниците и информацията на журналиста и после го хвърлят на кучетата. Специално за Варна знам със сигурност, че ДАНС имат всичко онова, което им е достатъчно за да смажат цялата тая потресаваща вакханалия. Защо не го правят, питайте тях. Дежурното им оправдание е, че няма прокурор, който да застане зад акцията им. Това обаче е нон-сенс, защото ако няма прокурор да разбие една селска корумпирана дружинка от магистрати и ченгета, която си разиграва коня във Варна, то тогава къде остава ролята на ДАНС – да гони корупцията по висшите етажи на МВР и правосъдната система?! В същото време си давам сметка, че ДАНС нямат нужните правомощия по закон, които биха им отвързали ръцете за да действат така, както искат. Но е абсурдно да можеш да арестуваш Галевите само защото някой бил набил някого, а да не можеш да заковеш при брилянтни доказателства прокурори и ченгета, които работят директно за определен кръг от мяфията и то години наред!

= Кой от всичките ти „герои” се чувства най – застрашен от теб и словото ти?

- Със сигурност застрашени се чувстват прокурори начело със Стефка Якимова и шефът на на варненската вътрешна дирекция Митко Димитров. Те дори не ме извикаха на разпит през всичките тези десет месаца, през които се води „мега” дознанието. Те знаят, че аз знам прекалено много. Те знаят, че не страдам от страхове и никой не може да ме уговори да си затварям устата. Страх ги е, защото знаят какво са вършили, с кого са го вършили, къде са правили сделките, къде са пили уиски със син етикет и са пушили дебели пури, благодарение на спонсорството на мутри. Аз обаче имам твърде дълъг стаж в разследващата журналистика и знам, че може и да е много мъчително и трудно, но винаги истината излиза на яве. Рано или късно, тези хора ще трябва да обяснят лицемерната си „битка с организираната престъпност”.

- Какво правиш за да запазиш сигурността си?

- Нищо. В контактите си с бандитите, които са задължителни за един разследващ журналист, съм научила, че нацелят ли те, няма спасение. Дори ако имаш армия от охрана. Гледам да съм по-внимателна. Разговорям обаче по телефона напоително, защото знам, че е под контрол и искрено се забавлявам как от месеци наред корифеят на милиционерската мисъл – шефът на полицията на Варна все още не може да разбере кои са най-точните ми източници.Най-страшното е, че в България, ако нещо се случи на някой журналист, той винаги идва като поръчка от среди на ченгета и магистрати!

- Няма как пак да не те попитам за Веселин Данов. На няколко пъти се разнесоха слухове че има опасност за животът му в затвора. Говореше се че е болен и че умира. “Папарак” беше един от първите които осветли здравословното му състояние. Разясни ни обстоятелствата около него.

- Никой не е застрашавал живота на Данов в ареста като се изключи, че здравословно той наистина никак не е добре. Прави ви чест че следите този проблем. Дознанието приключи и скандала около него тепърва предстои в съда. Абсолютна гавра на прокурорите по него бе сключване на споразумения със седем от обвинените – всички хора на истинския бос на мафията Веско Жеков. Пет от тях са вече със УСЛОВНИ присъди, предложени от „мега” прокурорката Стефка Якимова! Няма по-голям позор за българската прокуратура от това, че наркобосът Веско Жеков, който десет години вътри дрога и проституция е с уговорена 2,8 години УСЛОВНА присъда, без дори да е обвинен като организатор на престъпна група. Въпреки че по делото има данни за поръчкови убийства и канал за оръжие. Прокуратурата просто спаси донорите си от мафията и ги остави на свобода. Някои от тях, с намерени килограми хероин в домовете им. Делото предстои да влезе в съда. На този етап най-вероятно ще бъде спряно заради излизането на Данови заради парламентарните избори. Много хора останаха учудени от позицията ми, че кандидатрането на Данови за парламента е грешка. Да, аз смятам, че това е грешка, но тъй като Данов лежи вече десет месеца с ужасно здравословно състояние без да му позволят да се лекува, това сигурно е добър вариант за него поне да стабилизира състоянието си. Данов умира, а иска да стане депутат – не се връзва...

- Разчиташ ли на свотите колеги или на колегиални мадии в подкрепа на каузатата ти или при евентуалното ти арестуване?

- Аз не вярвам на журналистическата солидарност. Защото знам колко тя е лицемерна и фалшива. Разследващата журналистика е самотно занимание и обикновено гилдията ни се събужда едва когато пребият някого сама за да напише поредната декларация. В ежедневието обаче няма никаква солидарност, нито съпричастност към това, което прави колегата ти. Не го казвам с лошо чувство, това просто е реалността. Моята защита е истината, информацията и свободата на словото. Това, разбира се, звучи ужасно наивно, но ние журналистите понякога сме като децата – твърде много вярваме, че можем да разбием системата с главата си.

- Какво стана с книгата ти? Разкажи ни малко повече за нея!

- Пиша я усилено и до края на лятото трябва да е готова. В началото смятах тя да бъде по художествена, но сега вече знам, че не е дошло време още за „високо художествено майсторство”. В нея всичко, което ще напиша ще бъде изнесено с имена и факти. Ще разкажа за срещите си с Илия Павлов, Жоро Илиев, Димитър Иванов, ще разкрия и корупционните схеми, които се вихрят от деветнадесет години и в тях няма политически цвят. И на-важното – читателите ще останат потресени от абсурда кой всъщност е мутра и мафиот – бандитите или онези, които са призвани да гонят бандитите.

- Името ти вече е емблема в българската скандална и разследваща журналистика. Мислила ли си за развитие? Разширяване на дейността на афера или печатни издания. Въобще как върви развитието ти?

- Аз винаги съм се занимавала с разследваща журналистика. Популярността ми обаче дойде покрай сайта afera.bg Аз живея във Варна, а „маститата и правилна” журналистика в столицата изобщо не обръща внимание на това, което се случва с медиите и журналистите в останалите градове. Точно там обаче се прави истинската журналистика. Правила съм вестници, работила съм в електронни медии. Това са вечни битки за отстояване на позиция и прокарване на материали, особено ако насреща си имаш чорбаджия, на който никога не може да се угоди на интереса. Ако е рекъл Господ нещата ще се развиват около afera.bg, ако не – здраве да е. Мисля обаче, че у нас няма гражданско общество, което да е готово да брани свободата на словото. Защото свободата на словото не е да пишеш коментари анонимно в Интернет, а да застанеш с името си и позицията и да се опълчищ срещу цялата мръсна система.

- Колко струва смелостта?

- Зависи. Знам за много случаи в журналистиката, когато „храбростта” струва много пари. Тя обаче винаги лъсва като менте – смелост, защото поръчката никога не може да не остане скрита за умното читателско ухо или око. В моя случай – аз съм волна птичка божия, която се спасява сама с мизерни реклами, които да осигурят смешни хонорари на сътрудниците ми и моята заплата. Ако бях продала през годините смелостта си, със сигурност днес щях да съм по върховете на „правилната” журналистика и щях да имам шофьор и да се чудя на кои острови да отида на почивка. Нямам кола, живея в наследствен апартамент, живея като всички останали българи, които псуват сметките за ток, и се оправят някак си. Никога не съм мислила, че ако смелостта се продава. Всъщност това е нещото, което не може да се търгува. Или го имаш, или го нямаш. Храбростта е състояние на духа.

-
Едно интервю на
Деси Монева
“ъндърграунд-медия”
desimoneva@mail.bg

Няма коментари: