неделя, 7 ноември 2010 г.

400 000 ЕВРО ЗА ГЛАВАТА НА ПРЕМИЕРА!

Бойко БОРИСОВ
400 хиляди евро ще бъдат платени, ако е успешен планът за физическо отстраняване на Бойко Борисов. Сумата и договорката са засечени от българските спецслужби преди десетина дни в телефонни разговори и срещи на три знакови фигури, пише в.24 часа".
От Националната служба за охрана отказват категорично да обяснят дали е увеличена охраната на българския премиер
"Охраната на Борисов винаги е била по-особена", повториха от НСО коментара си отпреди 4 месеца, когато в Атина чужди партньорски служби засякоха в петзвездния King George Palace среща на прочути българи с яхти, които обсъждаха как да бъде елиминиран българският премиер.
Информацията за срещата тогава постъпи в София от чужди партньорски служби. Според тях българите пристигнали в гръцката столица с яхти и били придружавани от сериозна охрана.
Съзаклятниците се срещнали в King George Palace и обсъждали полицейския натиск, на който били подложени.
Засечената сега договорка за 400 хиляди евро за живота на Бойко Борисов е третата по-сериозна заплаха за живота му в последните 6 години.Преди седмица премиерът припомни в Нова телевизия, че в СРС е бил засечен разговор между два града в Европа - Милано и Амстердам.
"Това пожарникарче първо ще го свалим, после ще го утрепем", била една от репликите в телефонния разговор. Премиерът не уточни кога е станало това. Но според хора от службите става дума за 40-минутен разговор отпреди повече от 5 г. между Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, записан от чужди служби и предаден на нашата ГДБОП. Разговорът е по времето, когато Борисов още е главен секретар на МВР.
Пак по това време сръбските служби информираха нашите, че се готви покушение срещу него заради ареста в София на международния наркомафиот Сретен Йосич.

ДЕЦА УБИЙЦИ!

Веселин СТАМЕНОВ
14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова признаха пред съдия, че са убили съученичката си Маргарита Гергененова. Двете осмокласнички заявили невъзмутимо, че са планирали убийството преди повече от месец, а идеята за него била още от септември 2003 г. И Антония, и Мария не са показали ни най-малки признаци на вина. Това разказаха потресени криминалисти, присъствали на разпита. Те не дадоха подробности за мотивите на двете момичета.
Жестоката история започва така: на 5 март, 2004 г. 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия "Братя Миладинови" е обявена за общодържавно издирване. Момичето не се прибира цяла нощ вкъщи и родителите й алармират полицията. 4 дни по-късно, на 9-ти март, трупът й е открит на жилищна площадка в блок на улица "Кукуш". Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки, а Мария - с пет. Според източници от града баща й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка.

По-късно става ясно, че в блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила вследствие удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта.

На 4 март, 2004 г. те поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. "Кукуш". Решили са там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка без Маги да ги види.

Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило в главата. Съборили Маги на пода с хватка от джудото и продължили да я стискат за врата. "Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!" - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час.

През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. Изпитвала е тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли по бикини в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на Маги в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. И отишли да пият кафе. Три дни по-късно разказали за смъртта на Маги пред тяхна приятелка- шестокласничка. Даже завели детето да види трупа. Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото, заплашили удушвачките. 12-годишната Кристина обаче не се изплашила. Въпреки заплахата позвънила в полицията и казала къде е скрито тялото на издирваната Маргарита.

Полицията намира мобилния телефон на жертвата в заложна къща, оставен от обвиняемите. Междувременно шефът на следствието Делчо Джубелиев отстранява от делото следователката Александра Бенкова. Случаят е поет от Галя Радева. По време на следствието се правят тестове от психолози и психиатри за изготвянето на психиатрични експертизи на момичетата. Първото заседание, насрочено за 15 март 2004 г., се провежда при изключителни мерки за сигурност, тъй като Антония и Мария са непълнолетни. На него присъстват родителите на двете момичета, адвокатите им и вещи лица. Освен обвинението за предумишлено убийство към тях е повдигнато и друго по чл. 144 за заплаха към 12 годишното момиче. След като съдията приема заключението на експертите, че момичетата осъзнават постъпката си, им налага най- тежката мярка за неотклонение “ задържане под стража”. На 24 март след обжалването на адвокатите на обвиняемите делото се гледа пред Пловдивския апелативния съд. Решението е момичетата да останат в ареста, тъй като доказателствата са достатъчни, както и че то не подлежи на обжалване. На 19 април Пловдивският окръжен съд разглежда жалбата, подадена от защитата на Мария Драндарова за смяна на присъдата с по-лека - "под родителски надзор". Мотивът - да може Мария да продължи образованието си. Съдът отхвърля искането. Решението е обжалвано на 27 април пред Апелативния съд, но молбата отново е отхвърлена. Основанието на магистратите е, че върху момичето не е упражняван родителски контрол преди убийството, затова нямат причина да считат, че сега ще има такъв. Единственият повод за провеждане на ново заседание за промяна на мярката на отклонение е влошаване на здравословното й състояние. На 16 юни съдът разглежда молбата за промяна на мярката за отклонение на Антония Матева. Доводът е, че няма опасност тя да извърши друго престъпление, а и семейната среда ще е по-благоприятна за нея. Искането е отхвърлено поради изключително високата степен на обществена опасност на извършеното убийство на Маргарита и заплахата към 12-годишната Кристина от Антония и Мария. Няколко дни по-късно Антония прави пълни самопризнания пред следовател. В началото на август следственото дело приключва, материалите по случая са изпратени в Пловдивската окръжна прокуратура. На 22 август Пловдивският окръжен съд образува дело срещу Мария Драндарова и Антония Матева. Повдигнати са обвинения за предумишлено убийство по особено жесток начин, за кражба на мобилен телефон от родителите на Маргарита и заплаха за убийство на друго 12-годишно момиче.

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството.

Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. Момчето учи в 9 клас, известно време били гаджета с жертвата, но се разделили, защото си омръзнали. Сашо твърдял пред съученици, че бившето му гадже било готино момиче, но друг неин приятел непрекъснато я тормозел за пари и тя му давала.

Садистично, жестоко убийство, безпрецедентен случай за последните 20 години. Така криминалисти с дългогодишен стаж коментират престъплението. Те са потресени, че момичетата не чувстват вина.

Адвокатите:

Наум Китанов, защитник на Мария: „Веднага мога да кажа, че ще обжалваме присъдата. Съвсем други неща очаквах и във всеки случай не и тази присъда. Категорично не сме съгласни, че за Мария е доказано обвинението за убийство”.

Чавдар Петров, защитник на Антония: „Присъдата е справедлива и в размера на това, което очаквах - от шест и половина години до осем. Извършеното е смесица от отрицателни човешки чувства, с които двете деца не са успели да се справят поради липса на житейски опит. Те са намерили начин за развързване на сложния възел от отрицателни емоции в душите си чрез агресия”.

182 деца от СОУ "Братя Миладинови", където учеха Маги, Антония и Мария, бяха тествани от психолози и педагози за тревожност, контрол над емоциите и оптимизъм две седмици след убийството. Една от използваните техники беше т.нар. Чантата на моя живот. При нея тийнейджърите сравняват собствения си живот с чанта. От отговорите на въпросите психолозите направиха изводи за душевния мир на учениците. Повечето от тях бяха обяснили, че виждат чантите си в черно или синьо с място за съхранение на личните тайни. То е мрачно и те рядко споделят "съдържанието" му с родителите си, признаха тогава повечето от децата. Сравнително малко от учениците бяха посочили, че виждат чантите си в светли тонове. Останалите тестове показаха, че в 8-ми "в" клас, където е учела Маргарита Гергененова, и в класа на нейните убийци, има повишено ниво на тревожност. Като цяло в училището не бе отчетено увеличение на детската агресивност в сравнение с периода 1993-1997 г., когато са правени подобни изследвания. Децата от всички класове тогава коментираха, че имат нуждата да обсъждат проблемите си с приятели. След случилото се родителите на ученици от СОУ "Братя Миладинови" поискаха спешни мерки за затягане на дисциплината в училище. Учителите се обявиха за назначаване на още педагогически съветници и на сексолози в училищата.

Процесът върна у децата спомените за жестокото убийство.

Съученичка 1: Всички бяха потресени от случая.

Репортер: Спокойни ли сте като ходите на училище?

Съученичка 2: Ами, не.

Съученичка 1: Не и аз.

Репортер: Защо, какво ви притеснява?

Съученичка 2: Ами, ако те се върнат и сигурно и някой друг ще се опитат да убият.

Съученичка 1: Да.

„Ако се наложи, в училището отново ще бъде повикан екип от психолози, които отблизо да наблюдават децата”, категорична е директорката Мария Терзиева.

Мария и Антония започват да изтърпяват присъдата си при строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. В общи килии могат да ги прехвърлят, когато станат 18-годишни. Двете момичета тогава са в осми клас към трудово-поправителното училище и продължават основното си образование. Съдът постановява и наказание обществено порицание на Мария и Антония - публично обявяване на присъдата им в училище „ Братя Миладинови" в Пловдив. Дрехите на убитата Маргарита - дънки, яке, маратонки, телефон, пръстен и огледалце, иззети като веществени доказателства, са върнати на майката.

Десетки близки и съученици на Маргарита се събраха, за да я изпратят до вечния й дом. Тийнейджъри на 14-16 г. със зачервени очи и карамфили в ръце шепнешком споменаваха името на зверски убитата си приятелка. Възрастни мъже едва сподавяха в шепи риданията си. Какви грехове плащаш, та те настигна такава съдба, недоумяваха хората.

Рано сутринта в двора на училище "Братя Миладинови" пристига специален автобус. С разрешение на директорката децата от 8 и 9 клас можеха да отсъстват заради погребението. Автобусът обаче се оказа малък за всички желаещи. По същото време в дома на Маргарита се тълпяха близки, роднини, съседи. Всеки оставяше цвете върху ковчега на детето с име на цвете. Мъртвото момиче сякаш е заспало. Всяка черта на лицето му излъчва спокойствие. Маргарита бе облечена в официална рокля. Тялото й бе положено в тъмночервен масивен ковчег, зарит от цветя. Момичето бе погребано в семеен гроб в католическия траурен парк в Пловдив.

Антония и Мария са били принудени чрез заплахи да убият Маргарита. Те вероятно са въвлечени в организирана престъпна група, заяви тяхната връстничка Нина. Учителката по математика Ана Манчева също е убедена, че момичетата са попаднали в бандитска среда. Джудистката Антония е способна на всичко, но не и на убийство, смятат децата. Миналата година класната й събрала родителите на другите ученици и ги предупредила да пазят децата си от Антония.

При последните разпити тийнейджърките лансирали и версията, че Маргарита е издъхнала при нещастен случай. Това станало, докато трите разучавали хватка от джудото с прехвърляне през рамо със захват през шията. Маргарита спряла да диша за 30 сек, а приятелките й започнали да й правят изкуствено дишане, но не успели да я съживят. Адвокатите им отказаха коментар на случая.

Садистично, жестоко убийство, безпрецедентен случай за последните 20 години. Така криминалисти с дългогодишен стаж коментират престъплението. Те са потресени, че момичетата не чувстват вина.

Окръжна прокуратура - Пловдив повдига обвинение срещу задържаните 14-годишни Антония и Мария. Двете могат да получат до 5 години затвор, които ще излежат в дома за малолетни престъпници към затвора в Сливен. Те няма да имат допир с осъдени пълнолетни жени.

Скандални разкрития направи и бащата на едното от двете момичета, убили съученичката си Маргарита Гергененова. Тони Дръндаров, баща на Мария Дръндарова заяви, че дъщеря му и нейната приятелка са удушили Маргарита не от завист, а от това, че тя се е опитала без тяхно съгласие да ги запознае със свой приятел - сутеньор, за който двете момичета да проституират насила. Според бащата има замесени и полицаи от Първо РПУ в Пловдив. „Още по време на съдебния процес открих в тефтерчето на дъщеря ми имената и телефонните номера на полицейски служители от Първо РПУ”, разказва бащата. „Показах ги на адвоката си, но той ми нареди да мълча за това. А наскоро дъщеря ми ми призна, че Маргарита е искала да я запознае със свой приятел, който е известен сутеньор в Пловдив. Младежът много искал Мария да работи за него като проститутка и се опитвал да я вкара в схемата си чрез Маргарита”, твърди бащата Тони Дръндарски.

Откакто попадна зад решетките, тя започна да пише стихове. Редовно ми праща писма. В едно от тях написа: "Сега разбирам колко щастлива съм била преди. Трябваше ли да загубя свободата си, за да оценя сега колко много ми липсва."

В сливенската килия си има телевизор, абонирала се е за модни списания и вестници.

Чете много романи и енциклопедии. Последно ми се похвали, че е прочела "Дон Кихот". Пожела да й занеса тълковник за сънища, защото много сънува, почти всяка нощ и все кошмари. Психиатрите и психолозите, изследвали Мария, са вписали в заключението си, че дъщеря ми е с изключително висок интелект. До 4-ти клас учеше в състезателна паралелка за напреднали деца. Ходеше по олимпиади по български език и математика - все печелеше първите места. Досега не мога да си обясня кое я е накарало да извърши това убийство. Вероятно грешката е в нас с майка й - някакъв пропуск във възпитанието. Може би не съм я контролирал достатъчно."

На 13 януари 2005 г. Пловдивският окръжен съд присъди наказания от 8 и 9 години лишаване от свобода на непълнолетните убийци Антония Матева и Мария Дръндарова. Наказанието ще бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Поправителния дом при затвора в Сливен. Според Наказателния кодекс с максималния размер на наказание при непълнолетни за квалифицирано убийство е 10 години лишаване от свобода. Съдът призна двете подсъдими за виновни и в извършване на престъпление - заплаха с убийство към непълнолетна тяхна съученичка, като им наложи наказания по една година и четири месеца лишаване от свобода. Антония и Мария получават и обществено порицание за присвояване на чужда вещ (мобилен телефон). На майката на убитата Маргарита Гергененова съдът присъди обезщетение от 75 хил. лв., като счете, че именно този размер отговаря на обществения критерий за справедливост.

За кървавото си деяние 14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова - осмокласнички в училище "Братя Миладинови", бяха осъдени на 8 и 9 години затвор. В момента излежават присъдите си в трудовопоправителното общежитие към Сливенския женски затвор.

Удушвачките ще излязат на свобода, когато ще са навършили 20 години. По време на обжалванията на присъдите им техните защитници постоянно апелират за намаляване на наказанията им с мотива, че двете осъзнават какво са извършили и се разкайват дълбоко за стореното на Марги.

"Не вярвам да посмеят да се върнат в Пловдив. Ако им е останала капчица съвест, няма да намерят покой до гроб", казват порасналите съученички на убитото момиче.

Eдно невероятно красиво пловдивско момиче си отиде от страшна смърт точно преди 5 години. Маргарита Гергененова остана завинаги на 15. Две нейни съученички са в женския затвор в Сливен за планирано убийство. Майката Цветана Петрова – слаба фина жена, късо подстригана, живее с ужаса вече пета година. Единственото й спасение е раждането на второ момиченце, което тя кръщава пак Маргарита. Тригодишната Маргарита гледа кака си на снимка вкъщи, на която голямата Маргарита се е просълзила. „Тука аз плача!”, казва малката, която невероятно прилича на кака си. Тя не си ляга, без да целуне снимките на Маргарита, която е на небето. Малката е родена на 30 януари 2006 – почти две години след ужасната кончина на Маргарита на 5 март 2004 г.

Майката Цветана Петрова не иска да говори пред медиите, огорчена от безчувствените репортажи. Как пишем, наистина? Защо пишем? Как се пише за смъртта?

Маргарита изчезва на 5 март 2004-та. Ден петък. Цветана подава сигнал в Първо РПУ същата вечер. В събота звъни по всички възможни приятели, познати, съкварталци. Два дни – целия уикенд, полицаите не предприемат нищо. Група за издирване е сформирана едва в понеделник, връща черната лента Цветана. Това е най-черният уикенд в живота й. За да започне и най-черната седмица!

8 март, Деня на майката и жената – нищо. 9 март – светът се завърта обратно! В 19 часа на неспалата четири денонощия жена се обаждат от Първо РПУ. Казват само: „Елате бързо!” „Ох, сега как ще я набия!”, казва си Цветана и поема с къщните дрехи към Районното.

Там ударът е като с парен чук, полицейско ноу-хау. „Убита е, намерена е затворена, но не е насилвана. Убийците са задържани!” – казват железните ченгета. „Мисля, че попитах кой?” В смисъл кой е убиецът. „Когато разберете, ще бъдете изненадани!” – отвръщат от групата за издирване. „На другия ден – 10 март, разбрах всичко от вестника! Нима това е начинът?!” – още не може да проумее майката на Маргарита. Цветана чете пресата, припада, свестява се, и пак чете невероятните фантазии на някои репортери.

Нататък историята е безскрупулна – към жертвата, към близките, към всички, които все още имат съпротивителни сили срещу безсмисленото насилие. Убийците – Антония и Мария, са съученички с Маргарита. „Първо дори се обадих на Антония – спомня си майката Цветана. – Няма да забравя как ме излъга. Каза, че Маргото излязла с братовчед си Димитър. Такъв тя няма! Но какво да сторя?”

Бдителните полицаи, разбира се, не откриват нищо. Докато убийците не се похвалват пред дете от V клас от същото училище в Кючюка – „Братя Миладинови”, Криси. Криси споделя с приятелката си Ванчето, която я посъветва да отидат в РПУ-то при полицаите, които все още са с вързани ръце.

„Видях носа на Маргарита и много се изплаших” – казва Криси. Антония Матева: „Ще мълчиш, защото и теб ще те последва същото!”

Защо са се похвалили? А защо са убили? Винаги има въпроси, на които няма смислен отговор. Завист? Ревност? Злоба? Нима това са думи, водещи до мъчително убийство?

„В съда Антония ме гледаше в очите с наглост, без никакво чувство за вина”, спомня си Цветана.

Скоро ще излязат на свобода. Най-много след година и половина. За идния 5 март. Или за по-идния!

Трите са съседки. Цветана се разминава в квартала с родителите им, без никакво чувство за свян от тяхна страна. Тя живее в спомена за Маргарита и с надеждата за малката й сестра, носеща името й. Апартаментът й е изпълнен със снимки и играчки на едно красиво 15-годишно момиче. Най-красивото в Кючук Париж. И най-мъртвото!

„Ако можехме да тълкуваме сънищата си, сигурно щяхме да предотвратим поне част от лошото, което ни заплашва – казва Цветана. - Месец преди убийството сънувах, че падаме трите – аз, сестра ми и детето ми в асансьорната шахта, а Маргарита се понася сама нагоре.”

Къде, Маргарита? Защо?

Няма отговор на въпроса защо един красив живот трябва да бъде прекъснат насилствено. Човечеството не е измислило отговор, вероятно защото се страхува от собственото си лице в огледалото.

Още по време на следствието, заради огромния обществен натиск, властите осъдиха момичетата без да бъде изяснен истинският мотив за убийството. “Няма лошо дете. Няма как дете да убие от завист друго дете. Да посегне на живота на приятелката си заради червило или дрешка? Може да се случи, ако има психични проблеми. Тези неща стават само по филмите. Мотивите се коренят дълбоко, в цялата ни система. Не може в държава, в която полицаите церемониално късат пагоните си на пъпа на столицата и погребват символ на държавността и реда какъвто е МВР, да очакваме друго. Средата, държавата, системата е убиеца, а не децата ни”, коментират криминалисти, които до ден днешен умуват как и защо две деца пловдивски деца си спечелиха зверското прозвище “Удушвачките”. “Всеки човек е потенциален убиец, ако бъде поставен в определен контекст”, казват опитни психолози. “Няма типология на различните видове насилие. Има асоциален тип и тип на отклонение на психиката”, допълват специалисти.

Таткото на едно от осъдените момичета Мария Драндарова - Тони, се съгласява да предостави част от писмата на детето от затвора и ареста, малко след задържането й. В момента Мария и Антония се готвят за последните си изпити и тази пролет ще бъдат абитуриентки зад решетките. Бал, като за чудо и приказ, няма да имат. Рокли няма да им шият. Грим няма им слагат. Лъскави подаръци няма да получат. Няма да броят от 1 до 12. Няма да купонясват със съучениците си в Новотела, а после да пътуват до Гърция например. Няма да има голи гърбове, силиконови бюстове и парфюми “Версаче”. Защото в панделата учението, уроците и учебниците са спасение. От самотата и мислите. Антония и Мария ще бъдат потупани по рамото от надзирателките си и ще очакват началото на новия си живот. Двете вече са почти на 20, а влязоха в сливенския женски затвор на 14. В писмата до семейството излиза, че всъщност те са си съвсем нормални деца, а не кръвожадни убийци. Страдат, обичат, радват се на дребните неща, страхуват се от хлебарки, студ и мрак. В писмата на Мария Драндарова има жажда за живот, изкупление, мъка по свободата и причината за липсата й. Има болка.

Тони Драндаров предоставя писмата и ръчно рисуваните празнични картички с треперещи ръце. Детето му е вътре в тях, а не зад решетките. Съдържанието на редовете в кореспонденцията всъщност е нейното огледално отражение, в което съсипания баща се взира ежедневно. “Тази ръкавичка ми я прати в първите няколко дни от престоя си в Сливен. Вижте колко е красива. Тя е шивачка там. Заедно с Антония са станали много добри в това, което правят. Надявам се да оцелеят психически и да имат сила, да се справят с това, което ги очаква навън”, моли се мъжът. Тони дава писмата, в които правописни грешки и с лупа да търсиш, трудно ще намериш.

“Здравейте, скъпи мами, тати, бати! Сега да ви обясня за делото. Следобед ми казаха, че съм дадена за пътуване. Можете да си представите колко “положително” беше настроението ми. Почнах да рева, като че ли с това щях да променя нещо. Както смятах, че не съществува ад и рай, вече със сигурност категорично заявявам, че има ад и бях една седмица в него. То беше пълен ужас. Не, аз може би се бъркам - беше по- лошо от ад. Постоянно по пътищата, от арест в арест. В ареста нямаше “нито една хлебарка”. Можете да си представите колко съм спала. А понеделник, в съдебната зала, малко ми оставаше да припадна от нерви и притеснение, като чух за ново преразглеждане, което в моя превод буквално значи - още пътуване... По пътищата щях да умра (меко казано). Иначе не връщах. Стисках зъби, опитвах се да спя. Не знам какво въобще ви обяснявам, това не може да се опише, дори и с моя доста богат речник (колко скромно). Искам да ви кажа на свиждане да не ми носите никаква храна, защото не мога да ям. От вида на меса, салами и ми прилошава. А когато видя много храна на масата, направо ставам и отивам да си лягам. Дори не съм яла от любимото ми нещо- хляб - от бая време. Само за закуска си хапвам една вафла, която ме държи цял ден. Преди да замина на дело бях 57 кила, а сега съм 53. Ако ще носите нещо, то да са малко сладки работи. Никакви храни, плодове и зеленчуци. С тези пари си вземете нещо за вас. При мен не е много добре, поради причината, че тези дни няма топла вода, защото са замръзнали тръбите и трябва да си топлим. В дървена ваканция сме в даскалото. Ходим на работа. Но сега, от понеделник, сме си по стария график. Много, много ви обичам!”, пише в писмо до татко си Мария Драндарова на 28 януари 2006 г. Описаният ужас е пътуването й до столицата за дело във ВКС. “Приключение” в бусовете на съдебна полиция траяло цели три седмици.

В редове, написани от Мария през месец май 2006 г. в Сливенския затвор, тя разказва с трепет за деня на ученическото самоуправление зад решетките. “Ученици и учители си сменят местата. Е, не участваха всички, но аз бях сред участниците. Записах се счетоводител. Цял ден прекарах в канцеларията и пред компютъра. Много ми хареса работата. Беше супер интересно”. В друго писмо описва емоциите си в навечерието на 8 март. “Днес имаше представление по случай 8 март. Утре, баш на 8 март, ще има друго, от училище. А може би ще има подаръци. Днес в консултациите правихме икебани аз, Мима и госпожите. Утре ще бъдат на изложба. Надявам се всичко в къщи да е ОК. Да се разбирате и освен да работите, да се забавлявате от време на време. Благодаря ти за мартеничката. Много е хубава. Аз пак съм си накичила целите ръце в мартенички. Чао! Обичам ви!” В писмо от лятото на 2005 г. Драндарова разказва пред родителите си за влеченията си. “Набарах един учебник по фотография, та смятам да се пообразовам по въпроса. Намерих и една христоматия по литература за 10 клас. И четох. Имаше по малко от Шекспир - “Хамлет”, Бокачо - “Декамерон” и Сервантес - “Дон Кихот”. Най-много ми хареса “Декамерон” и смятам да го взема от библиотеката. Дори започнах да уча една реплика от “Хамлет” наизуст “Да бъдеш или да не бъдеш”. В писмата й често присъстват другите й страсти - рисуването и цветята. Малкото стопанство към затвора често присъства в кореспонденцията й. “Градинарката не е идвала скоро. Доматите растат, ли растат. Оня ден излязох да ги вържа за колчетата. През август вече трябва да стават за ядене. Магданозът също расте. Цветята в градината са цъфнали. Забравих да ви кажа, че в стаята си гледам цветя. Надка като си тръгна ми ги остави всичките на мен”. Мария не крие в писмата си, че е потънала в дебрите на психологията и самопознанието. “Навънка си бях направила един тест и май излязох сангвиник. Сега вече съм меланхолик. Станала съм много скучна. Усещам го. Прави си тест и съм интроверт, а като бях вън бях екстраверт”. Едно от най-силните писма на Мария Драндарова до родителите й е малко след ареста й. Тя нахвърля мислите си, объркана, уплашена, самотна, в няколко листа хартия в една от килиите на пловдивския следствен арест. “Тате, миналия път като ми каза, че като изляза, всичко ще е много по-добре...не можах да ти кажа, че и преди ми беше достатъчно добре. И почти нищо не ми е липсвало. За мен е достатъчно само да изляза на свобода и да се прибера при вас. Написах няколко стихотворения: Един живот имам - но не знаех как да го изживея. Разбрах чак тогава, когато бях лишена от свобода. И вече имах чувството, че за мен животът спря. Чувствах се изолирана от света, все едно съм в АДА. Винаги се цели в рогчето на луната. Дори да не го уцелиш - винаги ще бъдеш сред звездите”.

На 10 септември 2005г. Мария пише: “ За параклиса, както ти казваше преди, не е толкова важно да се ходи, важното е да вярваш и да се молиш, няма значение къде”. А месец по-късно се обръща към баща си: “Здравей, тате! Ще започна писмото с най-важното, което исках да ти кажа отдавна и много ме мъчеше. Това, което искам да ти кажа, е да обръщаш повече внимание на себе си. Сериозно си помисли за това. Оценявам това, което правите за мен, но мисля, че прекалявате. Затова много се зарадвах, когато прочетох в писмото ти, че си обърнал малко внимание на себе си. Още повече се зарадвах в събота, като се чухме по телефона и ми каза, че си купил някои неща. Дано ме разбираш правилно! Това се отнася и за теб, и за мама. И двамата прекалявате с грижите. МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ за всичко, но наистина нямам нужда от толкова много неща”.
Очаква се осъдената за убийството на 14-годишната си приятелка Маргарита Гергененова Антония Матева да освободи килията си в Сливенския затвор преди Коледа. Наскоро Антония е била мярната в Кючук Париж, по време на кратка домашна отпуска. Лежалата близо 6 години зад решетките за убийство разкрила пред близки, че се страхува от вендета. Тя се притеснявала от външния свят, от съседите си, от бившите си познати и приятели. Най-обезпокоена била от реакцията на родителите на мъртвата Маргарита. Говори се, че таткото на Гергененова работи в Испания, а майката Цветана гледа малката си дъщеричка, също Маргарита, в Пловдив, в Кичука, близо до дома на Антония Матева.


Сборища на ДПС искат разпокъсването на Българската държава

Ахмед ДОГАН
Турцизирането на българомохамеданите е част от стратегията на Анкара за възстановяване на Османската империя
Нова серия от антибългарски сборища организира сепаратистката партия ДПС под диктовката и с прякото съучастие на своята кохорта съветници от Анкара и нейните специални служби. В т. нар. смесени райони и Родопите отново се чуха заплахи срещу всеки, който би дръзнал да развали рахата на новоизлюпените паши и беюве и да блокира ненаситните им апетити да грабят и ерозират държавата. В Джебел Доган не пропусна да унизи страната ни, която не можела да се управлява без неговите башибозуци и бъдещето й зависело едва ли не от техните прищевки в угода на "майката -родина" Турция. Пак чухме същото насъскване срещу християните, съпроводено с груби лъжи и инсинуации около събитията по времето на възродителния процес през 80-те години.

Незнайно защо и с чие разрешение турските национални празници бяха обявени в тези райони за "наши" и на 19 май велможите на ДПС и гостите им от югоизток отбелязаха с шумни дуданми рождения ден на Мустафа Кемал Ататюрк, Денят на турската младеж и спорта и годишнината от завладяването на Константинопол от дивите азиатски орди. Едновременно с това пантюркисти и "сиви вълци" си спретнаха в София "Световен конгрес" под егидата на външното министерство на Анкара, зорко следен и от резидентите на нейната разузнавателна централа МИТ. От същото топло гостоприемство на някои доморасли българофоби се ползваха и гастролиращи у нас телевизионни манипулатори от югоизток, дошли тук, за да подготвят поредния исторически фалшификат за разхубавяване образа на варварската Османска империя.

Пак по същото време Доган и ортаците му на местно и централно равнище правят в Родопите тайни и строго охранявани инструктажи за стягане на редиците в турската пета колона, която се надява да заздрави позициите си в общинските и областните администрации на изборите догодина. Но престои и друго особено важно за етническата партия събитие - преброяване на населението, отлична възможност за агентите на Анкара отново да притиснат помаците и да ги турцизират. Така вратите към раздробяването на България на автономни области и мюсюлмански анклави ще се отворят по-широко пред слугите на Високата порта.

Всяка година на 19 май ДПС прилага един и същ сценарий, подробно разработен от Анкара, специалните й служби и нейната резидентура в софийското посолство и консулствата в България. На шумни сборища в т. нар. смесени райони и Родопите се хвърлят анатеми към "гяурите", налива се омраза към тях и държавата им, всякакви лъжи и клевети се сипят за възродителния процес през 80-те години на миналия век. Темата е все така хранителна среда за лешоядите от сепаратистката партия, средство за сплашване на "правоверните" и гаранция за политическото оцеляване на депесарските велможи.

Арогантното и не единствено самонадеяно изказване на Доган в Джебел, че страната не можела да се управлява без него и башибозуците му, не бе случайно и както винаги преследва една и съща цел:



да етнизира политическите отношения

в страната,

да капсулира и дезинтегрира мюсюлманската общност от обществото. Словесните импровизации на негова милост трябваше да убедят и присъстващата на сборището многочислена турска делегация във верноподанните чувства на оратора към Високата порта. Гостите от югоизток бяха дошли тук, за да отбележат националния празник на югоизточната ни съседка, обявен от местните беюве за Ден на все още българския град Джебел. Дунанмите са свързани и с други дати, които Анкара чества с фойерверки - поробването на християнските държави в Балканския регион и "славните" безчинства на азиатските нашественици във византийската столица през 1453 година. Да не говорим, че 19 май е рождения ден на Ататюрк, чийто жестокости срещу кюрди, славяни и християни съперничат на зверствата срещу тях по време на империята. Но нашите ибрикчии и новоизлюпени Кириякстефчовци се надпреварват да поднасят венци и да се кланят пред гробницата му, винаги когато трябва да направят поредния метан пред Турция.

А в Джебел, както и в други райони, където ДПС има изключителен икономически, административен и политически монопол, извършиха и друга провокация - обявиха празниците на югоизточната ни съседка за свои...национални. Стигна се дотам, емисарите на Анкара да се гаврят и с дати от християнския православен календар. Съпругата на турския посланик в София - Нилтюн Гюджюк, направила височайше посещение в едно Радомирско село, за да внуши на простосмъртните "гяури", че Лазаровден всъщност не бил наш и истинското му име е Невруз, сиреч заимстван от Мала Азия. Може би от някогашните бейлици на селджуците... Трябвало да се откажем и от Гергьовден, защото той пък бил някакъв турско-цигански култ под името "Хъдрелез", според школуваните лицемери и пишман-познавачи на науката за религията и каноните в християнството.

Няма нищо изненадващо, след като фалшификаторите на историята с професорски титли в Анкара , Истанбул и Бурса обявиха, че целият български фолклор, включително и народните ни приказки, били "преписани" от Анадолски източници. Един от тези "учени" е и сегашният външен министър проф. Ахмет Давутоглу, който повече от една година прави непрекъснати совалки на изток и на запад с идеята да възстанови Османската империя чрез т. нар. пълно интегриране на бившите вилаети с Високата порта. За тази цел са впрегнати цяла верига от тайни и явни ведомства, агенции и институти, щедро финансирани от правителството на ислямиста Реджеп Ердоган и от специални засекретени от обществото фондове. Инвазията в бившите провинции на султанската държава е последователна и динамична, серия от манипулативни конгреси, симпозиуми, опознавателни срещи, конференции и инструктажи заливат балкански и азиатски столици. София и други наши градове за кратко време станаха прицел на турските великодържавни апетити и сборищата в Джебел, Кърджали, Лудогорието, Североизтока и Родопите са част от тази стратегия за прекрояване на административно- политическото и религиозното статукво в полза на Анкара.

А докато антибългарските и антихристиянските дунанми в тези райони не секват, в Средните и Западните Родопи



агентите на Високата порта палят фитила на друго опасно огнище

Наскоро Ахмед Доган и негови послушници окупираха многозвезден хотел във Велинград, където в дълбока секретност инструктирали активистите си от Пазарджишко и Пловдивско как да работят, за да усилят позициите си в общинските съвети и областните администрации при местните избори догодина. Цялата околност, включително гората около хотела, стана непристъпна за любопитната публика от присъствието на цял батальон частни гардове. Според информирани, там имало и служители на Националната служба за охрана, които незнайно защо и докога ще пазят домораслия падишах от народната "любов".

Организирането на фамозната сбирка имало и друг особено важен мотив - предстоящото през следващата година преброяване на населението. По този въпрос заповедта "по гарнизона" е категорична и не допуска никакво отклонение: да се използват всички средства, за да бъдат турцизирани все повече българомохамедани. При предишното преброяване (2001 г.) приблизително 5400 помаци от Велинградската община ( с икономически рекет, заплахи и купуване) се "самоопределиха" за турци. Същото направиха над 7 хиляди в Якоруда, под натиска на местни и централни аги и ходжи ги последваха и хора от района на Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен, Корница, Рибново. Сега, според Догановата сепаратистка шайка и нейните покровители от югоизток, тези цифри трябвало да нараснат на всяка цена. Така ще се промени демографско-религиозният облик на Родопите и пътят към създаване на автономия и мюсюлмански анклави остава открит. Всичко това е нагло и години наред безнаказано престъпление срещу националната сигурност, откровен сепаратизъм, насочен към самите (доста поразклатени в последните 20 години) устои на нашата държавност. И ако продължаваме да го търпим, утре ще се окажем пред свършен факт, който ще погребе България.

събота, 6 ноември 2010 г.

ТОП СКАНДАЛ! САЙТЪТ РАЗКРИТИЯ ТВЪРДИ ЧЕ ИЛИЯ ПАВЛОВ Е ЖИВ!

Илия ПАВЛОВ
Босът на Мултигруп Илия Павлов е жив и се подвизава в Италия с фалшива самоличност и няколко пластични операции. Това твърди доверен източник на Razkritia.com, пожелал да запази анонимност – за улеснение ще го наричаме с псевдонима Гриша. Информаторът изпрати писмо в нашата редакция, в което подробно описва коя е новата самоличност на Илия Павлов, както и бизнеса му в Италия. Гриша е успял да направи и снимки на предполагаемия бос на Мултигруп, които любезно ни предостави. Фотосите са с лошо качество и предвид деликатната ситуация, решихме да не ги публикуваме. Снимките се пазят в редакцията на Razkritia.com и сме склонни да ги предоставим на заинтересованите.Мариус Иванов Маринов – новата самоличност на Илия Павлов?
Илия Павлов се подвизавал в Италия под името Мариус МариновМариус е роден на 30 октомври 1960 г. (годината на раждане съвпада с тази на Илия Павлов) във Враца. По думите на източника ни, Илия Павлов живее в Италия, където е познат като Мариус Иванов Маринов. „Запознанството ми с него се оказа фатално за мен. След 9 месеца, които прекарах с тази личност, накрая стигнахме до съд. Бях приел от него оферта за работно място като управител на ресторант. В последствие станах жертва на документна измама, заради която за малко да изгоря с дълг 4 милиона евро”, разказва източникът ни в писмото.
Италианската финансова полиция веднага започва да разпитва Гриша за познанството му с Мариус Маринов. „Започнаха да ми задават странни въпроси – как и откъде го познавам, знам ли какво е истинското му име. Те вече бяха установили, че има нещо нередовно в самоличността му. След като им показах един куп снимки, тукашните служби откриха много общи черти с Илия Павлов”, пише източникът ни.
Впоследствие Гриша разбира, че този негов работодател има множество пластични операции, носи лещи и наистина се подвизава под чужда самоличност. Последвали и смъртни заплахи, които принудили Гриша да прекрати всичко. Въпреки това и до ден-днешен италианските органи на властта се интересуват от Мариус Маринов и постоянно задават въпроси на Гриша.
Инсценираното убийство на Илия Павлов – забрана за експертизиНа погребението...
Друга интересна информация, която ни предостави Гриша, е, че преди смъртта на Илия Павлов бил издаден специален документ със забрана за експертизи. „Аз и адвокатът ми установихме, че съществува документ, който е издаден преди инсценираното убийство на Илия Павлов. Той гласи, че се забраняват всякакви експертизи, свързани със смъртта на Павлов”, пише Гриша. Т.е. няма как да бъде доказано дали Илия Павлов наистина е мъртъв.
ПРОВЕРКАТА НА РАЗКРИТИЯ :
Справка в Дакси доказа, че Мариус Маринов притежава един куп фирми
Razkritia.com предприе собствено журналистическо разследване по случая. Справка в търговския регистър Дакси показа, че лицето Мариус Иванов Маринов наистина съществува и на негово име се водят редица фирми. Сред тях са „ММАРИУС”, „Остерком”, в която има 50% дялово участие, и ЕТ „Мариус Маринов”, закрита поради несъстоятелност.
Маринов се води основен акционер на прословутата застрахователна компания “Остер инс”Още през 1994 г. Маринов се води основен акционер на прословутата застрахователна компания “Планета инс” (“Остер инс”). Припомняме, че през 1997 г. тя бе закупена от ВИС-2 – именно тогава лицето Мариус Маринов е освободен от участие.
Проверката ни потвърди и наличието на фирма „Агро инвест 21” ЕООД, за която Гриша твърди, че е била основана без негово знание. По думите на източника ни, той бил назначен като материално отговорно лице в „Агро инвест 21” – филиал на българска фирма със седалище Хасково и президент Стефан Кирев Димов. По този начин била извършена и измамата.
Въпреки многото съвпадения около Мариус Маринов и Илия Павлов, Razkritia.com се въздържа от крайни твърдения и заключения относно истинската самоличност на Мариус Маринов. Редакцията ни е отворена и за други мнения.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ВИЖТЕ ТУК

СТАРОТО ЛИЦЕ НА БОЙКО БОРИСОВ...

"КОЙ СЕГА Е НОМЕР ЕДНО?"

Цветан ЦВЕТАНОВ
Вицепремиерът Цветан Цветанов е детрониран от първото място като най-харесван политик от българите. Това е новината от актуалния политически рейтинг на агенция “Медиана” за ноември, пише "Труд". Цветанов губи 9% от популярността си и пада до четвъртото място в класацията на най-одобряваните политици.Наказателната акция срещу Цветанов извежда отново на първото място, при това поделено, президент и премиер. В случая челото в класацията не е постижение на личните усилия нито на Първанов, нито на Борисов - и двамата са замръзнали на 49%, както е било и миналия месец.Цветанов губи по точки и в друга класация, където беше месеци наред неизменен лидер, при това със смазваща преднина пред подгласниците си. МВР шефът все още е оценяван като най-добре представящия се министър, но рейтингът му пада с 10%.Дори финансовият цербер Симеон Дянков, който с все по-голямо удоволствие играе злодея в това правителство, губи само 2 на сто от рейтинга си.В месеца на неблагополучия за Цветанов все по-ярко грее звездата на кандидата за нов отличник на кабинета - Росен Плевнелиев. Строителният министър е с внушителен ръст на одобрение - 7 на сто (през октомври той е бил отново на плюс с 4%).

петък, 5 ноември 2010 г.

СЕДМИЧНИТЕ НИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЖЪЛТАТА ПРЕСА :

ВЕСТНИК ПАПАРАК

Няма как да не отчетем ударната статия - аларма във таблоидът ПАПАРАК. Самото и заглавие подсказва че е време да се замислим над проблемите които застрашават дори животът ни, а не да ги отлагаме за утре. Професионално и щателно са описани и анализирани случки които можеха да се превърнат в големи трагедии. Ласират се скандални разкрития, доказващи че безхаберието на държавата убива.



ВЕСТНИК ШОУ

Интервюто на Емил Кошлуков за вестник " Шоу" ни направи добро впечатление. Доказва се максимата че и най - гордите политици и общественици умеят да се подмазват. При това доста професионално. Тук пишем шест на колегите и ги поздравяваме.

ВЕСТНИК ГАЛЕРИЯ

" Да поплюем по Цветанов.." част 3. Вестник "Галерия" надминават титаните от " Работническо дело". Само там в 500 страници се пишеше само за един единствен човек. Даваш цял лев за да разбереш, колко лош човек е Цветан Цветанов. В следващият брой очакваме и на риболовната страница да се плюе по него. току виж рибата спряла да кълве заради него.


ВЕСТНИК УИКЕНД

Журналистът Димитър Златков брат на главният редактор на " Уикенд" за пореден път разкрива неща, за които в България дори се плаща със живот. Адмирираме смелостта му и настояваме за реакция по направените скандални разкрития. Таблоидът е достатъчно авторитетен и се надяваме службите да се самосезират. Крайно време е да се изкорени корупцията в нашата Темида!

УБИТИЯТ ПИСАТЕЛ ГЕОРГИ СТОЕВ ПОЛУЧАВАЛ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ТРАКТОРА! ТРАКТОРА ИЗПОЛЗВАЛ ПИСАТЕЛЯТ ЗА СТРЪВ!

Георги СТОЕВ
Писателят на мутрите Георги Стоев беше ликвидиран преди две години - 9 дни след като гостува в „Сеизмограф” по Би Ти Ви. Тогава той се легитимира в общественото пространство, тъй като дотогава големи медии и сериозни предавания се правеха, че такъв човек не съществува. Дори хора от подземния свят признаваха, че разкритията на Стоев са автентични и описват реално разиграли се събития. Попитан от водещата Светла Петрова дали познава Алекей Петров, Георги Стоев отвърна: „Имахме сблъсък с Алексей Петров през 1996 г. Тогава хората на Поли Пантев държаха нощния бар „Хранков” в Драгалевци. Алексей вкарваше проститутки в бара, без да си плаща и имахме търкания с него. Тогава в СИК не знаехме, че е офицер под прикритие – мислихме си, че вече е напуснал службите. След това Петров се загуби от полезрението ми и нямам актуална информация за него”.Дали пък тези думи на Георги Стоев не са коствали живота му, питат се днес повечето познавачи по темата. Информатори на “ПАПАРАК” разкриват факта че между Стоев и Петров наистина е имало топла връзка. Според по вещите от доста време преди убийството на писателя се говорило че Трактора е един от хората които са му давали информация. Нищо чудно според тях било босът на Октопода да го е правил с цел да превърне Стоев във своя стръв. С властта си в медиите да го направи фигура и после да го ликвидира за да скандализира обществото и да свали от поста своят върл враг Румен Петков. “ПАПАРАК” рядко допуска мнение по дадена тема особено когато тя е в сферата на слуховете, но в конкретният случая ще се съгласим с информацията. Длъжни сме да напомним че тогава издатели на Стоев бяха хора които не скрито показваха топлото си отношение с Трактора. А босът на Октопода не един път показваше че може да коли и беси от страниците им.. Едва ли има нещо случайно в този живот...

Разследване за ПАПАРАК
Деси Монева

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

ТОП РАЗКРИТИЕ! КАРАВЕЛОВ ПРЕДАЛ ЛЕВСКИ? БОТЕВ СЕ Е САМОУБИЛ?

Стефан ЦАНЕВ
 Стефан Цанев предskandalno.net. Той е роден на 07.08.1936 г. в село Червена вода, Русенско. Завършва журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут. Работил е като драматург в няколко театъра, автор на белетристика и поезия. Поводът да се срещнем е втората част от четирилогията му „Български хроники“. „Забавната история на България“, която разбуни духовете в историческите академични среди. Повод за техните протести станаха твърденията на писателя, че Ботев всъщност се е самоубил, виновен за залавянето на Левски е Любен Каравелов, а последния български цар Иван Шишман предава България доброволно на турците, без бой. Цанев излага факти, според които Фердинанд е възнамерявал да превземе Цариград и да основе империя под името Нова Византия. Бил ли е наистина Борис Трети добрият цар, както години наред го зове народа? За тези и още много други сензационни исторически разкрития автора склони да говори само пред skandalno.net:



- Разкажете нещо повече за обявената от много историци за скандална ваша историческа четирилогия „Български хроники”.



- В „Български хроники“ съм изнесъл малко известни или премълчавани факти от българската история. Като например това, че Ботев не е бил убит, а се е самоубил. Или пък, че предателя на Левски не е поп Кръстю. Малко хора например знаят, че последния български цар Иван Шишман е наполовина евреин и въобще не влиза в битка с турците, а приема да стане техен васал. Започнах да пиша „хрониките“ като на шега. Беше спонтанна моя реакция срещу това, че на младите се предлагат много скучни интерпретации на нашата история. Провокираха ме и думите на моя приятел, професора по история Николай Генчев. Навремето той ми беше казал: Стефане, вземи, напиши една забавна история на България. Дойде му времето, седнах и я написах.



- Първите два тома на книгата ви предизвикаха небивал интерес сред читателите. Но професионалните историци я посрещнаха на нож.



- Вижте, аз не съм историк-изследовател. Навсякъде съм се позовавал на исторически документи и изследвания, като съм си позволил един художествен език. Фактите изнесени в моята история, са достоверни. Най-големия комплимент ми направи писателя-историк Антон Дончев. Рядко се случва колега-интелектуалец да се зарадва на успеха ти. Но той ми каза: Стефане, ти накара българчетата да четат историята.



- Какво ново се казва например във вашата история за българското Възраждане?



- През Възраждането има толкова светли личности- революционери, за които, пишейки, не ти остава нищо друго освен да им лъскаш ореолите. Аз обаче реших да не го правя, а да надникна в човешките отношения помежду им. Защото историците не се занимават с отношенията между хората. А истината е, че и Ботев, и Каравелов, и Левски са си били едни нормални хора. Надниквайки в техните човешки отношения, аз изрових неща, които за някои историци не са много приятни. Каравелов, например, не е понасял Ботев и неистово му е завиждал за поетическия талант. А самия Ботев не е бил убит от случаен куршум. Най-вероятно се е самоубил. Този факт обаче не засенчва героичния му ореол. Защото, какъв героизъм е да умреш ударен от един сляп куршум. Анализирайки ситуацията в която се е намирал Ботев – това което се случва с живота му преди да премине Дунава и онова което става след стъпването му на българския бряг… Мизерния, скотски живот, който води в Румъния… После майка му овдовява и му се тръсва в Букурещ барабар с тримата му невръстни братя, за които Ботев да се грижи. Като добавим и разочарованието от неизбухналото въстание във Врачанско… Аз погледнах на Ботев не само като историк, а и като психолог и драматург. Защото в една театрална драма такъв един герой няма да има друг изход, освен самоубийство. Споменавам и един друг факт: Малко хора знаят, че Ботев е лежал в румънски затвор за кражби. Разбивал и ограбвал домовете на богати влашки търговци. Но това не е криминално деяние. Вършил го е под влияние на анархо-комунистическия си идеализъм. Да вземе от богатите и да даде на бедните. Осветлявам и въпроса бил ли е Ботев комунист. По времето на социализма, го представяха като свръхкомунист, цитирайки неговото „Верую“. В по-ново време пък го изкарват демократ. Всъщност Ботев наивно е вярвал в комунистическия идеал. В края на 19-ти век тази идея е била широко разпространена сред интелектуалците из цял свят. В това няма нищо лошо, защото сама по себе си тази идея е прекрасна. А това, че ние не успяхме да я реализираме, е друга работа.



- До какви нови сведения се добрахте, ровейки се в живота на Васил Левски?



- 87-ма г. написах „Тайната вечеря на Дякона Левски“ И още тогава проучих дълбоко живота му. Левски е бил много самотен и практически предаден от всички. Колкото и да не искаме да си го признаем, фактите са такива. Не може една такава личност, която сега за нас е равна на Иисус, да бъде предадена от всички. Няма исторически документ, който да сочи кой е физическия му предател. А обвиненията срещу Поп Кръстю, че той е отишъл в Конака, за да издаде къде се крие Левски, миришат много на инсинуация. Истината е, че с доказателства за вината на поп Кръстю историческата наука не разполага. Причината за слуха, че попа е предал Левски тръгват от няколко дописки в каравеловия вестник „Свобода“, издаван в Букурещ. Дали Любен Каравелов ги е писал тия дописки или някой друг, не е ясно. Но да се пише от Букурещ, че някой е видял как поп Кръстю отишъл в Конака, звучи доста несериозно. Мирише си на съчинена история, чиято цел може би е била да прикрие истинския предател на Дякона. Но така или иначе- мълвата тръгва. От нея е повлиян и Вазов, който 7 години по-късно охулва в свое стихотворение Поп Кръстю като предателя на Дякона. Нарича го- „низък човек“, „гнусен червяк“ и „равен на Юда“. Това стихотворение на Вазов , в което охулва поп Кръстю е живото доказателство за това как геният може да убие един невинен човека. Защото само месец след публикуването на стихотворението поп Кръстю умира. Не е могъл да преживее клеветата. Той доживява Освобождението и умира през 81-ва г., 7 години след обесването на Левски. Не мога да си представя как е живял през тия 7 години- невинен, но наклеветен. Още от самото начало всички, дори децата, са знаели, че Поп Кръстю е предателя на Левски. Той продължил да служи в ловешката църква. Но хората не стъпвали на богослуженията му. Живял си така- презрян и отритнат от всички.



- Защо в българската история има толкова много предатели. И уникални ли сме в света с това явление?



- Основната информация за тия предателства идва от „Записките…“ на Захари Стоянов. Той твърди, че всички революционери от Априлското въстание са предадени от местното българско население. В това число и ботевите четници- над 60 човека. Захари дори описва случай, когато те отиват при един турчин и му казват: Ние сме комити! На което турчина отговаря: Не ме интересува, вие сте мои гости. Нахранва ги и ги упътва откъде да минат, за да не попаднат на потерята. Не ги предава. Не зная на кое място сме по брой на предателите в историята, но със сигурност сме на челно място по брой предатели-идеалисти. Тази категория хора не искат нищо в замяна на предателството си. Не го правят за пари, а по някакво робско убеждение. Често родни историци дават за пример гръцкото освободително въстание. Там, видите ли, нямало ни едно предателство. Аз мисля, че не е имало, защото историците им не говорят за предателствата. Умишлено премълчават тия неща. Гърците са свръхпатриоти и предполагам, че където има предателства, те ги премълчават. Същото е положението и в историите на други държави. Така че не сме уникални с предателите си. Такива са се пръквали във всички времена и по всички географски ширини.



- Вярно ли е, че последния български цар Иван Шишман въобще не се бие с турците, а напротив- става техен васал?



- Има една народна песен, която възпява Иван Шишман като храбър борец срещу турците и необикновен герой. Това е поредния пример за това, че на народните песни не може да се вярва. Хайде, за Иван Шишман са само една-две песни, ами за Крали Марко?! А Крали Марко си е бил най-верния васал на султана. Загива в битката при Ровене, Влашко, където се бие на страната на турците срещу румънския крал. Бие се не на страната на поробените, а на поробителите. Шишман става турски васал и доброволно отваря крепостите си за турците. Но поне не праща армия да се бие срещу останалите балкански народи. И това по-късно ще му коства главата. Лично турския султан ще му я отсече и ще я хвърли в Дунав. Малко известен факт е, че Иван Шишман е наполовина евреин, по майчина линия. Което за времето си е било страшно. Защото именно през Средновековието вървят най-жестоките анти-еврейски преследвания в Европа. Горели са ги по кладите с хиляди. За всяко природно и политическо бедствие са обвинявали евреите. Затова и възкачването на Шишман на трона е прието от българите като проклятие. За тогавашното съзнание това е било шок.



- Това ли убива съпротивата на нацията ни, та всички български крепости, без Търново, се предават без бой на турците?



- Със сигурност никой не му е вярвал на Шишман. Щом начело на съпротивата застава патриарх Евтимий. А в навечерието на битката за Търново Шишман или е избягал, или е прокуден, или просто вижда, че никой не стои зад него и си е тръгнал. Няма логика иначе, при наличието на действащ български цар, защитата на столицата да бъда поверена на един божи служител, исихаст, който по презумпция е противник на каквото и да е насилие. Това е най-страшното доказателство, че в навечерието на турското поробване на практика ние не сме имали цар.



- На кои народи сме потомци ние българите?



- На кой ли не. Всички, които са минали от тук, са оставили генетичен материал- славяни, прабългари, печенеги, кумани, траки. Но аз ратувам да се установи една стара истина: Че ние сме първо потомци на траките. Това многобройно население не е изчезнало. То се смесва със славянското, а после и с прабългарското. И е най-многочисленото като процент. Има ДНК- изследвания, според които една четвърт от днешните българи носят пряко гени на траките. Освен това аспаруховите прабългари не са били толкова малко, колкото ги изкарват. Историците споменават, че ордата им наброявала 10-20 хил. души. Но това са били само войните. Към всеки от тях трябва да прибавим минимум по 2-3-ма души, които го обслужват- т.нар. ординарци. Освен това прабългарите са били многоженци. Всеки е имал по 2-3 жени, а всяка жена е имала по 10-ина деца. Така че цифрата 10 хиляди трябва да се умножи най-малко по 10. Така излиза, че прабългарите по нашите земи са били най-малко 100 хиляди, а може би и 200 хиляди. Има един обаче малко известен и смущаващ факт. Малко след освобождаването ни от византийско робство, в западните части на днешна България се заселват 800 хиляди печенеги. Така излиза, че днешните българи са поне наполовина печенеги. Безспорен е и факта, че сме наследници и на куманите. Защото те взимат дейно участие като наемници в освобождаването на България от византийците. След което „забравят“ да си тръгнат от тук. И така се интегрират в държавата, че от Тертер нататък царската династия на българия е чисто куманска. Всичките ни царе са кумани.



- Предстои излизането на третата част от поредицата ви „Български хроники“. Кой период от българската история описвате в нея?



- Третата част обхваща периода от Освобождението до 2007-ма г.- влизането ни в Европейския съюз. Тоя период е най-трудния за писане, защото фалшификациите на историята тук са много. Има прекалено много източници и тълкования. И аз трябва да се движа по ръба на бръснача. Фалшификациите идват от там, че по времето на социализма да се говори за Русия отрицателно, беше невъзможно. Каквато и злина да е сътворила Русия, тя, най-малкото, се премълчаваше. По тая причина и Стефан Стамболов дълги години беше отричан. Всъщност до смъртта на руския цар и наш освободител Александър Втори отношението на Русия към България е повече от сърдечно и братско. Но след кончината му на престола се възкачва сина му Александър Трети и политиката на руснаците към нас става хищническо-грабителска. Искат да превърнат България в Руска губерния, а в държавните им документи сме описани като Отвъддунавска територия. Руските вестници тръбят: „България трябва да бъде окупирана и ръководена от руски диктатор“ и т.н. Целия този период през последните 60 години на 20-ти век бе изопачен жестоко от историческата наука. В третата част на „Хрониките…“ опитвам да изясня защо Батенберг е детрониран и принуден да абдикира. Какво става с него след като напуска България.



- Стефан Стамболов дълго време беше демонизиран. Как го описвате вие във вашата книга?



- Той е един гениален държавник. Едва 18-годишен замества Левски в БРЦК и опитва да възстанови мрежата от революционни комитети в поробеното ни отечество. А на 30 г. вече ръководи държавата- и то държава, която тепърва се създава. Разбира се, той е бил диктатор. Но ситуацията го принуждава да е такъв. Нищо не бива да се прощава. Написах „Български хроники“ преди всичко, за да изобразя не толкова революционера и политика, колкото човека. Описал съм Стамболов многопластово- не съм пропуснал и алчността, и разврата и перверзията, които у него са силно изразени. Спрял съм се и на убийството на неговия приятел Олимпи Панов, с който са имали легендарна дружба. И се оказа, че Стамболов не носи вина за убийството на Олимпи. Панов прави един опит за преврат, който Стамболов му прощава. Но по-късно, след втори заговор, регентското правителство го осъжда на смърт. Стамболов е плакал и молел останалите регенти да не гласуват смъртна пресъда за Олимпи. Но те до един гласуват За разстрела. Стамболов носи вина единствено за това, че осъжда на смърт тези, които искат да превърнат България в руска губерния- организаторите на бунтовете в Русе и Силистра. Целта на тия бунтове е била да предизвикат намесата на Русия, уж като повторна спасителка на България. А всъщност да я окупира и присъедини към територията си. Същата схема братушките използват за да присъединят по-късно прибалтийските републики. Вдига се някакво въстанийце, чието временно правителство иска подкрепа от Съветския съюз. Руснаците нахлуват и ги завладяват, а по-късно- присъединяват. Такъв е бил плана черна на бяло и за България. Но Стамболов го осуетява. Естествено чрез разстрели.



- Коя от историческите ни личности ви изненада най много, за добро или за лошо, в процеса на проучванията за книгата?



- От много исторически личности се изненадах. Но най-много от братята Любен и Петко Каравелови. И двамата братя са били много експанзивни, страхливи и твърде безотговорни към действията си. Особено Любен. Не може да си председател на Революционния комитет и така лекомислено да подхвърлиш тайния му архив на жена си. И в крайна сметка въпросния архив да попадне в ръцете на турците. Само ще припомня, че Левски бива осъден и обесен именно заради уликите, които турците намират срещу него в този архив. Но Любен Каравелов не си взима бележка от грешката. Защото, когато се създава Втори революционен комитет, Ботев се скарва с Каравелов именно заради това, че архива пак изчезва. Каравелов го дал на някой си, който се запилял нейде си. По тоя повод Ботев пише до своя приятел Драсов: „Този архив може да отиде в ръцете на турците“. Неслучайно и Левски в едно от своите писма пише: „Каравелов може да ме предаде един ден!“. Любен не е бил конспиратор. Хората са си залагали живота, а той се е отнасял лекомислено. За мен тия черти на Каравелов бяха една голяма изненада. Защото преди проучванията го познавах повече като писател. Много е тъжно и аз с горчилка съм писал за тези неща. Но все пак трябва да се каже истината в името на онези революционери, които са избити по негова вина. Отделно, от кореспонденцията на самия Каравелов, става ясно, че неистово е завиждал на Ботев за поуетическия му талант. И се е опитвал да го мачка психически.



- Коя друга историческа личност ви изненада много?



- Приятно ме изненада Ал. Батенберг. Едно момче с романтични представи, което едва 22-годишно застава на върха на държавата. Изтънчен немски аристократ, израснал в замък край Дамщат. И попада в град като София. Който град по това време е бил само кал и дървени къщи с кирпичени дувари. А единствената представителна сграда бил порутения конак, в който нямало дори столове да седнеш. Българските власти прекръстват конака на дворец и настаняват Величеството в него. И съдбата на Батенберг се преобръща на 180 градуса. Много скоро руски генерали правят преврат и решават да го убият. Батенберг обаче е спасен от български войници. И от тоя момент той се преобразява. Именно тогава решава да подкрепи Съединението. До последните си дни, макар и зад граница, много обича България и неслучайно пожелава да бъде погребан тук. батенберг е погребан в България. Остава си с нереализираната любов към тая държава. Странна личност. Още по-странен е Фердинанд. Той е бил много артистично копеле. Перверзен, авантюрист и леко налудничев. Отначало е под пълната команда на Стамболов. След това обаче човека решава да се реализира. За това го натиска майка му Клементина, която е дъщеря на последния френски крал Филип. И нещо, което покрай демонизирането му през последните 60 години е премълчавано: Фердинанд се запалва от идеята да възстанови Византийската империя под името Нова Византия. Планът му е да завземе Цариград (Константинопол). И империята му да се разпростре от Цариград до Франция. Постепенно развива манията за величие на Александър Велики. Само че тръгва да завладява света в обратна посока- на запад. И катастрофалните Балкански войни, които подхваща, са в изпълнение на този негов план. Фердинанд използва много хитро домогванията и мечтите на народа ни за обединение на всички български територии. И народа тръгва след него. Манията на Фердинанд стига дотам, че започва да се облича във византийски одежди. Има дори пощенска марка от онова време, на която Фердинанд е с византийско облекло, корона и царски скиптър. Ходил е специално до Цариград, в храма „Св. София“, за да търси златните плочи, върху които е стъпвал император Юстиниан. Въобразил си, че е негов наследник. От тая мания е страдал и Цар Симеон Велики. В края на Първата балканска война Фердинанд е на косъм от завладяването на Константинопол. Никой в Европа не се съмнява, че до седмица българските войски ще нахлуят в древния град. Твърди го и немския канцлер Бисмарк в своя реч. Но последвалата Междусъюзническа война, разбива тия фердинандови мечти. Обаче, ако Фердинанд беше реализирал своя план, сега щеше да е в пантеона на великите ни владетели. Стара истина е, че никой не прощава на победените.



- А какво открихте в историческите извори за сина на Цар Фердинанд, Борис. Дълго време в нашата история бащата и сина бяха спрягани в клишето Лошия цар Фердинанд и добрия цар Борис. Развенчавате ли този мит?



- Аз не обичам Борис. По-симпатичен ми е бащата Фердинанд, въпреки лудостите му. Борис е най-потайния владетел в цялата българска история. Дълго време битуваше представата за него като за добрия, тих и скромен цар, който кара локомотиви и сам шофира колата си. Но истината е, че най-много интелектуалци- над 40 души, са избити именно по времето на Борис. Като се започне от Сергей Румянцев и се стигне до Вапцаров. Освен това има едни съвпадения, които не са никак случайни. След като фашиста Мусолини взима властта през 22 г., няколко месеца по-късно, на 9-ти юни, 23-та г. у нас се случва Деветоюнския преврат, който сваля Стамболийски. Това е най-кървавото братоубийство в нашата история след покръстването. Борис Първи избива 52 прабългарски рода, а Борис Трети… Колко хиляди са жертвите на преврата не се знае. Другото още по-странно съвпадение е следното: Хитлер взима властта 33-та година, у нас през 34-та г. е другия преврат, с който Борис става абсолютен самодържец на България. Няма партии, няма нищо. И тия легенди, че по време на Втората световна война той не е искал да се присъединим към Германия, са пълни фантасмагории. Има една книга- шедьовър със съветите на Фердинанд към Борис. Тя съдържа точните характеристики на Борис като прикрит, подъл, страхлив, като човек на заговори и тайни, който е готов да убива. Фердинанд поне е бил откровен, докато Борис се е прикривал.



- Нека се откъснем от книгата ви и поговорим за личния ви живот. Кога ви беше най-трудно в житейски и творчески план?



- Имах един период, след чешките събития през 68-ма година. Много тежко беше! Спряха да ме печатат. Цели 9 години не излезе нито една моя книга. Мастити партийци се бяха зарекли на всеослушание, че ще ме изхвърлят от литературата. Причината беше, че по повод смазването на Нежната революция в Чехия аз написах една поема, със заглавие „А вам какое дело“. Публикувах я в списание „Септември“. И още същия месец всичко което бях написал беше смъкнато от печат. Беше доста болезнено. За да се храня, започнах да пиша сценарии за игрални филми. Но ги пусках от името на мои приятели. И те получаваха хонорарите вместо мен. Втория ми труден период започна през 83-та година. След спектакъла „Любовни булеварди“. След петото представление го смъкнаха от сцена. Уволниха директора на театъра Попилиев и всички драматурзи. А двамата с Попилиев бяхме изгонени от София- без право да работим тук. Трябваше да ида или в Разград, или в Кърджали. Но тогава Светлин Русев, който беше заместник министър в Комитета по култура ми помогна. И ми издейства назначение в Пловдивския драматичен театър. Там изкарах 7 години, до 90-та година. Но именно това се оказаха най-плодотворните ми години. Защото в Пловдив попаднах сред художниците Георги Божилов- Слона, Йоан Левиев, Димитър Киров. И там написах най-хубавите си произведения.

- Имал ли сте лични контакти с Тодор Живков?

- Тодор Живков съм го виждал наживо само веднъж. имах една пиеса „Събота- 23″, за Септемврийското въстание, която се играеше в театър- София. Партийните другари нещо негодуваха срещу нея- искаха да я свалят. Но Тодор Живков внезапно дошъл на едно от представленията и пожелал да се срещне с мен. Аз тогава не бях в сградата на театъра, но ме викнаха и отидох. Живков обаче харесал постановката и ми каза: Ако не беше дошъл, нямаше да има ни театър ни постановка. После държа една дълга реч. И накрая ме попита: Другарю Цанев, какво става с поезията, не чета стиховете ви напоследък. Казах му: Ами, не ме печатат! А той: Как така?! Ами, питайте Георги Джагаров, казвам му. И той се обръща към министъра си: Георги, какво става тука бе?! И така- почнаха да ме печатат. Но да не се оплаквам. Омръзнахме на хората с тия дисидентски истории.



- Канил ли ви е Живков в ловната си дружинка?





- Не ме е канил. Но да не се правя на герой. Ако ме беше поканил, може би щях да отида. често ваши колеги са ме питали дали съм правил някога компромиси с властта. Истината е, че не са ме канили да правя компромиси. Не съм бил изкушаван. Моята фамилия беше жестоко репресирана. Сестрата на майка ми- Цветана Чалъкова, беше осъдена на смърт и разстреляна през 52-ра година. Тя членуваше в движение Горяни- бившите земеделци- Николапетковисти. След 9-ти септември стана партизанка, но от другите- антикомунистите. Заловиха я заедно с още 6 души и я разстреляха. беше едва на 23 години.

- А вярно ли е, че творците, които Тодор Живков канел в прословутата си ловна дружинка, после започвали да получават по-високи хонорари от събратята си?

- Вярно е. Но осквен това печелеха и правото да бъдат издавани в чужбина. Много мои приятели и познати са били в тези дружинки. И все разказват весели истории. Тодор Живков е умеел да общува с интелектуалците. Явно е имал таланта да предразполага хората към себе си- с чувството си за хумор, с простотията си ако щеш в добрия смисъл на думата. Вижте, тогава на никой и през ум не му е минавало тогава, че комунизма ще падне. И който се е приспособявал по някакъв начин, стига да не е било за сметка на нещастието на другите, може да бъде оправдан.

- Променихте ли се с годините?

- Вече съм на такава възраст… Станах по- толерантен към слабостите на хората. Склонен съм да прощавам, стига човека срещу мен да не е извършил подлост за сметка на някой друг. Това че Йордан Радичков ходеше с Тодор Живков на лов за мен не намалява гениалността му като писател. И мисля че Йордан не е продал никого. Същото важи и за Емилиан Станев. Само прошката ще ни спаси като народ! skandalno.net

Едно интервю на Илиян АТАНАСОВ



Секта събира малолетни проститутки

Децата на бога" въвежда кръвосмешението като правило на живот.
Ритуал на секта!
Кръст във форма на въдица, на която е проснато голо женско тяло – такъв бил символът на агресивно настъпваща в страната нова секта, носеща наименованието „Децата на бога”. 10-12-годишни момичета са били убеждавани от религиозно движение да правят секс с висши магистрати, политици и влиятелни бизнесмени. Американската порноцентрична секта, която прокламира така наречената свещена проституция, прави повторен опит да навлезе в България. Преди няколко години е регистрирано присъствието й, но сектантите са се пренесли в Тимишоара. Религиозното движение промива мозъците на децата и ги кара да мислят, че чрез сексуслуги могат да послужат на Христос.
Целта е, освен да се натрупат пари, движението да се домогне до влияние в обществото. За заплахата към българчетата алармира Десислава Панайотова, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий”.
“Децата на Бога”, или Революция за Иисус, е секта, основана от бившия американски пастор Дейвид Берг, който се преименува на Мойсей Давид. Децата на Бога, разказват запознати,
живеят в комуни, където постъпват след двегодишна възраст като своеобразна „собственост” на сектата. Животът им е изпълнен с перверзни взаимоотношения още от най-ранна възраст. „Да спиш с баща си не само не е неморално, а даже е редно” - кръвосмешението в сектата е въведено като правило на поведение, а сексуалните взаимоотношения с деца – като терапия за пробуждане, т.е. сектата създава условия за изява на сексуална освободеност още от ранна детска възраст. Не се ограничават сексуалните взаимоотношения между бащи и дъщери, както между майки и синове.
В комуните на “Децата на Бога” момичетата се приучват да се обличат предизвикателно, обучават се как да интимничат, как да се носят „секси”, как да правят стриптийз, да танцуват голи и пр. Момичетата, които се представят от „Фамилия на любовта” или „Мисионери за човека” проституират и по този начин оцеляват чрез парите, които получават от своя гуру. Засега жертви на агресивно настъпващата у нас секта били най-вече представителите на ромската общност, но имало опити за завербуване и на деца от заможни и влиятелни семейства. Целта на “Децата на бога” била да се осигурят не само евтини малолетни проститутки, а и добре обучени куртизанки с детска физика и възраст, с помощта на които да се обхванат определен кръг политици, юристи и видни държавни служители, за които има данни, че си падали по нестандартни ласки или любов с малолетни. Сектата "Семейството", често бъркана с „Децата на бога”, практикува също масово развращаване на малолетни. За сексуалното насилие над децата и принуждаването на членовете на сектата да упражняват "ритуална проституция" писаха вестниците на много страни в света: Великобритания, Аржентина, Франция, Австралия. От тези публикации научаваме, че макар сектата официално да се е обявила за прекратяване на практиката с детския секс, налице са данни за такъв «феномен» като т.нар. лагери или програми за победители. Някога в сектата част от жилищата на общността били отделени като база, където започнала разработката на методи за решаване на “трудните случаи”. Тази практика имала за свой обект младежите и по-големите деца на членове от сектата, но след това обхванала и възрастните. Използвайки методи като държане под ключ, четене на цели преписи от “Писмата на Мо” (посланията на основателя на сектата Берг (на снимката), “изгонване на бесове”, физически наказания, тежък труд, писмени самопризнания за направени лоши постъпки и публично унижение, подрастващите и възрастните били държани под подобно «наблюдение» в продължение на различен период от време (седмици и дори по цели месеци), докато те не “побеждавали” своите слабости или не напускали сектата. Това било документирано от бивши членове на движението както възрастни, така и младежи. «Семейството» и досега не се е отказало от тази практика, само че доста по-внимателно я използва. Строгият контрол върху мислите на членовете на групата продължава да се осъществява чрез “чистосърдечни разкази”, които всеки член е задължен редовно да пише.
Друга много опасна навлизаща у нас секта била „Страната на Анур”, прокламираща естествен живот. В сектантската общност това се разбира като спазване на строга диета, изключваща от менюто месо, риба и сметана, продукти, богати на калций, белтъчини и въглехидрати. На децата освен това е забранено да се правят всякакви имунизации, за да не се намесва човешка ръка в създаването на естествения им имунитет. За проводник към бога анурците смятали лъжичка сода на гладно сутрин, която им давала връзка с космическия разум.


Камен ДИМОВ