понеделник, 24 май 2010 г.

СКАНДАЛ! Владо Даверов: Георги Стоев си плащаше, за да му пиша книгите!

Двамата с Боби Цанков си измисляха всичко – много искаха да влязат в подземния свят казва бащата на филма” Вчера”
Владо Даверов тази година стана носител на наградата "Чудомир". Малцина знаят, че възпитаникът на немската гимназия в Ловеч всъщност е писал романите на Георги Стоев.- Ти имаш четири деца. Как успяваш да ги задържиш в България?- Да са ми живи и здрави всичките. Те имаха възможност - и продължават да имат - да живеят и работят в чужбина, но те са си тук. Защото ние вкъщи говорим за това и обичаме България. Ето, синът ми сега завършва Американския университет, вероятно след това ще отиде да изкара магистратура някъде в чужбина, защото в България няма право, може би ще отиде в Амстердам, но ще се върне пак. Големият ми син завърши кинорежисура, обикаля и той света, но се завръща и работи тук. И дъщеря ми също работи в киното, с масовката. Тя, надявам се, скоро да ме направи дядо. Чакаме внуче този месец. Това е голямата ми дъщеря, а малката следва архитектура. - Имаш два брака?- Два са. Най-големия ми син е от първия брак. Но това нищо не значи. Те всичките са ми деца и са си приятели.- С какво се занимава втората ти съпруга?- Марияна е инженер архитект – вътрешна архитектура. Занимава се с предприемаческа дейност. Строи жилища.- Ти беше редактор на романите на убития Георги Стоев. Вярно ли е, че той е диктувал текстовете и си е измислял сам случките и героите?- Всичко, което съм искал да кажа, съм го публикувал в книгата си “Групов портрет за Георги Стоев”. Той не беше писател, това вече съм го казвал. Те са една марка с Боби Цанков. Просто искаха да влязат в този подземен свят. Познаваха някои хора и си фантазираха - повечето от нещата са фантазии.- Все пак диктувал ли ти е текста?- Нищо не е диктувал, просто разказваше горе долу нещата. Той нищо не е писал. Простопо негови разкази аз съм писал нещата,защото аз съм редакторът в това издателство. Между другото аз нямам претенции към тези текстове, даже и не ги харесвах. Но човекът си плащаше там на издателството, аз бях главен редактор на “Световит” и поех ангажимента да върша работата и я вършех добросъвестно, доколкото мога , запазвайки неговото мислене, неговите хора. После, аз не съм му правил забележки, че това са глупости и измишльотини, но той каза, че това си е негова работа.- Откъде имаше пари Георги Стоев да плаща на издателството?- Не знам. Никога не съм бил приятел с него и не съм се интересувал. Той не е единственият. В това издателство има много хора като Георги Стоев. Плащат си и им излизат книгите. Ние създадохме една библиотека за непрофесионални автори - “Свидетели на времето”. Това са хора, които са видели с очите си това, което разказват. Там много автори излязоха. Една съдържателка на публичен дом, един полицай, много хора - свидетели на прехода. И в началото ние повярвахме на Жоро Стоев, че разказва истински истории, но се оказа, че той си ги измисля. Това е.- Беше приятел с Христо Калчев. ..- Сега пиша една нова книга, която се казва “Ягодовите полета” и в нея заедно с основния разказ вървят и портрети на хората, с които съм живял. В нея ще има портрети на Христо Калчев, на Георги Богданов, на Виктор Пасков и на много от тези хора, които са ми били приятели през годините. - Разкажи поне една случка от тази книга!- За съжаление аз съм заобиколен от покойници. Приятелите ми си заминаха един по един, и то твърде млади. Случки с тях имам безброй и ще ги разкажа в книгата. Там имам една никому неизвестна история с Христо Фотев, когато бях много млад, а той вече беше класик, макар че беше на 45 години. И се запознахме, и станахме големи приятели. С него събота и неделя ходехме да пием памидово червено вино с миди на тенекия на остров “Болшевик” и при едно от тези яростни напивания аз скочих от една скала. Гледам долу, че хората се плацикат в морето. Скалата беше доста висока и изплувах и ги видях отгоре всичките надвесени с него, изтрезнели вече и се чудят защо съм жив. - Е, нали долу нали е имало хора, които се плацикат? - Аз мислех, че плуват, а те лежат върху едни подводни скали, над които има една педя вода и се плацикат. А от тази скала не се скача, защото има само едно място - ето толкова малко между две скали, в което съм имал късмета да потъна. Скалата е едно седем-осем метра. Как съм го уцелил това място, всички се чудят. Иначе се пребиваш, падаш върху камъните. А аз съм го уцелил това място и изплувах и чак тогава разбрах какво съм направил. И тутаткси изтрезнях и аз. Ето - това е една от историите, които ще разкажа, защото ясно е, чеако Господ не те пази, нищо не може да те уварди.Тогава просто Господ ме остави да живея. Подсказа ми, че имам друга работа на този свят. Половината ми живот мина по кръчмите, правил съм какви ли не безобразия, аз съм цар на безобразията. Другата половина от живота ми мина по някакъв литературен път. Даже понякога като знам какъв съм развей прах, се чудя кога съм написал толкова много работи, защото аз една бира да изпия не мога да напиша нито един ред. Аз иначе съм си стар пияница, обаче когато пиша, не се докосвам до алкохол. Човек на крайностите съм.- Взимаш ли лекарства?- Да. За черния дроб, защото съм се разболял от какво ли не и диабет имам. Но се държа. Изобщо не се оплаквам. - Напусна телевизията през 2002 г. и досега си свободен електрон, така ли е ?- Да , за писателския труд се изисква свобода, защото не можеш или е илюзия, че можеш да издържиш и да работиш като държавен чиновник и да се прибереш вкъщи и да седнеш да пишеш роман. Това е просто невъзможно. Връщаш се изтощен, оглупял от разправии, от всевъзможни интриги и т.н. и не можеш да се съсредоточиш да напишеш едно изречение. Това е основната причина да се оттегля. - Къде пишеш книгите си?- Вкъщи. Имам си кабинет в софийския ми апартамент в “Люлин”. Много ми е хубаво там, аз имам кола, а и с метрото за осем минути съм в центъра. Пак казвам ,че е много хубаво там. Аз мога да се преместя, където си поискам, нали жена ми строи жилища. Но там апартаментът е много голям, удобен и хубав.- Печелиш ли добре от писането на книги?- Прилично. Не бих казал, че съм богат човек. В България трудно се забогатява от литература. Живея като всички други. Не се оплаквам.- Защо направи документален филм точно за Ловеч?- Виж, цял живот съм живял в София, с изключение на тези четири години, когато бях в пансиона на немската езикова гимназия в Ловеч. Всъщност оттам са прототипите на филма “Вчера”, на много от другите ми книги. Все пак тези четири години бяха годините на моето юношество, на моето съзряване, на първото влюбване, на първото разочарование. Така че това не се забравя. И покрай това заобичах и града, който между другото е много красив и реших да му направя един подарък. И този подарък е документалният филм за Ловеч.- От изказванията ти разбирам, че не одобряваш заминаването на много българи в чужбина. Не мислиш ли, че те го правят от беднотия и липса на работа?- Не. Не го правят от беднотия. Не е вярно, че не одобрявам заминаването за чужбина. Напротив адмирирам това българинът да се омеша със света, да се очука, защото много голям провинциалист го завариха събитията. България беше една от най- провинциалните държави на 10 ноември, когато дойде промяната. Тя беше изолирана от целия свят. Аз понеже съм имал възможност да пътувам и преди десети ноември, и след това мога да направя сравнението. Адмирирам това пътуване, това омешване на българите със света. На мен ми е драго например, като отида в Чикаго и видя огромна българска общност, която има седем вестника, телевизия, радио, даже не едно. Това, което не одобрявам, е, че много от потенциала на нацията се отнася зле към България. Тоест младите, които заминават там, почват да ругаят родината си и казват - ще се върна, когато я оправите. А това не става така. Не мога да понасям тези надути пуяци, които мият чинии на Запад и като се върнат тук, се правят на баровци. Ето, тях не мога да понасям.




Александрина РОКАНОВА

Няма коментари: