неделя, 23 май 2010 г.

КОЙ КРАДЕ ПАРИТЕ НИ?


Информацията за собственика на 30% от "Корпоративна" не е публична Бел. на БЛИЦ. Днес в. "Капитал" в обширни текстове се занимава с начините, по които Корпоративна търговска банка печели на гърба на данъкоплатците и връзките й с медийната група на Ирена Кръстева и сина й - депутатът от ДПС Делян Пеевски.Вестниците "Капитал" и "Дневник" миналата година разкриха, че в Корпоративна търговска банка са парите на големите държавни фирми. Те се занимаха и с връзките на банката с медийната групировка на Кръстева. Последва питане на 13 главни редактори от Съюза на издателите до Финансовото министерство в кои банки са вложени парите на водещите държавни фирми. Оказа се, че 48% са в корпоративна търговска банка, която финансира медийните покупки на Кръстева-Пеевски. Бившата директорка на държавния тотализатор реагира с отворено писмо, в което обяви, че завежда дело за клевета срещу "Капитал" и "Дневник", които злепоставяли банката и нейната медийна група. Вчера в нейните вестници се появи челен материал, в който Иво Прокопиев - издател на двата вестника, е обвинен в измама за 40 млн. лева. "БЛИЦ" предоставя на читателите пълния текст на материалите в "Капитал" поради голямата обществена значимост на темата.Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка неочаквано се отплесна и в посока качеството на банковия надзор. В сряда американският посланик Джеймс Уорлик определи като странен факта, че "повече от 50% от приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна". Още същия ден от БНБ, която контролира собствеността и работата на банките, реагираха с необичайно остро писмо. В него, освен че се препоръчваше на посланика да проверява нещата по-добре и в общи линии да внимава какво говори, се казваше: "Няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици не са ясни." От БНБ може би имат предвид, че те са наясно с всичко. За акционерите на няколко банки обаче широката публика няма как да научи от публично достъпната информация. Корпоративна е пример за такава неяснота.Мажоритарният акционер е известен - Цветан Василев. Той притежава 57.28% от акциите й чрез "Бромак" - дружество, на което е 100% собственик. Отделно 1.87% притежава друго негово дружество - "ТЦ-ИМЕ" АД, в което участва "Бромак".През миналата година година 30% от акциите бяха купени от "Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ" С.а.р.Л., Люксембург. За дружеството се твърди, че е собственост на държавния гаранционен фонд на Султаната Оман. Истината е, че никъде в регистрите няма доказателство за това. Люксембург не е класическа офшорна зона, но позволява регистрация на фирми и фондове, които не разкриват бенефициарните си собственици. Инвеститорът в "Корпоративна" е точно такъв.В разпространеното от БНБ съобщение до медиите преди година се казва, че люксембургската компания е "косвено контролирана от фонд "Генерален държавен резерв на Султаната Оман". Самият Цветан Василев също дава мъгляви обяснения за "косвената" връзка между оманците и люксембургската фирма. "Регистрирано е по люксембургското законодателство. Държавният резервен фонд на Оман не е публична институция. Никъде няма да намерите данни за тях. Всички техни инвестиции се реализират чрез специално създадени за целта дружества. За член на надзорния съвет ще бъде предложен и избран главният изпълнителен директор на фонда. Това е показателно за ангажимента към дружеството", заявява той в интервю за "24 часа" непосредствено преди финализирането на сделката.Фонд "Генерален държавен резерв на Султаната Оман" не публикува книга на акционерите, баланс и отчет за дейността си. Поради това е невъзможно да се установи кой е истинският собственик на капитала на инвестициите, направени чрез него. Още повече че люксембургската фирма, за която се твърди, че е негова дъщерна собственост, също не публикува публично акционерите си.Проверка на "Капитал" установи, че в електронния търговски регистър на Люксембург са вписани само нейните мениджъри. Сред тях има три жени, които са посочили "професионален адрес" във финансовото министерство на Султаната Оман. Техните имена са Jamila Al-Jabri, Naima Al-Barwani и Rawan Al-Said.Другите лица с право на подпис са служители в люксембургска консултантска компания. Уставът позволява всеки един оманските представители да подписва документи, но за да бъдат валидни те, се изисква заверка с втори подпис от представителите на Luxembourg International Consulting S.S.При положение че самата БНБ говори за "косвена свързаност" с оманския фонд, логично възникват съмнения кой е съдружникът на Цветан Василев в банката. Тези съмнения се подсилват и от факта, че бяха продадени 30% от акциите на банката, а не примерно 34%, което би осигурило на оманците блокираща квота и поне един изпълнителен директор. В момента люксембургската компания няма свой представител в оперативния мениджмънт на банката, а само две места в надзорния съвет.В споменатото интервю за "24 часа" от преди година Цветан Василев обяснява: "По принцип тяхната философия е дългосрочно сътрудничество при водещ местен партньор. Те нямат мажоритарно участие и претенции да придобиват мажоритарен дял от банката, но разчитат на дългосрочно партньорство." Да платиш 185 млн. лева за дял от банка без присъствие в управителния съвет - това звучи наистина странно. Съмненията в автентичността на оманците се засилиха след последното годишно общо събрание на акционерите на банката, където техните 30% не бяха представлявани от никого.БНБ е неточна, когато казва, че собствеността на банките е ясна. В някои случаи са ясни само номиналните фирми собственици, които обаче са притежавани от други фирми - администратори. Няма ясни правила за разкриване на бенефициарните собственици с над 5% от акциите в финансовите институции. Две банки са изцяло собственост на чужди фирми, чиито бенефициарен собственик не е известен, а в други няколко има големи миноритарни пакети, собственост на офшорни акционери, също с неразкрит бенефициарен акционер. За реалните акционери в тези банки БНБ не публикува информация. Не знаем и дали разполага с въпросната информация.

Няма коментари: