ДА ВЪРНЕМ ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ!

Един истински надарен "българин"!

Една година след Освобождението от турско робство, на 16 април 1879 година в Търново е приета Конституцията на Княжество България - васално на султана. Тя има силно изразен демократичен характер, заимствайки постановки от основния закон на някои западни държави, преди всичко на Белгия. В нея по блестящ начин е отразена една великолепна черта в нашата народопсихология: всеки роб, който прекрачи границите на страната, става свободен... Конституцията не позволява привилегии на етническа, религиозна и политическа основа, нито да се раздават ордени и благороднически титли. Създаден е един "Знак за отличие и то само по време на война". Това пък дава възможност на княз Александър Първи да издаде указ за учредяването на орден "За храброст". По-късно се появяват няколко други отличия, възпоменателни знаци и медали: за Освобождението на България, при "раздаването на знамената на войската", "За заслуга", "Наука и изкуство".

През 1881 г. Батемберг решава да възвеличи себе си и Царя Освободител с ордена "Свети Александър Втори", който има шест степени и се дава с голямо огърлие. Султанът и неговото правителство възприемат това като провокация и нарушаване на неговите права над васалното княжество. Високата порта настоява Батемберг да анулира указа за отличието и да използва имперските "Меджидие" и "Османие". Князът не само не се подчинява, но продължава да окичва реверите на разни чужди царски особи със "Свети Александър". А след няколко години у нас вече съществува специално Канцлерство на българските ордени при княжеския дворец. От това се възползва пък следващият владетел - Фердинанд, който създава още отличия: за гражданска и военна заслуга, "10 години вярна служба" и дори за бракосъчетанието си с Мария Луиза.

Всичко това предизвиква известно дипломатическо напрежение във взаимоотношенията ни с т. нар. велики сили, които виждат в българската наградна система рафиниран опит правителството да излезе от опеката на султана. Проблемът приключва едва когато през 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски е миропомазан в съответствие с каноните на нашата православна църква. Нещата придобиват и друга окраска след обявяването на Независимостта през 1908 г. Тя е повод малко по-късно да бъде учредено най-високото държавно отличие за онова време - орденът "Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий". Той е утвърден със специален закон на Народното събрание, там е указано, че с него може да се награждават не повече от ...петнадесет живи българи. В един период до 1944 г. у нас съществуват общо 28 отличия, между тях шест ордена и 17 медала. Раздаването им се подчинява на строги правила, където е записано, че те "служат за назидателен и насърчителен пример", като за случая се изискват "подробни сведения за служебното и социалното положение" на съответното лице и дали то "заслужава да бъде наградено".

След комунистическия преврат до промените през 1989 г. са създадени общо 79 държавни отличия - ордени, медали, почетни знаци. А с указ 1094 от август 1974-та на тогавашният Държавен съвет е постановено, че "основните награждавания се извършват веднаж на пет години". Изключенията засягат проявата на героизъм и жертвоготовност в изключителни условия, при които са застрашени човешки живот.