петък, 16 юли 2010 г.

Шефката на afera.bg Веси Томова:ПОЛОВИН БЪЛГАРИЯ Е НА ТИМ! АЗ СЪМ ПЪРВИЯТ ЖУРНАЛИСТ КОЙТО ИМ СЕ ОПЪЛЧИ


За мен:

Родена съм във Варна. Завършила съм българска филология във Велико Търновския университет. С журналистика се занимавам от 1990 година. Никой не ме е учил, влязох направо в дълбокото, създавайки във Варна първият демократичен вестник, дори преди в. “Демокрация”, който се казваше “Демократ”. Работила съм в куп варненски вестници, пишех за “24 часа”, Радио – Варна, МСАТ, Алфа радио, правех свой седмичник. Общо взето в повечето случаи или ме освобождаваха директно, или елегантно и причината винаги е била люта битка със съществуващата цензура в съответното издание. От една година правя сайтът afera.bg Зодия Стрелец съм. Все още търся “рицаря на белия кон”, защото останалите по незнайни причини се страхуват от мен.

- Как се роди идеята за afera.bg?

- Беше си отвсякъде предизвикателство, тъй като никога до този момент не се бях потапяла до този тип интернет - издания. Във Варна, а и не само там, работата на разследващия журналист е свързана с непрекъснати битки с главни редактори, издатели и чорбаджии на медии – не защо трябва да бъде написано нещо, а защо не трябва да излезе. Аз съм от онази порода, която ужасно много държи на независимостта и свободата на позицията и така и не се научих да се примирявам с журналистиката тип “копи-пейс”, която сега е масова практика, или тази, която се плъзга единствено по повърхността на нещата, само и само “хонораро-потока” да тече. Във Варна има няколко сайта, огледах ги и видях, че никъде в тях не можеш да прочетеш защо се случват събитията. Всичко друго можеш да прочетеш, но не и онова, което стои зад новината, и което в крайна сметка води до истината. Решителният тласък на идеята обаче даде Веселин Данов, който също има изострено чувство за справедливост и афинитет към медиите, и журналистиката. Той помогна да бъде създаден сайта и оттам нататък колелото се завъртя. Още на шестия месец от създаването си afera.bg издуха зад гърба си всички варненски сайтове, а останалите медии започнаха да се съобразяват с нас. Бях изумена обаче от влиянието на Интернет и от факта, че сайтът доби невероятна популярност в страната и в София. И ще ти кажа, че това не се случи, защото аз съм велика, а просто защото никога не съм си позволила да цензурирам каквато и да е предложена позиция за публикуване. Това се усеща от хората, а и от колеги, които сами ме потърсиха за да се чуе истината им.

- Ти си една от най – смелите журналисти в България. Била ли си жертва на заплахи и атаки?

- Разследващата журналистика е танц по острието на бръснача. Това е едно занимание, в което неусетно превръщаш живота си във война, въпреки че погледнато от друг ъгъл, това звучи смешно. Всяко едно разследване е дълъг процес, това не е написана дописка, която утре да забравиш. В нормалните страни разследващата журналистика е висш пилотаж в професията не само заради риска и уменията, но и е изключително скъпо платена, защото е свързана с търсене на информация. У нас, разследващите журналисти са най-необичани, както от тези, срещу които пишат, така и от шефовете си и колегите си. Тук никой не ти плаща камерите и техническите средства, с които задължително трябва да си оборудван, никой не ти отпуска пари за да платиш за информация, както много често се случва по света. По нашите ширини сам се буташ в шамарите и ако нещо ти се случи, обикновено не само никой не те защитава, но и те оплюват подобаващо по български. През всичките тези години, захващайки се със сериозни журналистически разследвания, винаги съм имала заплахи. Слава богу, до този момент физически оцелявам, но никой няма да ми върне нервите и напрежението от другия тип посегателство – елегантно, с “кадифени ръкавици”. То включва уволнения, непрекъснато викане в прокуратурата, съдене, присъди. По времето на Иван Костов и неговият областен управител Добрин Митев имах заведени 18 прокурорски проверки, само защото първа в България предупреждавах за скандалната скрита приватизация на Златни пясъци, която впоследствие стана печален факт. Илия Павлов, бог да го прости, с железни нотки в гласа ме предупреждаваше, че такива като мене ги хвърлят в морето и те просто изчезват... Посланици на ТИМ преди години искаха да ми режат пръстите на дясната ръка, винаги се намира някой, който да ти слухти в телефона и да те смразява с думите: “Ако не спреш, с всички начини и средства ще бъдеш унищожена!”, сега пък ме заплашват, че ще ме залеят с киселина, и че са ми намерили място между Пода и Приселци за да ме закопаят. Ако ти кажа, че не ме е било страх, значи трябва да плюя на душата си. Разбира се, че човек изпитва страх, но с годините се научих да го гледам право в очите и никога да не допускам да навляза в територията на параноята, защото това е краят. Наскоро един читател на afera.bg от София, когото не познавам лично, дори ми се обади да ми предложи персонална охрана. Отказах, защото знам, че никоя охрана не може да опази никого, ако някой е решил да го премахне. Дългото време на пистата на разследващата журналистика, разбира се, те прави и по-опитен, по-повратлив, превръщаш се в една хиена с изострени инстинкти, която усеща с фибрите си откъде дебне опасността. През всичките тези години обаче разбрах кристално ясно едно – по-опасни не са т.нар. мутри и мафиоти, а “белите якички”, които дирижират покушенията. Зад всяко едно посегателство срещу журналист не стои някой с мутряшки прякор, а ченгета и “праведни” влиятелни кръгове. Затова винаги съм казвала, че ако се случи нещо с мен, не търсете Брадвата, Теслата, Железния, или бог знае кой прякор още, търсете ченгетата, бивши или настоящи, свързани с олигархични кръгове, те дърпат конците на чуковете.

- Свързват те в творчески тандем с варненският бизнесмен Веселин Данов, нещо като Стефанов – Мутафчийски. Има ли истина в това твърдение?

- Никога не съм крила, че Веселин Данов ми е приятел от години. Нямам нищо общо с онези, които “падне ли от коня” техен приятел, моментално се правят, че никога не са го познавали. Не виждам от какво трябва да се срамувам и едва ли не да изпитвам вина, че виждате ли, на сайта единият от хората, които помага е Веселин Данов. Това, че Данов в момента лежи в ареста все още не е присъда, а и там историята е толкова мръсна, че тепърва ще гърмят грандиозни скандали. Когато пребиха Огнян Стефанов с чукове, бях омерзена от това, че повечето т.нар. официозни медии не пишеха защо и кой би могъл да стои зад този акт, а непрекъснато внушаваха на обществото как Огнян бил свързан с Младен Мутафчийски и вечерял с Брендо. Ами с кого да вечеря – с Лепа Брена ли? Един разследващ журналист непрекъснато се меша с бандити, съмнителни бизнесмени, хора от ъндърграунда, защото това са хора с изключителна информация. Далеч по-стойностна и ценна от тази на полицаите. В същото време разследващият журналист се среща и с политици, ченгета, “бели якички”, и изобщо трябва да играе една роля, в която хем да набира информация, хем да е почтен с всички. Само идиоти в професията могат да се възмутят от това какви контакти имал еди кой си журналист. Ако не ги има, значи изобщо не става за журналист и е по-добре да отиде да продава семки. Отвратителното обаче е друго. Чувала съм безумия по свой адрес, че едва ли не Веселин Данов ми диктува какво да пиша, навярно това се е случвало и с Огнян Стефанов, нямам представа. Данов обаче не си е позволил да ми повлияе и на йота какво да се пише в сайта и какво не. Впрочем, онези, които ме познават знаят, че аз правя това, в което съм убедена. Ако някой можеше да ми влияе, досега да съм станала “топ” журналистка, наградена с “Черноризец Храбър”. В същото време журналисти, които наричат себе си водещи и сериозни, и които тихичко и потайно делят пачки под масата с далеч по-интересни и влиятелни лица от Данов, които са превърнали журналистиката от четвърта власт в четвъртата проститутка, раздават морални присъди срещу тоя или оня колега. Това е особено гнусна подмяна на темата и цели скриването на гузни съвести и злокобни схеми зад превръщането на някой в “лошата” мишена. Същото се случи и с Георги Коритаров.

- Кои известни разследвания и скандали излязоха от afera.bg?

- Много са, за една година даже са прекалено много, но в България където бръкнеш излиза цяла криминална сага. От 18 години се занимавам с разследваща журналистика, но такава мръсотия, в която съм се заровила покрай т.нар. “мега”дознание, свързано с арестите във Варна, не съм виждала. За тези, които ме обвиняват, че защитавам Веселин Данов, ще кажа, че ако Данов е виновен, то той ще си понесе вината, но аз няма да спра да разследвам отвратителните връзки на полицията и прокуратурата в морската столица с мафията. Месеци наред се занимавам с това. Благодарение на разследванията в afera.bg целият сектор БОП – Варна бе разпердушинен. Не посмяха да уволнят висшите антимафиоти, които се бяха срастили с нарко-групировката “Фирмата” не защото не искаха, а защото скандалът щеше да е грандиозен. МВР си ги покри елегантно и ги премести по районните управления. С идиотските си рокади обаче, без да даде никакви обяснения защо го прави, само доказа верността на истините, които бяха написани от afera.bg Сега продължавам да ровя във взаимовръзките на определени престъпници от нарко-мафията с висши ченгета и прокурори, тъй като месеци след арестите във Варна, по безпрецедентен начин прокурорка и шеф на вътрешната дирекция сключиха сделки с няколко лица, които спасиха от арести. Две от тях – Близнаците – дори се водят със статут на “защитени свидетели” и пазени от ченгетата въртят с пълна сила бизнеса с дрога и проституция във Варна. Алармирала съм всички възможни институции, защото това няма как да се прави без протекцията на полицията и прокуратурата. Засега мълчанието е гробовно. Гробовно, защото става дума за пари, които изтичат в джобовете не на социално-слабите. Алармирана е ДАНС, впрочем седмица преди да бъде арестуван Веселин Данов заедно отидохме на среща с хора от ДАНС. Усещайки накъде задуха вятъра местните ченгета, обвързани до погнуса с мафиотите, отвърнаха подобаващо на удара. Няма такава държава, в която “защитен свидетел” по цял ден събира пари от дрога и проституция и го пазят полицаи, и се обръща към шефа на ОДП – Варна с “Митак” и “Митенце”.

- Без съмнение това е единствената по рода си криминална медия. Имаш ли контакти с хора от подземният свят? И с кои…

- Разбира се, че имам. Сама разбираш, че няма как да ти кажа имената им, защото най-важното правило в разследващата журналистика е да пазиш източниците като зеницата на окото си. За да спечелиш доверието на лице от подземния свят трябва да мине много време. Това е една игра на котка и мишка, докато то се увери, че не си някакъв малоумник, който заради едната сензация е готов да му отреже главата. Той те пробва, ти го пробваш, влизаш в света им и така докато станете своеобразни партньори по информация. Такива контакти се изграждат с години, но пък и траят години. Хората от подземния свят са невероятно информирани и разполагат с такава информация, която на моменти може да те втрещи. Има и нещо много любопитно – те са своеобразна порода хора на честта и никога не се сърдят ако напишеш нещо вярно за тях. Побесняват, ако си написал пълни лъжи и дочути оттук оттам глупотевини. Иначе през годините познавах много от онези, които вече се преселиха на Оня свят – много интересни личности. На другия полюс са ченгетата – с тях контактите също се изграждат по същия принцип. Тъжната разлика обаче е, че ако си спечелил доверието на източник от ъндърграунда, той никога няма да те подложи, за ченгетата – това обаче е практика.

- Ти си един от малкото журналисти, които толерират българските криминални писатели. Как подбираш творците?

- Не ги подбирам, те ме намират. И нямам нищо против да публикувам авторските им материали, защото смятам, че това е “нива”, която все още не разорана качествено. Много книги се написаха – кой чул, кой недочул, кой си измислил, всеки журналист стана писател, но все още няма такава книга, която да извади хастара на душите на онези “лоши момчета”, които пишеха обърканата ни най-нова история на България. Аз също пиша книга, но все отлагам финала и, защото винаги се случва нещо, което да смятам, че непременно трябва да влезе в нея. А и се дразня от това обезценяване на криминални писатели. Щом и една пълна некадърница, проститутка Даниела Великова, която разтръби на цяла България, че е била първата стреляна журналистка, а такава изобщо не е била, написа куп книги и не слиза от телевизиите, мисля, че книгата ми още ще отлежи. Просто нямам място на този тезгях. Когато я публикувам обаче, тя наистина ще взриви много важни пластове у нас.

- Много наши колеги, заимстват от теб идеи, теми, материали сърдиш ли им се?

- В началото се дразнех, че не се позовават на afera.bg И трябва да ти кажа, че такива проблеми съм имала само с т.нар. официозни медии. “Жълтите”, както ги наричат, бяха много коректни. Сега вече не се нервя. Ако могат да развият една идея или тема още по-дълбоко, искрено ще се зарадвам. Аз се радвам като дете, когато прочета или видя нещо в журналистиката, което излиза от калъпа на “вървенето след победителите”.

- Печели ли се от криминално – разследваща журналистика в България?

- Отговорът на този въпрос има две страни. Ако правиш наистина разследваща журналистика, в България можеш да си умреш от глад. Аз нямам голяма редакция, нямам голям екип и ако някой от големите сайтове знае как се прави afera.bg ще умре от смях. Чрез реклами осигурявам пари, достатъчни за техническата подръжка на сайта и за хонорари на авторите в него, които също са смешни. За такъв тип журналистика големите рекламодатели не се бъркат в джоба, а и ако пък те засипят с реклами, това означава, че трябва да се простиш с разследванията. На шега мога да ти кажа, че моята работа е малко като Филип Марлоу на Реймънд Чандлър. От друга страна има журналисти, които използват разследващата журналистика за да правят пари и то не лоши. Посветеното професионално око моментално съзира такива “разследвания”, или материали – зад тях стои поръчка, която струва много пари. Това обаче не е разследваща, а слугинска журналистика, която рано или късно лъсва. Иначе, както ги казах, по света разследващите журналисти са най-скъпо платените. И им се дава ресурс да изпипат докрай едно разследване. Те работят само върху това месеци наред и са осигурени с всичко онова, което пискат – техника, пътувания.

-Какво е мнението ти за други твои колеги, като Анна Заркова, Маргарита Михнева, Люба Манолова…

- С Маргарита сме в приятелски отношения и много я ценя. Тя е от онези шила, които никога не стоят в торбата и е изумително естествена, и недокосната от безумната грандоманщина, обзела повечето родни “светилища” в журналистиката. Маргарита плати невероятно висока цена със здравето си за всички тези години, в които се рови в мръсотията на България. И и прави чест, че продължава да го прави без да и пука от този, или онзи. Люба Манолова също е много сериозен разследваш журналист, с нея подържаме контакти и си помагаме, тя също има сайт, който е изключително стойностен. Анна Заркова не познавам лично, но като се има предвид, че работи във в. “Труд”, в който влиянията са повече от навсякъде, съм респектирана от пробивите, които прави с истории, които целят точно в десятката. Много ми се иска да има млади журналисти, които да поемат по пътя на разследващата журналистика, но съм свидетел, че това почти не се случва. Това е неблагодарна работа, мръсна, изтощителна, безкрайно интересна, но изсмукваща личния ти живот. Решен да помогнеш да излезе истината, даваш толкова време и енергия от себе си, че като се обърнеш внезапно разбираш, че личния ти живот е избягал зад ъгъла със страхотна скорост. Интересното е, че добрите разследващи журналисти са жени. За да се вречеш на тази професия трябват няколко неща – много да я обичаш, да се забавляваш, а не да се вкопчваш в нещата, да имаш куража да забиеш словесно кроше в мутрата на всеки, без значение дали е президент, или Маджо, да си готов да бъдеш винаги изхвърлен отвсякъде и да не продаваш. Има едно чудесно стихотворение на Франсоа Вийон, което важи за нас: “Навсякъде добре приет и нежелан съм аз”.

- Публикуваш и жълти материали, сърдят ли ти се за това?

- Аз харесвам жълтата преса и изобщо не ме интересуват всички морализатори, които я клеймят. Когато си популярна личност трябва да си готов да не слизаш от страниците на вестниците и вместо да пищиш, че написали клевети и лъжи срещу теб, да им дадеш интервю и да отговориш на всичките им въпроси честно. В т.нар. жълта преса могат днес да бъдат прочетени много по-стойностни материали от тези в иначе, зовящата себе си сериозна преса. А това е така, защото официозните вестници, както и да сменят графиката си, стават все по-малко читаеми, заради натиска на властта, на който се поддават и цензурата, която няма как да се скрие.

- Някои те свързват с ТИМ…

- Е, това вече ме разсмя. Мога да кажа, че аз бях първата журналистка в България, която се опълчи на ТИМ. Това беше през 1995 година, когато тогавашният военен прокурор на България, по-късно застрелян, Николай Колев арестува варненския антимафиот №1 полк. Стамо Стамов по скалъпено обвинение за подкуп. Колев винаги се е спрягал като един от бащиците на ТИМ. По онова време среща с мен поиска един от босовете на ТИМ Марин Митев, който ми предложи да стана пресаташе на спортния им клуб. Естествено, отказах. Писала съм много против тях и никога не съм ги наричала “трибуквената групировка”, както правят обикновено повечето журналисти, като ли другите групировки са с шест букви. Имала съм заплахи от тях, чувала съм дори, че хора от техните среди са оценили живота ми на 20 000 долара. В интерес на истината обаче трябва да кажа, че тези хора не предприеха нищо срещу мен и то не защото съм техен човек. Това е смешно и най-много биха се смели на това самите Марин Митев и Иво Каменов. Но те са бивши военни и докато влизахме в битки някак се уважавахме като противници. Иначе не съм ги жалела никога, въпреки че те стигнаха толкова далеч, докато трябваше някой да ги хване за гушата, че вече половината България е тяхна.

- Говори се че повечето твои читатели са ченгета. Какво е твоето послание към тях?

- Не мисля, че повечето са ченгета, но със сигурност сайтът се чете и анализира от настоящи и бивши ченгета. Посланието ми към тях? Че ще съм безпощадна към измекярството и продажничеството им! Защото корумпираното ченге е много по-голям престъпник, отколкото един бандит. Ченге, което търгува с влияние, трябва да бъде разжалвано на площада и да влезе в затвора, защото се е изгаврило с надеждата на хората, че пази сигурността им. Аз имам приятели ченгета, с които в годините сме се проверили достатъчно за да не си правим мръсни номера. Но те са страшно малко. Познавам и хора от спецслужбите, които са много читави, но самата система не им позволяла да проявят и 30% от капацитета, който имат. В момента наблюдавам висши полицаи, които се изживяват като босове на мафията, много внимателно ги наблюдавам и тъй като знам, че четат сайта, ще ми кажа:
Ще ви закова!

- А към читателите ти….

- Да са живи и здрави. Когато след някой ужасяващо нервен ден, вляза в пощата и прочета някое чистосърдечно писмо от читател, в което ми пожелава здраве и успех, се разплаквам. Понякога и “железните” като мен плачат... Тогава разбирам, че винаги има смисъл. Дори и когато цялата държавна машина е застанала срещу теб, винаги има смисъл да кажеш истината, пък дори и само един човек да има уши да я чуе. И още нещо много важно, което трябва да знаят читателите на afera.bg, които коментират във форума е, че да говориш за бикове и да бъдеш на арената, не едно и също.

Деси Монева
ЪНДЪРГРАУНД-МЕДИЯ”
desimoneva@mail.bg

Няма коментари: